Основното впечатление за мен беше за приятен филм, който обаче не показва нищо особено ново и не предизвика някакви бурни емоции у мен. Предугаждайки гневния вик на вманиачения филмов толкинист, веднага пояснявам – да, знам колко труд, време, пари и т.н. са хвърлили в него хората, които са го правили, обаче това не гарантира нещо стойностно като краен резултат. В крайна сметка се е получила една сравнително добра трилогия, като обаче втората и третата част са значително по-слаби от първата. Усещам се, че почнах да пиша обши приказки, затова направо към разглеждането по елементи:
Визия – много добра, даже отлична, с дребния проблем, че всичко вече сме го виждали в първите две части, и то по-добро. Примерно Минас Тирит изглежда доста жалко в сравнение с Ломидол (да, да, знам, че и според Толкин елфите са ненадминати във всичко, обаче все пак Минас Тирит би трябвало да е по-величествен от това, което видяхме във филма, което имаше много стиропорен вид). За битките ще говоря отделно, обаче и при тях нямаше кадри, които да са новаторски и да те карат да зяпнеш. Специалните ефекти също не предложиха нещо ново, или ако са го направили, е било добре скрито и съм го пропуснал в мелето.
Сценарий – поизложили са се малко тук, всички знаете мнението ми за литературния първоизточник, но си мисля, че и той дори заслужаваше по-добра интерпретация. Особено много дразнеща е набиващата се в очи тенденция във филма да се режат сцени на адски неестествени места, за да се вместят в 3-те часа и да остане и за Extended Edition, от който да вземат още пари от вманиачените фенове. Имам чувството, че ако не си чел книгата и нямаш някой фен до теб да ти подсказва, на немалко места можеш да се пообъркаш (те не че и моите спомени са много добри, но все пак...). Примерно, има да се чудиш какво стана с любовта на Еовин към Арагорн и т.н.
Екшън
– да си дойдем на думата. Създателите и феновете на филма проглушиха ушите на
всички какви невероятни екшън-сцени имало, как сме щели да забравим всички предшественици
в това отношение. За мен лично това се оказа един голям балон, който се спука
още при първата масовка между наш’те и лошите. Е бива ли толкова хаотична режисура
в тези моменти? Нито близките планове улавяха нещо особено зрелищно, нито пък
общите, в които се виждаше как двадесет хиляди дребни наши се засилват срещу
100 000 дребни гадни орка. Освен това боят се отличаваше с такава тотална липса
на реализъм и незачитане на физичните закони, че много често ме напушваше смях.
Естествено че във всеки филм е така до известна степен, но тук чертата е премината
ужасно твърде много. Леголас се изправя на гърба на Олифанта (който тича с пълна
скорост, mind you), опира спокойно стрелата във врата му, стреля и го убива
– как ви звучи това? Или метеоритите, които си хвърляха едни на други обсадители
и обсадени... С една дума, битките не ме грабнаха и ми се сториха по-скоро смешни,
отколкото епични. Атмосфера – единствената от частите, която имаше наистина добра атмосфера и те караше да се потопиш в Средната Земя, беше първата. Втората и треатата, увлечени в мелетата и свръхдраматизма, я загубиха в голяма степен (BTW, това важи и за книгите, първата част за мен беше единствената сравнително интересна и вкарваща човек в действието, другите са ми адски скучни и съм ги позабравил вече). Единствено някои моменти, свързани с Фродо и Сам, ми въздействаха наистина и ме накараха да съпреживявам поне малко.
Актьорската игра – доколкото може да се говори за това в такъв филм. Единствените с някакви по-сложни роли в тази част бяха Илайджа Уд и Шон Остин, като първият се престави неочаквано адекватно за мен, а вторият пък беше блестящ и дори аз – един отявлен hater на Толкиновия му първообраз – успях да го харесам и да му съчувствам и съпреживявам с него (сигурно помогна и фактът, че във филма не използва фразата “Мили господарю” през 5 минути :P). Другите общо взето се справиха прилично с ролите си, т.е. не се откроиха с нищо. То не че имаше и някаква особена възможност за демонстрация на актьорски качества…
Цялостни впечатления – изчетох стотици мнения колко емоционално въздействащ бил филмът, как хората плакали в залата, как съпреживявали всяка секунда. Е, при мен не се получи. Със съвсем леки изключения филмът ме остави напълно безразличен на емоционално ниво. Сигурно защото съм гаден антитолкинист и безчувствен, не знам :P Друго, направило ми впечатление, беше употребата на изтъркани клишета – примерно задържането на Фродо на ръба на пропастта с 4 пръста или разговора на Ам-Гъл с отражението му като илюстрация на шизофреничната му натура. Хайде стига критики, ще излезе, че филмът е много зле, а не е така, даже е добър, но съвсем не е нещо велико. Просто един хубав фентъзи филм за забавление (често забавлението е на места, които са много драматични и патетични според авторите на филма, но на мен не ми минават тия :P) и убиване на времето, ако човек се абстрахира от невероятния hype около него.
Оценка 7/10