Сюжет – както личи и от името й, играта се развива във вселената на Star Wars, 4000 години преди събитията от филмите, и проследява поредната битка между Sith и Джедаите. Не искам да преразказвам сюжета и да ви развалям удоволствието, а сигурно и някой от колегите ще се погрижи за това в своето ревю, само ще кажа, че е много добър, с няколко доста изненадващи и свежи моменти, особено имайки предвид, че филмите за Star Wars за мен винаги са били доста слабички по този параграф.
Мда, дядо ви Рол ще се изявява в ролята на "някой от колегите" явно...
Малко след края на Мандалорианските войни (е, иска се известна доза overfandom, за да знаете какво е това, но пък няма голямо значение всъщност) и 4000 години преди коварният план на Тъмния господар Палпатин да я унищожи, двамата джедайски герои, спечелили победата на Републиката, изведнъж се обръщат срещу нея. Заставайки начело на империята Сит, те регръщат Тъмната страна и заедно решават да завладеят някогашния си дом. По-силният от двамата – Реван – се превръща в Тъмния господар на Сит, а по-слабият – Малак – макар и с нежелание в негов чирак. Двамата сеят невиждана разруха по пътя си, а армиите им изглеждат безкрайни. Накрая, една година преди началото на играта, по време на поредната космическа битка, малка група джедаи, сред които и младия падауан Бастила, успяват да проникнат на борда на флагманския кораб на Реван. Макар и незавършила още своето обучение и непризната за пълноправен Рицар-джедай, Бастила притежава едно уникално умение, заради което е взета с групата – Бойна медитация, която обърква противниците и подпомага съюзниците в битка. С помощта на тази Бойна медитация джедаите побеждават Реван, но преди да успеят да го заловят, младият Малак вижда в това идеална възможност, типично според Ситските традиции да ръчне нож в гърба на господаря си и да стане новия Тъмен господар на Сит. Той бомбардира кораба на Реван и го унищожава, а джедаите се спасяват на косъм.
Противно на очакванията обаче, това не прекратява войната. Напротив, под командването на Малак, Ситите сякаш стават неунищожими. Те завладяват свят след свят, броят им се множи непрекъснато, вместо да намалява, и изглежда, че дните на Републиката са преброени.
Така започва и нашата история. Събуждаме се на борда на кораб, носещ се в неизвестна (така, де, сигурно е известна, ама аз за две изигравания не можах да забележа някой да казва накъде отиваме) посока, нападнат от Ситите. Бастила е на борда, но преди да стигнем до нея, корабът е взривен. Въпреки това тя успява да избяга, както и ние, придружени от Карт, Галактическия Герой® (а.к.а. Карт Онаси – Некъв-Hardline-Добър®), и всички в комплект се разбиваме на планетата Тарис. Оттам нататък започва една невероятно готина история, в която посещаваме общо осем различни свята, а освен всичко има и сюжетни обрати, които дори аз не можах да предвидя, да не говорим за стотиците дребни, но изключително живи мини-историйки, които допълват и без това страхотно пълнокръвния свят.
Оценка 8/10 Dem, 9/10 Rol
Графика – сравнително добра, особено за RPG, които с малки изключения като "Gothic" и "Morrowind" по принцип не се отличават с осбено добра графика. На теория е базирана на модифицирания енджин на "Neverwinter Nights", но на практика според мен изглежда в пъти по-добре. Особено добре са изпипани моделите на героите (специално Бастила и моята главна героиня изглеждаха МНОГО приятно :P). Проблем е, че голяма част от декора на няколко от планетите са скучни, грозни и еднообразни бяло-сини стаи и коридори (Manaan, Taris). Иначе откритите пространства са доста красиви, особено на Dantoine. Важно е да се отбележи, че с почти всички детайли (без anti-aliasing) върви перфектно и на неособено актуална конфигурация като тази на моето PC.
Тук не съм съвсем съгласен с колегата. Графиката на играта не отстъпва на кой да е от сравнително актуалните 3d person шутъри, дори на ниска резолюция. Движенията са невероятно плавни и грациозни, а битките, макар и състоящи се от пререндирани хватки, изглеждат като истински хореографиран бой. Ако ви е харесал двубоят между Оби Уан и Дарт Маул в Епизод 1 (единственото свястно нещо в него според мен), няма как да не се влюбите в тази игра. Колкото до "еднообразието", аз не го забелязах. Да, всяка планета е издържана в един единствен стил, но няма две, които дори бегло да си приличат една с друга (сега, това, че Ситските военни бази на Тарис и Манаан бяха еднояйчни сиамски близнаци, е оправдано, мисля – както помним от старите серии на "Star Wars", Ситите не са известни с бягството си от еднообразното синьо-сиво). Всеки един свят е толкова уникален и с такава невероятна атмосфера, че просто ще се чувствате, сякаш ви облъхва жежкият бриз на Татуин, или попивате свежестта на полетата на Дантуин. Знам, че това прозвуча глупаво, но в графично отношение това е най-добре направеното (не казвам с най-добра графика, просто най-правилна за играта, която украсява ;)) RPG, което съм виждал. Боли ме, че "Gothic" e по-шаренка, честно казано.
Много удобно е и това, че камерата е застопорена в задника на героя. Това позволява (не задника, де, третото лице) да се потопите в света почти толкова надълбоко, колкото бихте го направили, ако беше от първо лице. Можете и да движите камерата около героя си, разбира се, но въпреки това изометричната перспектива (и псевдо-въпросната от "Neverwinter Nights") щеше многократно да влоши положението. За екшън-ориентирано RPG като KоtOR, камерата е перфектна.
Оценка 7/10 Dem, 9/10 Rol
Звук – перфектен, смазващ, фантастичен. По този показател могат да се кажат само суперлативи. Всяко от ужасно многото NPC-та има индивидуален глас, множество и добре произнесени реплики. Музиката също е отлична, близка по звучене до тази от филмите. Звуците от битката също са на високо ниво, особено свистененето на lightsaber-ите управлява.
Нямам кой знае какво да добавя, колегата е абсолютно точен. Е, гласовете всъщност не са чак толкова много, колкото би ми се искало, някои доста се повтарят, но всичките са страхотни, съперничещи си дори с тези на "Legacy of Kain", която засега безапелационно държи титлата за най-перфектно озвучаване на героите. Особено спокойният глас на Бастила с лееекия му бритиш акцент... Балсам за ушите просто :) Музиката също е великолепна, макар и да не съм съгласен, че прилича особено много на тази от филмите (малко ми стана странно, че не са използвали тази от филмите, в крайна сметка всички игри го правят...), особено тази в Манаан и Тарис, но всъщност и навсякъде другаде. На едно място дори има един хор, който звучи толкова creepy, че мен лично ми захладня моментално.
А звуците в битките управляват, де, като от филмите са...
Оценка 10/10 Dem, 10/10 Rol
Геймплей – безспорно най-важната част за всяка игра, особено за едно RPG. С една дума – страхотен. С повече – отлична ролева система, базираща се на някакъв вариант на D&D системата, който обаче е доста по-прост и интуитивен за разбиране от игри като "Baldur’s Gate" и "Temple of Elemental Evil". Има, разбира се, достатъчно показатели, статистики и т.н. за маниаците, но може спокойно да играете и без да познавате перфектно механизма на D&D правилата (като мен, винаги са ми били мътни :P). Битките са в реално времe, но с pause бутон за даване на заповеди на героите – това винаги е бил най-удачният вариант за мен. Те са интересни, с много тактически опции с всичките джедайски сили, специални удари и разнообразни оръжия. Може би единственото оплакване тук е, че ми се видяха доста лесни (дори финалния бос убих от раз и без особено напрягане и опасност от загуба в който и да е момент), но вероятно на последното ниво на трудност стоят другояче. Куестовете са интересни и разнообразни (особено тези от главната сюжетна линия), включват немалко логически загадки, които обаче са с точно премерена трудност и често изключително интересни, и не принуждават човек да гадае или да се рови из Интернет за помощ. Има и пълна свобода на действие – дали ще си от Светлата или Тъмната страна зависи само от избора и постъпките ти, винаги има опция в разговора да отрежеш грубо героя отсреща, което си е освежаващо след неизброимото множество RPG, принуждаващи човек да действа като алтруист и ангел небесен през цялото време.
Mда, геймплей. Моментът, където маса игри се дънят зверски, независимо от яката си история, графика и музика. Е, с ръка на сърцето заявявам, че от "Baldur's Gate 2" насам не съм играл по-добро RPG от KotOR. Всъщност, колегата малко сгреши, определяйки играта като "Hardcore" в началото на ревюто, защото то е такова, само доколкото не е Hack-n-slash. Иначе доста повече се доближава до "Icewind Dale" и "Neverwinter Nights", отколкто до колоси като "Planescape Torment" или "Baldur's Gate". И въпреки това ги превъзхожда много сериозно и като качество на сюжета, и като брой и сложност на куестовете, защото, макар и всеки по единично да е лесен и сравнително елементарен за преодоляване, те са страшно много, някои са доста дълги и завъртяни и всички са адски интересни. Играта има около 50-тина часа геймплей, което може и да е малко, в сравнение с 270-те на "Baldur's Gate", но определено е ужасно много, ако сравняваме с излизащите напоследък бързаци ;)
Генерирането на герой си е в добрите D&D традиции, макар че аз недолюбвам съвсем третата ревизия на правилата. Разбира се, всичко е пригодено към света на "Star Wars" и доста неща са премахнати или променени. Като начало, избор на раса няма, започвате с човек. Имате точно три вариант за клас, но те са основно козметични и с дребни разлики между тях, защото въпросният така или иначе се сменя на джедай веднага след първата планета и без право на обжалване. Е, войникът има повече умения с оръжията, "мошеникът" (scoundrel) е в общи линии Rogue, а скаутът е микс от двете, но това не се отразява особено много на играта ви, освен дето добавя по няколко специални умения. Затова пък разликата между трите типа джедай, които бихте могли да изберете, е незабележима на пръв поглед, но с огромно значение за по-нататъшната ви игра. Имате на разположение Jedi Guardian, Jedi Consular и Jedi Sentinel. Първите са бойците и с тях светлинният меч ще ви се стори доста по-лек, но уменията със Силата (заменили съвършено магиите от стандартните RPG-та) ще изискват много повече от енергията ви и ще имат по-слаб ефект. Третите са точно противоположното – зли "мейджове" отвсякъде :), но кьопави с меча (как съм я псувал Бастила, когато се юрне в мелето и я прекопаят с два удара!), а по средата са Consular-ите. Играта с трите типа е абсолютно различна, дори между някоя от крайностите и средния клас.
Уменията в Силата се делят на такива, които действат на вас и сподвижниците ви, и такива, които служат за маризене на вразите. Делят се също така и на Светли и Тъмни, като естествено Тъмните са МНОГО по-яки от Светлите :). Колкото по-дарк се ориентирате, толкова по-малко енергия ви хабят Тъмните умения и обратно.
Като стана дума за Тъмна и Светла страна, това е алтернативната на добрата стара good/evil ориентация на героя ви. Имате една скала и започвате играта точно в средата й. В зависимост от действията и репликите, които ще избирате, ще печелите Dark или Light side points и малко по малко ще се приближавате до някоя от крайностите. На stat screen-a това се отразява адски красиво. Когато тръгнете към Светлата страна, героят ви застава като комунистически паметник, с прибрани крака и поглед, отправен в Бъдещето®, перспективата е отдолу и сте обляни в синьо-бяла светлина. Обратно, когато станете Уош®, ви обгражда червено сияние, а позата ви е на злобен бияч. В самата игра Светлата страна няма визуално отражение, но Тъмната превръща лицето ви в грозна бледа маска, покрита с белезникави вени, очите ви стават много светли, сякаш покрити с перде, изобщо... гнусно е, наистина. Стигнете ли до предела на която и да е от двете страни, получавате бонуси на показателите си. За мой срам, така и не додрапах до ултимат Light side, затова не знам какви са бонусите, но мисля, че бяха +2 на три показателя. Да станете прекрасно зъл обаче е много по-лесно, иска се само да "ритате пудела" всеки път, когато ви се удаде възможност. Дори да напсувате някого, вече получавате точки за Тъмната страна. Крайно злите персонажи получават +3 на Strenght i Dexterity и -1 на Charisma, а мисля, че и още един-два бонуса, но и аз като Дем не съм твърде надълбоко из дебрите на D&D. Като известен недостатък на взаимодействието между Тъмна и Светла страна мога да изтъкна това, че то няма абсолютно никакво въздействие върху фабулата или геймплея, поне до мястото, където аз стигнах с Тъмната страна. Възможно е финалът да е различен, но на практика винаги, когато се опитате да се присъедините към лошите или пък да изтрепете тези, които се мотаят с вас, те реагират все едно нищо не се е променило. Малко е дразнещо, че единственото, което се променя, ако станете Зъл Звяр, са една-две реплики в крайно маловажни разговори... Нищо важно не се променя, независимо на коя страна сте. Мога да се присещам за още един милион детайла, които правят от геймплея такъв наркотик, но мисля да спра дотук. Играта трябва да се изиграе на всяка цена и едва ли някой, освен най-фанатизираните hardcore маниаци, за които словосъчетанието "по-екшън ориентирана" е изключително вулгарно, ще остане разочарован.
Оценка 9.5/10 Dem, 9/10 Rol
Атмосфера – отлична. Нито един от "Star Wars" филмите не е успял да ми даде и частица от това чувство за съпричастност и влизане в света на "Star Wars", както го направи играта. Наистина почуствах какво е да си джедай и небрежно да разблъскваш със Силата тълпи от противници, да чувстваш тежестта на борбата между Тъмната и Светлата страна в себе си. Усетих поне донякъде какво намират толкова хора в цялостната концепция за джедаите, Тъмната и Светлата страна и вечната борба между тях. Въобще, чувствах се все едно светът на "Star Wars" e наистина оживял пред мен, което си е възможно най-голямата похвала за атмосферата на една игра.
True, true... Не, аз всъщност съм от, как им се вика, феновете на "Star Wars". Израснал съм с филмите, гледал съм ги в правилната възраст и правилното настроение и за мен те си остават най-страхотната приказка и space opera, които някога съм гледал. Това старите серии, де, новите са боза, ако изключим сравнително добре запазената атмосфера. Тази пледоария се явява просто обяснение, че за мен играта не носи ПО-ДОБРА атмосфера от филмите, но носи същата. По-скоро тази от новите, де, което не е толкова лошо. Но успя да ме накара да ми се догледа отново "Епизод 2", а това определено Е най-голямата похвала за атмосферата на една игра ;)
Оценка 9.5/10 Dem, 9/10 Rol
Заключение – великолепна игра, задължителна за всеки, който поне малко обича RPG-та.
Не се излагай, де, малко по-обстойно го дай ;) Не, че аз ще мога всъщност. Това е безапелационно най-доброто RPG за тази година, а за мен се класира дори в относителна близост до титани като "Baldur's Gate 2". Може да не е само мислене, може да е основно биткаджийска, но пък носи духа на "Star Wars", има жестока история, великолепна графика, страхотно озвучение и увличащ до вманиачаване геймплей. Какво повече можем да искаме в крайна сметка?
Обща оценка 9.5/10 Dem, 9/10 Rol