Две думи за сюжета – героят на Том Круз е американски ветеран от битките с индианците, поканен от японците да обучи армията им да се бие по модерни за края на 19 век начини и да победят бунтуващите се срещу властта на императора феодали-самураи. Да, и на мен ми се стори тъп на пръв поглед, но всъщност не беше зле. Разбира се, не липсваха типичните холивудски тотално нереалистично и сладникаво глупави моменти, но ставаше. Ако не беше изпълнен с твърде много клишета, даже бих казал, че е хубав, но така си остава някъде на средното за днешен Холивуд ниво (което не е кой знае какво постижение). В крайна сметка като за екшън филм, за какъвто аз си го смятам, “Самураят” не е злe. Освен ако не сте някой маниак на тема източна и най-вече японска култура и история :P. Имаше и немалко предполагаемо емоционални и въздействащи моменти, повечето от които не бяха такива за мен, но поне при няколко се получи (примерно тези, в които Том Круз отсъстваше). Въобще не смятам да се разпростирам за малоумията на сценаристите с образа на императора, сигурен съм, че колежката Alexis ще ви го разясни в нейното ревю с много подробности :p
Но пък плоският сюжет е тотално забравен, когато започне екшънът. Не съм гледал друг филм с толкова изпипани екшън сцени, откакто гледах “Гладиатор”, а и той като че ли е малко по-зле в това отношение. Създателите на разните “Властелини” и последните две “Матрици” могат само да се учат от този филм. Особено първата битка и появата на самураите в гората е истински шедьовър. Индивидуалните двубои с мечове също ми харесаха много, а и ми се сториха много по-реалистични от типичните филмови безкрайни размяни на удари. Четири-пет удара и двубоят свършва. Въобще, колкото и да не разбирам от бойна хореография, ми се стори, че тук беше адски изпипана. И не на последно място – никъде няма такъв “cavalry charge” като в този филм. Винаги съм обичал подобни сцени, а в този филм като че ли са най-хубавите такива. Забравете Роханската конница. Битките обаче нямаше да постигнат и половината от въздействието си, ако не бяха придружени от гениалната музика на Ханс Цимер – моят любим филмов композитор. Просто трябва да се чуе, не може да се опише!
Цялостната визия на филма също е много добра. Особено сцената с първата среща на главния герой със самурайската армия, която изплува от мъглата в гората, е един малък кинематографичен шедьовър. Има и много красиви природни пейзажи, които все ме караха да се чудя защо японските планини приличат толкова на новозеландските от “Властелина”, докато не разбрах, че филмът е сниман в Нова Зеландия всъщност.
Относно актьорите във филма – повечето се представиха много добре, тук включвам всички японци, особено Кен Ватанабе, който тотално засенчва Круз (не че това е особено трудно по принцип :P). За Том ще кажа, че не дразнеше много, преиграваше в няколко момента, в няколко пък беше твърде дървен, но пък аз съм силно пристрастен, значи не е бил чак толкова зле най-вероятно. Със сигурност беше доста по-добър от плачевното си представяне в “Minority Report”.
Основният минус на филма, освен плоския и клиширан до крайност сюжет, е идеализирането на самураите, които са си били доста зловещи типове, без колебание са избивали селяни при най-малко неподчинение и са се били да си запазят властта и привилегиите най-вече. И естествено, има го и типичното идеализиране на американеца. То пък бива да си талант, ама за няколко месеца да напреднеш във владеенето на меча толкова много, колкото успя героят на Круз, ми се вижда силно глупаво и нелепо. Ама нали е Нашият Американец™, не може някакви там японци да са по-добри от него я. Краят също е доволно глупав и не на място. Но ако успеете да пренебрегнете това, филмът опрделено си струва, особено за любителите на битки с мечове :p
Оценка 8/10