Щъркелът на нощта
Автор: Jaar

     Обхваната от ярост и безумие, Ланфеар беше напълно неадекватна (То си е характерно за лудите! Бел. на Федвин Мор). И естествено така и не забеляза, когато другата жена се хвърли срещу нея. За няколкото мига, в които пропадаха през рамката-тер’ангреал, двете заплетоха по няколко сплита, но не успяха да ги използват. Паднаха тежко на каменен под в някакво петоъгълно помещение, а потоците им сякаш се отплеснаха и се преподредиха в непознати сплитове.
     Докато осъзнаваше какво се случва наоколо, Щерката на нощта усети как сайдар изведнъж се отцеди от нея и тя престана дори да усеща присъствието на Извора. Съвземайки се от внезапния шок и все още замаяна от пропадането, Ланфеар видя как другата жена отскочи няколко пъти от пода, сякаш захвърлена от нечия невидима ръка, а след това около нея лумнаха ярки пламъци, които угаснаха за няколко примигвания.
     През единствения изход от залата се появиха дузина аелфини и еелфини. Повечето се събраха около така наречената Айез Седай и я поставиха на някаква носилка, която сама плуваше във въздуха. След като изнесоха тялото, гласовете им все още отекваха в петоъгълното помещение:
     – Пълна кръвна картина…
     – Фрактура на фемура…
     – Графия на гръден кош и шийни прешлени…
     – Множество изгаряния първа степен…
     – Водете я в първа противошокова, другите са заети…
     Четиримата останали аелфини и еелфини се приближиха към нея.
     – Какво ми направихте? Защо не мога дори да усетя Извора? Да не би да сте нещо като ходещи стеддинг? – в паника се развика Ланфеар.
     Една от лисиците й отговори:
     – Нищо подобно. Все още не сме развъдили въшки-огиери в козината си. Предполагам, че не можеш да преливаш, защото сплитовете сигурно са се извъртяли и са те отрязали от Извора. Тук реалността и пространството са различни от света, където си живяла. Ти дойде тук по непозволен начин, за това споразумението не важи. Ще отговаряш за деянието си пред Върховния съвет.
     И без повече обяснения *фините я наобиколиха и я ескортираха до вратата. След безкрайно лутане из един и същи коридор, най-накрая я въведоха в подобна на предишната петоъгълна зала. В центъра се издигаха пет петоъгълни (че какви ли можеха да бъдат) постамента, като на всеки от тях имаше по един *фин. Всъщност в средата седеше възрастна женска лисица, от лявата й страна се бяха настанили още два еелфина, а от дясната – две змии, но при тях определянето на пола беше доста трудно. Все пак Ланфеар предположи, че едната омотана фигура е аелфинка. Възрастната еелфинката в средата заговори:
     – Ти дойде тук по непозволен начин и ще трябва да изтърпиш последиците от това проникване в нашия свят. Ще трябва да…
     – Вие знаете ли коя съм аз? – прекъсна я Ланфеар. – Аз съм една от Отстъпниците, аз съм Щерката на нощта!
     – Щъркела на нощта? – попита един престарял еелфин, който явно не дочуваше.
     – Точно в момента ссси една Отссстъпница без никаква сссила. Ако иссскаш да сссе върнеш в сссвоя сссвят, ще трябва да сссе опиташ да изпълниш пророчессството – търпеливо й обясни една от змиите.
     – Единствените пророчества, за които съм чувала, се отнасят за Преродения Дракон и …
     – Прероденият Лаком?
     – … нямам намерение да изпълнявам дори и тях. Настоявам да ме освободите веднага, в противен случай възмездието на Великия властелин ще ви застигне! – разгневи се Ланфеар.
     – Заканите ти не ни плашат! Ти се намираш пред Върховния съвет на аелфините и еелфините и ще…
     – Да, да, Върховния съвет на делфините…
     –… изпълниш нашата повеля, ако искаш да се завърнеш – обясни й старицата-лисица.
     Зад постаментите излезе още един аелфин и й подаде една ябълка:
     – Отхапи от този плод и изпълни пророчессството…
     Щерката на нощта отхапа от плода и между постаментите се появиха четири бледосини сияния. Старшата еелфинка отново проговори:
     – Ще преминеш през три от проходите и трябва да ни донесеш свещенния предмет. Четвъртият проход ще бъде твоята съдба. Избери един от проходите!
     Ланфеар се насочи към най-близкото синкаво сияние, прекрачи ефимерната преграда…

     …и се озова в някаква гора.
     – Накъде така, Червена шапчице?
     Ланфеар подскочи и се извърна по посока на гласа… за да срещне погледа на един особено голям и злобен мракохрът.
     – Защо ме нарече така? – предпазливо завърза разговор тя.
     – Наскоро да си виждала как си облечена, Отстъпнице? – насмешливо и отвърна звярът.
     И чак сега Ланфеар забеляза, че е облечена с рокличка, стигаща й едва до коленете, а на главата си има някаква тъпа червена шапка. “Поне не е като тарабонските” – макар и с малко успокоение си помисли тя. “Но откога мракохрътите могат да говорят?” И сякаш прочела мислите й, тварта на Сянката повтори въпроса си:
     – Накъде така, Червена шапчице?
     – Баба Кацуан е болна и отивам да й занеса малко мед и масълце. И кекса, който мама опече.
     Не стига, че някакъв мракохрът разговаря с нея като с равна, ами и тя вече не знае какво говори! Раздразнена, Щерката на нощта посегна към Извора, само за да си припомни болезнения факт, че вече не може да прелива.
     – А къде живее твоята баба, Червена шапчице?
     – На края на гората, в началото на Черните хълмове – все така не знаеше какви ги приказва.
     Без нито дума повече мракохрътът изчезна в гората. А Червената шапчица на нощта се запиля по полянките да си набере трева и халюциногенни гъбки и да гони пеперудките. Когато най-накрая стигна къщата на баба Кацуан, бе започнало да се смрачава.
     Ланфеар влезе и видя баба си да лежи в леглото, завита до брадичката.
     – Приближи се, чедо! – с необичайно дрезгав глас проговори старицата.
     Отстъпницата се подчини и когато седна на леглото, запита:
     – Бабо, защо са ти толкова големи очите?
     – За да виждам сплитовете по-добре!
     – Бабо, защо са ти толкова големи ушите?
     – За да чувам Стражника си по-добре!

      (Който междувременно точеше минерална водица пред халите и прибираше пълните бутилки в торба от менящия цветовете си плат)

     – Бабо, защо ти е толкова черна козината, а-а-а … кожата? – някакъв крайник се подаде за малко изпод одеалото.
     – Защото бях на почивка на Тремалкинг!
     – Бабо, защо ти е толкова голяма устата?
     – За да те изям! – най-накрая се издаде мракохрътът и погълна Червената шапчица на нощта на една голяма хапка!
     А в стомаха на звяра Ланфеар се срещна с баба Кацуан:
     – Какво правиш тук, момиченце? – попита я старицата.
     – Аз съм на над три хиляди години, а ти ще ме наричаш момиченце! – озъби й се Отстъпницата.
     – И аз съм на четиристотин и петдесет, но изглеждам като седемдесет годишно девойче! Външността и възрастта нямат никакво значение! Важно е главознанието, както казват едни мои дружки! – нахока я Кацуан.
     – Как смееш…
     – Пък и повечето време си го проспала, докато красивият принц не те е събудил с целувка!
     – Не бих казала, че Балтамел впечатляваше с неземна красота, когато ме освободи от затвора на Великия властелин. И все пак, дърта кранто …
     Но един ловец на Рога прекъсна милата им семейна кавга, разпорвайки корема на мракохръта и ги освободи от луксозната обстановка на неговия стомах.
     Ланфеар изтича до вратата и прекрачи…

     …само за да се върне в петоъгълната зала във Финландия.
     – Избери ссследващия проход! – този път я подкани една от змиите. Май беше женската.
     Ланфеар се насочи към следващото синкаво сияние, прекрачи ефимерната преграда …

     …и продължи да чисти пепелта от огнището.
     – Пепеляшке, ела да ми помогнеш да се облека за бала! – извика й нечий познат глас. Отстъпницата се извърна и видя Илиена – грозна и дебела. Поне такава беше в нейните представи. Подчинявайки се на някаква неведома сила, тя изпълни заповедта на доведената си сестра.
     След като Илиена тръгна за бала, който принцът организираше, Ланфеар се втурна в кухнята и заплака, защото нямаше да може да присъства на престижното светско събитие. Всички бяха забравили за нея!
     – Сигурно и ти искаш да отидеш на бала, нали? – попита я познат глас.
     – Кръстнице Семирага! Да, това е мечтата ми! – кресливо промърмори Щерката на нощта, бършейки сълзите си. – Можете ли да ми помогнете? Ще ви донеса плъховете веднага. От онези със счупените гръбчета, нали?
     – Не, донеси ми само една тиква. Все пак няма да е учтиво да се появиш през някакъв Праг. Ще ти трябва превозно средство.
     И така, пременена с Илюзия и с някакви кристални обувки, които намери захвърлени в килера, Ланфеар се появи на бала. Когато принцът я видя, остана заслепен от красотата й. И я покани на танц.
     – Танцувате великолепнo, принце! – Отстъпницата пърхаше с мигли и се усмихваше съблазнително.
     – Моля те, наричай ме Луз Терин.
     Двамата танцуваха цялата вечер, но когато часовникът удари полунощ, сплитовете на Илюзията започнаха да се разплитат. Семирага я бе предупредила, а тя съвсем изгуби представа за времето. Ланфеар се втурна по стълбището, но в бързината едната й обувка се изхлузи от крака й. Луз Терин изтича след нея, но единственото, което успя да види, бе как тя се качва в джо-тиквата си и изчезва в нощта. И съвсем случайно забеляза, че тя е изгубила обувката си. Не знаеше коя е тя, но бе решен на всичко, за да разбере.
     Обувката се оказа тер-ангреал, който щеше да покаже на принца коя жена ще го дари с истинска любов. Луз Терин претърси почти целия Колам Даан, но обувката не стана на нито една жена – била тя все още момиче или пък вече старица. И когато най-сетне стигна до къщата, където живееше Ланфеар, една жена успя да обуе тер-ангреала. И това беше Илиена! Бясна, Щерката на нощта изхвърча от дома си, затръшна вратата и…

     …се оказа отново пред Върховния съвет на *фините. Чу края на някакъв разговор между две от лисиците:
     – Ще ни дава тя да ядем от кана! – възмущаваше се един еелфин.
     – Естествено, нали е Щъркела на нощта! – търпеливо поясни глухият еелфин.
     – Замълчете, лисссици такива! Избери ссследващия проход! – заповяда й аелфинът.
     Ланфеар се насочи към поредното синкаво сияние, прекрачи ефимерната преграда…

     …и се озова на прозореца на някаква схлупена къщурка, сгушена сред вековни дървета. От няколко месеца живееше със седемте огиера-лилипути, готвеше им, чистеше им и от време на време ги подръпваше за ушите. И за това отново бе виновна Илиена, която я прогони от двореца.
     А в същото време нейде из подземията на двореца:
     – Огледалце, огледалце от стената, кажи къде е най-злата на земята?
     Тер-ангреалът показа къщичката в гората, а Илиена заръча:
     – Камарил, знам, че мога да разчитам на теб. Отнеси тази ябълка на Миерин. Не искам повече да прелъстява Луз Терин. Дори само като знае, че все още е жива, губи концентрация в леглото.
     – Разбира се, скъпа. За теб съм готова на всичко! – отговори й Камарил Марадим Ниндар и отвори портал към една горска полянка.
     Малко по-късно под прозореца, където бе застанала Щерката на нощта, се появи Грендал, предрешена с Илюзията като старица, продаваща ябълки:
     – Ланфеар, ъ…ъ…ъ, искам да кажа Снежанке, вземи от тези вкусни ябълки.
     Ланфеар си купи няколко, отхапа от едната и й прилоша. Последното, което чу беше:
     – Още един по-малко до върха. Скоро ще стана Не’блис!

     Щерката на нощта дойде бавно в съзнание и чу как аелфините си приказваха:
     – Противодейссствали ссса ссс ябълка. Кой е посссмял да използва древното знание за забранения плод?
     – Някоя жена, несссъмнено. Човешките жени ссса така ссспособни да изкушават!…
     Най-старата еелфинка видя, че Ланфеар вече е добре и проговори:
     – Проклятието отново ни застигна. Болен здрав носи. Ранената е тази, която ще изпълни пророчеството. Отстъпницата вече не ни трябва. Влез в четвъртия проход и срещни съдбата си!
     Ланфеар се насочи към последното синкаво сияние, прекрачи ефимерната преграда…

     …и продължи забързано през гората. Този път бързаше и дори да бе срещнала някакви мракохръти, те нямаше да я спрат.
     След като излезе от гората, се озова в парка на някакъв много стар и запуснат замък. До един розов храст видя необичайно висок мърдраал, който лежеше в несвяст. С вода от близкото поточе тя напръска челото му и той се свести:
     – Хубавке, помислих, че никога няма да се върнеш.
     – Никога не бих те изоставила! – нежно промълви Ланфеар и страстно целуна Шайдар Харан. А той се превърна в постоянно нарастващо петно от тъмнина и проговори с гробовен глас:
     – Това ще бъде последният ти шанс, Ланфеар. Този път се постарай да ми служиш добре! – Самият Велик властелин се протегна към нея и я потопи в непрогледен мрак…