Звезда
Автор: Морвен

     Историята: През 1944 година войната е към края си, но победата все още не е сигурна. Групата "Звезда" е разузнавателен отряд, изпратен в тила на германците с цел да събира информация за позициите им. Няколко мъже с различни способности потеглят на една предварително обречена мисия.
     Сценарий: Ами, това е военен "боевик" (руската дума за екшън), все пак, не може да очаквате твърде завързана фабула. В много отношения има една носталгична атмосфера, напомняща за добрите стари съветски филми. Преднамерено е избягнато каквото и да е "За родину, за Сталину", обаче имаш чуството, че всеки момент ще го кажат. От друга страна филмът страда от някои типични за американските екшъни недомислици (по някаква причина по пътя безконтролно се щурат германци, носещи в джобовете си плановете на атаката, едва ли не придружени с цветни илюстрации, руските самолети предвидливо започват бомбардировка точно 3 секунди преди да открият групата и т.н.). Все пак тези клишета донякъде се компенсират от неудържимия сблъсък с жестокостта на войната, който те кара да се замислиш дали "нашите" въобще са "добри" и възможно ли е такова понятие в една война. Въобще най-силната страна на филма е пресъздаването на ужаса (и многото стреляне, но за мен това не е плюс). Тук е мястото да спомена, че филмът е доста кървав и не може да се нарече "лек". Хумор успях да забележа само на две места и подозирам, че второто беше случайно стечение на обстоятелствата. Намесена е и някаква романтична история, но любовта е толкова дразнещо платоническа (не, не мога да повярвам, че го казвам...), че филмът само губи от нея.
     Актьорите: Ако не се интересувате от руско кино, едва ли имената им ще ви говорят нещо (а и ако се интересувате, не гарантирам). Добро впечатление правят Игор Петренко (лейтенант Травкин), който въпреки ролята си на доброто руско момче успява да не потъне в клишето /пък и тя му отива/ и Артьом Семакин (редник Воробьов), който успява да придаде на образа си доста драматизъм. Екатерина Вуличенко (Катя), изпълняваща единствената по-главна женска роля, обаче, излъчва дразнещ патос и насилен идеализъм, което е по вина по-скоро на сценария.
     Специалните ефекти: Те са най-вече пиротехнически. Избухващите бомби, горящите сгради и дъждът от куршуми. Нищо особено.
     Музиката: Има една-две приятни теми, както и една-две, при които ти се иска да хванеш композитора и да му натикаш в лицето тазгодишния календар, та дано се осъзнае, че на пионерските напеви или инструменталният им вариант им е минало времето преди няколко петилетки. На моменти пък музиката просто отсъства. В смисъл, тъкмо си мислиш колко на място би била една музикална тема "героична смърт" и вместо това от екрана се разнасят само фоновите природни шумове като вятъра и птиците.
     Общо взето не останах очарована от филма. А наистина имах желание да напиша положително ревю за него. Може би донякъде се дължи на това, че жанрът дълбоко не ме грабва, но това е положението. Бих казала, че е един приличен филм на военна тематика, но ако войната не ви привлича или вълнува по някакъв начин едва ли ще успее да се качи твърде високо в личната ви класация. Има няколко наистина потресаващи момента, но за мен това не е достатъчно.

Oценка: 6/10