Брой 20 Редакционно
Ами, здравейте. Радвам се, че на мен се падна възможността да пиша редакционното навръх някакъв все пак кръгъл юбилей, който си имаме тук (на тема юбилея, минатюрна миниатюра от Турин тук). Сега е моментът да почна с клишетата как бързо тече времето и т.н. и т.н., ето защо мисля да се възползвам перфектно от него. Много бързо тече времето. И т.н. И т.н. Не, всъщност наистина... скоро списанието ще стане на 4 години (по тая причина броят не е много празничен, тогава ще е по-празничен, че и без това сме я закъсали с въпросното време ;). 4 години наистина не са малко време, но все пак не са и толкова много, а промените, през които минахме, изглеждат все по-големи. Когато аз се присъединих към Ян, това му беше новият проект, след като се беше отказал от WOT фенсайт, имахме около три рубрики и броят излизаше в произволен случаен месец от полугодието. Ма беше забавно, де :) Сега не мога да си представя Ян и WOT фенсайт в едно изречение (което говори много лошо за въображението ми, щото въпросната комбинация я има в горното изречение), имаме десет-петнайсет рубрики, екип от също толкова автори и с известни уговорки излизаме всеки месец. И.. се чувстваме все по-големи професионалисти в това, което правим. Вярно, вече не е толкова забавно. Времето все не стига. Трябва добра организация и сериозно отношение. Всичко си има цена, както гласи един от основните вселенски закони. Обаче защо го правим, все пак, това е, което аз бих се запитал.
Ами, правим го, защото се водим от най-стария стремеж – да споделим мнението си с друг. Всеки го прави, по един или друг начин. Защото е важно. По-важно – според нас – от това просто да ви кажем за какво става дума в някоя книга, или филм, за тази работа си има задни корици и реклами. Мнението е това, което ни прави личности. И ние си имаме този начин да го споделяме с вас. И макар че да пишеш в списание си е малко или много монолог, той винаги може да прерасне в диалог. Затова бих искал да използвам случая да поканя още веднъж всички, които все пак харесват това, което се опитваме да правим, да се присъединят към дискусиите във форума, който наистина не хапе, макар че се опита на няколко пъти. Или пък да ни пишат с препоръки и идеи на адреса на списанието. Просто бихме се чувствали много по-спокойни и бихме давали повече от себе си, когато и читателите помагат. В крайна сметка, както вече казах, идеята е всичко това да е един диалог, макар и на по-високо ниво :)
Всъщност... имах още една мисъл, която исках да развия, за фантастиката и фентъзито и ролята им в списанието, но нещо не ми идва вдъхновението и ще оставя за следващия път... Изобщо, имах съвсем други планове за това редакционно, пък то се получи такова. Е, се ла ви, как говорят по руси, тъй че вместо това ще ви досадя още мъничко с резюмето на броя :)
Този път успяхме да запълним повечето рубрики, макар и с цената на неприятно закъснение, за което покорно се извиняваме. Мисля, че си струваше, обаче. По азбучен ред, в Анимето Роланд представя сериала Noir – ако вярваме на суперлативите на аниме-частта от екипа и на няколко кадъра, нещо много впечатляващо (а и саундтракът му е убиец ;). За Тъмните хроники най-после успяхме да довършим втората част на историята на Урза, за интересуващите се от MTG и градим планове за нататък. В секцията Интервю ще се запознаете с българския автор Ивайло Иванов, известен и като Робин от Локсли, а в Непреведено може да прочетете за една от неиздаваните у нас поредици на Робин Хоб – Liveship Traders. В Профили близнаците отново спасяват положението и то по безкомпромисен начин – Стивън Кинг. Два доста интересни разказа на Рол, както и продължението на гротеската на властелина&матрицата&каквото още от страна на Турин. В Евъргрийна сме се спрели на Хайнлайн, а при музиката Мат разказва за прогресив бандата Pain of Salvation. Статии (на тази на Роланд спрете поглед ;), ревюта, кино и изобщо пълна програма. Read on and have fun :)
Моридин
12.03.2004
P.S. И благодарности на Мат, Дем, Рол и Драгън, че все още проявяват тоя деен ентусиазъм да пишат, че мене вече ме е срам :)