И след като изброих какво не е, хубаво е да кажа и какво представлява все пак (Стига бе, как стигна до този извод? – бел. изненадан читател). Главният герой е Александър, чийто баща бяга от Източна в Западна Германия и така майка му Кристиане остава сама с Алекс и сестра му. Това я сломява в началото, но тя намира сили да продължи. За да компенсира загубата си, майката се отдава изцяло на децата, работата си като учителка и верността си към родината и комунизма. Десет години по-късно децата й са вече пораснали, тя е направила кариера, а комунистическият строй се клати. Виждайки сина си на демонстрация, Кристиане получава удар. И прекарва седем месеца в кома. Когато се събужда, светът вече не е същият. Берлинската стена е паднала, градът се е преобразил и Германия се готви да се обедини. Само че за нея всеки стрес може да бъде вреден и дори фатален. Така Алекс достига до идеята да скрие от майка си, че историята е претърпяла някои незначителни промени, като разпадането на комунистическия режим например. Той й носи стари вестници, пълни наново грозноватите опаковки от източногермански консерви със залелите магазините вносни продукти и поддържа легендата по всякакъв начин. Всеки, който иска да общува с майка му, предварително е инструктиран и преоблечен. Да, преоблечен, за да не се издаде случайно с дрехите по западна мода. Започва дори да фалшифира телевизионни предавания. А това е само началото на спектакъла... Има хора, които се променят, за да паснат на света. Алекс се опитва да промени света, за да пасне на майка му. Макар да изобилства от комични ситуации, на моменти филмът почти разплаква. Много човечен и фокусиран върху личните преживявания, филмът дава един различен поглед върху "животa в интересни времена". Историческите събития са споменати само за информация и не се задълбава в тях. Те са непрестанен фон на случващото се, но не са главното. Така че ако търсите обогатяващ историческата култура филм, този не отговаря на условията. Въпреки че е тясно свързан с политическите събития, избягва да им дава някакви морални оценки. Има ги и лицемерието на "социалистическия начин на живот", и носталгията по загубената сигурност и ценности. Показани са както придобивките, така и неизбежните трудности на новото съществуване. Но не са натоварени с някакви оценки, просто присъстват като факти. И това някак дава един по-зрял и освободен поглед върху ситуацията.
Като визия веднага ще познаете, че филмът не е сниман в Лос Анджелис и актьорите не са от Холивуд. Няма го онзи блясък и тенденцията дори статистките да могат да стигнат до финала на "Мис Америка". От друга страна няма го и самоцелното показване на грозота, присъщо на някои художествени филми (сещате се, действието се развива в гето, героите изглеждат сякаш не са виждали гъба за баня и са продукт на близкородствен брак, а слънцето показва тенденция да се появява за кратко само на националните празници). Той е някъде в златната среда между тези две крайности, което само засилва усещането за реалистичност.
И след всичките тези похвали, би било обективно да се споменат и недостатъците. Които ще трябва да си изсмуквам от пръстите, но нейсе... Първо, за да схване напълно хумора му, човек трябва поне малко да си спомня времето, когато Германия и цяла Европа се деляха на Източна и Западна. Второ, екшън на практика просто няма. Според мен не е и нужно, но да предупредя за всеки случай... Освен това историята се крепи най-вече на първоначалната идея и е доста предвидима. И някак с времето впечатлението малко избледня лично за мен.
С две думи това е приятен филм, донякъде комедия, донякъде драма. За мен лично най-грабващ в него беше абсурдът, но мисля, че всеки би могъл да намери по нещо за себе си.
Оценка: 8/10