(няколко думи за биографията на Ивайло Иванов)

Турин: Здравей, Ивайло или Робин от Локсли. Кое от двете предпочиташ? Имаш ли се за защитник на слабите и онеправданите, щом си избрал този ник, или просто да крадеш от богатите е приятно занимание?

Ивайло: Робин ми е псевдоним от ранно детство. Обичах да се сражавам с лък и стрели. Освен това, много обичах двата руски филма "Айвънхоу" и "Стрелите на Робин Худ". Естествено и книгите на Стивънсън. Не обичам да крада от никого. Към слабите и неоправданите изпитвам интуитивна симпатия и съпричастност.

През 2003 спечели конкурса на клуб "Уибробия" – Таласъмия 2003", както и конкурса на издателство "Квазар". Мислиш ли, че 2003 беше годината на Ивайло П. Иванов? Чия ще бъде 2004, може би отново твоя?

През 2002 спечелих първо и второ място на Квазар 2002 ¹, както и второ на Таласъмия 2002. Мисля че това бе моята година, защото бе моят дебют. Освен това, постигнах всичко сам, а за успехите през 2003 не малка помощ получих от моя основен съперник и колега – Йоан Владимир. Чия ще е 2004 не знам. Вероятно няма да е "моя", защото смятам да хвърля повече усилия в друга насока

През 2002 Йоан Владимир спечели гореспоменатите конкурси. Традиция ли е, ако спечелиш единия, значи ще спечелиш и другия? Това ли са най-силните конкурси, напоследък се нароиха доста подобни?

Не. Такава традиция няма. С Йоан Владимир работим заедно и това е чудесно преживяване, макар понякога да е много трудно. Кой от двама ни ще спечели и дали въобще ще спечелим нещо, зависи от журито. Но е вярно и това, че сериозна конкуренция почти няма, което не значи, че не може да се появи. Абонамент за победа няма. Дали тези конкурси са най-силните? Според мен те са два от общо трите, които си струват разговора. Би ми се искало да участвам и в конкурсите на "Аргус", но за съжаление не ми остава време.

Неведнъж си заявявал, че изключително цениш творчеството на Йоан Владимир ². В разказа ти "Длака" главният герой се бори със самодивата/орисницата Ангелина... Просто съвпадение? Ако не е случайност, какво мисли Йоан Владимир по въпроса?

Ангелина самовила от "Длака" е просто художествен образ. Образ, натоварен с много символика и смисъл. Тя не може да се казва как да е. Самодивите въобще не могат да имат случайни имена. Ангелина произлиза от ангел. Нищо случайно няма в това. Ани Илиева много се зарадва на това как е "излязла". Макар че тя не е нито толкова свирепа, нито си играе със съдбите на хората.

Първият ти публикуван разказ?

"Архангел". Разказът бе пратен за конкурс на списание "Върколак", не спечели нищо, но го публикуваха. Без да ме уведомят. Явно никой не го прие на сериозно, което разбира се е жалко. За мен това бе момента, в който реших, че си струва да продължа, защото разказът се хареса на много хора.

Няколко твои разкази са публикувани с псевдонима Кира Валери, дори в сборника "Вирт" беше поставен в категорията "Дами канят". Струва ми се, че сякаш нарочно си правил дебюта си по-труден, все пак на  жените-фантасти се гледа с известно пренебрежение (от  западните освен Урсула Ле Гуин и Андре Нортън, май за други не се сещам)

Афала! Елена Павлова–Афала е вече институция в родната ни НФ. Йоан Владимир също, макар псевдонимът да е мъжки. За нея се знаеше от самото начало, че е жена. Не бих казал, че дебютът на дамите е по-труден, отколкото който и да е дебют. Колкото до сборника "Вирт", там не бих казал, че разказът е на Кира. По-скоро си е мой. Получи се малко недоразумение.

В разказа ти "Subject: I_LOVE_YOU" жената Сара ражда дете от ИИ (изкуствен интелект) Джон. Силно ми напомня за "Хиперион" и Дан Симънс ³, доказателство ли е това, че творците често вървят по различни пътища за да стигнат до едно и също място?

"Subject: I_LOVE_YOU" беше замислен като антитеза на Стругацкиевия "Бръмбар в мравуняка" ⁴. Логиката е такава – ако нечовешки разум се опита да проумее човека, като такъв, то как би го сторил? Отговорът идва от евангелието. Бог се ражда в човешки образ, за да проумее и изстрада човещината. Това е единственият начин. Същата логика е пренесена и върху фикцията за изкуствения интелект. Разказът ми е много любим, но малцина го разбраха по този начин. "Мисия: Команч" е логическо продължение на тази история. Съществува и проект за още две продължения. Идеята има много вариации и подходи.

Както спомена, "Мисия 'Команч'" отново третира темата за изкуствения интелект, киберпънкът ли ти е любимото течение?

ИИ като проблем, който неизбежно ще срещнем един ден, ме вълнува. Не че той ще изглежда така, както си го представяме, но може би е време да започнем да мислим по този проблем. Ние ВЕЧЕ имаме проблеми с някои прекалено "умни" програми. В един момент неизбежно ще изгубим представа, какво става под носа ни. И ще последва Бътлъров Джихад ⁵. В най добрия случай.

Кажи няколко думи за разказа ти "Пет сребърни игли", с който спечели конкурса на ИК "Квазар" за 2003 (дано го видим скоро отпечатан).

Това е разказ, който възникна като идея много отдавна. Един приятел пишеше роман, аз му предложих да разнообрази един епизод с такъв атрибут – демон, заключен само в едната ръка. Доколкото знам, с романа нищо не стана, но идеята си я биваше и аз я запазих. После многократно се опитвах да я реализирам, все неуспешно. Почти се бях отказал, но изведнъж ми хрумна добра "идея за реализиране на идеята". И се получи. Не без помощта на Йоан Владимир.

Харесва ли ти фентъзито като стил, ако да – любими автори?

Роджър Зелазни, разбира се. Толкин, Ле Гуин. Опасявам се, че по отношение на фентъзито съм традиционалист. Дългите саги на Джордан и Мартин не ми допадат особено. Но кой знае – може да пропускам нещо много интересно.

Защо в разказите ти има караконджули и върколаци, а не орки и гоблини? Може ли един змей да победи дракон или да пребори елфо-джуджешката мафия, която е оплела българския читател от години?

Орките са Толкинова иновация. Гоблините са средно и западно европейски митологичен персонаж. Не съм писал много фентъзи. Предпочитам сам да си измислям образите, вместо да ги "заемам". Случаят с конкурса "Таласъмия" е различен. Там нещата се преоткриват и се представят в нова светлина. Това също изисква не малко творчески напън. Колкото до сблъсъка с "елфо-джуджешката мафия"... нямам мнение. Мисля, че и двете неща имат смисъл и не е нужно да се противопоставят. Може би следва да си зададем въпроса – защо ние не познаваме собствената си митология, а познаваме синтетичната митология на Толкин и производните й. Талантът на Дж. Р. Р. Толкин може би има основен принос за това, но едва ли е всичко по въпроса. Във всеки случай, сборниците Таласъмия 2002 и 2003 се приемат много радушно от неизкушения читател. Просто трябва да се работи повече време и по-настойчиво в тази насока.

Българската фантастика – минало без бъдеще или бъдеще без минало?

И двете. Връзката между  поколенията е прекъсната, за добро или за лошо. Може би един ден ще се опитаме да я възстановим. Надявам се да не е твърде късно.

По-успешно ли е участието в сборник с други автори, отколкото самостоятелната книга, мислиш ли за нещо по-мащабно от разказ?

Мисля, разбира се. Но това не е много лесно, ако на дневен ред ти е преди всичко оцеляването. Участието в сборник с други автори ми е единствената възможната форма на изява. Засега.

Музикалните звезди обикновено правят звездни дуети, замислял ли си се в тази посока? С кой би се кооперирал за съвместен разказ или книга?

Това е тайна. Засега.

Нещо за теб, кога пишеш по-добре, когато си нещастен или когато си щастлив?

Когато съм нещастен просто не пиша. Но пък тогава ми се раждат някои прекрасни идеи. Човек трябва да извлича полза от всичко.

Вярно ли е, че мизерията ражда гении?

Това е един доста сложен въпрос... Вероятно – да. Но дали самата мизерия го прави, или косвено дава някакъв странен отпечатък на съзнанието и дали задължително става така... Ние все още не знаем, какво е това талант. И защо го има.

От кои автори (български и световни) се чувстваш повлиян? То литературната критика сигурно после и други ще открие, ама ти си кажи :)

От всички автори, които обичам и харесвам, а те са много. Най-вече от Стругацки, макар никой да не може да открие такава връзка. Но самите Стругацки са изключително разнообразни като стилови похвати и тематика. Нормално е аз, като един скромен техен ученик, да не напомням за тях с творчеството си.

А кое е любимото ти произведение на братя Стругацки?

Абсолютно всичките! На Лем – "Кибериада".

Вярваш ли, че човек се познава по това каква музика слуша? Ти каква музика предпочиташ?

Това е така наистина. Макар не само по музиката може да се съди за даден човек. Аз обичам ужасно голямо разнообразие от музика.

Трите или петте най-любими филми?

"Звездни войни", разбира се. Това е един и до днес ненадминат шедьовър. Всички филми на Гилиъмс, Кършнер, Ридли Скот, Кемерън, повечето на Спилбърг. Това са абсолютни класици на нашето време. От друга страна – обожавам доброто европейско кино. "Амели Пулен..." ⁶. Това е един разкошен филм. Или пък Видок. "Градът на изгубените деца". "Гепи". "Гепи" е просто епохален филм, въпреки че Брад Пит играе в него. Много обичам японско съвременно и класическо кино. Също и китайско кино и китайска храна :))

Като почитател на китайското кино сигурно си гледал двата големи филмови пробива – "Тигър и Дракон" и
"Герой". Кой от двата е по-добър?

"Герой" е един несравним с красотата си филм, във всяко едно отношение. Към "Тигър и Дракон" имам някои резерви. При все прекрасната игра на Йо Йо Ма и Чоу Юн Фат.

В "Длака" описваш невероятно добре виртуална битка. От "Counterstrike" ли беше вдъхновено това, по принцип по shooter-и ли си падаш?

Не. Става дума за Ънриъл Турнамент. Не си падам шутър, въобще – малко играя на нещо повече от пасианс. Но някои игри смайват с визията си. "Архангел" например е вдъхновен от Диабло І.

И един последен въпрос, за който после редакторите ще ми скъсат ушите. Толкин – еталон за свръхнадцененост? Ама честно.

Толкин? Когато се назове това име, могат да се подразбират хиляди неща. За мен Толкин си остава ненадминат майстор, художник със слово в ръка, вместо с четка. Неговата Нарн-и-Хин Хурин ми е една от най любимите повести. Питая искрена завист към някои негови произведения. Виж – толкиноманията си е мръсна дума.

Тук сме на едно мнение. Пожелание за читателите?

"Учете се да мислите добре". Нютон.
 

1) На конкурса "Квазар 2002" са присъдени две първи, една втора и две трети награди. Двете първи са спечелени от Ивайло П. Иванов (като Кира Валери) и от Йоан Владимир. Второто място го печели пак Ивайло П. Иванов, под името... Ивайло П. Иванов. На двете трети места са Николай Теллалов и Елена Павлова–Афала. (обратно)

2) Йоан Владимир, псевдоним на Ангелина Илиева, автор на "Какавидата", "Тя е камък", "Оброк", "Последният рицар" и много други. (обратно)

3) В "Хиперион" Брон Ламиа – една от поклонниците на Шрайка – е бременна от киборга на ИИ Джон Кийтс; Сара пък е майка на Рейчъл – детето, заболяло от болестта на Мерлин – и жена на Сол, друг поклонник. Както личи от интервюто – чисто съвпадение (обратно)

4) "Бръмбар в мравуняка" – А. и Б. Стругацки, от цикъла "Прогресорите и Странниците". Прогресорите – емисари на бъдещото човечество – са хората, които подпомагат младите цивилизации по трудния им път. И тогава великият прогресор Сикорски се сблъсква с прогресор на по-висша цивилизация, и то тук – на Земята. Според литературните критици романът противопоставя социалната етика срещу социалната безопасност, поставя и темата за властта, която унищожава непознаваемото, считайки го за опасно. А според читателите романът третира ксенофобията и наболелия проблем за контакта с чужд разум. (обратно)

5) Бътлъров джихад (наричан също Великият бунт) – кръстоносният поход срещу компютрите, мислещите машини и роботите, започнал през 201 г. преди Сдружението и завършил през 108 г. п.с. Основната повеля на джихада е запазена в Оранжевата католическа библия и звучи така: "Не сътворявай машина по подобие на човешкия ум". –  Франк Хърбърт, "Месията на Дюна" (обратно)

6) "Невероятната съдба на Амели Пулен" – купища награди и номинации, най-касовият европейски филм в САЩ за 2001, от този месец на видеокасети и у нас. (обратно)