Треска за самураи
Недопревел: Турин

Чест чрез битка – битка за чест
      “Най-прекрасният измежду цветовете е вишневият. Най-благородният измежду хората е самураят”. Така една поговорка описва воинската каста на японския феодализъм. Елитните бойци са предмет на много предания и легенди. Изключителен патриотизъм, абсолютно презрение към смъртта, обожествяване на императора и безусловна вярност на шогуна, това са добродетелите, на които се гради “бушидо” – кодекса на честта за самураите. Превежданият като “Пътя на воина” морален кодекс съдържал неписаните правила, които един самурай (буквално сьмуряй = “някой, който служи”) спазвал през целия си живот.
     Възходът на воинската каста бил тясно свързан с процеса на реприватизация на обществената земеделска собственост през 10-ти век. Управлението на имперския двор вече не било в състояние да контролира отдалечените области. В отделните провинции били назначени местни управители, които били овластени с полицейски функции от централното правителство. Появили се малки, боеспособни военни части. От военните поселници, волнонаемните селяни и издънките на провинциалните благородници постепенно се оформили прочутите воини на онова време – самураите.

Самураите – воини на шогуна
     В началото самураи са били наричани въоръжените слуги в имперския двор и в благородническите домове. Независима воинска каста – така наречените “буши” – се развила след 10-ти век, когато имперският двор предоставил самоуправление на регионите, отдалечени от столицата. В строгото обществено управление по времето, когато Едо бил столица на шогуната (1603–1867), самураите образували най-висшата от четирите професионални касти. С въвеждане на всеобщата военна повинност през 1873 г., самураите се изправили срещу конкуренция от по-нискостоящите обществени слоеве. През 1876 г. им било забранено носенето на мечове на обществени места. Тяхното време свършило. Тяхната история се превърнала в мит, в обект на легенди и предания.

47-те ронин (“ронин” = самурай без господар)
     Названието “ронин” идва от “ро” (вълна) и “нин” (човек) и означавало “човек-вълна”, тъй като животът на ронин бил непостоянен като вълна. През феодализма ронин са били самураи, васали от благородническо потекло, които трябвало да напуснат службата при своя господар и не са могли или искали да постъпят на нова служба. Най-известните ронин били 47-те самураи от Ако, които след смъртта на своя повелител Асано останали без господар.
     По време на поднасянето на новогодишните приветствия към шогуна Токугава, Асано Такамуни – управител на провинция Харима – бил публично обиден от церемониалмайстора Кира Котсуке. Вбесен от подобно предизвикателство, Асано ранил своя опонент. Тъй като дори за изваждане на меч в двореца на шогуна се полагало смъртно наказание, управителят от Ако трябвало в началото на април 1702 по заповед на регента да извърши “сепуку” (ритуално самоубийство чрез разпорване на корема). След това неговата крепост, както и останалата му собственост, преминали във владение на правителството, а неговите самураи останали без господар. 47 от превърналите се в ронин самураи на Асано продължили да бъдат верни на своя повелител дори и след смъртта му. Под водачеството на Охоиши Кура те отмъстили смъртта на своя господар в нощта на 14-ти срещу 15-ти декември 1702 г. в столицата Едо. Убили Кира Котсуке, обезглавили го и оставили черепа му като трофей върху гроба на своя господар. Тази постъпка получила широк отклик и одобрение сред народа. Могъщи управители се опитали да повлияят на шогуна за помилването на самураите. Шогунът им отговорил: “Чух за изключителната вярност на някогашните самураи на Асано към техния господар. Това е нещо доста необикновено за нашето време. Аз с удоволствие бих им помогнал, ако законът не изискваше сепуку.” Така на 4-ти февруари 1703 г. 47-те ронин се самоубили по заповед на шогуна Токугава.



Бележки под линия:
– Тъй като преводът е доста свободен, а и защото половината история липсва, който се интересува от цялата истина:
http://www.iaidokai.de/iaido_download/iaido_geschichte_der_samurai.pdf
Има обстойни пояснения за политическата обстановка и основните фигури по онова време, както и няколко снимки и рисунки; и, да – статията е на немски :)
– Има съществена разлика между император и шогун: шогунът е военачалник, който управлява страната от името на императора; друг е въпросът кой с колко власт разполага.
– Заглавието на преведената статия е откраднато от списание “Екран”.