Бяло...
Много груба и кардинална грешка, която бихте могли да допуснете, гледайки "Герой", е да го възприемате като филм. Ако искате да го възприемете по начина, по който е предвиден да се възприема, де, не че не може. Той не е филм, а легенда. Дали истинска, или измислена е без значение, но легенда. А какво е нужно на една легенда, за да е хубава, за да ни заплени? Сюжет? Нищо подобно. "Герой" също си няма. Е, има си, но е глупав и елементарен. "Ставащ", в най-добрия случай. Внушение? Дръжки! Който иска внушение, да чете Ремарк или Кафка или да гледа Тарковски, тук няма да го намери. Има го Доброто® естествено, Любовта® и тя се набутва, Саможертвата®, къде без нея, но истинско внушение някъде другаде ще търсите. Не, за да е хубава една легенда, тя трябва да носи просто красота. Под каквато и да било форма, но красота. В случая с настоящото произведение, красотата е чисто звукова и визуална и нищо повече. Но и нищо по-малко, а в "Герой" това е, повярвайте ми, твърде, твърде достатъчно, за да ви докосне легендата.
Друго нещо, което й трябва на една легенда, за да е хубава ли? Точно така, трябва й герой. Но кой е героят тук? В началото изглежда, че това е Безименният (Джет Ли), но малко по малко сигурността ни се разклаща. За да се върне отново, но вече заедно със знанието, че в тази легенда всеки един от главните персонажи е героят от заглавието. В един или друг момент... И всъщност в това има смисъл, нали?
Какво още? Да, трябва и злодей. Но в тази легенда такъв няма. Или по-скоро има, но във всяка отделна част на историята е различен, така, както и героят е различен. И може би тук е моментът да обясня – във филма ще видим една история, разказана от три различни гледни точки по коренно различен начин, както и още една, четвърта, която пък е разказ в разказ в разказа. И във всяка отделна сцена всеки герой носи различна същност, различен нюанс, който го отличава от ролята му в предишната. И ако Безименният например е смел и добър в собствения си разказ, то той е коварен и подъл в следващия, макар и разказът да е за същата ситуация, пък макар и малко променена. Невероятно красивата Падащ Сняг е жестока и "фатална" в една история, нежна и ранима, но същевременно силна в друга и съвсем различна в трета.
И тук идват цветовете. Основната част от споменатата в началото красота. Всяка сцена е издържана в различен цвят. Дрехите на героите, обкръжението им, дори филтъра, през който са заснети. Червено, синьо, зелено, бяло. И всеки цвят носи някакво послание, носи символика, която е лесна за отгатване, дори и да не сте наясно с тънкостите на китайската култура. Благодарение на цветовете, а и на невероятното и непрестанно движение на веещи се коси, коприни, клони или завеси, ще станете свидетели на такива невероятни картини, че в следващия момент ще си мислите, че ви се е привидяло. Нужно е само да видите сцената на почервеняващите падащи листа и червените копринени ръкави на роклята на Падащ Сняг, веещи се на вятъра, докато тя стои неподвижно с меч в ръка... Такава невероятна красота в игралното кино никога не е съществувала досега. И за да е съвършенството пълно, на помощ идва музиката. Типичната китайска меланхолия, носеща древен мистицизъм в себе си, тук е толкова подходяща и толкова силно се вписва в красотата, че вие не просто виждате, а *преживявате* сцената, разиграваща се пред вас. Тук идва и единственото внушение на филма, което отново е чисто визуално – потапяйки се във фееричните картини, започваш да ги чувстваш по някакъв особен и необясним начин. Необясним, защото те всъщност не казват нищо, но дори и така, отново прекрасен. Не носят нищо, над което да се замислиш, но носят емоция, заредени са с безименни чувства и това е напълно достатъчно, за да стане легендата жива. Но в една легенда трябва да има и битки – доброто, сражаващо се със злото, и злото, което се самоунищожава. Тук има и от двете, макар и ролите отново да са различни във всяка сцена, но... не е хубаво. Уви, красотата, която струи от всеки спокоен кадър на филма, убягва на динамичните битки. Движенията на героите са твърде хаотични, резки и бързи, несъответстващи на меланхолията от останалите сцени. И не че би имало нещо лошо в подобен микс, но тук той просто е неуспешно реализиран. Със скачането в типично китайски "вижте ме, опитвам се да отлетя, ама ме настъпват по пръстите на краката и не успявам" стил определено е прекалено на места, а и хореографията е не само нереалистична, но и дразнеща. Всъщност, основното, което ще правите, докато героите на екрана си разменят удари с мечовете и копията, ще бъде да чакате с досада боят да свърши с някоя невероятно красива сцена в забавен каданс.
...и Черно...
Но нека погледнем и обратната страна на красотата. На практика, ако трябва да гледаме обективно (и ако сме, нали, допуснали въпросната грешка от първия абзац), филмът е слаб. Той не носи послание, няма внушение, не казва нищичко. Е да, това е разказ, всъщност няколко отделни разказа, за добротата, доблестта, саможертвата и любовта, но... такива са много. Има и внушение, чисто картинно, чрез някои от образите на героите, но... недостатъчно. Да, по-добър е от "Тигър и Дракон", където историята отново беще непоправимо загубена, но освен нея друго просто нямаше. По-добър е, ако щете дори само с това, че е разбираем от западния човек, докато "Тигър и Дракон" разчиташе да сме наясно с де що има частичка от китайската култура и традиции, за да вденем нещо от него. И пак не е нищо особено като сбор от елементите си, дори е по-малко от тях. Защото дори ако го възприемем като легенда, той не може да надскочи границите на този вид повествование. Да, от легендите искаме само да са красиви и това ни е достатъчно, за да ги харесваме, но никога не ги вземаме насериозно, не можем истински да ги почувстваме, защото са твърде декоративни и носят в себе си твърде малко смисъл. "Герой" е картина. Не в смисъла, който винаги съм влагал в това понятие, когато говоря за филми, а абсолютно буквална картина с музикален фон. И дори като картина той е просто красив и изящен по този типично азиатско-естетски начин, който доминира цялата им култура, но без да носи нищо повече в себе си. Защото картината може да е наситена с емоция и смисъл, с дълбочина и душевност, а може да е и просто изящна и майсторски нарисувана. Може да е философската и затормозяваща сетивата с интензитета си живопис на Рембранд, а може да е най-обикновена съвършена и виртуозно създадена китайска гравюра. Уви, "Герой" разчита само и единствено на визуалната си и звукова красота, която да ви заплени дотолкова, че да се трогнете и от иначе не чак толкова особените събития, разиграващи се на неин фон, и всъщност успява. Докато го гледате. И малко след това. А може би и още малко след това. Но после вероятността да си дадете сметка, че всъщност в съзнанието ви не е останало нищо друго, освен няколко невероятно красиви, но абсолютно празни като смисъл картини, е твърде голяма. Доколко красотата ще ви бъде достатъчна, вече зависи само от вас.
Оценка 7/10
Гибли
Откровените бълнувания на Гибли за "Герой", част І
Красота, която спира дъха. Не преувеличавам. Излязох от киното и не можех да дишам.
Съвзех се след доста време. И пак не мога да пиша за него, без да повтарям непрекъснато: красотата, красотата... Жалко е, че думите се изхабяват толкова лесно. Образите остават. Картините, движението. Диалог почти няма. Това е проста история, проста като всяка легенда. Лицата казват всичко. Лицата на забавен кадър, в едър план, миг, който продължава вечно и се помни дълго.
Филмът е стилистичен шедьовър. Изчистен, изтъкан от символика, друг свят, друго пространство. Легенда. Със своите закони. Смъртта е неизбежна и красива като сън. Битките са фантастични, но не самите удари са важни, защото смисълът е другаде. Тялото лети, защото лети духът. Противопоставянето и единството на същностите в боя... Няма кръв, освен една-единствена капка. Няма плач, само стаени сълзи и вик на всепомитаща болка.
Част ІІ, писана вече в малко по-нормално състояние :)
И така, историята: Китай преди 2000 години. Страховитият цар Кин, мразен от мнозина, е преследван от трима воини, решени да го погубят. Но един ден в двореца му се появява непознат, който е успял да ги победи. Дадена му е привилегията да разговаря с царя и да му разкаже историята си...
Визуалният разказ започва с първите кадри. Стряскащо великолепие, на което е подчинен сюжетът. Всеки кадър е картина. Линии, форми и цветове... Приказно. Четири цвята – всеки е различна гледна точка. Страстно червено, възвишено синьо, зелено за спомена, сурово бяло за истината. Прочетох много тълкувания на значението на всеки от цветовете, но не се наемам да избера едно, всичките са по свой начин верни.
Музиката допълва идеално картините. С китайски мотиви (обзалагам се, че нямаше да се сетите), драматична или нежна в нужните моменти. Пейзажите, интериорите... Красотата на природата е истинска, макар да изглежда невъзможна. Специалните ефекти са приложени в бойните сцени. Докато гледах, си помислих: ето за това трябва да се използват ефектите, за поезия и за нищо друго. Филмът нарочно бяга от реализма. Гледайте го и ще разберете. Или няма. Тогава ще ми е жал за вас. Зад всичко има проста, но достатъчно значима идея. Финалът я разкрива ясно. За нея героите жертват всичко. В тази саможертва е трагедията и все пак така е правилно.
Филмът ми показа част от културата на древен Китай. Неща, за които съм чела, но едва сега видях истински. Култът към калиграфията, изкуство, което е свързано със силата на духа. Същността му е в това да седиш и да рисуваш думи в пясъка под дъжд от стрели. Видях как един йероглиф може да донесе прозрение. Накара ме да повярвам в съществуването на тайнствената енергия, която майсторите на боя умеят да използват. Накара ме да повярвам в летенето...
Героите и отношенията им: не искам да навлизам в подробности. Счупен Меч – майсторът, който достига до прозрение… За мен той беше истинският Герой. Любовта между него и Падащ Сняг е толкова красива... Страст, саможертва, любов на душите. Силни Чувства® – не всички ги търпят, но аз ги обичам. Историята им, видяна няколко пъти, и всеки път красива, с неизменен трагичен край. Луна – нейната вярна обич е необходима на разказа, а простотата й откроява зрелостта на двамата герои. Безименният – Героят – и царят на Кин – видях много общо помежду им. Смели и силни хора, които знаят какво е чест, всеки със своята цел. Небе – ролята му е малка, но в нея има нещо от Китай, какъвто е в легендите. Сцената в двора за игра – впечатли ме много. Мъже седят под дъжда, съсредоточени в играта, а звукът от падащите капки се слива с безплътна мелодия на старинен инструмент...
Ето че почнах да преразказвам, а няма смисъл. Никакъв преразказ не може да се сравни със самия филм. Мога само да ви пожелая: нека бъде за вас красив до болка, както беше за мен.
Оценка 8/10
Морвен
Визия. Основната отличителна черта на филма е визията. Има и сценарий, актьорска игра, музика, но те някак остават на заден план. Затова е твърде трудно да се предаде красотата на филма с описание. Трябва да се види, за да се разбере. Филмът е изпълнен с дълбоко нереалистични по всички физически закони и едновременно с това красиви почти до съвършенство сцени. Впечатляващ е перфекционизмът, с който всеки елемент – падаща капка вода, кичур коса, цвят на пейзажа – е включен в създаването на общата картина, сякаш всичко е подчинено само на предвиденото развитие на действието.
Историята: Древен Китай е разделен на множество кралства, воюващи помежду си. Императорът на Кин има амбицията да завладее и обедини всички тях. Това го прави мишена на множество атаки (опити за убийство, имам предвид, не тежки думи), поради което е забранено който и да е да се приближава на по-малко от сто стъпки от него. Изключения се правят само особени заслуги. Тази чест получава и Безименния, воин, победил Счупен меч, Падащ сняг и Небе – врагове на владетеля на Кин, стремящи се да го убият. Историята на Безименния е разказана по три различни начина, всеки от които разкрива нови страни на личността му и на Небе, Счупен Меч и Падащ Сняг. В крайна сметка може би всичко е заблуда и той е дошъл да убие краля...
Сценарий: От една страна историята е легенда, която не блести с особена оригиналност, а действието на моменти замира. От друга всъщност има достъчно обрати и напрежение за да се поддържа интереса. Трите различни (всъщност четирите с една странична история) описания на случилото се, всеки от които все повече се приближава до истината, са интригуващи, но могат да създадат известно объркване ("Те умряха, после оживяха, после пак умряха, а накрая бяха живи...?", както каза една приятелка. Наистина звучи малко объркващо.) Във финала също има известна доза патос и предвидимост, но това общо взето е избегнато в останалата част от филма.
Има много бойни сцени, но те са невероятно далеч от обичайното каратистко млатене от второкласните екшъни, боят там наистина е изкуство. На практика в целия филм се появява само капка кръв, акцентът не е в насилието, а в единоборството – физическо и духовно.
Съвсем субективно за мен минус беше китайският език (да, знам, че това не спада точно към сценария, обаче не идеше да го пиша и към музиката). Просто странното му звучене от време на време ме разконцентрираше и ме караше да се чудя как ли звучи новогодишното поздравление на китайския президент вместо да мисля за филма.
Оценка 6,5/10
Актьорите: Джет Ли (Безименния) – Играе добре, без ролята му да е незабравима или нещо от сорта. Във всеки случай е приятна изненада, ако очаквате обичайния Източен Екшън Герой® – не е това за моя радост. Маги Чюн (Падащ сняг) – За мен тя имаше най-силно присъствие като актьорска игра и образ (жена-воин, обсебена от любовта си и желанието си да убие краля). Ако в главата ми остане само един персонаж от филма, това ще е тя.
Тони Люн Чиувай (Счупен меч) – Изпълнява ролята на воин, черпещ сили от изкуството на калиграфията, любовник на Падащ сняг. Действително успява да придаде някаква дълбочина и известен трагизъм на образа.
Дони Йен (Небе) – Ролята му е епизодична, но за мен чисто визуално не беше добър избор. Понеже не знам как иначе да го обясня, ще бъда груба – трябваше да вземат някой, който няма излъчване на кроманьонец.
Джан Дзий (Луна) – Играе ученичка на Счупен меч – донякъде наивна, неуверена (и с право) в силите си, идеалистка, вечно появяваща се на втори план. Макар ролята да е второстепенна, актрисата подхождаше на образа и ми направи много добро впечатление.
Чен Даомин (кралят на Кин) – Може би това е представата за кралско държание, не знам, но според мен играта му беше малко насилена. От друга страна през по-голямата част от времето той трябва само да стои и да говори с Безименния, сигурно доскучава.
Оценка 7/10
Хореографията: Красива и пропита с перфекционизъм, тя допълва чудесно специалните ефекти, създавайки голяма част от очарованието на филма.
Оценка 8,5/10
Специалните ефекти: Не знам как са правени, дали технологията е революционна или не, но резултатът е невероятен. Май се повтарям, но трябва да се види, за да се разбере.
Оценка 9,5/10
Атмосферата: Странна смесица, която навява едновременно за епична историческа продукция, аниме и източна философия. На моменти е наистина пленяваща.
Оценка 9/10
Заключение: За мен този филм прилича на хайку –
Безлунна нощ.
А бурята прегръща
хилядолетното дърво.
Може би не точно този стих, но на хайку по принцип.
Направен е не толкова, за да каже нещо, колкото за да изрази някакво чувство и да достави естетическа наслада. Също както в хайкуто се отдава голямо значение на детайлите и описанието на окръжаващото.
Та, за хайкуто... то може да ви се види истинско изкуство, просто красиво написани думи или пък бръщолевения за падащи вишневи цветове. Или нещо някъде по средата. Същото е и с филма – дали ще го харесате, е въпрос на вътрешно усещане.
Обща оценка 8/10