Magic: The Gathering – Mirrodin Cycle Book I
"The Moons of Mirrodin"
Will McDermott
Автор: Роланд
Представете си свят, направен изцяло от метал. Свят, където всичко живо се ражда със стомана по тялото си, където дървото и камъкът са непознати. Където морета от живак се плискат в брегове от ръждиво желязо и вятърът пее измамно тихо сред полета, покрити с тънка като косъм и остра като бръснач трева. И все пак свят, където технологиите са почти непознати и силата на магията определя съдбините на живите и мъртвите. Това е светът на Миродин.
Създаден преди хилядолетия от Пътешественика Карн, Миродин е изкуствен свят, който не се върти около никое слънце. Вместо това, около него се носят четири кълба от чиста мана – синьо, червено, черно и бяло. Те са източници на светлината и топлината през деня, а в нощта като звезди блестят светулкоподобните блинкмоти, които носят и дъжда на планетата.
В металните гори, наречени от живеещите в тях елфи и троли Възела, живее Глиса. Тя е най-великият войн на елфите, но сънищата й са неспокойни заради виденията, които получава – видения на свят, в който всичко е създадено от странни меки вещества. В които дори самата тя няма метал по себе си, а е облечена в зеленина. На всеки няколко години, когато четирите луни се подредят над земите си (синята луна – над живачното море, червената – над планините Кулдота, черната – над токсичната пустош на Мефидрос, а бялата – над царството на расата леонин – Тадж Нар) и над Възела падне абсолютен мрак, тролите – пазителите на Тел Джилад, дървото на приказките, и историята на Миродин – прекарват елфите през церемония, в която спомените им се изтриват и те забравят всичко, освен най-важните неща за себе си и семействата си. Глиса обаче чувства, че не бива да минава през тази церемония. И заплаща скъпо за това. Въпреки опита на тролите да я спасят, тя е нападната от Изравнителите – механични създания, изпратени от неизвестен господар извън Възела, за да я убият. Семейството й става жертва на убийците, но тя успява да се спаси. Закачайки се за счупените остриета на една от повредените машини, Глиса изпада в безсъзнание и се събужда на другия край на света. Така започва и приключението й, в което тя бавно се доближава до ужасяваща тайна, затворена в сърцето на света й. Но елфката е решена да отмъсти за смъртта на родителите си и с помощта на новите си приятели – гоблинът Слобад и древният, изгубил паметта си голем Бош – се отправя на пътешествие из цял Миродин.
Много яко звучи, нали? Тази книга отбелязва нова глава в историята на "Magic: The Gathering", защото е първата, която пренася действието на изцяло нов и непознат до момента свят. За разлика от всичко, написано преди това, където действието се върти около Доминария, Фирексия и свързаните с тях измерения, светът на Миродин е изцяло нов и единствената му връзка (издадена засега, де, подават се следи и за други) с Доминария е, че е създаден от конструирания там голем Карн. Както всяка история в "Magic", и тази ще бъде разказана в три книги, отразяващи трите издания на картите, съставляващи един блок. "The Moons of Mirrodin" е първата книга в блока, а през февруари и май ще излязат и втора и трета – "The Darksteel Eye" и "The Fifth Dawn".
Сега малко за самата книга. Макар и доста интересна, книжката все пак си остава такава, свързана с игра на карти. И ако Миродин изглежда страхотно като сетъп, за съжаление в книгата се оказва доста беден, поне на пръв поглед. Както винаги, всичко е свързано с петте цвята в играта – син, черен, червен, зелен и бял. За съжаление, за разлика от мащабната Доминария със стотиците й различни раси и групировки, тук си имаме по една от цвят, по едно "място", да го наречем, от цвят и толкова. На зеленото съответсват елфите във Възела и тяхното дърво на приказките – Тел Джилад, на червеното – гоблините в Кулдота с тяхната Велика Пещ. Бели са леонините сред полетата в златния им град Тадж Нар. На черното съответстват Ним – зомбитата на Миродин, живеещи в Мефидрос с център Иш Саа – трезорът на шепотите (Vault of Whispers май и по-добре можех да го преведа...). Синя е четириръката раса Ведалкен, намираща се в центъра на Живачното море в своята огромна крепост Луменгрид. И дотам. Няма подгрупи, няма противници вътре в отделните групи (е, не много поне), само тази схематика, изчерпваща се до на практика пет малки страни в неизвестен конфликт. Аз все пак се надявам, че в следващите книги ще се разкрие и още...
Плюсове:
+ Иновативният свят, съумяващ да съчетае мрачна начална технологичност и сурова магия.
+ Интригантстването на дребно. Обожавам герои, които интригантстват на дребно, а тук има, особено към края, няколко много добри екземпляра.
+ Гоблинът Слобад е страхливо-смел (от онези, да) кретен, а полу-неграмотният му дивашки акцент просто трябва да се прочете :)
Минуси:
– Глиса е кучка. Не, нямам нищо против главните герои-жени, честен кръст. Но Глиса е пълен изрод – точно този истерично-нервно-подозрителен тип, който никога не съм можел да дишам. А е и тъпа, да й се невиди!
– Стилът, макар и приятен и лек, е май малко прекалено лек. Това поразваля и без това леко постната атмосфера на книгата, опростявайки я още повече.
– Сюжетът. Не е лош като за книга, базираща се на игра на карти, но е лош за каквато и да е друга книга. Бозава биткаджийница отначало до край, мотивацията на героите е като в сапунен сериал (от деветдесетата серия нагоре)... Не, благодаря.
– Свърши отворено, а аз исках да разбера какво ще стане! :р
В заключение, "The Moons of Mirrodin" е доста приятна и макар да е всъщност блудкава биткаджийница от началото до края, е адски увлекателна и не пуска, докато не я прочетете. Има достатъчно мистерии, които не само ви задържат до края й, но и ще ви накарат да си гризете зъбите, докато излезе следващата. Ако се подходи към нея без предубеждения и без каквито и да било очаквания, кефът ви е гарантиран. Ако ви се чете смислена фантастика или фентъзи обаче, единственото, което ще успее да ви предложи книгата, е нестандартността на света си.
Оценка 6/10