Стара Есен
Автор: Jaar

По случай издаването на преработената “Нова пролет”

     И бяла светлина погълна всичко…
     Сякаш мина цяла вечност, докато болката и изгарящата белота преминат. Тя отвори очи и се надигна от студената повърхност, на която лежеше. Оказа се, че това е петоъгълна каменна пейка. Въпреки очакванията си, успя да се изправи на крака с лекота и се заоглежда. Стаята също имаше пет ъгъла, като в стените сияеха жълти нишки. Не знаеше какво се е случило, след като двете пропаднаха през рамката тер’ангреал, но подозираше къде се намира. Приближи се към изхода, когато от там влезе един еелфин и каза:
     – Моарейн Дамодред, ти дойде тук по непозволен начин, затова споразумението не важи. Ще отговаряш за деянието си пред Върховния съвет, въпреки че и той в последно време не стига до никакви смислени решения. Последвай ме!
     Моарейн се подчини и тръгна след лисицата. Знаеше, че няма смисъл да й противоречи, особено в ситуацията, в която се намираше. Вече започна да съжалява, че няма в себе си я запалка, я свирка, но последното можеше все някак да направи. Беше готова на всичко, за да излезе от това място. Изведнъж тя се сепна и излезе от унеса на решителните си мисли.
     В началото помисли, че халюцинира, но след това осъзна, че наистина вървят напред-назад по един и същи коридор. Нямаше никаква смислена връзка между двата му края, които се виждаха, но все пак те вървяха ли вървяха, без да се обръщат назад.
     – Благодаря за помощта, но смятам, че тук мога да се оправя и сама.
     – Няма за какво. И без това доскоро никой не беше ни посещавал. Не мога просто да те изоставя. Опасно е. Може да се изгубиш – загрижено поясни еелфинът.
     – Щом казваш … – скептично му отвърна Айез Седай.
     След малко се озоваха в подобна на предишната петоъгълна зала. В центъра се издигаха пет петоъгълни постамента, като на всеки от тях имаше по един *фин. Всъщност в средата седеше възрастна женска лисица, от лявата й страна се бяха настанили още два еелфина, а от дясната – две змии. Моарейн предположи, че са мъжка и женска.
     – Аз съм Моарейн Дамодред, Айез Седай от Синята Аджа. Благодаря ви за помощта, която ми оказахте.
     – Много добре знаем коя си. И със сигурност те познаваме много по-добре от теб самата – разясни й възрастната еелфинка в средата.
     Моарейн пренебрегна любезната забележка и попита:
     – Бихте ли ми казали каква е съдбата на моята… хм… спътница?
     – Няма време да ссси разказваме детссски приказки! – сопна се аелфинът.
     – Така е. Твоята спътница се провали. Ти ще трябва да изпълниш пророчеството. Започнете процедурата – заповяда дъртата лисица.
     Зад постаментите излезе още един аелфин и съобщи с разтревожен глас:
     – Системата трябва да се преинсталира, ябълките вече не действат!
     В този миг сякаш от нищото се появи някакъв смешен дребосък, попита – Искате ли портокал? – нахлупи си празната пътна торба на главата и изчезна.
     По-младата лисица от съвета поясни:
     – Плодът няма значение. Ще трябва да го направим по стария начин. – Аелфините я изгледаха убийствено, но все пак си замълчаха.
     – Не ме интересува какво ще трябва да правите, искам да разбера АЗ какво ще правя! – заяви Айез Седай.
     – Ти сссе опитай да изпълниш пророчессството! Ако уссспееш, ще получиш сссвободата ссси!
     – След малко ще се появят няколко прохода. Направи своя избор и … – заобяснява старата еелфинка.
     – Ссстига празни приказки. Да сссвършваме по бързо! – прекъсна я един от аелфините в Съвета. Всички одобриха предложението и изведнъж в залата отекна едно звучно и вибриращо ОМММ… *фините бяха затворили очи и съсредоточено се клатушкаха. Моарейн усети как съпротивителните й сили отслабват и сякаш през нея премина светкавица. Когато се съвзе, видя как между постаментите се появиха четири трепкащи бледосини сияния. Изглеждаха така, сякаш всеки миг щяха да изчезнат.
     Нисичката жена си пое дълбоко дъх и пристъпи през едно от сиянията. Малко преди да премине отвъд, чу старата лисица да казва:
     – Ти пое по пътя на Избрания!

     Моарейн примигна и се огледа. Стоеше в центъра на голяма арена, която се намираше в пустинята. По трибуните възбудено пърхаха крилати маймуни, а около нея се бяха скупчили разни хора. Някои изглеждаха доста странно, но един от тях привлече вниманието й.
     Младеж на около шестнадесет години, със светлокестенява коса, облечен в кафява туника с широки ръкави, с две вертикални черни кожени ленти, пристегнати с колан. До него стоеше някаква новачка в бели одежди и го гледаше с влажен кравешки поглед. Тя разбра, че той е Избраният и че трябва да го опази на всяка цена.
     Групичката беше обкръжена от… приличаха й на рицари. Но рицари, страдащи от анорексия, намъкнали тенекиена броня, с глави, сплескани в менгеме. Докато се чудеше дали тези “воини” могат да им сторят нещо, те започнаха да ги обстрелват с огнени мълнии. Моарейн преля малко Огън в светлинната си палка и я активира. Размаха острието от блед червеникав пламък и започна да отбива мълниите на противниците и да разсича кокалестите рицари. Останалите около нея последваха примера й.
     В разгара на битката, Моарейн видя как откъм трибуните хвърчи един сив шлем, който я удари по главата и тя изгуби съзнание…

     …Свести се в много неудобна поза. Беше легнала, но нещо много я убиваше в гърба. Оказа се, че е стъпало. Изправи се и се огледа. Намираше се на широко двойно парадно стълбище, явно в малък дворец. По стените бяха закачени най-различни хладни оръжия, повечето с нефункционална форма на острието. Долу стоеше… още един Избран, обкръжен от половин дузина главорези. Завихри се скоростна битка …
     Моарейн се поуплаши, когато огледа по-добре поредния Избран. Приличаше на мърдраал – целият облечен в черно, наметалото му въобще не потрепваше, въпреки невъзможните пируети, които правеше, движенията му бяха гъвкави като на змия, а върху носа имаше нещо черно, което скриваше липсата на очи. Все пак не усещаше присъствието на твар на Сянката и се поуспокои.
     Айез Седай реши да помогне и се изкачи на горната площадка. Запреде потоци от Въздух, разхвърляйки главорезите из помещението. Врата зад гърба й се отвори и някакъв глас прошепна повелително:
     – Последвай ме.
     Моарейн се обърна и видя зад себе си легендарната Персефона Седай. Когато напуснала Кулата преди 750 години, настъпила истинска катастрофа – всички Стражници последвали Зелената и изчезнали безследно. В старите хроники се предполага, че са навлезли в самата Шарка.
     Синята сестра се подчини на искането на другата и тръгна след нея. Скоро се озоваха в някакъв осветен коридор или по-точно тунел. Изведнъж върху Персефона скочи един гей-тролок и започна да я изнасилва. На Моарейн й се зави свят и тя припадна.

     Свести се отново в петоъгълната зала сред доста съмнителни реплики:
     – Сссвършиха ми пуканките!!!
     – Не ми пий от колата!!!
     – Избери ссследващия проход! – опита се да надвика другите една от змиите. Май беше женската.
     Моарейн се насочи към следващото синкаво сияние, върху което сякаш се преплитаха множество по-тъмни нишки и образуваха образ, който тя веднага позна – Великата змия, захапала опашката си, преплетена с Колелото на времето.
     – Пътят към това, що Винаги ще бъде! – тържествено оповести един еелфин.
     Айез Седай се намръщи от чутото и прекрачи ефимерната преграда …

     Озова се в някакъв много странно обзаведен салон, но не й остана време да го огледа по-добре, защото мъжът, седнал на дивана, прошепна:
     – Брук, обичам те!
     Очите на Моарейн се подбелиха и тя се строполи на пода.
     След малко се пробуди, но вече се намираше на друго място. Раздразнена, тя си помисли: “Всеки път ли трябва да е толкова болезнено?”
     Намираше се сред безкрайна снежна пустош. Зад едно ниско възвишение чу разни звуци и се отправи натам. Видя семейство бели мечки, които пиеха червеникава течност с малки мехурчета от стъклени бутилки. Едно от малките мечета й подхвърли празната си бутилка, Моарейн я хвана и…

     …се озова обратно във Финландия.
     – Тя уссспя. Изпълни пророчессството. Донесссе сссвещения предмет – усмихвайки се, промълви младият аелфин.
     Моарейн подаде празната бутилка на старата еелфинка, която уплашено извика:
     – Боговете сигурно са полудели!
     В този миг залата се разтърси и синкавите проходи между пиедесталите изчезнаха. Всички се заозъртаха уплашено, но нищо повече не се случи. Възрастната еелфинка в средата заговори:
     – Ти изпълни пророчеството ни, но пътят обратно към твоя свят беше блокиран. Все пак получаваш обещаната свобода, но трябва да изчакаш, докато някой те спаси!
     – В “Кретеонския цикъл” е казано: “Блажени са вярващите в Спасяването на редник Моарайън”… – обади се друга еелфинка, но всички пренебрегнаха чутото.
     – В знак на благодарност ще получиш дарове. Част от тях ще отнесеш на тримата тавирен в твоя свят, защото без тях те ще се провалят в Тармон Гай-дон. Донесете даровете! – властно заговори председателката на Съвета.
     Иззад пиедесталите се появиха три еелфина и два аелфина. Едната змия се приближи и й подаде малка картонена кутийка. Моарейн я огледа и прочете надписа на Древния език – “Viagra”.
     – Това е за бъдещия ти сссъпруг. Всссе пак на ссстарите хора им ссстава по-трудно – обясни аелфинът. Моарейн се смути, но разбра за какво служи съдържанието на кутийката и се зарадва. Сега нищо не я спираше да се омъжи за този старчок Том Мерилин.
     Две от лисиците с мъка държаха една ръбата оранжева кутия, от която излизаше острие на трион с резци и от двете страни. С усмивка на уста оставиха устройството в краката й и казаха:
     – Това е за брадата на Перин Айбара. Ако иска Файле наистина да се върне при него, след като я спаси, ще трябва да си обръсне няколкомесечната брада.
     Синята сестра не разбра много смисъла на думите им, но вниманието й беше привлечено от надписа върху предмета. Отново беше на Древния език и гласеше: “Husqvarna”.
     Другият аелфин пристъпи напред и й подаде подвързана с кожа книга. Моарейн се изненада, като прочете заглавието – “Кама Сутра”. Беше чувала за изключителния наръчник на доманките и колкото и да го търси, за да го прочете, не бе й се отдала тази възможност. Змията заговори:
     – Това е за Ранд ал-Тор, Прероденият Дракон, Оня що иде сссъсссс зората, Кар-а-карн, Корамуур и така нататък. Ссс неговите три млади женички ще му бъде трудно. Трябва да сссе научи да сссе предссставя задоволително… – многозначително завърши аелфинът.
     Как ли щяха да реагират всички доманки, ако разберяха, че мъж ще се учи от наръчника им, зачуди се Моарейн, но мислите й бяха прекъснати от последната лисица, която се приближи. Беше млада срамежлива женска и държеше в ръка стъклена бутилка, скосена под гърлото, пълна с безцветна течност. С червени букви на Древния език беше написано “Flirt”.
     – Нека позная. Това е за Мат Каутон. Знам, че обича да си пийва, но все пак за какво служи питието? – поинтересува се Айез Седай.
     – Запазва спомените! – отвърна еелфинката, подаде бутилката на Синята сестра и избяга от залата.
     – Какво ли не правят младите влюбени лисици! – въздъхна старата еелфинка – Ще те отведат в дупката, извинявай, покоите, които ще обитаваш, докато не бъдеш спасена.
     Придружена от един аелфин и един еелфинка, Моарейн запреде потоци от Въздух, с чиято помощ понесе наистина безценните подаръци и се отправи към поредната петоъгълна зала, където щеше да прекара доста време. Надяваше се само склерозата на онзи дъртак, в когото беше влюбена, да не му попречи да се сети, че трябва да я спаси, и да се появи по-скоро…