The Dragon
Поредното доказателство на тезата, че пошлата консуматорска американска култура не може да разбере изтънчената японска душевност и бит. Филмът е отдалечен от историческата достоверност, колкото разсейката на АК47 на 400 м. на автоматична стрелба след един пълнител. Освен това е сниман в Нова Зеландия. Поне японците ги играят японци.
Сюжет: Теоретично се разказва за революцията Мейджи през 1868, уви главният герой (Круз) е ветеран от гражданската война в САЩ, за която историческата ми неграмотност настоява, че е в периода 1876-1878, но може и да бъркам. Круз е натоварен със задачата да обучи армия по западен модел и да спре разбунтувал се даймьо. Освен това е натоварен и с невъзможната мисия за пръв път след “Интервю с вампир” да демонстрира читава игра (почти успя). Пленяват го, прекарва една година в самурайското селце, обиква ги и ги повежда на битка за защита на принципите им.
Филмът би трябвало да е безумно слаб, ако не бяха пет неща, заради които съм готов да му простя всичко.
1. Битките и работата с катана – перфектни във визуално отношение, като можем да наблюдаваме един от малкото моменти в киното, където самураите знаят как се държи меч (1 замах = 1 труп). Освен това са толкова емоционално заредени, че по едно време губиш връзка с действителността.
2. Кенжи – перфектен е тоз човек, ей. Актьорският му талант и пресъздаването му на ролята не подлежат на описание – поне за мен този Оскар е сигурен (мда, е обаче може би не си взел предвид, че 'Оскар' и 'сигурен' в едно изречение не трябва да се слагат.. бел. Мор).
3. Белият не тегли една патка за късмет на японската мацка преди финалната битка.
4. Музиката.
5. Самураите, които излизат в пълно бойно снаряжение от мъглата – просто вълшебно.
Том Круз не дразни прекалено, епични битки, красиви пейзажи и 3-4 сцени, които ще запомниш завинаги – достатъчно е, за да си загубиш два часа и половина в киното.
Оценка: 8/10
Обратно към "Последният Самурай"