Брой 19 Редакционно

Roland
28.01.2004

     Какво е уважението? Зададох си този и някои други въпроси тия дни. Какво искаме, когато говорим за уважение, и наистина ли това искаме? Очакваме от другите да реагират така, както ние сме искали да реагират, както сме смятали, че "би трябвало" да го направят, после ги съдим за това, че не го правят и че не са "разбрали" нещо, което не са били длъжни да разбират, и се настройваме агресивно, вместо да се зачудим защо всъщност се е получило така. И естествено се дразним, че това от своя страна ги е настроило срещу нас. О да, често ние сме правите, в собствените си очи може би дори винаги, но какво значение има това за някой друг? И се оказва, че това "уважение", което сме търсили, всъщност не съществува в тази си форма, но може да се постигне, ако не го търсиш и не го изискваш. Оказва се също и че то всъщност няма голямо значение за самия теб като човек. Даваш си сметка, че способността да се самоиронизираш и да не вземаш собственото си самочувствие и гордост прекалено насериозно – качество, което поне аз намирам за задължително за интелигентния човек – е нещо, което всъщност не притежаваш, или ако го имаш – далеч не в степента, в която си си мислил и би ти се искало. Даваш си сметка, че си се вкопчил в желанието да се доказваш за безсмислици, да показваш сам на себе си колко си прав в спорове, в които истински правият не си прави дори труда да се впечатли достатъчно, че да спори. Даваш си също така сметка, че за теб са станали важни пълни глупости.
     Оказва се още, че дребни неща, които изобщо не забелязваш, защото си ги приел за даденост, могат и трябва да бъдат много по-важни. Като факта например, че Ян сега ми е поверил редакционното вече за втори път, вместо да изгуби само няколко минути и да скалъпи нещо набързо. Или като този, че най-добрият ми приятел продължава упорито да се опитва да ми помогне да стана човек, въпреки че му преча по всеки, измислен от науката и евентуално възможен начин и че опитите ми да му отговоря със същото претърпяват постоянен крах. Като още стотици такива дребни факти, които човек в гордостта си приема за нещо, което му се полага, и не осъзнава, че това може би наистина е така, но той си го е спечелил, а не го е изисквал, и би могъл да го загуби. Може би дори по-трудно, отколкото го е получил, но при все това...
     Искам просто да използвам тази страничка, за да благодаря на хората, които ме търпят и все още се опитват да ми показват къде греша, вместо само да ме обвиняват или просто да си замълчат. Иска ми се да мисля, че го правят, защото по един или друг начин са намерили в мен нещо, което да им е по-ценно, отколкото ги дразнят всичките ми безкрайно лоши страни, и искат да ми помогнат да го запазя. Благодаря ви, вие сте единствените, заради които изобщо си струва да се промени човек :)
     И сега, понеже наистина го обърнах на "Искрено и лично", а и защото доста грубо и бездарно имитирам редакционните на Freeman, които освен всичко останало, с няколко крайно стойностни изключения никога не съм долюбвал особено, май ще взема да попрестана с излиянията и ще кажа няколко думи за броя.
     Първо минутка мълчание за геройски загиналите в трагичната битка срещу висшето образование. Ян и Мор отново са повалени от Злата Сесия® и докато се борят с нея, на нас (на мен, уви, ми е за последен път, после ще се присъединя към тях) ни остава само да дерзаем и да им пожелаем успеха, в който всъщност не се съмняваме и на йота.
     Що се отнася до самия брой, всъщност нищо му няма :) Напротив, напук на колективната свръхзаетост, мисля, че се получи доста добре, има от всичко ако не по много, то достатъчно, и се надявам да няма разочаровани. Акцентът в кино-рубриката е, as expected, върху оплюв... ревюто на третия "Властелин", а в "Профили" ни гостува един може би не утвърден, но със сигурност многообещаващ нов писател. Бих ви препоръчал великолепния разказ на колегата Dark Wanderer, както и първия сериозен опит на Jaar, определено няма да съжалявате за изгубеното време. С недотам прикрита гордост искам да насоча вниманието ви и към рубриката "Dark Chronicles", където ви чака подробен преразказ на събитията от "Legacy of Kain: Defiance", написан от моя милост, а също и да ви поканя отново да посетите нашия Форум, за чието съществуване и прекрасния според екипа (че как иначе ;)) външен вид заслугата е изцяло на бащинската всеотдайност и усилия на колегата Моридин. Останалото можете да видите и сами, пък ако сте стигнали дотук, вероятно така и така ще го направите. Приятно четене ;)