Pain of Salvation
Автор: Мат
Истинският метъл фен (по-нататък за по-кратко ще го наричаме ИМФ): Кво, кво каза? "Pain of Salvation"?! Що за скапано име е това, питам аз? Къде е чувството за мощ, чувството за агресия, абе въобще истинското метъл чувство, а? Като пиеш дванадесет бири, ще ги слушаш тия лигльовци ли? Не, ще си пуснеш пак “Heart of Steel” и ще куфееш, докато паднеш под масата! Ама ха...
Matrim: Абе я млъкни за малко, аз ли съм автор на тази статия, или не? А и доколкото си спомням, след дванадесетата бира ти предпочиташе да слушаш Гергана... Та, да се върнем на темата, преди да ме е подгонил редакторският... не червен молив, а клавиш back space. През 1984г. в китната страна Швеция (ех, какво да се прави, обичам си аз шведски трой... ъъм, метъл групи) Daniel Gildenlow формира групата "Reality".
ИМФ: Е, аз на 11 едва успявах да пия по 5 бири на вечер, я не ме залъгвай, че някакъв шведски селяндур вече и група си имал.
Matrim: Бандата получава разни награди в Швеция, защото явно Даниел си е бил вундеркинд. През 1991 г. групата е в състав Gustaf Hielm, Mikael Pettersson, Daniel Gildenlow, Daniel Magdic и се преименува на "Pain of Salvation". До 1994 се подвизава на местната метъл сцена с умерен успех, отново печели разни и ранообразни конкурси. През 1994, Kristoffer Gildenlow, по-малкият брат на Даниел, тогава само на 16, замества Gustaf Hielm на баса, но до 1996 г. се търси качествен кийбордист (за незапознатите с този термин от братския английски език – това е онзи, който дрънка там на пиана и други клавишни (ше ти дам аз на тебе "дрънка"... – бел. на професионално засегнат Рол).
ИМФ: На кой пък са му притрябвали клавишни? Големи леймъри били тия... Друго са си китарните сола, ех...
Matrim: След като намират добър изпълнител в лицето на Fredrik Hermansson, PoS се стягат, записват демо и биват одобрени от компании в Япония и Швеция. В началото на 1997 е записан първият им албум “Entropia”, който излиза през 1997 в Япония, а чак през 1999 в Европа. През 1998, малко преди записа на втория им албум, Daniel Magdic напуска бандата. Johan Hallgren бива помолен да го замести, той успява за месец да репетира и да научи добре песните и се справя толкова добре, че е приет за постоянен член на групата. "One Hour by the Concrete Lake" (they don’t come much progger than that, right? :)) – вторият албум на "Pain of Salvation" – е много успешен, ревютата са възторжени и групата подписва договор с известната звукозаписна компания "InsideOut". Следва и триседмично европейско турне.
През септември 2000 е ред на “The Perfect Element, part I”, а след него и на ново европейско турне, по време на което Даниел счупва два пръста на лявата си ръка, но въпреки това групата завършва турнето дори с повече концерти от първоначално предвиденото.
Четвъртият албум на PoS се нарича “Remedy Lane” и излиза през 2002, a този месец се очаква и акустичният “12:05”. Аз мога само да си пожелая още дълго да творят на същото ниво, а дай боже и някога да имам шанс да ги чуя на живо.
ИМФ: Чакай, чакай! Още нищо не си казал за това какво свирят тия синковци.
Matrim: Прогресив-метъл, макар че не са много “тежки”, ако мога така да се изразя. Може да се окачествят и като прогресив-рок група. Забележителните им черти са – първо, огромно разнообразие на песните, почти няма две, които и бегло да напомнят една на друга, всички са страшно оригинални. Второ, страхотните вокални дарби на Daniel Gildenlow – човекът докарва както много високи тонове, така и близки до дет-метъла ниски вокали. Трето, комбинирайки много интересните текстове на песните и емоционално наситения глас на Даниел, се получава почти уникално музикално преживяване – човек наистина изпитва емоциите, които се целят от песента (както може би се досещате са предимно от депресивния тип). Четвърто, понеже са си прогресив група, естествено могат да свирят повече от добре, но гледат да не прекаляват с показни сола и други такива (защо ли се сещам за "Dream Theater"? :).
ИМФ: Абе стига с тези депресии, дай си ми на мен “The Crown And The Ring” и всичко е ясно – ще тръгне лирическият герой в славната битка и ще...
Matrim: Както вече споменах, двигателят на групата е Даниел, той пише текстовете и музиката на почти всички песни, а освен вокалист е и китарист. Не се свени да излага противоречивите си политически виждания в песните си и е много голям пацифист, в което, естествено, лошо няма.
ИМФ: “I lifted my MIGHTY sword over my head with my AWESOME muscles of POWER to slay the TERRIBLY evil dragon OF DOOM.” – това е истински текст, не разни лиготии (подкрепям :) Още! Още! Още! Стига претенции, дет' се вика ;) – бел. на Рол). Чакай да си го запиша, за да го пратя на "Manowar"…
Matrim: Всичките четири албума на "Pain of Salvation" са концептуални и са едни от много малкото такива, които наистина са ме накарали да се интересувам от историята, разказана в тях. Темите, разглеждани вътре, са доста нетрадиционни и някои биха ги нарекли дори твърде сериозни и пресилени, но пък на мен ми харесват много. Единственият минус, който ми идва наум, е, че някои от песните им са твърде експериментални и звуат доста странно, но пък само който не пробва, той не прави грешни стъпки, нали? :)
ИМФ: В голяма заблуда си, ще знаеш от мен. Вземи пример от "Manowar" – само еднотипни албуми, пък се продават като презервативи преди Свети Валентин. Това е истината.
Matrim: Препоръчителни песни – "Rope Ends", "People Passing By", "Idioglossia", "Inside", "A Trace of Blood".
Като заключение мога само да кажа, че ако сте фен на нетрадиционни метъл групи с оригинални виждания за музиката и текстовете, спокойно можете да дадете шанс на "Pain of Salvation".
Смятам да завърша с цитат от песен на групата...
ИМФ: Нали знаеш какво разправят, глупакът прикрива тъпотата си с цитати. Чао и от мен!
Matrim: Какъв досадник... Все пак цитатът :
Pain of Salvation – "Handful of Nothing"
'In time of war the first casualty is truth.' 'What broke in a man when he
could bring himself to kill another?'
We've seen it before but safe on our suburb screens
Now I am here in the flesh
A witness of war in this godforsaken scene
Far from those grey walls
See children with guns hatred and fear in their eyes
They shoot to release their pain
A conflict to solve no matter if someone dies
Protecting our interests...
Look around, soon there'll be but ruins to be found
Winner will be the last that stands
Lethal moves in a game of chess for the depraved
King or Pawn? Are you worth to save?
(What is the prize for this game we play?)
(And who are the ones that finally pay?)