I'm alive my friend
I can feel the shadows everywhere
Автор: Ян
Както се оказа след едно "представително" допитване на по чаша гроздова, мога условно да разделя приятелите си на две групи – такива, които искрено се кефят на лайв албуми от всякакъв тип, и такива, които ги избягват както Дявол тамян. Аз пък спадам към третата категория – маниаци, които си купуват всичко на любимите групи, било то лайв, сингъл, best или нам си още какво.
Та, бъбрихме си ние кротичко на разни дълбоко филосовски теми от типа на "гърдите на *censored* са много по-готини от гърдите на *censored 2*" и "да, ама краката на *censored 2* са ехееее…", когато ми щукна да ги потормозя малко с любими изпълнения наживо – започнах с хитове като "Градил Илия килия", "Жената ме прати за кило домати" и тъкмо се канех да ги размажа с убийствения дует на "Македонско девойче" (изпълнение на "Da drinking brotherhood of evil students" (състоящо се основно от Венци и мен)), когато ми изтръгнаха микрофона (всъщност празната бирена бутилка) от ръката и ме трупясаха с мощен лакът в корема. Аман от музикални критици, дет са вика. Това че кристалните чаши се напукаха, котката на домакина се хвърли от терасата на 5-тия етаж, а кучето на съседите започна да вие на умряло, НЕ СЕ ДЪЛЖЕШЕ, повтарям, НЕ СЕ ДЪЛЖЕШЕ на ангелския ми глас! Anyway, the point is, че в този момент хората осъзнаха предимството на професионално направените лайв албуми и дали за да ме спрат от по-нататъшни творчески изяви, или пък просто защото само това все още не беше звучало на купона, заредиха едно концертче на Мейдън, та дано мирясам. И аз мирясах, къде ще ходя, пък и гадовете имаха числено превъзходство. Но пък на другата сутрин, докато се борих с пристъпите на вълнение (злите езици му казват махмурлук) и се чудих дали пък да не поукрася малко банята на домакина (злите езици го наричат... абе зарежете ги злите езици), ми дойде брилянтната идея да драсна нещо за концертните албуми – така де, имам една камара, редакторът ми е приятел… And so this article is born…
Или поне това щеше да е идеалният вариант, но както се оказа, идеите са едно, реализациите съвсем друго, а гърдите на *censored* верно са по-яки… В крайна сметка реших да огранича материала до три актуални лайв албума, които са ми направили голямо впечатление.
Chapter One:
Nova era has begun
Годината е 1999, бразилците от "Angra" точно са приключили турнето си, представящо последния им албум "Fireworks", когато Андре Матос (вокали), Рикардо Конфесори (барабани) и Луис Мариути (бас) обявиха, че напускат групата. Моя милост се напи от мъка, написа им един гневен e-mail, който обаче изпрати на грешен адрес, и зачака развитието на нещата.
Минаха се две години, влизам аз в rock shop "Bad Rock" и какво да видя – нов албум на "Angra". Купих си го естествено и разгърнах книжката (да бе, в един идеален свят щеше да е така, в случая просто затърсих по обложката някакво инфо за състава) и какво да видя – нов певец, нов басист, нов барабанист... 60% нови, пък името същото. Е, преживях го. Даже много се израдвах на албума ("Rebirth" е името, бтв). Израдвах се и на последвалия го сингъл "Hunters and Prey" и изпаднах в див ужас, когато през октомври 2003-та докопах двойния лайв – от 18 парчета 8 бяха от златния период на групата (демек с Андре на вокалите), 8 от последното CD и сингъла с новия певец, един кавър и едно барабанно соло. Много плашещо, поне за мен. Заредих 2-та диска и със свито сърце натиснах play. Час и половина по-късно бях на мнение, че Еду Фалаши е най-хубавото нещо, което се е случвало на Angra от 98-ма насам. Никога не съм вярвал, че друг певец ще може да изпълни "Make Believe", "Angels Cry", "Nothing to Say" и "Carry On" с мощта и емоцията, които влагаше Андре Матос. Оказа се, и слава богу, че съм грешил. "Live in Sao Paolo" е един от най-изпипаните концерти, на които съм попадал. Перфектен звук, невероятна публика (как само викат тия бразилци) и невероятни вокали, дори и в старите парчета. Дълбок поклон от мен.
Като допълнителен плюс мога да посоча изключително гъзарския дизай на CD-тата, особено лимитираното издание (my precious) и наличието на текстовете на парчета (аз поне не се сещам за друг концерт с такава екстра). Buy or Die :)
Chapter Two:
Welcome to the Gardens of The Sinner
Кой не знае Кай Хансен, кой не е чувал за него... Откак напусна "Helloween" през 89-та година, тиквите сътвориха твърде малко смислени неща, докато неговата група – "Gamma Ray" – се отчете с 8 много силни студийни албума, един лайв и един двоен best, посрещнат доста противоречиво от публиката. Хич не е изненадващо, че през 2003-та му хрумна да издаде нов концертен албум, при това двоен. Брилятен ход. Защото "Skeletons In The Closet" въобще не е стандартният лайв. В него няма да откриете нито "Land of The Free", нито "Rebellion in Dreamland". Всъщност няма да откриете нито един от хитовете на "Gamma Ray". За сметка на това ви очакват 17 парчета, подбрани от феновете чрез гласуване измежду такива, които групата никога (или твърде рядко) не свири наживо. 17 парчета, изпълнени почти перфектно, и един Кай Хансен, който пее много по-добре, отколкото в "Alive '95".
Албумът е записан по време на мини турнето "Skeletons in The Closet Tour 2002" и включва изпълнения от Барселона (31.10) и Страсбург (02.11). Публиката е адски надъхана, "Gamma Ray"-ци откровенно се забавляват (както си личи и от видео-тата, включени в лимитираното издание (мдам, my precious отново)), а дизайнът на обложката и самата книжка са радост за окото.
Chapter Three:
The Bards and their Songs
2003-та явно се оказа годината на концертните албуми – то не бе "Gamma Ray", не бе "Angra", не бе "Kreator". И все двойни. Тъй че новината за нов лайв на "Blind Guardian" хич не ме изненада. Все пак предишният беше от далечната 1993-та, което си е 10 години назад във времето и цели 4 албума (е, то едното си беше best почти) с нов материал. Забавното е, че 5 от парчетата в "Live" (ма яко заглавие, а? (оригинално най-вече ;) – бел. на Рол)) присъстват и в "Tokyo Tales" – стари, но златни, пък и човек може да направи сравнение :)
Няма какво да се прехласвам по обложката, "Guardian"-ци винаги са били перфекционисти в това отношение – да се спрем на съдържанието. 22 парчета, подбрани от всички периоди на групата (при това цели 6 от любимия ми "Imaginations from the other side") отлично изсвирени и изпяти. Адски добро впечатление прави поведението на Ханси, когато в края на "Valhalla" публиката започва да скандира "Majesty" – "ОК имахме друго предвидено в сетлиста, но щом искате "Majesty", получавате "Majesty"". Малко са групите, които си позволяват подобно нещо, още повече когато записват лайв албум. Затварящото парче на втория диск "Mirror Mirror" пък ме накара искрено да завиждам на хората, които са присъствали наживо на турнето. "Tokyo Tales" беше страхотен концерт – "Live" е дори по-добър.
Epilogue:
Ами това е – хубава, лоша, статийката за лайв албумите е най-сетне готова. Няма за цел да ви кара да ги харесвате, ваша си работа. Просто не бива да забравяме, че понякога това е единственият начин да чуем любимите си групи наживо. Anyway, ако някой случайно се е заинтересувал откъде да си набави споменатите CD-тa – в "SMF" доскоро ги имаше и трите.
Have fun and stay Heavy :)
P.S. Обаче краката на *censored 2* владеят, особено в мрежести чорапи…