Брой 18 Ревюта

КНИГА НА БРОЯ

Заглавие: Тъмната Кула V: Вълците на Кала
Автор: Стивън Кинг
Издател: ИК “Плеяда”
Ревю: Roland

"Първо са усмивки, после са лъжи
Накрая пистолетен гръм ечи"
Роланд Дисчейн от Гилеад

Изминаха пет години (даже вече са шест) от излизането на "Магьосникът". Хората се чудеха какво по дяволите прави Кинг толкова време и много бяха убедени, че дотолкова се е изчерпал, че не знае какво да напише. Оказа се, че това не може да бъде по-далеч от истината. И се случи една от тези прекрасни изненади, на които всеки фен се надява и които почти никога не се случват наяве – Кинг обяви, че и трите книги, завършващи поредицата, са готови и тя ще завърши преди края на 2004 г.

С "Вълците на Кала" Стивън показва среден пръст на всички, които мислеха, че вече не е в състояние да напише нищо наистина смислено и само повтаря старите си хитове, в това число и моя милост. Това е подчертано най-яркото фентъзи за тази година и достойно продължение на поредицата, многократно по-добро от "Магьосникът".

Сюжетът: Роланд и неговия ка-тет продължават по пътя към Тъмната Кула. Напускайки Средния свят на Стрелеца, те се озовават в междинната територия на Кала, разделяща отдавна изчезналия дом на Роланд и царството на мрака Тъндърклап. Кала е земеделска обшност, населена с фермери и животновъди. Но на всяко поколение тези миролюбиви хора са изправени пред ужаса на Вълците – създания, идващи от Тъндърклап, за да отвлекат по един от всяка двойка близнаци в градчето Кала Брин Стърджис. И понеже там единичните деца са невиждана рядкост, това значи, че на всеки двадесет и няколко години половината деца на Кала биват отвеждани в Тъндърклап. След няколко седмици ги връщат, но загубили ума си. Роланд и другарите му решават да помогнат на селяните, като междувременно срещат много нови загадки, свързани с Тъмната Кула

Плюсове:
+ Роланд е гамен. Кефи ме максимално. Невероятно пълнокръвен персонаж, той сякаш има повече лоши, отколкото хубави страни, включително и това, че изобщо не е гений като повечето положителни герои. Един от най-живите персонажи във фентъзито въобще.
+ Сюжетът, макар и на места поразтеглен, е невероятно интересен, изпълнен с дребни обрати и още доста преплитащи се с него истории, както и с дребни подробности, които придават допълнителна плътност на света.
+ Атмосферата на упадъчност, позагубена в "Магьосникът", тук отново е на линия. Световете се разпадат и това се вижда все по-ясно. Старите машини са отдавна унищожени или повредени, хората не помнят нищо от древността. Дори родината на Стрелеца – Гилеад – е по-скоро мит, защото баронетството е изчезнало преди повече от хиляда години. Изтъняването на реалността, разтеглящо и изкривяващо времето, което е позволило на Роланд да живее толкова дълго, също създава усещане за нещо много зло и много нередно. Изобщо трепач :)
+ Маниерът на говорене на жителите на Кала е невероятен. Не знам как е в оригинал, но и в превод звучи страхотно просто. Изпълнен с допълнителни думи, крайно учтив и деликатен, диалектът им просто е култов :)
+ Непрекъснатите връзки с други романи на Кинг и тук не отсъстват. На първо място е "Сейлъмс Лот", но се срещат и елементи от "Сърца в Атлантида" и други книги. Да не говорим за няколко култови лафа като летящи машинки-убийци с надпис "Прихващач тип "Снич", модел "Хари Потър"" :)
+ Съвпаденията. Адски се кефя на съвпадения, а тук ка действа с пълна пара и на 200% производителност. Всичко е подчинено на съвпаденията и съдбата, доминирано от числото 19 и подобията на имената.

Минуси:
– Въпросните съвпадения в крайна сметка малко понатежават на места. И няма как иначе, това са 600 страници с 19 все пак :) Прочетете книгата и ще разберете какво имам предвид ;)
– Излишните дребни детайли, макар и да придават плътност и живот на книгата, на моменти дразнят сериозно. Като чисто физиологични подробности, които не че не са трейдмарк на Кинг, но това не ги прави по-малко излишни и дразнещи.
– Да, това наистина стана традиция от средата на "Пустош", ама на мен като цяло всъщност цялата тази история ми беше малко излишна, доколкото всъщност имаше твърде малко общо с търсенето на Тъмната Кула. Не че не е интересна, просто твърде много прилича на "поредният епизод на..."
– Краят е абсолютно отворен. Това всъщност не е кой знае какъв минус, защото историята на Кала всъщност свършва, а не можем да очакваме по-голямата историяза Тъмната Кула да свърши две книги преди финала си, но аз да си отбележа ;)
– Хмм, цената, да. Знам, че правата на Кинг са скъпи, знам, че от "Плеяда" не са свестни, ама... 18 лева за такава книга с такъв формат са ми малко неоправдано множко. Да не говорим, че трябваше да ми я подарят, заради това, че популяризирам името на главния герой в българското нет-пространство :Р

В заключение, книгата е страхотна. Ако сте фенове на поредицата, тя ще ви вдъхне нова надежда, че финалните части също ще са страхотни. Ако не сте чели досега най-доброто и нестандартно уестърн-дарк фентъзи, което е писано някога, сега е моментът да се засрамите и с чутовна скорост да се засилите към някой антиквар-кожодер (щото, алас, друг начин да се снабдите с първите четири части няма). Аз съм направо зашеметен, честно. Книгата не е някакъв литературен връх, но е толкова добре и увлекателно написана, че дори аз, дето извън тая поредица съм крайно скептично настроен към таланта на Стивън Кинг, изпитах невероятно силно уважение към него. Евала.

Оценка 9.5/10 Рол




СЪБИТИЕ НА БРОЯ

Заглавие: ТАЛАСЪМИЯ 2003
Автор: n/a
Издава: ИК "Квазар"
Ревю: Ян

Мразя да пиша ревюта за книги, които ми харесват. Ама наистина мразя. Винаги е в пъти по-лесно, ако дадено заглавие не ми е допаднало. Да, ама не, и трите книги, с които се отчитам този брой, меко казано ме впечатлиха… Такъв ми бил късметът.

Миналогодишната "Таласъмия" с лекота спечели челното място в личната ми класация за сборници, при това не за БЪЛГАРСКИ, а въобще за сборници… С голямо любопитство и известна доза притеснение си заплюх ревюто за тазгодишното издание… и останах приятно изненадан. Родните автори не просто се изравняват със западните си колеги, а в много отношения ги ЗАДМИНАВАТ.

Дори само откриващият разказ "Длака" на Ивайло П. Иванов да беше включен, "Талъсъмия 2003" щеше да си струва всяка стотинка. Наличието на творби на Йоан Владимир, Искрен Зайрянов, Ивайло Г. Иванов го прави задължителен.

Плюсове:
+ Изключително силна подборка, която за пореден показва, че може да се сътвори нещо стойностно без да се копират западни автори.
+ Всички разкази притежават специфична атмосфера, която поне мен ме докосна дълбоко.

Минуси:
– Хубавите неща свършват твърде бързо… но пък именно това ги прави още по-ценни.

Заключениие: С една дума – Задължителен. С две – Абсолютно задължителен…

Оценка: 9/10 Ян




Заглавие: Агнецът (Евангелие от Биф Шамара)
Автор: Роджър Мур
Издател: ИК “Ера”
Ревю: The Dragon

Никой не е съвършен. Е имаше един, но го убихме.

Някои неща се променят, а други не. Дойдох във вашия свят 2000 години след моето време, имате бръмчилки, наричани самолети, ДДС, ООД и сапунени опери – всичките непознати за мен в древен Израил. Днес обаче чух една история, която смятате за виц. Но се случи с мен. “Двама евреи влизат в бар...”, кои са евреите ли? Aз и Исус. Най-добрият ми приятел. Запознахме се, когато бях на 6 години, тогава го видях за пръв път – беше с гущер в устата. Израснахме заедно и тръгнахме на пътешествие на изток – да търсим някакви мъдреци. Той търсеше мъдрост, аз мацки. Той се учеше да медитира, аз научих Кама Сутра.
Феноменален хумористичен роман от автора на “Похотливеца от град Тъга”, описващ ни един различен Исус – от малко дете до зрелия мъж, качил се доброволно на кръста. Смехът блика от всеки ред на книгата, описвайки абсурдни и комични ситуации, в които изпадат Исус и глуповатият му приятел Биф Шамара (без роднински връзки с небезизвестният Мишо Ман... Шамара). Под бляскавата обвивка на перфектния хумор се крие една свенлива история за изконните човешки чувства – приятелство, предателство, любов, омраза. По време на похода из Азия всеки читател ще открие някоя част от себе си във взаимоотношенията между Богочовека Исус и напълно земния Биф.

Плюсове:
+ Необременените от предразсъдъци ще се смеят като петнисти хиени през цялото време.
+ Изключителните главни герои, отличаващи се с изненадваща дълбочина.
+ Стилът на писане на автора – неповторим и уникален.

Минуси:
– Няколко правописни грешки, изплъзнали се от редакцията, но нищо съществено, което да развали впечатленията ми от книгата.

Аз съм атеист. Винаги съм бил и ще бъда. Няма форма на християнството, която да харесвам и уважавам. Знам само, че Роджър Мур постигна това, което църква, празници и обичаи не успяха – изпитах съжаление към Него, когато го ковнаха на кръста. А това никак не е малко. Защото преди всичко, незвисимо дали е съществувал или не, дали е бил шарлатанин, магьосник или син божи, Той е бил ЧОВЕК.

ВНИМАНИЕ: Книгата не се препоръчва на фанатизирани християни и други странни форми на живот.

Оценка: 10/10 The Dragon




Заглавие: Пространството на откровенията
Автор: Алистър Рейнолдс
Издател: ИК "ИнфоДар"
Ревю: The Dragon

В злощастната за всички нормални хора година, когато Хари Потър (извинете ме за мръсните думи) спечели абсолютно незаслужено наградата “Хюго” и доказа на всички до какви висини може да се издигне човешкият ламтеж за пари (гледайте "Se7en" и вижте какво ще се случи на Роулинг, ако стане още малко по-алчна), една невероятно мащабна и амбициозна като замисъл космическа опера остана да ридае пренебрегната на второ място.

Издържана в най-добрите традиции на Брин, “Пространството на откровенията” ни пренася 500 години в бъдещето – свят, където кибернетиката е навлязла дълбоко в живота на хората, подсигурени с най-разнообразни импланти. Човечеството се е разселило из галактиката, но теорията на относителността все още възпрепятства истинската диаспора – нищо не се движи по-бързо от светлината. На една колонизирана планета преди милион години се е случило нещо странно – слънцето изригнало необичайно силно и е изпепелило беззащитния свят, населен от разумни археоптерикси. На себичен, но блестящ учен, нахакана журналистка и наемен убиец ще им се наложи да разкрият всички тайни от миналото, ако искат да спасят човечеството от една огромна, макар и далечна заплаха.

Плюсове:
+ Светът, създаден от Рейнолдс, е жив – естествен, обширен, динамичен, с богата история и разнообразни култури. Самото общество е разделено на различни фракции в зависимост от количеството кибернетика, с което са се натъпкали членовете му.
+ Образите са пълнокръвни, интелигентни и задълбочени, липсват стереотипи и изразени положителни и отрицателни герои.
+ Авторът се придържа към три сюжетни линии, които са развити перфектно – липсва затормозяването на читателя с главни герои и събития от Андерсен например.

Минуси:
– Тайните се разкриват много пестеливо на читателя. Изречения от типа – “Той разбра всичко”, отрязване на линията и разбиране след 200 страници какво е научил ме дразнят зверски много.

"ИнфоДар" сериозно са решили да стъпят на българския пазар на художествена литература и докато в каталога им има такива заглавия, им пожелавам най-искрен успех.

Оценка: 9/10 The Dragon




Заглавие: Градът на мрака
Автор: Р.А.Салваторе
Издател: ИК ИнфоДар
Ревю: The Dragon

Мрак. Подземен Мрак (Underdark (Господи, не! Кажи, че не са го превели така! – бел. на ужасен и потресен Рол) ). Елфи. “Мрачни” елфи. В мрака на Подземен Мрак бродят “мрачни” елфи (Въх, верно така са го превели – бел. на примирен с жестоката съдба Рол) . Но замисли се – и ти да живееш на тъмно, студено, в свят на жестокост и омраза, под властта на жесток матриархат – няма ли и ти да си мрачен? :P

Изключително интересен ход от страна на издателство “ИнфоДар” беше да пуснат на пазара първата книга от “Dark Elf Trilogy”, преди да са доиздали “Icewind Dale Trilogy”^*. Добрата новина е, че книгата е прикуъл на събитията, случили се в последната, така че спокойно може да се чете, без да разваля удоволствието от другите книги на Салваторе.

В дома До’Урден се ражда трети син, който благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата (кама в гърба на син Numero Uno с искрените пожелания за здраве от Номер 2) не бива принесен в жертва на богинята Лот. Младият Дризт трябва да оцелее в един мрачен и негостоприемен свят, изискващ от него безмерна жестокост и подлост. Дали ще се поквари като останалите или ще успее да запази своята доброта и невинност?

Плюсове:
+ В книгата се разказва за любимата ми раса от Forgotten Realms след драконите – страховитите Drow (мрачни елфи). Зли, безмилостни и безскрупулни – героите успяват да създадат значително по-мрачна и плътна атмосфера, отколкото във веселяшките “Кристалният отломък” и “Сребърни реки”.
+ Дризт още от малко “мрачно” елфче се очертава като един от най-могъщите герои в света – тук вече си е машината за убийства, която познаваме от предишните книги.
+ Битките са изключително динамични.

Минуси:
– Доста от титаничните морални дилеми, пред които главният герой се изправя, не ми се видяха чак толкова сложни. Явно на творчеството на Салваторе като цяло (или на самите Forgotten Realms) характерна черта е детският наивитет и строгата полярност на гледните точки по оста Добро-Зло.
– Помпозният и натруфен стил на описанията на моменти доста ме издразни.
– Пантерата произнася най-смислените реплики в цялата книга.
– Преводът, все пак преводът. Не може бе, не може да е "Трилогия на Мрачния елф" просто. Не може да е Подземен Мрак. И Боен Чук не може да е :( – нещо като бел. на Рол

Ако не се приема сериозно, няма по-добър начин за отпускане и отмора в студените зимни сесийни дни от книгите за Дризт До’Урден (имаааа, имаааа и са всичките червенокоси – бел. Зажаднялата ми за знойни девици драконова кръв).

*Доколкото разбрах, се дължи на ситуацията “единият преводач закъснява, другият, слава на Лот, е избързал, а панаирът на книгата идва”.

Оценка 8.5/10 The Dragon




Заглавие: Един смахнат свят – сериозно комично фентъзи
Съставил: Майк Ашли
Издател: ИК "Бард"
Ревю: The Dragon

Вторият том от хумористичните антологии на Майк Ашли е доста по-силен от първия, като от всички представени от него разкази единствено този на Джийн Улф не ми хареса. Срещу въпросното малоумие се изправят със страшна сила разкази на Нийл Геймън, Тери Джоунс, Хари Харисън и много други автори на комичните фентъзи произведения.

Разказите са изключително ранообразни – като идеи и обем покриват целия спектър от възможности. Щури, откачени, гаврещи се с най-святите произведения и канони на жанра, разказите ви гарантират сериозни дози смях.

Неприятно впечатление прави високата цена на сборника – 12 лева е малко повече от необходимото :(

Оценка: 7.5/10 The Dragon




Заглавие: Уязвимата империя (в две части)
Автор: Тери Гудкайнд
Издател: ИК "Прозорец"
Ревю: Амос

Признавам без бой – обичам дългите, многотомни истории. Разбира се, когато са интелигентно написани и не служат само за запълване на пространство в библиотеката и в джоба на автора, какъвто (и) според мен беше случаят например с WoT 10 – много ме изнерви тая книга, особено накрая, но това е друга тема. Думата сега е за поредното продължение на серията “Мечът на истината”. Според доста читатели и тази поредица вече е твърде разтеглена и започва да се повтаря, да доскучава. Аз обаче не мисля така. Наистина, повторения има, те са неизбежни при толкова много книги с едни и същи герои. Магията обаче за мен още е жива и “Уязвимата империя” го доказа безапелационно, като просто ми достави удоволствието да я прочета. А на който не му се чете пак за Ричард, моля да заповяда – има и други книги. Само едно нещо от цялата работа е изключително неприятно и аз не мога да не го спомена. То не е свързано директно със самото произведение, а с българското му издателство: “Прозорец” за пореден път се подигра на читателите, издавайки една относително неголяма книга в две неоправдано скъпи части. И после се питат защо все повече хора просто спират да четат…

Благодарение на унищожаването на границите между световете, жителите на миролюбивата Бандакарска империя са изправени пред жестокостите на Императорския орден. И кого мислите викат на помощ? Точно така, него. Само че нещата се усложняват постоянно – Ричард ще трябва да се пребори с доста проблеми едновременно. А и за Зед се задават тежки времена…

Плюсове:
+ Възгледите на Ричард/Гудкайнд за живота, вселената и всичко останало не престават да ме въодушевяват.
+ Действието се върти основно около Ричард & компания, а не около разни странични истории.
+ Зед и Натан продължават да са неуморно страхотни :)
+ Последните стотина страници направо те залепят за стола.

Минуси:
– Формата и цената.
– Тромавото начало.
– Многото повторения.

Ако сте прочели предишните осем части (броя и “Дългът на костите”) на историята и те са ви харесали, едва ли ще пропуснете тази книга. А след като я вземете, едва ли ще съжалявате за това.

Оценка: 8,5/10 Амос




Заглавие: Спортът на бъдещето; Утрешни войни
Съставители: Джак Дан и Гарднър Дозойс
Издава: ИК “Еги”
Ревю: Ян

ИК “Еги” някак неусетно се утвърди като най-сериозното издателство, когато иде реч за фантастични сборници. Първо бяха Хакери и Генометрия, после Дракони и Армагедони, Врати във времето и Нанотех. Сега на дневен ред са Спортът на бъдещето и Утрешни войни. Ценното в подборката е включването на нови, непознати (поне за родната публика) автори, наред с вече утвърдените имена. И което е още по-важно, включването им с КАЧЕСТВЕНИ неща, някои – доста по-добри от тези на класиците.

И двата сборника има с какво да изненадат преситения от доста еднообразни неща читател и да му осигурят няколко приятни часа пред камината (за който си има, де, аз си ги прекарах пред парното :р). Бях решил да не споменавам имена, но в крайна сметка не мога да не препоръчам – "Канарата Гентиан" на Хауърд Уолдроп и "Мъртвите" на Майкъл Суонуик от "Спортът на бъдещето", както и практически почти всички останали разкази и от двата сборника. Въобще мнооого силен завършек на годината, поне що се отнася до сборници…

П.С. Tака и така споменах имена – Алистър Рейнолдс – по един разказ и в двата сборника, прочетете ги. Тепърва ще се говори за него.

Оценка: 8/10 (и на двата) Ян




Заглавие: WarCraft#3: Последният пазител
Автор: Джеф Грубб
Издава: ИК “Серпис”
Ревю: Ян

След кратко забавяне, което всъщност не беше чак толкова кратко, “Серпис” ни представят последната засега книга от поредицата за Азерот. Последна и при това най-добре написана от трите (все пак за Джеф Грубб иде реч, както вероятно би отбелязал Роланд). Този път историята се върти около Пазителите на Тирисфал (най-сериозната преграда пред Пламтящия легион) и по-специално любимия на мнозина фенове на играта Медив.

Историята накратко: Ye good old Медив още от раждането си е орисан да бъде най-могъщият измежду Пазителите, факт, който дълбоко нерви останалите от ордена (за Пламтящия легион е излишно да споменавам). Могъществото обаче си има своя цена и тя в 99% от случаите (101, когато иде реч за фентъзи книги :)) не е особено приятна… За повече – RAFO, както обича да казва Робърт Джордан на верните си фенове.

Плюсове:
+ Джеф Грубб доказва, че определено е най-добрият от авторите, пишещи книги по игрите на Blizzard – як стил, интересна история, Медив…

Минуси:
– Aми това си е книга, писана по игра, т.е не очаквайте някакъв особено дълбок сюжет и интриги.

Заключение: Най-добрата от трите книги по WarCraft. Ако сте си купили предишните две, тази е задължителна…

Оценка: 8,5/10 Ян



Заглавие: Хари Потър и Орденът на Феникса
Автор: Дж. Роулинг
Издава: ИК “Егмонт-България”
Ревю: Алексис

Както започна доста често да се случва (пък то и лошо няма), книгата вече е представяна в списанието, тъй че за ревю се ориентирайте насам.