Последва обаче "Двете кули", който беше тъпо средновековно екшънче с фентъзи елементи. Приказната атмосфера я нямаше, бруталните величествени сцени, като например бягството в Мория от първата част, бяха заменени с бозаво-компютърни армии, които се джаскат една в друга, а музиката не предложи нищичко ново, но за сметка на това беше позацапала доста от най-качествените мелодии от първия филм.
Е, аз очаквах доста от "Завръщането на краля". Не в смисъл, че очаквах да е много хубав, а просто знаех, че ще му е нужно да е правилен поне колкото "Задругата", за да измие в моите очи разочарованието от втория филм. И така, въпросът, който сега стои пред мен, е как точно се завърна Кралят. И отговорът е мигновен – с подхлъзване.
История и атмосфера: Историята е ясна на всеки, който е чел книгите, и няма да изненада с нищо тези, които не са. Фродо и Сам продължават да се влачат към Мордор, позабавени от желанието на Питър Джаксън да ги поразходи малце повечко, отколкото Толкин е имал намерение, че да не вземат да се натъкнат на паяка още във втората част, а междувременно останалата част от Задругата работи усилено за Спасяването на Света®. Филмът започва с абсолютно неадекватна и нямаща никакво отношение с развитието на историята прелюдия, в която ни се показва как Смеагол (would be Ам-Гъл) и Деагол (his... er... boyfriend) откриват пръстена и как Смеагол удушава авера си, за да си го присвои. Стига толкова преразкази...
За феновете на Толкин би трябвало да е радостно, че всъщност много разминавки с книгата няма. Е, цялата сюжетна линия със Саруман е просто отрязана, подозирам за extended edition-а (меркантилни копеленца, а?), и който иска да гледа магьоснически дуел между него и Гандалф в началото на филма (аз, примерно, исках) или фиаското му в Графството накрая, ще остане в'рло разочарован. Милия, затворил се обидено в Исенгард и ентите ще си го пазят вътре. End of story... Пропусната е също и заварката на Фарамир и Еовин. Въпросната, която целия филм ревеше по Арагорн (щото той, гада фашистки, я отряза доста категорично поне на два пъти), накрая се хилеше като един много щастлив и намерил истинската любов галфон, докато той пускаше езици на Арвен (ма как ли пък не го е било гнус, чудя се...). Явно и тази "екстра" ни е оставена за extended-a. Последното грубо несъответствие е изковаването на новия меч от останките на Нарсил, което трябваше да стане още в първа част...
Лично на мен обаче филмът ми беше неизразимо досаден от началото си до самия край, с някои изключения, които, алас, бяха твърде кратки. Всяка сцена беше гнусно разтеглена и оставяше неприятното впечатление, че Джаксън го е било страх да не вземе Кралят да се завърне за по-малко от 3 часа филмово време и да се изложи пред Задругата и... ъъъ... Кулите. Абсолютно излишни протакания на сцени, които не носят никакво по-особено впечатление с дължината си, освен абсолютна досада. Като усещане ми беше някаква комбинация между първия и втория – не липсваха отвратително хаотичните мелета от "Двете кули", но го имаше и приключенският елемент от "Задругата". За съжаление въпросният беше безапелационно изтикан на заден план, което за мен е определен минус на историята. И въпреки че битката за Минас Тирит обхващаше по-голямата част от филма, тя все пак успя да изглежда по някакъв начин недостатъчна и кратка. Може би защото в нея нямаше нито един елемент, който вече да не сме виждали в пълен блясък или поне демо-версия в предишните части. Големи мелета с орки и хора имаше и в "Двете кули", при това, смея да твърдя, доста по-правилни, а наистина адски красивите Олифанти, Назгулите, тролите и т.н. не можаха да придадат на сцената необходимата приказност и фентъзи атмосфера, защото вече ги знаехме, отново от предишния филм. И все пак, за това в частта за ефектите.
Диалозите бяха като от порно-филм. Те, милите, и без това хардли успяват да докарат някакво ниво при Толкин, но тук вече съвсем се бяха омазали. Всепомитаща патетика и героични речи се редуваха с още всепомитаща патетика и други героични речи или с неадекватно отчуждените, студени и почти обидено-звучащи монолози на дядо ви Смирн... така де, Гандалф. Единствената сцена, която мен лично наистина много силно ме трогна, беше тази, в която Фродо напъди Сам, подкокоросван от Ам-Гъл. Не че Илайджа Ууд успя да изрази каквато и да било емоция, както обикновено, просто болката в очите на Сам, сълзите, треперещият глас... Знам какво му е на човек в такава ситуация и го почувствах много реално.
Иначе хобитите совсем вече пък го удариха на хомосексуализъм. Извинявам се, смея да твърдя, че съм един от малкото благословени с възможността да знаят какво е истинското приятелство, знам и как се държат хората в такъв случай. Ми не, извинявам се, ама не е това. Личи си, че някъде по трасето някоя ключова фигура никога не е имала истински приятел и е решила, че отношенията между тези тъмни и неясни личности трябва да са като между двама влюбени, ама "по-еднополово". Ми не, излизат като две двойки педали, гадинките къдрави...
И така, аз май доста плюх, ама не мога просто нищо да си харесам от сюжета, за атмосферата пък предлагам минута мълчание. Не че с нещо ме изненада, просто беше крайно бозав като интерпретация на книгата. А бруталната развлаченост мога да си я обясня само с продиктуваното от поне пет електрошокови терапии желание на Питър Джаксън да влезе в ритъма на книгата. Толкинистите да ме бият, ако имат нещо против :Р
Оценка 5/10
Ефекти: Които, както знаем, са основната част от трилогията за "Властелина".
Ми... красиви са, наистина са много добри. Ама са същите като от предишните
части. Нищо качествено ново, освен сюрията призраци, които си събра Арагорн.
Пък и те не бяха с нещо оригинални, просто си зеленееха... Най-впечатляващото във филма as expected бяха олифантите. Наистина страхотно красиви зверове и сцените с тях бяха единственото смислено нещо по време на битките. Огромно, брутално, свирепо и... бе олифант, кво има да го описвам, трябва да се види. Страхотни бяха, наистина. Друго абсолютно великолепно нещо беше една от сцените с призрачната армия. Не, невероятно беше просто и това беше единствената "11/10" сцена във филма, която като качество принадлежеше на първата част. Арап...горн тича от кораба сам срещу море от орки и изведнъж на забавен каданс зад гърба му изплуват зелените призрачни воини. Ми какво да ви кажа, нищо друго да не си харесате, тая сцена няма как да не ви впечатли.
За сметка на това от паячката очаквах доста повече. Е да, естествено, че доста по-смислено беше направена от Арагог (или както там му беше името) от "Хари Потър: Стаята на тайните", ама пак просто един голям паяк. Много агресивна беше, това ми хареса, но пък сцената, в която увиваше Фриг... Фродо с паяжина, беше толкова жалка, че да ти се дореве.
Друг момент, в който не плач, ами рев, ама от смях, ще ви напуши, е този, в който пръстенът падна във вулкана и се стопи. Ете в тоя именно момент, вместо да си се взриви с правилната ударна вълна, очото на Саурон има наглостта да остане цяло още няколко секунди. Това ни докара една от най-имбецилните сцени в историята на компютърните ефекти – Барад Дур се срутва тържествено, колоните се разпадат, скалите се тресат, изобщо – по ред и по план. Обаче на върха й стои едно жално оглеждащо се във всички посоки око и истерично свива и отпуска зеница. Ми извинявайте, ама на мен ми стана жал. Вместо да тържествувам с оръфаната дружина Арагорнова, ми идваше да отида и да подпра кулата, че да не се нарани горкото око. Pathetic, мили деца, deadly pathetic ;)
Назгулите имаха малко повече участие от предишния филм, но не можаха да постигнат кой знае какво внушение с него поради щото ролята им беше като на злобните птеродактили от "Джурасик Парк" – да прелитат и да грабнат по някой конник. Тварите бяха твърде буквално взети от илюстрациите на книгите и приличаха на ч'ревейчета с крила (ама мега яки физиономии имаха none the less), а ездачите им просто нищо не направиха...
Ам-гъл също не се изяви особено, но той нямаше и как, в крайна сметка си е същият. Страхотно направен, думи нямам... ама го знам вече.
Твърде бозав ми беше и Минас Тирит – прекалено висок и тесен, несъответстващ на величествените илюстрации, които рисуват Джони Хоу и останалите. Беше на практика една тумбеста кула, заобиколена от спираловидна улица. А дворът на цитаделата на върха приличаше твърде много на палубата на самолетоносач, за да не се разхили човек.
И за да завърша все пак с нещо положително, защото ефектите са страхотни и разочароват само като сравнение със старите серии и очакване за нещо ново, да споделя за другата сцена, която ме грабна във филма – кулата Минас Моргул. Няма да казвам повече, вижте го сами, просто е адски правилна, особено в цветово отношение.
И така, ефектите са... старите с една-две красиви добавки. Недостатъчно, за да ми хареса, дори и да е третата част на трилогия. Филм, който толкова много разчита на ефектите си, е длъжен да показва във всяка нова част по нещо ново, така, както го направи да речем трилогията за Матрицата. Тук има просто повторение...
Оценка 7.5/10
Актьори/Герои: Aз като цяло нямам прекалено добро мнение за каста на тоя филм още от втората част, с някои дребни изключения. Тук обаче нещата вървят наистина трагично, основно заради безмозъчността на сценария, но и заради бездарността на много от... актьорите. Дразнещо е, че ролите на всички са изключително стеснени и малки, някак почти епизодични. Човек се чуди къде са отишли всичките тия три часа и кусур, при положение, че ефектите не са тая обсебваща напаст, която са в да речем "Епизод 2".
Фродо (Илайджа Ууд) е все по-сдухан и злобен, добре, еволюция на образа и т.н. Астралният му близнак Илайджа обаче не успява да го догони и, отговаряйки прекрасно на името си, е пълно дърво. Очите му изразяват една и съща апатия, докато веждите му подскачат в жалък опит да наваксат за липсата на изразителност у всичко друго в него (сори за плагиатството, Клио ;) (ми ти и самолетоносача ми взе... – бел. на апатично примирена Клио ;р) ). Не е роден да играе младежът и това си е...
Арагорн (Виго Мортенсен) Кралят има доброто възпитание да не ни занимава твърде много с особата си в тоя филм. Не че няма сериозно участие, просто не се пречка много. За отбелязване е, че прекрасният девически фалцет на Виго успя да ме издразни само веднъж в една сцена от типа "Видях как Морфей изнася реч и си рекох, че така е правилно". Друго, а и доста по-важно, уточнение е фактът, че още в началото на филма младежът си беше поизмил перчема и той не му лепнеше чак толкова от мазнотия по челото, а когато и крал стана (тая сцена у филма също я проспахме, само коронацията му ни показват), цялата си коса изми и изведнъж заприлича на човек.
Така де...
Гандалф (сър Иън Маккелън) ме дразни. Ролята му е неадекватно обърната на "свадливият леко простеещ дядка, който не е много наясно какво точно трябва да прави, ама се ръга навсякъде". Не че и в книгата не е подобна, но можеха малко повече да се постараят. И не слезе от тоя кон, ей! Знаете ли колко го досмешава човек, когато види облечен в бяло старец (по-чисто, по-свежо, по-разумно! От леля Мария!), който навсякъде се разнася с коня си? Имах чувството, че и в спалнята с него стоеше... бррр, не, забравете го тоя момент! Иначе за Маккелън или хубаво, или нищо. Аз няма да кажа нищо, но просто защото хубавото си е ясно – може да играе човекът, но уви, тоя филм не му го позволява.
Леголас (Орландо "Oh my God, I almost had a facial expression!" Блум) и Гимли (Джон-Рис Дейвис) в този филм не играят. Не че не участват, просто не играят. Леголас има две тъпи реплики и една сцена, в която изобщо прави нещо, а Гимли – само двете тъпи реплики. Срам и позор. Да не говорим, че Орльо е кретен и не мога да му гледам импотентната физиономия...
Сам (Шон Остин... примерно) . Ами Сами се оказа най-адекватният и смислен герой в тоя филм. Не че нещо сериозно има да изиграе момчето, просто колкото му е дадено, го прави така, че да му повярваш. Тя неговата роля малко на отхвърлената любовница се оказа, но при все това той съумява да не изглежда твърде обратен, а напротив – изживява на екрана еиднствените истински и убедителни емоции във филма.
Мери и Пипин (не, съгласете се, че просто е нередно да ме карате да им проверявам имената на тия :Р) . Ами мен малко ми е неудобно да пиша за тях... Не, всъщност в тоя филм те за първи път имат изобщо някаква роля и не пречат много. Покриват се точно с образите си от книгата, само са малко поорязани откъм роля. Вторият е кретен – леко тъповат, но честен, смел и добър симпатяга, а първият – само честен, смел и добър симпатяга.
Еовин (Миранда Ото) в този филм ми хареса. И на външен вид, при това доста повече, отколкото в предишната част, и като роля. Не че има кой знае какво да изиграе, но за мен много точно си пасва с образа от книгата като излъчване. Браво на момичето, ще прокопса ;)
Арвен (Лив Тайлър) обаче НЯМА да прокопса. Не, аз съм много силно удовлетворен от нейното появяване тук. Морално направо :) Вече никой не може да ме погледне в очите и да ми каже, че това момиче не е ГРОЗНО! Пет метра плоска конска физиономия, съдържаща толкова женственост, колкото парен чук са това.
Колкото до така наречената й игра, все си мислех, че Арвен не е заклета наркоманка. Ама не, вадеше развлачен и равен глас на много тежко напушен човек... На гладно... Бе изобщо мъка, добре, че не се вясваше много.
Елронд (Хюго Уийвинг) и Галадриел (Кейт Бланшет). Двамата безапелационно най-добри актьори в каста имаха отвратително никакви роли. Хюго се появи само в две сцени като в първата не направи нищо, а във втората изнесе, дали ще се сетите?, героична реч, надъхана с всепомитаща патетика. Утрепа ми всякаква вяра в Агент Смит направо. Кейти пък се появи точно два пъти за по десет секунди, но и в двата случая хвърли по една такава неадекватно-порочна усмивка... :) Елфи, кво да ги правиш. Ама пък е хубава и безобразно талантлива актриса, та й се прощава just this one time. Ако са умни, и двамата ще отказват на Питър Джаксън, каквато и роля да им предложи в какъвто и да е филм.
За останалите просто не ми се приказва. Фарамир, татя му, Еомер... Някакви там герои, нещо правят... Денетор мен лично ми хареса и въпреки че никога няма да си направя труда да разбера кой го е играл, човекът си свърши работата много добре. Грозноват, груб и арогантен, капризен и почти прост. Пасваше си с дадената му роля прекрасно. Останалите са епизодична скръб.
Оценка 4/10 (8/10 за Сам, защото се справи много добре на фона на останалата боза и 9/10 за Хюго и Кейт, защото са мои хора и са способни и от реклама на прах за пране да направят роля)
Хореография и Камера: Просто под всякаква критика. Единственото, което ми хареса, беше битката с олифантите. И като движение на камерата, и като това на героите. Всичко останало е вихър от хаотично размахващи се мечове на прекалено забързан каданс, че да се различи нещо реално :/ Не се прави така просто. Разкошни сцени като бягството по стълбата в Мория под обстрела на орките или носещата се към застаналия на върха на кулата си Саруман камера са останали в далечното минало на "Задругата".
Оценка 5/10
Музика: Отвратително много съм разочарован :( Всички хубави теми от първата и втората част са или абсолютно премахнати, или обезобразени до непознаваемост. Само палавата темичка на Графството се появи накрая, всичко останало беше скръб и скръб от скръбта. Безлично, празно и безинтересно. Не че е наистина зле, но е толкова разочароващо великолепният саундтрак на "Задругата" да се принизи до това, че просто не ми се пише повече... А се чудех дали да не си купя саундтрака на оригинален диск...
Оценка 3.5/10 заради разочарованието
Ами в крайна сметка май филмът е разочарование, да. За мен де, феновете ще си го харесат. Онази част от толкинистите, която го признава, а също и новосформираните, които бяха спечелени от прекрасната първа част. Има си и ефекти, и биткаджийство... ама филмът като цяло лъха на бездарие и недостатъчност. Просто не ми стигна нищо в него. Нито сюжетът е достатъчно задържащ вниманието, нито ефектите са достатъчно хубави, нито музиката си струва, нито атмосферата... И за какво тогава ги "яхме" тия? Извинявам се, ама на мен "Femaleship of the G-string" (също "ревюиран" в този брой) ми хареса повече, damn it!
Обща оценка 5.5/10