Голяма риба
Режисьор: Тим Бъртън
В ролите: Юън Макгрегър, Албърт Фини, Били Кръдъл, Джесика Ланг, Хелена Бонъм Картър, Алисън Ломан, Дани ДеВито, Стив Бушеми

Автор: The Dragon

     Определено Тим Бъртън е успял да улови голямата риба с този филм – силен, въздействащ и странен, той ще те остави в почуда на изхода на киносалона къде е тънката граница между действителността и фантазията и може ли една измислица да бъде по-реална от истината. Доста от хората, дошли този ден в “Арена”, се бяха настроили да гледат поредната весела американска комедия. Колко се смяхме с един приятел на тяхната наивност, особено след края на филма, когато коментари от рода “Можеше да бъде и по-смешно” и “Доста е тъп” волно се лееха из гърлата на плебеите.
     Първото нещо, което ми направи впечатление, докато ровех из нета за филма, беше зверският каст на продукцията – Бъртън, за рзалика от други режисьори, подбира артисти, които могат да играят, а не само да изглеждат добре. Което се е изплатило с лихвите във филма – толкова добре пасващи си на ролите актьори и качествена игра не бях виждал от доста време. Комбинацията със странния стил на режисьора води до филм, който нито за момент не ти позволява да стъпиш на краката си – всичко се променя непрекъснато, на ръба между логиката и алогичността.
     Сюжетът е доста клиширан в основата си – умиращ баща, непрекъснато разказващ неверояни истории за своята младост, син, който се е отчуждил от него и те двамата трябва да се помирят на смъртният му одър, след като синът опознае наистина своя баща. Но интерпретацията и реализацията на това клише е толкова нестандартна и перфектно изпълнена, че нито за момент не ти е скучно или досадно. Действието представлява поредица откъси от историите на бащата и събития в сегашно време, умело преливащи се един в друг. Диалозите са на крачка (отвъд) съвършенството – има вицове, реплики и разговори, които просто трябва да се чуят – как с пет думи разкриват повече за човешката природа от учебник по психология.
     Хуморът и тъгата във филма са толкова добре преплетени и неотличими, че напомнят истинския живот. Дани ДеВито е шеф на цирк, Стив Бушеми е пропаднал поет и обирджия на банки, както и много други чешити, всеки от които е излязъл от някаква приказка – щастие, нещастие, светлина и мрак – всичко се редува, няма два кадъра, които да си приличат. Това наистина е една вълшебна приказка, но само за пораснали.

     – Татко, ти никога не си бил себе си – поне веднъж в живота си кажи истината и ми покажи кой наистина си.
     – Откакто съм се родил, винаги съм бил само себе си, това, че не си го разбрал, е твой провал, не мой!

     Култ просто. Та това е “Голямата Риба” – странен, силен и задължителен за всеки ценител на доброто кино филм.

      “Голямата риба става голяма, защото никога не позволява да я хванат”

Оценка: 9/10

     P.S Чудиш се защо липсват недостатъците – честно казано “Голяма Риба” толкова ми хареса, че просто не исках да търся.