Апокалипсис Сега: Режисьорска версия
Автор: The Dragon

      “Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение – унищожено от войната, макар да оцеля от нейните гранати.”
Е. М. Ремарк

     САЩ в края на 70-те и началото на 80–те години – страната е преживяла загубата на виетнамската война и американското общество е започнало да се съвзема и да заличава следите от разцеплението в себе си по повод на войната. Точно в този момент Копола извади на бял свят гениалния "Апокалипсис Сега" и бръкна с пръст в най-голямата рана на обществото – защо 20 години пращахме момчетата си да се бият на другият край на света, в една война без кауза, без идея и без възможност да я спечелим, и то без да имаме някакви национални интереси там (уви, актуален въпрос и към българското правителство в наши дни по повод скоршните събития в Кербала, поклон пред светлата памет на хлапетата). Режисьорската версия на филма е с 53 минути по-дълга (до внушителните 207 минути) и представя някои допълнителни сцени, отпаднали при първоначалното му представяне през 1979г.

“Красиво е, да, но дали е война”
Неизвестен генерал на военни маневри

     Един от най-мащабните филми създадени някога, “Апокалипсис Сега” ни пренася в центъра на бойните действия, като показва една тъмна страна на войната – лудостта, породена от огромния стрес и безпомощността на американските сили да овладеят военната ситуация – всеки от героите във филма е побъркан до точката, когато лудостта става рационална, което, комбинирано с изключително силния кастинг (Мартин Шийн, Марлон Брандо и др), води до една въздействаща и поглъщаща атмсфера – съпричастен си с главните герои, всеки кадър задържа вниманието ти, не усещаш как филмът е приключил и не можеш да осъзнаеш къде се намираш.

“Обичам миризмата на напалм рано сутрин”

     Капитан Уилард (Шийн) от специалните сили е изпратен нагоре по течението на Наганг до Камбоджа за да залови или неутрализира полуделия полковник Курц (Брандо), който е събрал около себе си малка армия и води войната по начин, несъвместим с щатската военна доктрина (лично мнение: води я интелигентно). Пътувйки през Виетнам, режисьорът ни показва един след друг най-гротескните моменти от безумието, обхванало армията.

“Кой печели една война? Този, който има достатъчно силна воля да направи необходимото”
Полковник Курц

     Лудостта блика от всеки кадър на този филм, всичко е изкривено до неузнаваемост, а сър Антъни Хопкинс вече не е сам на върха, наречен “Най-силно изигран психопат” – дели го с Марлон Брандо. Груб, първичен, емоционален, неприкриващ нищо и перфектен до последният си детайл, за мен този филм си остава едно от най-великите произведения на седмото изкуство. А сцената с валкириите и хеликоптерите е едно от най-красивите и запомнящи се неща, които съм виждал на кино.
     Оценка 10/10