Return to Krondor
Book 1: The harbinger of shadows
Pyro technix (7th Level)
Автор: Огнян
Благодарности на личността SATAN, който 20 дни се мъчеше като грешен дявол да свали двата диска на R2K от Emule-то.
Доста време ми отне, докато намеря продължението на една от любимите ми игри "Betrayal at Krondor" (BaK) – "Return to Krondor" (R2K). И двете части са създадени по сценарий на Реймънд Е. Фийст. Ако не сте играли първата, можете да “влезете в час” с помощта на едноименната книга. Системата на битки, магии и оръжия е подробно описана в ревюто от брой 9 на "Shadowdance". Бях подочул доста противоречиви неща за продължението. Затова изгарях от нетърпение да му хвърля няколко погледа.
За сценария на R2K ще спомена накратко. Можете да се запознаете с него чрез третата книга от поредицата “Krondor” – “Tear of the gods” (издадена за наша радост на български през миналата година, в пакет с първите две части). Историята започва със срещата между скуайър Джеймс (a.k.a. Джими Ръчицата) и кешийската магьосничка Jazhara (позната в български превод като Яжара). След кратка обиколка и няколко боя из Крондорските улици става ясно, че един от най-могъщите артефакти в света Мидкемия – Сълзата на боговете – е в опасност. Корабът, превозващ безценния камък, е бил нападнат и потопен от пирати. За щастие на всички, Сълзата е потънала заедно с превозното средство. И така, нашите герои, подпомогнати от ишапския монах Солон и майстора на гилдията на морските коработърсачи Кендарик, тръгват на дълго пътешествие. Отделно от тях се движи Уилям, син на най-силния магьосник в Мидкемия – Пъг. Неговата задача е да проследи и убие пиратския капитан Мечището (Bear), заклал без милост годеницата му Талия. Играта е разделена на 11 епизода. Три от тях обаче приключват точно с една битка. Толкова по историята.
Графиката на играта определено не е най-силната й страна. Героите са представени в 3D, докато пейзажът е 2D. Погледът е от трето лице, но най-интересното е, че камерата, която проследява героите, се върти, както си иска. Това беше най-големият ми проблем в началото. По време на битки има възможност да бъде сменян ъгълът на наблюдение, но по време на разходките това се случва много рядко. Казвам разходки, защото четиримата сладури се движат със скоростта на 88-годишна баба, без значение дали гоблини дебнат в засада, или срещу тях са застанали петима професионални кешийски убийци. Този факт е изключително дразнещ и е вторият голям минус на играта.
Системата за битки и трупане на опит е доста интересна. Типовете герои са крадец (Джеймс), воин (Уилям), жрец (Кендарик и Солон) и магьосница (Jazhara). При всеки убит противник или изпълнен куест, се дава experience. Така нашите хора вдигат нива. За всяко ново те получават точки, които разпределят между доста разнообразните умения. Магьосницата и жреците могат да се усъвършенстват в шест магически пътя. Всеки от тях е с по десет магии. Джеймс е цар на ключалките, което обаче не му пречи в началото да се пали като факла от капаните, поставени върху заключените сандъци на бедняците. За съжаление ги няма култовите ковчежета с гатанки на моределски език от BaK. Друго интересно умение е алхимията. Чрез нея Jazhara и Кендарик могат да приготвят най-различни елексири и мазила. Има си дори и апаратче от три части, което много напомня на казан за варене на ракия. Лично аз нито веднъж не се възползвах от него, тъй като бонус стъкленици се намират на килограм из труповете.
Битките също за доста забавни. Подобно на първата част, екшънът е походов. Тактиката на лошите е на възможно най-елементарното ниво. Една от магиите (няма да казвам коя) пък направо обезсмисля всички опити на чудовища, крадци, наемници, убийци и зомбита да ви светят маслото. Така например с нейна помощ успях да смачкам от първия път 15-ина гоблина. Гадините са разнообразни. Лошото е, че не успях да срещна нито един елф, бил той светъл или тъмен.
Атмосферата на играта е предадена с доста добра музика. Най-хубавата част е, че всички диалози се осъществяват само със speech. Текстове почти липсват. За сметка на това всеки по-важен разговор може да се прослуша в дневника. Това е основната причина досега да изписвам името на кешийската магьосничка в оригинал. BG Преводът Яжара също не е лош, но аз така и не успях да чуя някой, бил той и най-големия пияница в Крондор, да я нарече така. Просто всички се обръщат към нея с “Джазара това” или “Джазара онова”. Има около 20-на уникални гласа. Част от тях умишлено са докарани по-неразбираеми и от ирландско-шотландски акцент. На вещицата от Халдонова глава така и не успях да хвана поне една дума, за разлика от мазния руско-африкански диалект на кешийския мародер Юсуф, който дори успя да ме разсмее. След като Сълзата на боговете е върната на ишапските монаси, сме удостоени с похвали от самия принц Арута. Неговият глас е доста, хм... абе като стигнете до там ще разберете.
Като геймплей играта е доста късичка и се минава сравнително бързо. Има всичко на всичко само два странични куеста, а отборът на загадките е представен от един единствен пъзел.
Както казва в едно интервю главният консултант на авторите Steve Abrams, основната причина играта да не бъде доизпипана е поглъщането на компанията “7th level” от Pyro Technix. Въпреки голямото желание на екипа, новите собственици са изразили желание R2K да бъде пуснат възможно най-скоро на пазара. Иначе в годината на издаването създателите се кълнат, че ще има Book 2, но такава засега няма. Може би чакат написването на останалите книги от поредицата Krondor – “The Crawler” и “The dark Mage”. Какво да правим – и ние (надявам се да не съм само аз) ще почакаме.