Не че не знаете за какво става дума във филма, но все пак не мога да не кажа с две думи. Капитан Нейтън Олгрин (Том Круз), пропил се бивш герой от сраженията с индианците, заминава за Япония, за да учи тамошните войници как се стреля с автоматично оръжие. При една битка бива пленен от самураи и предаден на грижите на млада жена – Така (Коюки), която той е направил вдовица.
Всичко звучи чудесно и може би е имало шанс да стане такова, но явно приказката за Пепеляшка е прекалено дълбоко вкоренена в душите на американските сценаристи и дори филм, който никак не предполага нуждата от подобна нишка в сюжета, не може да избегне подобна трагична (а тя е именно такава) участ.
Но да караме подред:
История и атмосфера: Приятно разказана история, която е чудесен начин да си загубиш времето или причина да се понатискаш с гаджето в тъмния салон, но не и възможност да научиш нещо за Япония, нинджите (разбира се, че има нинджи, може ли без тях) и самураите.
В цялата история американската увереност в собствената значимост и национално превъзходство просто се лее на вълни от екрана и дори прекрасните пейзажи на провинциална Япония не могат да спасят зрителя от удавяне.
Не си мислете, че само защото накрая героят на Том Круз избира съдбата на "самурай", японското е победило. Интересно е да се види как Императорът (който за японците в това историческо време все още е Божието въплъщение на земята) се оставя да го командват, разиграват, а накрая дори разговаря с един прост американец на английски, че и седнал (Императорът) на земята до него?!
Дотук добре. Но има и още! Нашият смел, но пленен герой™ успява в нещо, което и досега не ми се побира в главата. Той е пленен през есента и поради снеговалежите в планините остава в селото до пролетта. Нищо необичайно. Но за това време човекът преуспява едновременно в няколко дейности, които биха представлявали проблем дори за генетично подобрена кръстоска между Супермен и Айнщайн.
Капитан Оругурин (както се произнася по японски Олгрин, там няма фонетичен еквивалент на буквата "л") се научава да се бие като истински самурай, че и по-добре. На един празник ТОЙ е човекът, който първи засича нападението на нинджите, а след това спасява от тях Кацумото (Кен Уатанабе). Научава японски. Спечелва привързаността на децата на убития от него самурай, а накрая успява да се влюби и да спечели любовта на Така. О, за малко да забравя, открива и радостта от хигиената, тоест научи се да се къпе поне веднъж седмично (един Арагорн ни е достатъчен :)).Когато идва време за Последната велика битка, Така му дава самурайските доспехи на покойния си съпруг?! Представете си време, в което (колкото и да ми е болно да го призная) жената е била придатък на мъжа (бил той баща, брат, съпруг или син), тя да си позволи да го облече като самурай, а истинските самураи да го приемат като равен. А интересно, мислили ли са сценаристите какво е да се биеш в облекло, към което не си привикнал. Нали трябва да съобразиш движенията си с бронята! А в края на битката след като по цялата армия са стреляли с пра-версията на автомата, той все пак оцелява (само той разбира се) и отива при Императора за отчет на загубите. Всъщност, ако филмът свършваше тук, щеше да е много по-добър.
Атмосферата не е лоша, всъщност е много приятна. Пейзажите са приказни и съперничат на тези от Нова Зеландия във "Властелина". Зрителят няма проблеми да си представи деня на обикновения самурай или селянин в Япония от 70-те години на 19 век, ако, разбира се, те са изглежлали, както ни ги представят.
Оценка: 6/10,
9/10 за пейзажите
Актьорско присъствие: Том Круз, който е уж звездата на този филм, тук блестеше с отразена светлина. Човекът добре си вършеше работата и дори мога да призная, че имаше сила в героя му, но присьствието на Кен Уатанабе просто беше невероятно, този човек сякаш заемаше целия екран и то без никакво усилие. Успява да предаде на героя си една спокойна дълбочина (знам, че фразата е банална, но не намирам по-подходяща), която просто не е достъпна на Томи, както и да се напъва. Коюки (Така) също беше блестяща, макар че тя е винаги леко встрани, именно с това ме впечатли. Повечето актьори във второстепенни роли забравят, че присъстват, за да подчертаят главните, и постоянно се стремят да се откроят. А в случая Коюки успява по невероятен начин да не изпъква и вероятно повечето зрители са забравили за нея още преди да изгаснат титрите.
Оценка: 7.5/10 за Том Круз, 10/10 за Кен Уатанабе и Коюки
Общо: 9/10
Музика и ефекти: Честно си признавам, че не разбирам от тези неща (и именно това е причината да ги обединя). Музиката не ми е пречела да се насладя на филма и дори си спомням, че ми се стори доста подходяща, но определено темите не са сред мелодиите, които ще си тананика следващото поколение (не че това е показател за качество, просто ми хрумна като сравнение). Ефектите – ами аз ефект няма да разпозная, дори да ми се представи лично (изключвам летящите прасета :)), така че се въздьржам от коментар. Оценка: по обясними причини такава липсва
Битки: Отлично направени. Нито прекалено дълги, че да досадят, нито претупани, колкото да се каже, че ги е имало. Направени са така, че да изглеждат приемливо реалистични (тук не включвам чудодейното оцеляване на Томи в последната битка). Вероятно за това е помогнал и фактът, че са използвани истински, а не притъпени оръжия.
Оценка: не, че съм специалист, но ще се пробвам: 9/10… примерно :)
В заключение: Ако отивате да гледате поредната холивудска приказка с претенции за дълбочина, нама да останете разочаровани, защото всички компоненти са налице. Има и Герой (дори, ако добавим и Кацумото – два), и Битки, и Трагедии, и Любов (че как без нея – бел. на рандъм холивудски сценарист), въобще – всичко.
Ако обаче обичате Япония, историята й, както и прилично ниво на достоверност – не си струва да подлагате нервите си на изпитание.
Оценка: 9/10 за поредната холивудска приказка,
6/10 за достоверност и представяне на Япония, като дори това е излишна щедрост.