Секс с блондинка
Автор: The Dragon

Производител: “Йехова оребряване” НБД (Дружество с неограничена безотговорност)
Разпространител: ХХ Хромозоми
Изисквания: Странни
Цена: Според зависи

     Смело мога да твърдя, че това е една от най-увлекатените и пристрастяващи игри, които някога съм имам удоволствието да играя – самият факт, че след толкова години продължавам упорито да играя на нея, трябва да е достатъчна рецензия само по себе си.
     Играта се дели на две основни части – сингъл и мултиплейър, като първата е доста скучна и еднообразна, омръзва за забележително кратко време.

I. Сингълплейър

     Ами често казано не съм му голям фен, но ако си на 14 или имаш голям зор, не е лош начин да изпуснеш парата. Неоходимо оборудване за играта е да имаш кабелна телевизия или високоскоростна връзка към българските гейм-сървъри. Според мен значително по-добрият вариант е нет връзката, защото иначе игралното време се намалява значително и могат да се изиграят само две игри.

     Анализ на отделните елементи на играта:

1. Графика: Перфектна по своята детайлност, но уви силно лимитирана относно 3D въаможностите си – дори и с най-модерното оборудване графиката изглежда архаично двуизмерна, като за сметка на това можем да се насладим на едни от най-добре нарисуваните персонажи въобще.
Оценка 8/10

2. Звук: Чудовищно перфектен, динамичен и особено с по-добри колони може да доведе до чудеса с вашата... конфигурация. Уви, музиката е под всякаква критика, но се преживява в името на висшите блага, които следват.
Оценка 7/10

3. Геймплей: Общо взето суховат (след известно време лепкав), добра черта му е, че имате възможност да премерите силите на предмишницата си с такива титани на индустрията като Джена Джеймсън, Силвия Сейнт и Бриана Бенкс. Уви, както казах еднообразието след време води до отегчаване, вместо до истинско удоволствие от играта. А и интерактивността в играта почти отсъства, макар че в някои нови продукти имате възможност да оказвате известно влияние върху процеса на игра.
     Какво представлява конкретно – ами на отделни нива – постепенно ъпгрейдвате машината си по време на нивото, докато накрая не стигнете до бос, единственият начин за победа над когото е да го облъчите могъщо с лазерните потоци, генерирани от двата сателита на основния кораб, през централното оръдие.
     Имайте предвид, че с всяко следващо ниво босът става все по-труден.
Оценка 5/10

4. Изкуствен интелект: липсва

     Като цяло за тази част от играта – ами става (млади хора сме все пак, как няма да става).

II. Мултиплейър

     Опрeделено най-доброто, издавано от индустрията досега – изживяването е просто несравнимо, като честно казано това определено е любимата ми игра за всички времена. Всичко в нея е полирано до съвършенство, като най-хубавото е, че броят на участниците може силно да варира – установил съм, че 3 е най-подходящата бройка, като задължително условие е двете NPC-та да са лишени от Y хромозоми. Нека да разчекнем играта и да видим какво се крие в дълбините й.

1. Графика: Уви, качеството й е правопропорционално на хардуеъра, с който сте оборудвани. Примерно една конфигурация, оборудвана с Audi A8/BMW Z9 и 30см CPU определено ще извади доста по-детайлна и с повече кадри в секунда графика. За непритежаващите подобни гей(м)-аксесоари остава подобрението по трудния начин – добрата новина е, че понякога и софтуерът оказва известно влияние, така че можете да получите изключително оптимизирано копие от играта, което да върви добре и на вашата машина. Ако и това не стане – клок на процесора, като внимавайте за охлаждането – при водно системата куца, забива, изобщо калпава работа. Виж, при спиртно охлаждане нещата са малко по-добре – изведнъж полигоните се увеличават, пикселизираната графика изчезва и скоро се оказва, че жертвата изглежда като втора подгласничка на Мис Свят.
     Длъжен съм да спомена чудесния антиалайзинг модул – 4x100 с кашу, произвеждан от реномираната ирландска фирма Tullamore Dew – такъв постпросесинг удря, че всякакви възражения относно графиката отпадат.
Оценка: При правилна употреба 10/10

2. Звук: Зависи от стила ви на игра – при добро боравене с джойстика сте способен да извадите такива звуци, че на два квартала разстояние да знаят с какво се занимавате – много е готско в такива моменти. Добре е да знаете, че звукът не винаги отразява реалното състояние на конзолата – може да е пуснала виртуално копие на процес "страстовръх", за да ви направи удоволствие или по-бързо да изпише надпис "Game over".
Оценка: 9/10

3. Геймплей: Перфектен, страхотен, невероятен, размазващ и още много суперлативи мога да изброя. Игрите могат да бъдат бавни и много продължителни или бързи и динамични. Нелинейността е феноменална – начините, по които можете да превъртите играта, са ограничени само от вашето въображение – красота направо.
Оценка 20/10

4. Изкуствен интелект: Нисък, брат ми, нисък – като температурите в трънско през Февруари. Обективността повелява да се каже, че се срещат и почти адекватни копия, но това е много, много рядко.

     Уви дойде време и за лошите новини – първо има доста бъгове – например около седмица всеки месец играта е неиграема. Отвреме-навреме може да се получи някоя неприятност, с която да извадите машината от експлоатация за около 9 месеца, като след това какви щети има да плащате – бедна ви е фантазията. Трябва да се примирявате и с непрекъснатите мрънкания за ъпгрейд и прочие.

     Като заключение – не играйте тази игра, вредна е за здравето! Затова смятам да я играя до откат – за да ви предпазя.