Историята на Урза – втора част
(продължение от брой 16)
Превод: Моридин и Роланд
Урза обикалял измеренията много години, търсейки нещо, което да го заведе до родината на фирексианите. Сприятелил се с друг Пътешественик на име Мешувел, който го научил много за новите му умения и сили. След време обаче Мешувел развил необясним страх от кристалните очи на Урза и се опитал да го унищожи. Той обаче го победил с лекота за свое собствено учудване. През годините, в които се обучавал, той се бил превърнал в един от най-могъщите Пътешественици в мирозданието. Но вината, която носел в себе си, не му позволявала да избегне дълга си.
Той се върнал в Доминария и отишъл при руините на Койлос. Там използвал новите си способности, за да разчете древните символи, гравирани по стените на Залите на Тагсин, където някога двамата с Мишра намерили прокълнатите си камъни. Това, което прочел, го шокирало до дълбините на сърцето му. Преди пет хиляди години расата Тран била на върха на своята цивилизация, само за да бъде абсолютно заличена от фирексианците. Най-великата и могъща раса, която някога била бродила по земите на Доминария, била покосена от създания от друг свят. И само двата камъка, които сега лежали в черепа на Урза, държали нашествениците извън измерението. Това превърнало яростта на Пътешественика в болезнено вманиачаване. Можел да мисли единствено за пълното унищожаване на родния свят на фирексианците. Независимо от цената, която щял да плати той или тези около него.
Аз съм безсмъртен. Ще обиколя Вселената, докато открия дома им, и ще го унищожа така, както те унищожиха брат ми.
Петдесет години изминали като миг. Урза бродил сред измеренията, но не постигал успех. Накрая, след петстотин години на търсене, той открил малка група фирексиани, опитващи се да изровят древен артефакт на един далечен свят. И по-лошо, те били на път да убият едно човешко момиче. Урза не можел да позволи това. Той унищожил всички фирексиани, намиращи се на мястото, и спасил детето.
Когато я завел в убежище сред етера между измеренията, той бързо разбрал, че фирексианите вече я били променили, също както го били сторили и с Мишра някога. Момичето изобщо не било момиче, всъщност нямало никакъв пол. Създанието обяснило на Урза, че Фирексия е свят, намиращ се в друг свят, поместен в трети. Цялото измерение се състояло от девет сфери, всяка от които – поместена в предходната. Момичето твърдяло, че то самото е фирексианка, продукт на гения на някого, когото наричала просто Неизразимо Великия. Създанието Ксанча обаче не пожелало да разкрие истинското си име от страх пред някакво старо табу. Все пак Урза успял да научи друго име – това на Гикс – фирексиански демон, който носел същото име като един от планинските богове на Доминария. Пътешественикът започнал да се чуди откъде наистина произхожда името, имайки предвид приликите между фирексианските и гиксиански жреци. И все пак, колкото и да се опитвал, не могъл да разбере името на съществото. Фалшивият човек приел името Ксанча, което всъщност било неговата позиция във фирексианската йерархия.
Урза не пожелал да повярва, че момичето произхожда от Фирексия, но в останалата част от разказа не се съмнявал. Той я последвал до останките на фирексианско приспособление – вид портал, който позволявал на нашествениците да преминават в различни светове. Той бил убеден, че рано или късно те ще се върнат, за да вземат артефакта, който търсели. Той построил малка колиба, в която да живее Ксанча, и се заел да работи над механичен дракон.
Отмъщение, Ксанча. Ще отмъстя и за двама ни. Когато фирексианите се върнат, ще ги нападна и ще ги последвам чак до самата Фирексия.
Изминали двеста години, но Ксанча не умирала. Урза вече бил убеден, че и тя е безсмъртна като него. Последният му приятел – Таунос – бил умрял преди двеста и петдесет години, но едо че сега имал вечен спътник, на когото да се уповава. И когато Ксанча го повикала обратно на далечното измерение, той открил, че фирексианите отново са се върнали, за да копаят за артефакти. Той ги унищожил с лекота и влязъл във все още отворения портал. След двеста и петдесет години, той най-накрая бил открил Фирексия...
...но и Фирексия го била открила.
Дори могъщият ум на Пътешественика не можел да възприеме всичко, което се простирало пред него. Цялото измерение представлявало амалгама от плът и машина, органично и изкуствено. А поглеждайки нагоре, той не можел да види небето от гъстия слой сажди. Огромни механични дракони стояли потопени в езера от машинно масло. Огромни и древни градове се простирали в далечината, пълни с милиарди защитници. Чак сега Урза осъзнал своята лудост. Бил дошъл да унищожи Фирексия, но това значело да се изправи срещу цял огромен свят, пълен с чудовища.
Скоро обаче той отново се върнал в измерението, воден от неумолимата си жажда за отмъщение, яздейки своя могъщ механичен дракон. Фирексианите не се колебали дълго, преди да го нападнат. И въпреки че измирали със стотици, защитите на Пътешественика също отслабнали. Той бил успял да пробие пътя си през Първата Сфера, но се изправял срещу още по-жестоки опасности във Втората. И накрая не посмял да продължи. В цялото измерение нямало нищо, способно да се противопостави само на неговия дракон, но защитниците били безбройни и никой от тях не се интересувал изобщо от сосбствения си живот. Пътешественикът бил проникнал до Четвъртата сфера, но създанието, което яздел, било пред разпад. Нямало да може да продължи напред.
И тогава в ума му проникнал глас. Дотогава той се смятал за толкова над човеците, колкото те били над насекомите. Но този глас принадлежал на създание, толкова над Пътешественик, колкото Пътешественикът стоял над ларва. Урза моментално осъзнал, че той не би могъл да победи, че нищо не може да застане срещу Тъмния Бог, който лежал в Деветата Сфера на Фирексия и можел да го унищожи само с мисълта си. Той успял да научи името на това създание и с това знание започнало падението му към лудостта. Името било Яугмот. Пътешественикът не можел да направи нищо срещу нападателите си. Той се бил предал, а те били спечелили. Той също...
И тогава чул друг глас – този на Ксанча, която крещяла за помощ. По някакъв начин изкуственото момиче било влязло във Фирексия, за да го спаси. Успявайки с нейна подкрепа да се върне в реалността, той я взел със себе си и двамата напуснали измерението за още четири хиляди години.
Разочарован от поражението си и все още обезумял след срещата си с Яугмот, Урза дълги години скитал из измеренията с Ксанча. Двамата се опитали да се върнат на Доминария, но открили, че родният свят на строителя е затворен за тях. Сякаш самото измерение не искало той да се върне. Накрая Ксанча се уморила от постоянното скитане и номадския им начин на живот и пожелала да се усамоти и да прекара остатъка от живота си на някой спокоен свят. Двамата намерили такъв свят, наречен Моаг, земя с проста цивилизация и богата природа. Ксанча останала там, построявайки си своя ферма и заживяла мирен и лек живот, опитвайки се да забрави Фирексия. Урза пък бил убеден, че му трябват милионни армии, за да успее да се справи с чудовищата. Опитите му да призове към себе си жителите на Моаг обаче не се увенчали с особен успех, а Ксанча нямала намерение да изоставя новия си начин на живот и строителят бил принуден да търси сам своята армия.
Но един ден Ксанча открила, че фирексианите са започнали да завладяват и Моаг и убедила Урза да й помогне и да се намеси. Пътешественикът атакувал и унищожил много от враговете си, но разбира се добре знаел, че чудовищата няма да го оставят да попречи на плановете им и ще го преследват, докато не престане да представлява заплаха за тях. С мъка Урза осъзнал, че никой свят нямало да бъде в безопасност, докато той живеел на него. Заедно с Ксанча строителят напуснал Моаг и двамата отново заскитали сред измеренията. След време фирексианите успели да ги открият и атакуват, изпращайки все по-мощни отряди по петите им. На няколко пъти Урза едва успявал да избегне смъртта. При една особено тежка битка той изпаднал в безсъзнание и само благодарение на Ксанча успял за малко да се свести и да Отпътува с нея надалеч, потъвайки после отново в мрака.
Събуждайки се, Урза се оказал на тихо място, изпълнено с мир и ред. Лейди Сера го посрещнала с разтворени обятия, разказвайки му за измерението, на което се намирали и което тя сама била създала с дарбите си на Пътешественик. Мястото било почти изцяло пропито единствено с бяла мана, свят отдаден на чистотата и лечението. Роден в Аргив, място, също изпълнено с магията на бялата мана, Урза бил добре дошъл в този свят на ангели и светлина. Ксанча обаче не била. Ангелите на Сера не осъждали никого на смърт, но поради черната си природа Ксанча трябвало завинаги да напусне измерението.
Урза прекарал десет години, лекувайки се от раните си, но умът му си останал разбит и отчаян. В крайна сметка Ксанча успяла да се добере до него в светилището на Сера и да го накара да напусне измерението и да се опита да създаде своя армия. Урза обаче не искал повече да защитава родния си дом от фирексианите. Искал единствено да живее тук, със Сера и нейните ангели в това най-прекрасно от всички измерения. Отчаяна, Ксанча изтръгнала собственото си сърце. Изненадващо се оказало, че то не е органично, а било механично творение, с помощта на което Яугмот упражнявал контрол над Ксанча, докато тя се намирала във Фирексия. Момичето се заклело, че ако Урза не тръгне с нея, тя ще разбие сърцето си, прекратявайки завинаги безсмъртния си живот.
Точно в този момент обаче фирексианите изненадващо нападнали измерението на Сера. Чудовищата били проследили Пътешественика по целия път дотук и наситените им с черна мана души бързо унищожавали ангелския свят. Сера умолявала Урза да й помогне в защитата на дома, но Пътешественикът с мъка отказал и поел отново по своя път с Ксанча, надявайки се да отвлекат фирексианите от измерението.
Двамата отново започнали да обикалят безкрайните светове, пристигайки накрая случайно на едно събиране на други Пътешественици. Урза се опитал да научи нещо повече за фирексианите от онези, които си били имали вземане-даване с тях, но въпросите му не получили задоволителен отговор. По време на срещата предател Пътешественик внезапно атакувал останалите, едва не убивайки Ксанча. Отнело й около две години да се възстанови от ужасните поражения, а след като най-накрая отново била готова за пътуване, Урза й разказал за новия си план.
Той бил научил за измерение, известно като Екуилор, едно от може би най-древните измерения в мултивселената. Там строителят се надявал да научи нещо повече за фирексианите и за ролята им в унищожението на Тран, както и евентуално какво искали те от Доминария.
Урза и Ксанча обаче намерили едва шепа народ, останал на Екуилор. Те не могли да му осигурят нужната информация и го принудили да напусне света им. Преди да замине обаче, Урза бил уведомен от старейшините на Екуилор, че неговият собствен свят вече не е затворен за него и че най-после можел да се върне там. Казали му, че друг Пътешественик, Фрейализ, бил причинил някакво голямо опустошение, което по някакъв начин било върнало Доминария на нормалното й място в мултивселената. Разочарован от това, че не можал да научи повече за Фирексия, Урза побързал да напусне Екуилор и да се отправи към дома.
Най-накрая, 3200 години след като бил напуснал Доминария, строителят стъпвал отново на родната си земя. Той скоро построил малка къща за себе си и Ксанча, но се затворил сам, отдавайки се на лудостта си. След всички тези векове измъченият ум на Урза бил изпаднал в окаяно състояние, той говорел на призраци и постоянно викал името на брат си. Ксанча била принудена да го напусне, убедена, че Пътешественикът най-накрая окончателно е загубил ума си.
Само месец по-късно обаче тя се върнала, водейки странник със себе си. Урза първо й се ядосал за това, че нарушавала самотата му с някакви непознати, но после се вгледал в госта и сърцето му трепнало, когато осъзнал какво вижда. Мишра. След всички тези години Мишра бил там, до фирексианското момиче, точно както Урза го помнел. Строителят се втурнал, обзет от гняв към странника и едва не го унищожил. Не вярвайки на очите си Ксанча му изкрещяла да спре и го попитала защо постъпва така. Изпаднал в своя делириум Урза успял единствено да изкрещи в отговор, че това било просто копие, един от много Мишра, които щели да му пратят фирексианите. Ксанча обаче успяла да го убеди, че греши и че това е единственият и истински Мишра, върнал се след всичкото това време.
Братята прекарали цялата нощ в разговор, сравнявайки творенията си и обсъждайки предстоящото фирексианско нападение, в което Урза не се съмнявал. След няколко месеца, тримата организирали екип – Мишра и Ксанча обикаляли Доминария и събирали информация, а Урза започнал за пръв път да гради оръжията, които щели да спасят света му от фирексианите. Спящите агенти на Яугмот били навсякъде из измерението, озовавайки се на високопоставени постове във всички по-големи държави в Доминария.
Един ден, докато Мишра и Ксанча били на мисия, разучавайки инфилтрацията на фирексианите в Ефуан Пинкар, един странник дошъл при Урза в скривалището му, кълнейки се, че е негов наследник и че е Архимаг на име Джода. Урза не бил готов да му повярва, но Джода така или иначе не искал нищо от него и бил дошъл само, за да разкаже на Урза историята на Доминария през вековете, в които той не бил тук. Това не интересувало много строителя, но той все пак изслушал магьосника, надявайки се да разбере нещо повече за евентуални предишни сблъсъци с фирексианите. Изглежда разрушението на преградата, която разделяла Доминария от останалата мултивселена било позволило както на Урза, така и на фирексианите да се промъкнат отново в измерението. След като разказал историята си, Джода поел по пътя си и Урза повече не чул за него.
Скоро след това той най-сетне обявил машините си за завършени. Малки изкуствени паяци щели да бъдат разпръснати из народите на Доминария. Когато светлината на Блещукащата Луна паднела върху тях, те щели да излъчат висок звук, който хората не можели да чуят, но който щял да унищожи фирексианите. Така Урза възнамерявал да спре нахлуването на фирексианските спящи агенти.
Мишра и Ксанча се върнали, носейки лоши новини. Ефуан Пинкар бил почти изцяло под фирексиански контрол. Ако Урза искал да ги спре, преди да са погълнали изцяло една от най-силните държави в Доминария, трябвало да действа бързо. Заедно тримата трябвало да се отправят натам, за да разпръснат изобретенията на Пътешественика. Първо обаче той ги изпратил да си починат след дългата мисия, но малко след това Ксанча се свързала с него чрез един древен артефакт и Урза разбрал, че двамата летят над Морето на Стенанията. Това го накарало да се замисли, защото то се намирало твърде близо до Койлос, мястото, където Урза със сигурност не искал да вижда брат си да отива.
За няколко седмици тримата били успели да поставят паяците на Урза почти навсякъде из столицата на Ефуан Пинкар. Увлечен в задачата, Урза постоянно потискал растящото си чувство на безпокойство. Фирексианите били инфилтрирали целия град, но някъде наблизо трябвало да има някакъв много по-мощен фирексианец, можел да го почувства. И наистна, строителят намерил могъщия демон, мигове преди той да унищожи Мишра и Ксанча. Фирексианецът се присмял на Урза и му казал, че ще го очаква в руините на Койлос. Пътешественикът разбрал, че именно това бил Гикс, най-мощният от демоните на Неизразимо Великия Яугмот.
Урза, Ксанча и Мишра пристигнали в Койлос и заварили Гикс да ги чака. Двамата с Урза веднага се вкопчили в смъртоносна схватка и Пътешественикът с ужас осъзнал, че този дуел не бил по силите му. Битката продължила часове и накрая Гикс започнал видимо да притиска Урза. В този момент Ксанча и Мишра се намесили, демонът ги унищожил за секунди, но те стигали на Урза да използва разсейването му и да го погуби, отприщвайки чудовищния си гняв срещу създанието. Военачалникът на Яугмот бил най-сетне мъртъв.
А Урза, след три хиляди години, бил най-сетне напълно сам. Прояснявайки бавно ума си, Пътешественикът осъзнал грешките си. Сякаш всеки път, когато успявал да постигне това, някой трябвало да умре. Урза разбрал след време, че Мишра изобщо не бил Мишра, брат му бил загинал преди хилядолетия в Аргот. Ксанча, обезпокоена за душевното му състояние, била наела роб на име Ратепе, за да убеди Урза, че трябва да действат. Сега и Ксанча била мъртва, но заветът й оставал жив. Пътешественикът нямало просто да седи и да чака фирексианите да завладеят родния му дом. Щял да построи внушителни защити около Доминария, такива каквито никой досега не бил виждал. Стискайки изкуственото сърце на Ксанча в ръка, Урза се обърнал, за да напусне завинаги Койлос. Преди да го направи обаче, някакъв овехтял надпис на една полуразрушена стена привлякъл вниманието му. Древният диалект на Тран разказвал за това как Яугмот Лечителя бил покварил империята, подчинявайки я на волята си. Ужасен, Урза бързо продължил да чете надолу по надписите, откривайки, че Яугмот бил използвал мощта на друг Пътешественик, за да завладее друго измерение, Фирексия, и да създаде постепенно нова раса – фирексианите. Урза не можел да повярва на очите си. Всъщност Тран никога не били побеждавани от фирексианите. Те били станали фирексианите. Единствено Могъщия Камък и Слабия Камък, изпълнени с есенцията на мощта на Транския гений Глациан, все още задъжали древните врагове прокудени от собствения им дом – Доминария. Урза разбрал какво всъщност искали фирексианите и това затвърдило още повече плановете му да изгради непробиваема защита и да спаси света си от чудовищата, които го искали за себе си.
Пътешественикът започнал постепенно да привежда плана си в действие, следвайки съвета на Ксанча. Той щял да създаде армия, която да е в състояние да се противпостави на фирексианите в тяхната неизбежна инвазия. Щял да създаде милиони изкуствени създания, които да се бият с механичните фирексиански чудовища. Щял да спечели помощта на всяко живо същество из Доминария в битката за тяхното оцеляване. Но трябвало да започне от малко.
Урза отпътувал към отдалечен остров, обграден от неприветливи бурни морета и ветрове. Там, в Толария, той построил училище за магьосници, което нарекъл Толарианската Академия. Помогнал му един невероятно могъщ маг – Барин, оцелял от Ледената Епоха на Доминария, – който щял през годините да се превърне в съвестта на Урза, поставяйки винаги пред него и моралните страни на плановете на Пътешественика.
Урза знаел, че за да успее да победи Фирексия, се нуждаел от козова карта в ръкава си. И знаел как да я създаде, но щяло да му отнеме стотици години, преди в крайна сметка да послужи за спасението на Доминария. Той започнал да строи могъщи артефакти, които нарекъл Завета. Невероятно силни и сами по себе си, събрани заедно, частите от Завета щели да се окажат оръжието, от което Урза се нуждаел, за да унищожи Яугмот. Урза се нуждаел и от наследник, който да поеме Завета, в случай, че нещо се случело с него самия. Нуждаел се от наследник, а Доминария се нуждаела от герой. И за да създаде този герой, Пътешественикът започнал монументалния си план за смесване на кръвните линии на доминарските раси, кръстосвайки различни генетични линии из цялата земя, така че накрая всички черти, необходими на героя, който щял да спаси Доминария, да се съберат у един човек.
Отговорът не може да се крие безкрайно
Засега обаче тези сложни планове щели да се погрижат сами за себе си, веднъж приведени в действие. Урза щял да се занимава само с построяването на чудните нови артефакти, а с това той винаги се бил справял добре. Под името Малзра, Урза започнал да обучава студенти в употребата на артефактите, докато Барин се съсредоточил върху обучението в областта на магията. Междувременно Пътешественикът експериментирал с пътувания във времето, убеден, че ако може да прати някой назад във времето, този някой би могъл да унищожи Яугмот, преди въпросният да е унищожил на свой ред империята на Тран. Урза открил, че само метал може да преминава през създадения от него темпорален процеп и че това ставало най-добре със сребро. И така, следващият елемент от Завета на Урза бил сребърен голем, способен да оцелее сред опасните темпорални енергии, с които трябвало да се сблъска при връщането си назад във времето.
Големът щял да се казва Карн, първата съзнателна машина в Доминария. За да я построи, Урза използвал сърцето на Ксанча, позволявайки на Карн не само да се учи и да мисли, но и да се адаптира и да се развива. След като големът най-сетне бил завършен, Урза опитал да го изпрати назад във времето, но успял само отчасти. Изглежда Карн се оказвал само няколко дни назад във времето и със всеки такъв полууспешен опит, някакво бедствие се стоварвало върху острова. Темпоралните енергии, освобождавани при експериментите удряли по Академията, причинявайки болести и дори смърт сред обитателите й.
Един от експериментите се оказал в крайна сметка толкова тежък, че коствал живота на повечето студенти и преподаватели и успял почти да разруши цялата Академия. Разбира се, Урза нямал представа, че той е причината за инцидента, тъй като се намирал в промененото време. Карн обаче му обяснил, че той самият го е изпратил назад във времето, за да спре фирексианска атака над острова. Тъй като атаката била възпрепятствана, преди още да е била започнала, нито Урза, нито Барин можели да знаят, че нещо такова е щяло да се случи. Фактите обаче говорели достатъчно. Урза, Барин, Карн и неколцина студенти и учители били единствените оцелели от катастрофата.
Те напуснали острова и се върнали едва години по-късно, намирайки сред останките на Академията Джойра – обещаваща студентка, която бил считана за загинала при погрома. Тя обяснила на Урза, че Толария била разкъсана на различни темпорални области и в различните части на острова времето течало по-бързо или по-бавно, отколкото в останалата част от света. За някои от хората в Толария от бедствието били минали броени секунди. Хиляди години и вече забравени цивилизации деляли други от същия момент. Джойра убедила Урза, че трябва да помогне на тези хора и да потърси изкупление за това, което бил сторил на острова. Пътешественикът започнал да строи нова Академия, още по-голяма и величествена от първата.
За съжаление тъмна сянка била на път да помрачи възрекесението на Толария. Неосъществената атака на фирексианите била водена от Керрик, спящ агент, който заедно с хората си се оказал затворен в една от областите с бързотечащо време. За всеки ден, изтекъл при Урза и Академията му, в клисурата на фирексианите минавали няколко. Така в крайна сметка те щели да се измъкнат от затвора си и да нападнат Толария, преди да могат да бъдат спрени. Урза и Барин били принудени да помислят и върху защити срещу тази опасност, пренебрегвайки за момент истинската Фирексия.
След завършването на новата Академия, нещата бавно се нормализирали. Урза бил успял да сътвори някакви първоначални защити и градял планове за унищожението на фирексианската клисура. Самият той повел отряд натам, но не постигнал никакъв успех. При това Джойра била тежко ранена по време на атаката и останала в Академията да се възстановява бавно.
Междувременно Урза се стараел да изпълни обещанието си към Джойра и да компенсира щетите, които Толарианската катастрофа била нанесла на острова. Започнал да работи над планове за освобождаването на онези жители на Толария, които били пленени от зони на бавно време. Всичко неорганично можело лесно да минава през границата между зоните, но органичните същества умирали почти мигновено. Урза установил, че дори Карн не би могъл да премине през проходите без да се изложи на сигурна смърт. След дълги изследвания Пътешественикът най-сетне постигнал успех, проучвайки воден източник на Толария, който изглежда осигурявал по някакъв начин безсмъртие. Групата му освободила от един времеви затвор Тефери – млад и талантлив магьосник, все още толкова млад, колкото бил, когато се случила катастрофата. Скоро били открити и други смятани за загинали учители и студенти.
Урза атакувал отново клисурата на фирексианите, като този път използвал по-добре подготвени машини. Той отворил времевата бариера и започнал нападението, но отново бил бързо победен и взет за заложник от фирексианските сили. Карн успял да го спаси оттам, но злото вече било сторено. Фирексианите щели скоро да овладеят технологията на енергийните камъни, която Урза използвал за машините си, от разбитите топтери. Скоро нашествениците щели да са в състояние да изпращат своите собствени войски навън от времевия капан.
При това Пътешественикът не забравял, че има много по-важна задача – да не отвлича вниманието си от истинската фирексианска инвазия. Решен да се върне към нея, той разкрил самоличността си на Карн, Тефери, Джойра и неколцина избрани ученици и напуснал Академията за известно време.
Аз съм отговорен за бедствията в Толария, да, но и за постепенното унищожение на ангелския свят, за ледената епоха на този, за разрушението на Аргот и за изначалното въвеждане на злото в Доминария.
Урза отпътувал към негостоприемните вулканични земи на Шив, където предизвикал расата Виашино, която от дълго време управлявала древна сонда за мана на Тран. Успявайки да ги обедини с расата на гоблините, чието нашествие над Виашино предстояло, строителят открил, че Тран били използвали Виашино и гоблините, за да захранват Сондата. Опитът на Тран допълнително убедил Урза, че обединението е единственият път, на който той можел да постави Доминария в идващата война. Но първо трябвало да задейства самата Сонда.
Всяко устройство в сондата беше доказателство за величието на Тран. Цялата мана е била едно за тях, независимо дали от скала или от река, от живот, или от разложение. Можеш ли да си представиш такава единна визия?
След години работа по Сондата, Урза бил създал достатъчен запас от енергийни камъни. Никога повече нямало да му се налага да обуздава гения си пред нуждата от запазване на ресурси. Строителят открил и някакъв нов вид метал, вещество, създадено от Тран, което, както Карн, можело да променя формата си. Урза използвал откритията си, за да изработи план за създаването на летящ кораб, в който щял да включи различните части от Завета. Този кораб, заедно със самия Завет и с човешкия компонент, евентуалния наследник на Урза, щял да бъде ключът към спасението на Доминария. За да постигне това обаче, Пътешественикът се нуждаел от много време и много енергия, които трябвало да вложи в проекта си.
Обитателите на Толарианската Академия все още се намирали под непрекъснатите атаки на слугите на Керрик. Урза обаче нямал време да се намеси в помощ на училището си, бил твърде зает със създаването на своя летящ кораб. За да завърши Завета си, той поел към гората Явимая, която само по себе си представлявала огромно живо съшество. Там той срещнал Мултани, маро-магьосник с огромна мощ и мъдрост. Присъствието на Урза в Явимая обаче не било добре дошло. Гората още помнела болката, която Пътешественикът бил причинил на света с разрушението на Аргот и използвала възможността да го задържи във вътрешността на едно огромно дърво.
Годините минавали, а Толария все още страдала под непрестанния натиск на Керрик. Едва когато Барин магически го призовал в Толария, Урза най-накрая успял да се освободи от Явимая. Без да подозира, той носел в себе си и духа на Мултани, който се таял някъде из дълбините на съзнанието му. Пътешественикът се уверил със собствените си очи, че ако не намери отнякъде бързо подкрепления, с Толария било свършено. Той се пренесъл в Шив, откъдето успял да доведе масивна войска от Виашино, гоблини и дракони.
Силите най-после се уравновесили. Урза поел инициативата, атакувайки лично крепостта на Керрик. Керрик, който сега се наричал К’ррик, не се суетял много дълго, преди да успее да отговори на зловещата атака. Използвайки една от механичните птици на самия Урза, той я изпратил срещу създателя си. Птицата нападнала мигновено Урза, причинявайки му ужасна болка и подлудявайки го. Изпаднал в шок, Пътешественикът не бил в състояние да размисли трезво и да атакува К’ррик. Мултани обаче успял да помогне на Урза със своите умствени способности и заедно двете богоподобни същества унищожили К’ррик и крепостта му. Горският дух призовал още сили от Явимая и обединените армии нападнали фирексианите, прекратявайки завинаги малката инвазия.
Сега, когато Урза повече не трябвало да се безпокои за К’ррик и чудовищата му, той можел спокойно да се съсредоточи върху завършването на Завета. Народите на Шив и Явимая признали правотата на Пътешественика и разбрали, че страховете му са оправдани. Заклели се да му помогнат в предстоящата битка с Фирексия. Толария щяла да осигури артефактите, нужни за летящия кораб, Шив щял да достави енергийните камъни, с които да ги захранят, а сега и Явимая се включила със своята част. Едно огромно семе се откъснало от Сърцето на Явимая, огромното хилядометрово дърво, в което Урза бил пленен. Строителят обработил семето с магия, с кристал и метал от Тран, докато то най-накрая заприличало на летящия кораб, който Урза искал да създаде. Той го нарекъл Уедърлайт – оръжието, което заедно с останалата част от Завета и мъжът, който щял да го управлява, щяло да разруши Яугмот завинаги.
За да станело това възможно обаче, Уедърлайт трябвало да може да Пътува. Транският кристал, който захранвал кораба, трябвало да бъде зареден с огромни количесва мана, така че да позволи Пътуването. Толкова мана Урза можел да освободи единствено с разрушението на цяло измерение, което той нямал намерение да прави, дори и за освобождението на Доминария. Строителят обаче бързо се сетил за измерението на Сера – едно изкуствено измерение, което и без това било осъдено на колапс. Ако успеел да убеди Сера да му помогне, мощта за Уедърлайт можел да бъде осигурена, а може би и ангелите щели да се присъединят към войските на Урза.
Той Опътувал към измернието, заварвайки го още по-зле, отколкото го бил оставил. Фирексианите били отблъснати, но били оставили покварата на черната мана да отслабва и изкривява завинаги ангелския свят. И което било по-лошо, Лейди Сера била напуснала измерението, неспособна да наблюдава как нейният рад се превръщал постепенно и сигурно в ад. Вместо нея управлявала Лейди Радиант, архангел с войнствен характер, чиито методи на управление били довели до убийствата на хиляди хора и ангели.
След като преговарял с Радиант, Урза открил, че Гориг, нейният пръв съветник, всъщност бил фирексиански спящ агент. Радиант обаче не била в състояние да разсъждава трезво след напускането на Сера. Тя обвинила Урза в заговор с Фирексия и се заклела да отнеме живота му, ако не напуснел веднага измерението.
Не се дръж с хората, като с артефактите, Радиант. Остави ги да си тръгнат и те ще живеят, затвори ги тук и те ще умрат
Урза се върнал в Доминария и се посъветвал с Барин какво можело да се направи с Радиант. Магьосникът заминал да подготви силите на Шив и Толария за завладяването на измерението на Сера и освобождението на обитателите му. Междувременно Урза се пренесъл няколко пъти отново дотам, освобождавайки онези, които Радиант в лудостта си била набедила за фирексиани. Радиант обаче разбрала за действията му и призовала собствените си войски. Изглежда войната била неизбежна, една от многото по дългия път към кулминацията на борбата с Фирексия.
Урза изразходвал почти всичките си сили, за да пренесе Уедърлайт и войската си в измерението на Сера. Нашествениците обаче се сблъскали с активната съпротива на ангелите на Радиант и накрая архангелът и Урза се срещнали в титанична схватка в Светилището на Сера. С отслабени сили, Урза бил на път почти веднага да загине в двубоя, но го спасила саможертвата на Шиванския дракон Герридаригааз, която предпазила Пътешественика с могъщото си тяло от атаката на Радиант. Спасението му обаче било само временно. Докато се свестявал, Радиант нападнала отново, изтръгвайки Могъщия и Слабия камък от очите му. Лудостта обаче я била обхванала напълно. Военачалничката допуснала фатална грешка да събере камъните заедно, което предизвикало невиждана експлозия, която разрушила изцяло и Радиант, и Светилището на Сера, докато Урза се измъкнал невредим и отново здрав.
Смъртта на архангела всяла смут сред редиците на нейната армия. Урза успял да вземе със себе си колкото можел бежанци от измерението и предизвикал преждевременния колапс на света на Сера, захранвайки с освободената енергия Транския Кристал в сърцето на Уедърлайт. Земята на ангелите била разрушена завинаги, но гибелта й щяла да помогне за спасението на Доминария от фирексианската инвазия.
Урза и силите му се завърнали в Толария за кратка почива. К’ррик бил победен. Много от обитателите на ангелското измерение били спасени. Заветът бил почти завършен. Тефери бил постигнал мечтата на всеки магьосник да бъде Пътешественик. Урза използвал временното затишие, за да пръсне частите от Завета по четирите краища на света. Сега, след като фирексианите се били върнали в Доминария, той се безпокоял, че енергиите на артефекатите щели да ги привлекат към Толария. Частите били разпръснати из Доминария и Меркадия – измерение много подобно на родния свят на Урза.
И така, почти всички планове на Урза най-сетне били завършени. Оставало само едно нещо – кръвните линии. Родовете на Беналишите от равнините изглеждали най-обещаващи за осигуряването на бъдещия наследник на Урза. Но имало още много работа, преди това да може да се осъществи. Фирексианската инвазия щяла да настъпи след стотичци години, но строителят не можел просто да чака щастието да му се усмихне и всичко да се нареди. Той бил завършил Завета си, но сега трябвало да нареди и съдбата си.
Историята не е съвсем ясна по отношение на следващите събития, но е ясно, че участието на Урза в тях било едновременно плашещо и величествено. Опитвайки се да създаде друг, по-мощен механичен дракон, той последвал някогашния съвет на Таунос. За да създаде перфектен дракон, Урза трябвало да разучи частите на почти перфектен дракон. Призовавайки един с мощна магия, строителят го изучавал с часове, докато накрая не се предал, не успявайки да измисли никакво подобрение, което да вложи. Самият дракон не искал да признае, че е просто разумна магия, и не се поддавал особено на изучаване. В крайна сметка драконът успял да убеди Урза, че ако го направи по-мощен, би имал по-големи шансове да изучи бойните му умения. Урза се съгласил, оставяйки подсиленото чудовище свободно да скита по света. Драконът се връщал няколко път в Толария, всеки път изисквайки да му бъде давана още и още мощ. Накрая той успял да убеди Пътешественика и да му вдъхне истински живот. Урза и този път приел, но чудовището го предало, използвайки възможността да се измъкне завинаги от магьосническия контрол. Урза казал на Барин, че това било подобно на чудовищата, с които не след дълго щели да се сблъскат – зверове, които ще се усъвършенстват все повече и повече с времето.
Една друга странна приказка разказва за друг дракон, с който Урза трябвало да се сблъска, женски дракон пазител на расата от полухора-полуземноводни, наричащи себе си Морския народ. Урза откраднал яйцето на дракона с намерението да го изучава, с което предизвикал нейния гняв. Той обаче сключил сделка с нея. В замяна на жертвата на детето й, Урза щял да вложи в защитниците на Доминария, които неговите експерименти с кръвните линии бавно създавали, умението да дишат под вода и заедно с тях щял да защитава и морското царство от фирексианската инвазия. Договорът между тях бил отбелязан с магическа руна, която майката-дракон подарила на Пътешественика.
Междувременно най-накрая, след стотици години чакане, кръвните линии, създадени от Урза, наистина започнали да дават плодове. Той вече не пазел тайната за същинския си план от Барин и постоянно трябвало да търпи недоволството на приятеля си. Според магьосника в опита си да спаси Доминария, Урза бил забравил всякакъв морал, манипулирайки бечувствено расите по земята завинаги.
Нашата нова армия и наследникът на Завета трябва да бъдат резултат на внимателна селекция.
И макар че обектите на експериментите на Урза започвали да показват подобрена мускулатура и бойни умения, умственото им равнище било отчайващо ниско. И което било по-лошо, Барин бил забелязал плашещи мутации сред тях. Отвращаващи, диспропорционални крайници и глави скоро започнали да стават нещо нормално сред наследниците на кръвните линии на Урза. Много от студентите и учителите на острова отказали да участват повече в Академията, след като станали свидетели на ужасите, които Урза създавал. Той обаче не можел да ги остави просто да си тръгнат и нямал друг избор, освен да ги държи затворени.
Въпреки тези неуредици обаче животът в Толария продължавал с пълна сила. Барин използвал поредното затишие на големи събития, за да се ожени за Рейн, канцлерката на Академията. Рейн обаче била родена в Толария и най-вероятно също била продукт на експериментите на Урза. Както обикновено, строителят имал пръст във всичко, което се случвало около него. Историята не казва нищо окончателно, но не било невъзможно самият Урза да бил подбрал родовете на Рейн, така че тя да се превърне в идеалната жена за Барин.
Това, което не сме използвали докрай, ще използваме отново.
Междувременно Урза бил забелязал проблем и с държанието на Карн. След толкова векове живот, емоционалният център на Карн бил започнал да се износва и Пътешественикът преценил, че би било най-добре да изтрие паметта на сребърния голем, позволявайки му да си спомня само последните четиридесет години от живота си.
Малко след това фирексианите отново изпратили малък отряд срещу Урза. Яугмот бил създал нови и по-смъртоносни войници, способни да погубят дори и Пътешественик. Преследвачите, много по-мощни от предишните воини на Керрик, били също и неуморими в своята задача да намерят и унищожат Урза. Той бил принуден да напусне Академията, за да е тя в безопасност, връщайки се рядко и винаги само за малко.
При една от тези визити Барин уведомил Урза за ситуацията, която се била зародила в далечен Келд. Гата, учен-ренегат, който работел по кръвните линии, бил избягал там и усилвал по всички възможни начини забележителната келдонска жажда за кръв. Скоро на Доминария нямало да се налага да се безпокои за атаката на фирексианите. Яростта на Келд щял да залее света като огромна червена вълна кръв. При все това Урза забранил на Барин да се намесва в работата на Гата. Според него ученият правел това, за което Барин просто никога не бил имал смелост – да използва кръвните линии до последно, независимо от цената.
Барин казал на Урза и за още едно отстъпление, този път в лицето на Тимеин, един от видните учени в Академията. Тимеин, отвратен от експериментите на Урза, бил създал крепост-убежище от лудостта на Пътешественика на далечния край на Толария. Урза обаче оставил нещата така и в тази ситуация, надявайки се, че в решителния момент отстъпниците ще се убедят в правотата му.
Отново заплашен от фирексианските преследвачи, Урза бил принуден пак да напусне Академията. Той отпътувал към равнините на Беналия, където експериментите му давали най-благоприятни резултати. Управлението на Беналия се ръководело от лунен цикъл, като на всяка лунна година нов клан поемал властта над страната. Урза се интересувал по-специално от клана Капашен, който изглеждал най-обещаващ. Приемайки отново името Малзра, той започнал да преговаря с клановете с надеждата да възцари мир между тях. Чрез този мир той се надявал да постигне нова женитба, която да доведе подбраната кръвна линия до това, от което Урза се нуждаел. При преговорите Урза обещал Карн като част от зестрата, стига да се осъществяла сватбата между Джафри Капашен и Мирр Ортови. Разбира се двата клана охотно приели условията му.
Урза се отправил към Ефуан Пинкар, но по пътя бил отново атакуван. Междувременно фирексиански убийци били забелязани и в Келд и в Беналия – другите места, към които Пътешественикът проявявал интерес. Справяйки се с нападетеля, Урза по случайност унищожил и старата къщичка, където някога бил живял с Ксанча и Ратепе. Пепелта от миналото на строителя отдавна се била слегнала, а сега всяка връзка с някогашния живот вече била отрязана.
Урза започнал да се противопоставя на фирексианските набези в Беналия, но бил твърде далеч от Келд, за да спаси и него. Почти всички създания от кръвните линии на Гата били унищожени. Кроуг, фирексиански демон равен по мощ на отдавна мъртвия Гикс, бил поел атаката над Келд лично. А най-страшно сред всичките нападения оставало подозрението, че Фирексия била напълно наясно с плановете на Урза за кръвните линии. Дочули се слухове за нападения и над Беналия и Явимая.
Преследвачите на Урза ставали все по-зловещи. След всяка среща с новото поколение, пратено от Яугмот, Пътешественикът осъзнавал колко повече време и сила му отнема да се справя с нападателите. Последният убиец почти бил успял да унищожи стария около вече четири хиляди години Урза. При това фирексианецът успял да избяга от отмъщението, изоплзвайки вграден в себе си телепортатор. Урза последвал чудовището, озовавайки се за първи път в измерението на Рат.
Рат било ужасно място, почти неотстъпващо на самата Фирексия. Реки от пълзящ камък се пенели като вода под краката на Урза. В далечината огромен вулкан лежал в основата на величествената Крепост на Рат, центърът на властта на Кроуг. Истинският ужас, който криел в себе си Рат обаче, не се състоял в потресаващия му вид, а в това, което щяло да стане с измерението. Крепостта съществувала само, за да произвежда още пълзящ камък, разширявайки с всеки изминал миг планарните граници на измерението. В момента, в който Рат не можел да поеме повече от камъка, той щял да се слее с измерението, което се намирало най-близко до него в астралната мултивселена. И в това се състоял ужасяващият план на Яугмот. Рат щял да се разширява, докато най-накрая не започнел да покрива самата Доминария.
Не всяка надежда обаче била изгубена. Урза бил приветстван от Лина, тайнствен дух, който представял расата Солтари. Нейният народ бил пленен в зоната на постоянно дименционално изменение между Доминария и Рат и съществувал само под формата на призраци, които не можели да докоснат реалния физически свят. Лина се заклела, че Солтари щели да се противопоставят с всички възможни сили на Фирексия и ако Урза можел да им помогне да се измъкнат от ада, в който постоянно живеели, те щели да му се отплатят.
Урза се върнал на Доминария, ужасен до мозъка на костите си от това, което заварил. Почти всички наследници на кръвните му линии в Беналия били унищожени. Единственото оцеляло дете, Джерард Капашен, оставал последната надежда за спасението на света. Карн, взимайки детенцето под своя закрила, бил избягал в пустините на Джамураа.
За момента и двете страни в конфликта, Урза и Фирексия, имали малко време да направят последните си приготовления. Експериментът с кръвните линии на Пътешественика сякаш се бил провалил, докато планът на Яугмот с Рат със сигурност щял да се осъществи. Урза бил успял да създаде армия от милиони Метатран, раса от същества десет пъти по-мощни от всеки човек. Междувременно Фирексия била успяла да подобри своите чудовища до степен такава, че всеки фирексианец бил около десет пъти по-мощен от един Метатран. С наближаването на войната, Урза намалил до минимум защитите на Толария. Времето за обучение било приключило. Инвазията щяла да се състои в рамките на десетилетия.
В отчаян опит да прикрие най-голямата си надежда в няколкото ценни години, които му оставали, Урза обмислил за последно разположението на частите от Завета. Някои се намирали в Доминария, на места, които само неговият истински наследник щял да може да открие и разпознае. Други се намирали в Меркадия, подобното на Доминария измерение, което се намирало на координати, близки до тези на Рат. Там Урза открил и други могъщи артефакти, които някога били части от Рамос, механичният дракон на Урза отпреди четири хилядолетия. Те не били създадени от него, но щели също да играя роля в победата над Яугмот. Един аретафакт, конструиран да позволи на Уедърлайт да лети много по-бързо Урза скрил дори в Рат, надявайки се да отвлече вниманието на фирексианите от Толария поне доколкото било възможно. Последната отчаяна стъпка била да загуби от поглед дори самия Уедърлайт, неговият триумф като строител, изпращайки кораба в далечна Джамураа, където той щял да бъде в по-голяма безопасност.
В 4025 година, Урза направил ужасяващо откритие. Уедърлайт липсвал. Джерард Капашен, последният наследник на проекта с кръвните линии, го бил отвлякъл, за да обиколи измеренията в търсене на пленената Сиси, която дотогава била капитан на кораба. Урза можел само да предполага, че Волрат, сегашният управник на Рат, бил пленил Сиси. Пътешественикът поел през измеренията, успявайки накрая да открие Уедърлайт секунди преди Хищника, личният кораб на Волрат, да го разруши. Заедно с Лина, той успял да спаси Уедърлайт от Рат, активирайки един отдавна недействащ портал към Меркадия. Урза отчаяно се надявал, че Джерард ще може да открие оставащите части от Завета навреме за фирексианската инвазия.
Връщайки се в Доминария, той заварил Джамураа в навечерието на неизбежна воина с Келдонците. Изпращайки там Барин и Рейн, Урза бил принуден да се занимае с последните приготовления за идващата много по-страшна война. Месеци след това Барин се върнал сам. Рейн била убита от един Келдонски мутант на име Грийл. Барин открито обвинил Урза за смъртта на любимата си. Ако просто бил отделил някои по-мощни механични създания от толарианската защита, схватката с Келдон можела да е приключила отдавна.
Междувременно, Уедърлайт най-накрая се върнал в Доминария, носейки целия Завет на борда си. Корабът бил поне десет пъти по-мощен, отколкото когато Урза го бил отвел в измерението на Сера. И все пак това нямало да бъде достатъчно за ужасите, които предстояли на Доминария. Сякаш мигове след като корабът успял да се материализира в родния си свят, фирексианската инвазия най-накрая започнала.
Древният ми враг. Той се взира в мен. Знаех, че този ден най-после ще дойде
Три огромни портала се отворили над Беналия и през тях над Доминария полетели несметните пълчища бойни и товарни кораби на Фирексия. Уедърлайт успял да затвори два от порталите, но изчерпал енергийните си възможности. Урза строил механичните си прици и нападнал, заедно с Барин. Двамата успели да затворят и третия портал, но това едва ли щяло да спре за дълго фирексианите. Ако искали да спасят Беналия, трябвало да се предприемат по-сериозни мерки. Барин останал да организира защитата на равнините, докато Урза поел на тайна мисия.
Това е игра, а залозите са най-високите, които можеш да си представиш
Приемайки външността на сляп гадател, Урза за кратко се свързал с Джерард Капашен. Беналийските стражи бързо арестували Джерард и неговия екипаж за това, че са докарали Уедърлайт – очевидно оръжие – в миролюбивия град. Урза също се оставил да бъде заловен, защото стражите го помислили за част от екипажа на кораба. "Гадателят" доверил на Джерард, че и той познава демоните, падащи от небето, и ще му помогне по всякакъв възможен начин в приближаващата битка.
Атаката избухнала без предупреждение. Фирексианите били пробили защитите на Барин и сега нападали Беналия Сити. В челото на нападателите била Тсабо Тавок – фирексиански генерал, която напомняла на огромен паяк с масивни стоманени крака. Джерард и останалите успяли достатъчно дълго да отблъскват фирексианите, за да може Уедърлайт да ги спаси. Екипажът се хвърлил в кратка въздушна схватка преди да отлети към наказателната колония Атривак, за да попълни липсите си. Урза с удоволствие открил, че Карн е инженер на кораба. И нещо повече – големът започвал да си спомня събития отпреди хилядолетия.
Той използвал този период, за да напусне Уедърлайт, оставяйки Джерард да се чуди над липсата на Гадателя, след което се събрал отново с Барин, който потвърдил опасенията му, че Беналия е обречена. Двамата продължили към Жалфир, за да наблюдават защитата, която Тефери изграждал за родната си страна. Пътешественикът очевидно бил добре укрепен в Джамураа, поне за момента. Съвсем скоро след това обаче Тефери отстранил по-голямата част от североизточна Джамураа от потока на времето, за да остави на нейно място само океан. Нациите на Жалфир, Сук' Ата и Фемереф били спасени от ужасите на Фирексия, но станали безполезни за защитата на Доминария.
Изолацията не е отговор. Победата ни трябва да дойде от цяла Доминария или няма да дойде изобщо.
Вбесени от постъпката на Тефери, Урза и Барин напуснали Джамураа и отишли в собствения си дом на Толария. Урза задействал двамата лидери на метатранската армия, Агнейт и Тадеус. Повече от седем стъпки високи, двамата воини щели да се превърнат в решаващ фактор за армиите на Доминария. Първият им удар бил нанесен в пустинята на Койлос, защото фирексианите скоро щели да потеглят от завзетата Беналия с цел да завземат постоянния портал между Доминария и Фирексия.
Урза отново посетил Уедърлайт под прикритието на слепия гадател и посъветвал Джерард да не забравя обета на най-важния съсед на Беналия – Лановар. Фирексия вече изцяло държала под контрола си родината на Джерард и ако Лановар паднел, инвазията щяла да успее твърде лесно. Джерард го послушал и обърнал кораба към горското кралство. Междувременно Урза разбрал, че Хана, дъщерята на Барин и навигатор на Уедърлайт, била смъртно болна от фирексианската чума. След това, когато курсът на кораба бил определен, отново напуснал летящия кораб.
Отново се срещнал с Барин, този път сред горящата пустош на Шив. Фирексианите проявявали интерес към шиванската мана-сонда и от Пътешественика и най-стария му приятел зависело да не успеят да я завземат. Двамата, заедно с помощта на Рамидаригааз, син на древната Геридаригааз, и Джойра, жива след цялото това време заради толарианската магическа вода, успели да отблъснат фирексианските атаки поне за известно време. Въпреки това победата на Урза била краткотрайна, защото Тефери отново предпочел да отстрани сегменти от Шив далеч от Доминария, вместо да се изправи срещу Фирексия. И с изчезването на другия Пътешественик и Джойра, а и след като Даригааз му се заклел във вярност, Урза нямал избор, освен да напусне.
Той изпратил Барин в Келд, за да предпази варварите от сигурна смърт. Вбесен от това, Барин се заклел, че един ден двамата ще си разчистят сметките, защото по този начин Урза го принуждавал да защитава точно хората, отговорни за смъртта на жена му. Но Пътешественикът имал друга работа. Той обърнал вниманието си към Урборг, за да открие, че страната е залята от нашествениците. Яугмот вече бил унищожил Беналия – укрепление на бялата мана – и сега целял да завладее Урборг и Койлос, които били изпълнени с черна енергия, предостатъчна за войските му.
Всичко си е на мястото. Не може да се случи нищо, което да не е част от плана ми.
Смутен от бъдещата загуба на Урборг и страхувайки се за древните си съюзници в Явимая, Урза посетил старата гора, за да нагледа защитата й. Очевидно гората била готова да даде отпор и фирексиaните нямало да могат да я завладеят с месеци. Доволен от това, той тръгнал към другата гора – Лановар. Народът там бил пострадал жестоко от чумите, но благодарение на Уедърлайт бил избегнал смъртта, а лечителката на кораба – Орим – била открила лечение за нея.
Урза не можел да отлага повече. Пътешественикът изпратил отново Барин да защитава непозната и враждебна земя. Урборг бил място на смърт и разложение, но ако бъдел загубен срещу Фирексия толкова рано, това щяло да значи сигурно поражение.
Междувременно той се върнал на Уедърлайт под фалшивата си самоличност, твърдейки, че Койлос има отчаяна нужда от помощ. Корабът пристигнал в пустинята и помогнал много на метатранската армия, но пътуването си имало цена. Хана, дъщерята на Барин и единствената любов на Джерард, завършила полета на смъртно легло. Крехкото й тяло било твърде зле поразено от чумата, за да помогне лекарството на Орим. Дори силата на Урза, която той влял в тялото й, не помогнала. Хана умряла броени часове след пристигането на Уедърлайт в Койлос.
Може би смелостта на Хана пред лицето на отчаянието била това, което накарало Урза да започне подготовката си за удар в сърцето на врага. Доминария била пострадала достатъчно и сега било време Яугмот да отговаря за престъпленията си. Урза събрал до себе си най-могъщите Пътешественици на Доминария, за да атакуват самата Фирексия. Те наричали себе си Деветимата Титани и имената им били следните: Урза, Тайсир от Рабая, Дария (дъщерята на Тайсир), Фреялиз (кралицата на Лановар), Кристина от Белите Гори, Бо Левар (междупланетен пират), Комодор Гръф (Защитник на Познанието), Тевеш Тзат (Бичът на Глупците) и Лорд Уиндгрейс от Урборг.
Ала тези деветима Пътешественици нямало да нападнат Фирексия сами. Всеки от тях щял да бъде подпомогнат от девет невероятно могъщи машини, всяка една способна да унищожава легиони от фирексиани за секунда. Но като всеки истински майстор, Урза знаел, че не може да отприщи тези зверове, без първо да е проверил силата им. Койлос щял да послужи добре за целта.
Голямата опасност изисква подходящо въоражение...
Докато работел над титаничните си творения, Урза се сблъскал с Барин, който му докладвал, че събитията в Урборг били отчайващи и че фирексианите ще завладеят острова най-много до седмица. Урза признал без капка съчувствие, че единствено Койлос е по-важен от Урборг, но скоро си спомнил последните събития от пустинята. Без да иска, казал на Барин за смъртта на Хана. Извън себе си от мъка и ярост, магьосникът напуснал Урза и потеглил за Койлос, проклинайки древния си спътник за вечни времена.
Деветимата титани напуснали Толария, за да помогнат на Метатран и Уедърлайт в най-голямата им битка до момента. Събитията не вървяли на добре, защото корабът бил притиснат от нападателите, а метатраните губели двама воини за всеки убит враг. С помощта на деветте машини обаче силите на Урза скоро обърнали битката в своя полза. И докато метатраните нападнали пещерите на Койлос, за да унищожат портала към Фирексия, Пътешественикът можел да се съсредоточи над избиването на наземните войски на фирексианите.
Когато пустините на Койлос били под контрола на Коалицията на Урза, той пристъпил сред пещерните зали, както бил направил на младини. Влизайки отново в залата, където някога с Мишра били намерили Силния и Слабия камък, той открил Джерард и хората му затънали до кръста в телата на враговете им. Тсабо Тавок, водачът на фирексианските сили в Койлос, била препдочела да избяга на Фирексия, вместо да се сблъска с гнева на Джерард. Урза пък решил да разкрие истинската си идентичност, вместо да продължава с ролята на слепия гадател. Той разказал на Джерард как е манипулирал гените на предците му, за да създаде герой, който единствен да може да използва Завета, за да унищожи Яугмот завинаги. Всяко едно от пътешествията и приключенията на Джерард били планирани от него. Но с това знание, беналишът осъзнал и че вината за всичките му нещастия и болка също е на Пътешественика. Тогава той се заклел пред Урза, че ще го мрази до деня на смъртта си. С това знание в натежалото си от мъка сърце, рамо до рамо с човека, който вече бил негов враг, Пътешествникът най-накрая унищожил портала към Фирексия.
Фирексия била изгубила голяма част от първата фаза от завладяното по време на инвазията си и Урза и силите му били възнаградени с кратък момент за отдих. Междувременно Тсабо Тавок била отнела живота на Тадеус, но метатранския командир скоро бил заместен. Еладамри – елфически лорд от Рат, който водил въстанията на родното си измерение, бил успял да поеме контрола над подчинената на Тадеус метатранска част от армиите. Заедно, Урза Пътешественика, Джерард Капашен, Еладамри от Рат и Агнейт Метатранът щели да поведат Доминария към финалната победа.
Можеш да построиш съвършената машина и от несъвършени части.
Но денят дошъл по-рано, отколкото който и да било можел да очаква. На следващия ден, след като била обявена победата в Койлос, земята потреперила и се разкривила като разлагащата се кожа на умиращ гигант. Великият план на Яугмот достигал до своя финал. Наслагването на Рат най-накрая се осъществявало и милиони тонове от пълзящ камък се изсипали по бреговете на Доминария. А върху мръсната почва стояли десетки милиарди фирексиани. Втората фаза на инвазията започвала.
Виж, Доминария! Врагът!
Разполагайки с броени мигове, за да реагират, Урза и останалите осем Пътешественика телепортирали армиите на Койлос на различни места по планетата. Самият Урза, Уедърлайт и повечето от метатраните отишли в Урборг, защото Пътешественикът бил сигурен, че след Наслагването, Крепостта ще се появи на мястото с най-високо количество черна мана в Доминария. Урза започнал битка с фирексианите, но после предпочел да се прегрупира с останалите Пътешественици на Толария.
Това, което открил, не било миролюбивата Академия, която бил оставил само преди месеци. Толария била гола и изпразнена от всякакъв живот – разумен или изкуствен. Очевидно Барин се бил върнал с тялото на Хана, за да го погребе до това на майка й. Отвратен от това, че Урза дори не си е направил труда да му каже открито за смъртта на собствената му дъщеря и изправен пред многократно превъзхождащите го фирексиани, струпани в небесата на Толария, той бил пуснал в действие същата магия, с която Урза навремето унищожил Аргот. Разрушителната й мощ изравнила Толарианската Академия със земята и избила всички фирексиани и толарианци на острова, включително и самия Барин.
Силно деморализирани от тази жертва, Урза и неговите осмина спътници се качили на своите механични титани и Отпътували за Фирексия. Изкуственото измерение било точно такова, каквото го помнел Урза. Слънцето, ако изобщо го имало, било закрито от черен смог. Дъждове от машинно масло и мръсотия се изливали непрестанно върху безжизнената повърхност на Първата Сфера. Растенията се издигали в ужасяваща амалгама от органичен и механичен живот. С изключение на Тевеш Тзат, останалите Пътешественици никога не били стъпвали на това измерение и моментално затвърдили убеждението си, че трябва да го унищожат завинаги. Само един от деветимата не желаел да го направи. Урза дълго време бил работил над своите артефакти и разбирал, че Фирексия е най-великата и невероятна машина, конструирана някога, покрита с редица след редица от изумителни приспособления, всяко едно – кланящо се на Тъмния Бог, който лежал в очакване сред дълбините на Деветата Сфера. При все това, притаявайки болката в себе си, той потеглил напред.
Първият удар срещу Фирексия бил нанесен върху древния град Гамалгот. Фирексианите, които били твърде малко заради инвазията над Доминария, не могли да устоят на титаничните машини на Урза и бързо станали жертва на дветимата Пътешественици. Урза инсталирал призрачна бомба – най-разрушителното известно оръжие – в сърцето на града и продължил към Втората Сфера.
Там Пътешествениците открили следващата си цел: огромни сметища за амуниции с големината на няколко доминариански града. Ако поставел бомба и там, Урза можел да унищожи цялата Втора Сфера, а вероятно и да срути намиращата се над нея. Използвайки прокрадване вместо сила, Бо Левар и Лорд Уиндгрейс започнали да си проправят път към центъра на бунището, но се натъкнали на най-силния защитник на Фирексия – дредноут. Звярът бил толкова могъщ, че ги сварил напълно неподготвени и в разгара на битката, Кристина от Белите Гори била убита от Тевеш Тзат. Той се заклел, че станалото е случайност, но Урза не можел да бъде излъган толкова лесно. Тзат бил убиец през целия си живот и другите седмина се чудели луд ли е бил Урза да го доведе на Фирексия. Но ако историята на Пътешественика ни е научила на нещо, то е, че той никога не остава без готов план за действие.
Третата Сфера на Фирексия била лабиринт от тръби и сглобки. Урза разпратил Дария, Тевеш Тзат, Фреялиз, Лорд Уиндгрейс, Бо Левар и Комодор Гръф да инсталират призрачни бомби из адската главоблъсканица. Самият Урза и Тайсир останали да пазят механичните титани, докато пилотите им ги няма. Всеки от Пътешествениците се върнал скоро, за да докладва успех, но не и Дария. Урза започнал да подозира предателство. Тевеш Тзат отново бил отнел живота на безсмъртен и за това престъпление вече щял да плати скъпо. Урза активирал специалната програма на механичния титан на Тзат и машината го убила моментално. По-лошо, изсмукала и жизнената му енергия, неговата душа, и по този начин събрала енергията, необходима да активира призрачните бомби. Останали с още един могъщ Пътешественик по-малко, спътниците на Урза започнали да се съмняват в раузма на лидера си.
Дали знаех, че Тзат ще ни предаде? Та аз разчитах на това! След 4000 години човек се научава да планира и предателствата.
Урза и групата му подминали Четвъртата Сфера и продължили директно към Петата, където ги очаквал огромен парен звяр. Шестимата Пътешественици не губили време, преди да атакуват, и го унищожили без загуби. Някъде по това време обаче, Урза започнал да се съмнява в моралността на това да унищожиш цял свят, а също и в неморалността на Яугмот. Та как било възможно същество, което притежавало такава сила и доминирало с волята си цяло измерение, изпълнено с перфектни творения, изобщо да се смята за зло?
Катастрофата се случила насред Шестата Сфера. Урза бил атакуван от пневмагоги – същества, които съществували едновременно във физическия и в отвъдния свят. Пневмагогите го убедили, че да се изправя срещу волята на Яугмот е огромна грешка. Чак тогава той "осъзнал" истината. За тези 4000 години той се опитвал да воюва със собствения си господар. Пътешественикът обвинявал Яугмот в това, че манипулира естественото развитие на разумните същества и че се опитва да завладее Доминария, ала самият Урза бил виновен за същото, създавайки Джерард и Метатран и унищожавайки прекрасния свят, в който сега се намирал и който чувствал като част от себе си. Въпреки опитите на Тайсир да го разубеди, той унищожил детонатора на призрачните бомби и се заклел във вечна вярност на Яугмот. Тайсир разбрал, че умът на Урза е под контрола на черния бог на Фирексия и се заклел, че ще продължи започнатото, унищожавайки измерението завинаги. Това обаче било нещо, което Урза не можел да позволи. Той активирал същото устройство в титана на Тайсир, което по-рано унищожило Тзат, и отнел за секунди живота на хилядолетния Пътешественик.
Гласът на Яугмот нахлул в съзнанието на Урза и го накарал да Отпътува за Седмата Сфера. Там Пътешественикът щял да премине през един последен тест, преди да бъде допуснат във вътрешното светилище на божеството. Седмата Сфера била място за изтезания, където всички, които проваляли Яугмот, изживявали цяла вечност в ужас. Едно такова същество привлякло вниманието на Урза повече от всички останали милиони: човек с някога черна коса, за последно видян, когато Пътешественикът бил на 30 години, който също носел постоянно намръщеното изражение, така типично за Урза.
Мишра?
Мишра бил жив и подложен на адски мъки. По някакъв начин той бил прекарал тук цели четиридесет и два века заради провала му да унищожи брат си в Аргот. Мишра молел Урза да го избави от това място и да го остави да умре тихо някъде. За негово съжаление обаче, Урза прозрял, че това е тестът на неговия бог. Яугмот бил единствената воля в цялата мултивселена и щом той смятал, че Мишра е достоен за това наказание, значи така трябвало да бъде. Доволен, Черният бог на фирексия позволил на Урза да влезе в Деветата Сфера.
Сега, когато се намирал в самия център на Фирексия, той се огледал около себе си за някакъв знак от прекрасния бог, който осъзнавал, че вече почита. Но Яугмот вече не бил създание от плът. Той бил навсякъде около него, във всеки болт и всяка молекула от това място. Той бил самата Девета Сфера. Това още повече впечатлило Урза и той се преклонил пред своя бог.
Не след дълго обаче в самия център на измерението се отворил портал към Доминария и Джерард Капашен прекрачил през него. Бил му обещан животът на неговата Хана, ако се отдадял на служба на Яугмот до края на вечността. Джерард, както винаги пешка в играта на собствените си емоции, тихо коленичил до собствения си създател, за да се преклони на свой ред.
Пред величието на Яугмот, да, дори това има смисъл, Джерард.
Стигнало се било дотам. Урза планирал над 4000 години унищожението на същество, което сега боготворял. Бил създал Джерард с едничката цел да изпълни Завета и да подсигури смъртта на Яугмот. Но и самият Джерард клечал пред бога на Фирексия. Не след дълго неизброими легиони от чудовища изпълнили залата, всяко едно също толкова част от Яугмот, колкото ръцете на Урза били част от него. В центъра на това демонично събрание стоял огромен механичен дракон, висок няколко етажа. До него кротко седяла и чакала Хана, съживена чрез черната магия на Яугмот. Господарят на Фирексия давал инструкции на Урза и Джерард през устите на хилядите си слуги. Казал им, че и двамата са негови слуги, но само единият може да бъде неговата дясна ръка. Джерард помолил за още една награда – този, който победи, да получи това, което желае най-много. Ако той спечелел, Хана щяла да получи свободата си. Ако пък надделеел Урза, той щял да получи цялото знание, което необятният му ум е в състояние да побере. Яугмот му отнел силите на Пътешественик и слугите му донесли огромен арсенал от оръжия, поразяващи самата душа, каквито никой в цялата мултивселена никога не бил виждал.
Докато двамата се биели, Джерард открил нещо невероятно – пясъкът, покриващ арената, бил съставен от парченца пълзящ камък. Той използвал това знание, за да оформя оръжия срещу врага си. Примамил Урза в капан, потопявайки бившия Пътешественик под тонове от веществото. Скоро обаче станало очевидно, че Урза доста успешно усъвършенствал всяко откритие на противника си, защото от пълзящия камък изникнали големи, които го избавили от капана.
Двамата продължили битката, докато Урза не създал огромен лабиринт, в чийто център стоял самият той. Джерард яростно си проправял път през коридорите, но скоро открил, че лабиринтът е конструиран прекалено добре. Яугмот обвинил Урза, че е страхливец, който винаги използва съоръжения, за да се защитава, вместо сам да води битките си. Той разкрил на Пътешественика, че можел да зароби Доминария, изпращайки безбройните си легиони до всеки неин ъгъл. Вместо това последната фаза на инвазията щяла да бъде нещо, от което родината му се бояла вече 9000 години – самият Яугмот щял да се върне и да избие всяко живо същество на планетата саморъчно. Окуражен от думите на Бащата на машините, Урза сравнил с волята си лабиринта със земята и отново се изправил срещу Джерард. Двамата се борили още дълго време, но накрая Урза надделял, а Джерард лежал почти мъртъв в краката му с жестока рана в гърдите.
Тогава Урза се натъжил неимоверно. Той бил прекарал хилядолетия в създаването на този велик герой, който да се превърне в повратен фактор за защитниците на Доминария в черните дни, срещу които се изправяли. Ала сега, вместо да насочи своя шампион, той бил избрал да последва Яугмот и да унищожи най-великото си творение. В мига на смъртта на Джерард, двамата се простили един с друг, и двамата изпитвайки огромна мъка от това, че са се опитали да унищожат другия. Но, както Гикс някога бил казал, мъката е също толкова безполезна, колкото и любовта в царството на Яугмот. Черният Бог казал, че това не е победа, щом Урза плаче като малко дете над смъртта на Джерард. Той излекувал всички рани на героя на Доминария и наредил на двамата да се бият до смърт, както той бил предсказал толкова отдавна.
Накрая и на двмата били отнети всички способности и слабости, които имали. Урза вече не можел да използва коварните си тактики за победа над врага си, а гневът на Джерард го зареждал с енергия, която надвишавала всичко в бойното му обучение и граничело с чиста бруталност. Двамата се сблъскали един с друг отново, този път биейки се в центъра на арената. Борбата продължила сякаш цели епохи, но накара Джерард надделял. Урза атакувал с унищожаващ душата тризъбец, но противникът му парирал и с довършващ удар отсякъл главата на Пътешественика от раменете му. 4000-годишният майстор-манипулатор най-накрая приключил земния си път.
А след това дошло забвението...
Когато Урза отново отворил очи, установил, че се намира в чудовищно изглеждаща тронна зала, която можела да бъде само в Крепостта. Малка част от силата му се била запазила, за да го съхрани, но когато се изчерпела, той щял да умре. В момента той бил принизен до безтелесна глава, гротескно напомняне за провала му в битката с Джерард. Самият Джерард и каютният прислужник на Уедърлайт – гоблинът Скуи – стояли насред залата и чакали безбройните врагове в Крепостта да дойдат и да вземат собствените им глави. Джерард бил променен от престоя си във Фирексия. Чрез своите невероятни очи, Урза можел да види, че Яугмот е увеличил силата, издържливостта, волята и познанията му десетократно. Ала това нямало да е достатъчно, за да спре войниците от Рат, които дори в този момент нахлували в залата. Пътешественикът използвал остатъците от своята магическа сила, за да ги унищожи до крак, издавайки присъствието си на Джерард и Скуи.
Заедно, тримата чакали да дойдат още подкрепления, които да им отнемат контрола над Укреплението. Но не войниците на Рат нахлули през вратата, а собствения екипаж на Джерард и наземните войски на Еладамри, които идвали, за да ги спасят. Тогава те напуснали адската тронна зала и се отправили към безопасността на Уедърлайт.
Не им било писано да стигнат далеч. Стотици войни на Рат ги нападнали, препречвайки им пътя за отстъпление. Тези войници били станали много по-силни от нормалното, заради престоя си на Рат, а също и ужасяващо изкривени, но дори те не можели да се сравняват с истинския ужас, който преследвал героите. Черен облак зпаочнал да навлиза в стаята, убивайки моментално всичко по пътя си и съживявайки мъртвите като кръвожадни зомбита. Яугмот се завръщал.
Героите се хвърлили в последен отчаян опит да пробият кръга от нападатели и загубили мнозина от своите. И в този момент се открила гледката, за която мечтаели толкова време – корабът Уедърлайт се носел в небето, чакайки своите шампиони. Урза осъзнал, че корабът се е превърнал в съзнателно същество, сливайки в едно всички части на Завета, за да разкрие последната си инкарнация. Всички се качили на борда, за да избягат от умиращия вулкан на Крепостта.
Тази малка победа била безсмислена. Урза знаел, че дори могъществото на Уедърлайт няма да е достатъчно, за да спре Яугмот, когато той навлезел изцяло в Доминария. Дори в този миг черният облак избликвал от вулкана, заплашвайки да погълне Доминария цяла. Уедърлайт разрушил намиращ се наблизо фирексиански чумен кораб – най-големият от въздушните кораби на Фирексия – с надеждата, че ще може да запуши вулкана с корпуса му и по този начин ще предотврати навлизането на Тъмния Бог в Доминария. Но и това било напразно. Яугмот не можел да бъде спрян и вече хвърлял своята черна сянка върху света.
Всеки труп, намиращ се под нея, започнал да се изправя като подигравка на каузата, за която се е борил приживе. Навсякъде из Доминария, милиарди паднали защитници се съживили и нападнали оцелелите си братя. Силите на Коалицията, вече разбити и близо до поражение, бързо заели позиции наново, за да спрат подновеното клане.
Урза казал на Джерард, че само един единствен план може да проработи сега. Ако бъдел разрушен Уедърлайт, транският кристал щял да освободи милионите души на обитателите на кралството на Сера, които сега обитавали ядрото на кораба. Сиси оспорила подобно предложение, твърдейки, че това е поредното коварство на Урза, с което цели да навреди, вместо да помогне. Карн имал друга идея. Доминарианската Нулева Луна била изкуствен сателит, създаден по времето на Тран. Ако бъдела пробита дупка в Луната, това щяло да освободи чудовищното количество бяла мана, съдържащо се там. Тогава Уедърлайт можел да абсорбира тази енергия и да я запрати срещу Яугмот.
Джерард предпочел плана на Карн и веднага се заел да го изпълнява. Маната от Нулевата Луна ударила Яугмот право в черното сърце и той панически се опитал да избяга през портала в Крепостта. В този момент обаче тя вече било почти разрушена и той нямало да има време да премине през портала. Бащата на машините нямал друг избор, освен да се обърне срещу източника на агонията си. Почти веднага Уедърлайт бил отблъснат и планът на Карн се провалил.
Вбесен от дръзката атака на кораба, Яугмот разкрил последния етап на майсторския си план. Черният му облак се разраснал, обхващайки вече изцяло и без това изтормозената планета. Този път обаче черните пушеци не вдигнали към живот мъртвите. Вместо това той унищожавал всичко по пътя си, независимо дали е Пътешественик или смъртен. Животът в Урборг изчезнал почти моментално, а съвсем скоро всичко живо по повърхността на планетата също щяло да бъде унищожено, с изключение на самия Яугмот.
Уедърлайт се бил провалил. След хиляди години планиране, най-могъщото творение на Урза и водачът Джерард се били провалили в единственото изпитание, което имало значение. След по-малко от час Яугмот щял да бъде единственото живо същество на Доминария. Тогава Урза предложил един последен план: да завърши Завета. Само три части от него все още били разделени от Уедърлайт. Едната бил самият Джерард. Другата била Карн, който можел да се присъедини към Завета по желание. Третата част било нещо, което дори самият Урза не бил предвидил: Силния и Слабия камък. Той казал на Джерард, че ако постави очите му в центъра на Уедърлайт, енергийният заряд може би щял да има силата да унищожи Яугмот. Силата със сигурност щяла да убие Урза, Джерард и Карн, а може би и Сиси и останалите, и със сигурност щяла да изпари Уедърлайт.
Отчаян от провала си, Джерард се съгласил на тази стъпка, колкото и безнадеждно да изглеждало всичко. Самият той извадил очите на Урза от дъната им и Пътешественикът умрял в същия момент. Той бил живял 4205 години и бил видял неща, които никое живо същество не би трябвало да вижда, както и неща, които смъртните само могат да мернат насън. Той бил станал свидетел на унищожението на Аргот, бил посетил мрачното кралство Фирексия и красотата на измерението на Сера. Огньовете на Шив и чудесата на неговата собствена Толария. Виновен бил за смъртта на милиарди живи същества през дългия си живот. И всичко това в подготовката на момент, на който дори нямало да стане свидетел – смъртта на Яугмот. В последните си мигове Урза може би си спомнял най-щастливите си дни, когато търсел артефактите на Тран със своя брат Мишра и учителката си Токазия. Може би си спомнил за Ксанча или Барин и всички тези мигове, когато ги е нагрубявал, вместо да ги приласкае. Както и при всичко, свързано с Урза, нищо не е сигурно. Но когато душата на Пътешественика се отделила от разкривената му глава, бръчките и чертите му разкрили нещо, което лицето му никога не било изразявало през този безкрайно дълъг живот – мир.