След дълго лутане из необятното поле на възможностите (то не беше "Microsoft Curling Simulator", не беше "Minesweeper", че даже и за колос на многопластовия сюжет като "Tetris" мислихме) накрая с изненада установихме, че всъщност нямаме време да напишем каквото и да е. Уви, дори за втората част на историята на Урза не ни остана време, за което молим за извинение, защото и в миналия брой я проспахме. Но в крайна сметка Коледа, Нова година... Всички дружно разчитаме, че в името на коледния дух, мира между хората, братството между разумните видове и благоденствието на дъждовните охлюви и пекинезите, ще ни простите. Пак в името на гореизброените (плюс зелените мухоморки и бубонната чума) решихме този брой да го ударим през просото с нещо по, как да се изразя, разчупено. И така, дами, господа и еноти, We give you... не, не е Morpheus, a...

Blip & Blop
Автори: Моридин&Роланд

     Това е една красива приказка за двама герои. Истинска или не, оставяме на вас да прецените. Изпълнена с перипетии и неочаквани обрати, тяхната история е една от най-силните в игралната индустрия въобще.
     Всичко започва с обикновено съобщение – изчезнал е известният учен д-р Горгомел. Елитните командоси Блип и Блоп са изпратени в гората, където е последното му известно местонахождение. Там с ужас разбират, че добрият учен е бил брутално и кърваво убит, и решават да отмъстят за смъртта му. В дълбините на гората откриват и виновниците – дребни и зли джуджета със синя кожа и бели шапки, наричащи се Снъфове (вулгарна английска думичка, чиято цел в случая е да се наподобява звученето на смърф). Терористите са се укрили дълбоко сред дърветата, но двамата войници успяват да ги изловят до един и да ги надвият. Пътят им е възпрепятстван от различните подлости, които малките мизерни изроди прилагат срещу тях – като започнем от камикадзета и стигнем до изключително опасни съблазнителни мадами, трепещи със смъртоносни целувки, – но Наште® успяват геройски да се справят с препятствията и смело напредват, обзети от жаждата за правдиво отмъщение над злите гадинки. Слава Богу, Блип и Блоп имат в инвентара си изключително мощната Краво-бомба, с чиято помощ разхвърлят хиляди бясно мучащи двутонови крави в близката околност и мажат Сночетата наред. Накрая героите стигат и до центъра на гората – някогашен храм, осквернен от терористите и превърнат в тренировъчна школа за обучение на бойците им. Там срещат и лидера на подлеците – Татко Снот, но преди да успеят да го заловят, той изпраща насреща им елитната си стража и побягва на крилете на щъркел.
     След като успяват да победят стражите на престъпника, Блип и Блоп съобщават на Командването къде се намират, както и приблизителната посока, в която е отлетял Татко Снъф. След броени часове разбират, че друг екип командоси е заловил опасния рецидивист. Те моментално взимат самолет, с който да отидат на мястото, където са го задържали, за да бъде разпитан, но насред полета разбират, че друга група терористи държи пилота заложник и се кани да взриви машината с всичките й пътници. Двамата командоси се спускат в багажното отделение, където престъпниците са устроили своята база, за да обезвредят бомбите. Оказва се, че са станали жертва на Доркемони, които незнайно как са успели да вкарат огромни количества от пълчищата си в самолета.
     Час по-късно героите бавно напредват през багажното, методично изтребвайки досадните гадини, които сякаш се появяват от нищото. Облени до последното грайферче на мултимощните си като за синя и червена ходещи топки (може да изглеждат странно, но са Професионалисти!) кубинки в мерзка Доркемонска кръв, Блип и Блоп не пестят амуниции, изпаднали в праведен бяс. Куршумите летят из Доркемонските тела, въртят своите нежни пируети, рисуват красиви осморки, после бавно се завъртат, политат нагоре през стопените им мозъци и изригват в тържество на... ъммм... така де. Та със смели и самоотвержени действия нашите герои успяват да изчистят Доркемонската напаст и безопасно да приземят самолета в облаците на Небесния Град, където Командването е получило сигнал за нова зловеща терористка конспирация. Изглежда Злото® никога не спи.
     Не спят и Страшните Мечета, които веднага нападат специалния ни двучленен отряд. Разбира се Блип и Блоп са подготвени за терористката атака, пък и годините тренировки със спаначен пай и пембени мишки си казват думата, макар да не е много ясно за какво. Из мъгливите и опасни бойни облачни полета се развихря епична битка. Небесният град се потапя в кръвта на злите Мечета – усмихнати зли изверги с нарисувани коремчета и палави ръчички, които пеят приспивни песнички за дъгата и звездите. Боят е зловещ и дори с помощта на Кравите Блип и Блоп трудно успяват да преодолеят пълчищата стрелящи с малки сладки звездички пухкави мечоци. Някъде из дебрите на облачността Блоп обаче успява да намери подло замаскирана горелка, с която двамата бързо стопяват редиците на изродите.
     Бавно, те се добират до Галактическия Бар, център на мафиотски сбирки според докладите на Командването. Пред портите им ги очаква нова изненада – палав Мечо-джедай внезапно изригва от облаците с пухена шапчица на главата, жълт шлифер и боен вик “Хунамокооооо” на уста. В леко излишен забавен каданс Мечото-джедай се завърта, въртейки умело меча, преди няколко куршума от страна на Блип да пръснат малоумната му тиква. Пътят напред най-после е чист.
     Вътре в Бара обстановката е необичайно тиха. Задимено е и малко мирише на гниещи зимни кънки. Дъни типично мафиотска весела детска канцонетка за дъгата и любовта между хората. Идилията е пълна и Блип и Блоп объркано се оглеждат около себе си, когато нещата внезапно си идват на мястото с появата на Големия Тъмен®. Малко по-нисък от клекнал заек, тежкият мафиот, чиято идентичност бегло напомня облечен в шлифер Шнорхелко, заплашва героите, смеейки се много Зловещо® в лицата им. Очевидно в ход е някаква по-голяма конспирация, която дори те не са в състояние да спрат – дело на Великия Съвет, за който Шнорхелкото подло не казва нищо, преди още по-подло да изчезне.
     Блип и Блоп разбират, че мисията им е предначертана – те трябва да издирят един по един членовете на Велкия Съвет и да ги елиминират. В противен случай... не, толкова е ужасно, Господи...
     Обхванати от поредната доза праведен гняв, героите методично избиват целия бар въпреки наличието на цели ДВАМА Мечовци-джедаи. Една мощна кубинка се протяга и разбива паянтовата врата на задния вход, а двамата командоси с устрем излизат във тъмната нощ сред кофите боклук обсипали двора зад Бара.
     В този момент Блип открива ново още по-мощно оръжие. Лазерът изключително красиво разкъсва мечешките телца и вкарва нова доза адреналин във вените на Добрите®. Тълпите мечоци, които както обикновено се намират в наличност, за да бъдат избити в похода на Справедливостта®, бавно се стопяват, докато накрая Блип и Блоп остават сами в тихата нощ на местното гробище.
     Очаква ги обаче нова изненада, когато изпод земята се дочува зловещ звук и няколко полуизгнили мечешки лапи се провират бавно през изсъхналата пръст и изваждат големи бутилки синьо пепси. Впоследствие синьото пепси мистериозно изчезва, но затова пък ръцете се оказват с продължение в лицето на огромна орда също толкова полуизгнили Зомби-мечета. Настъпилата сеч остава завинаги в историята на Банановото Дайкири, Блип и Блоп развихрят до крайна степен тактическия си талант, балансирайки умело по широката ниска стена наблизо, където зомбитата не могат да ги стигнат, и изпращайки оттам картечен откос сред картечен откос. Изсъхналата почва поема обратно телата на загубените си чеда, разлагащи се скоропостижно, за да я улеснят. Часове наред амунициите бавно, но сигурно свършват, докато в един момент се разнася внезапен гръм и нашите Герои биват подло нападнати в гръб от подъл Мечо-Шаман, владеещ някакви забранени от Женевската конвенция огнени оръжия и несвенящ се да ги праща в лицето на доброто. Мечокът изглежда порядъчно луд и сякаш не е част от Големия План. Изглежда Блип и Блоп са поели по грешен път. Ядосвайки се неимоверно, те очистват с известна трудност Мечо-то и поемат обратно към базата на Командването...
     Впоследствие самоличността на мафиота е потвърдена по тайните Командни канали и Смелчаците на секундата хващат колата за летището, откъдето пък ловят самолета за пристанището, където в крайна сметка се качват на една подводница. Следващата им дестинация е дълбоко скрит подводен град, където злите Шнорхелковци разиграват задкулисните си игрички.
     Още при пристигането им подводницата се разваля непредвидено и двамата са принудени да започнат пътуването си в търсене на Големия Мафиот® от скромна, но затова пък пълна с жадни за кръв Шнорхелковци пясъчна дюна. Снабдени с всички екстри, предложени им от Командването, Блип и Блоп смело плуват напред през опасните Карибски води, преодолявайки масовка след масовка и отвреме навреме спирайки за малко разврат с октоподите. Шнорхелковците са подготвили огромно количество капани за натрапници и не се колебаят да ги използват. Снабдени с ултра-модерни снайпери, те причакват героите, каширани иззад дюните и започват нечовешкия обстрел. Блип&Блоп обаче все пак са минали през тренировъчната школа на Командването и с малко ефектни Матричарски номера успяват да преодолеят поредната заплаха по пътя към Справедливостта. Подминавайки катурнатия и ограбен Титаник, разкривайки най-после зловещата истина за страшната катастрофа на кораба – дело на Шнорхелковците, героите в крайна сметка успяват да се доберат до Големия Мафиот®, изтребвайки преди това целия подводен град на гадините.
     За съжаление след разгорещена престелка с лазери и картечарки, Гигантска акула изведнъж приплува на бясна скорост от морския мрак и поглъща злия Шнорхел, преди Блип и Блоп да са успели да го разпитат. Поредна неуспешна мисия, въпреки героизма на Момчетата® и Командването е принудено да ги оттегли и да ги прати на последното все още непроучено съмнително място...
     ...по пътя обаче Блип и Блоп попадат в странен мултидименционален срив и се озовават в някакво странно мазе, претъпкано този път с тълпи несекващи Леминги-самоубийци, чиито несметни потоци, напиращи към самоунищожението в лицето на зейналите из мазето дълбоки пълни с вода бездни, заплашват да пометат героите и да ги пратят в забрава. Слава Богу, момчетата успяват да убият едно заплашително количество малки изродчета, като в името на доброто ги предпазват от по-неприятна смърт от удавяне, а междувременно спасяват и себе си. Намирайки още една закътана Краво-бомба в мазето, те отново биват изтеглени обратно през континуума и продължават мисията си.
     И така, този път смелите Стоманени Топки се изправят пред опасните Гъбки и подлите Ездитни Дракончета, наводнили един свят, пълен с монетки, канали и тухлички. Мелето за пореден път минава всичките им страхове, Гъбките са сякаш неубиваеми и някак успяват да се изправят на крака дори след като биват разпердушинени на парчета. Дракончетата не престават да досаждат с огнени топки и изглежда нещата този път наистина придобиват неприятен обрат, но в последния момент, преди мелето най-после да им види сметката, Блип и Блоп откриват спасителния тунел, водещ към тайнствения замък в далечината...
     Замъкът се оказва пълен с елитна Гъбо-стража, която обаче пада под изстрелите на помпите в ръцете на героите. Покривахки с кръв древните каммени стъпала, те се добират до тронната зала на Принцеската Кучка, която безцеремонно им заявява, че нямат идея с какво се сблъскават. С известна доза удовлетворение Блип и Блоп й виждат сметката, намалявайки членовете на Съвета с още един и продължават напред през прохода, разкрил се зад трона й.
     Озовават се в перверзен свят на извити рампи и весела тревичка, където им се налага методично да очистят едно невероятно количество побъркани червени таралежи и изперкали лисици с две опашки, които напират на талази по рампите. След ужасяващите Гъби обаче, тази скромна опасност е просто като почивка за нашите герои, които с известна доза злобно удовлетворение топят ли, топят редиците на бедните на акъл, но пък компенсиращи с количество, гадини. Рампа след рампа след рампа след рампа продължава клането, докато след един особено висок хълм пред Блип и Блоп се открива пустош, а насред пустошта – гигантска сграда. Божественото просветление удра смелите Топки в главите, доколкото такива има, и те разбират истината – това е всъщност Седалището на Съвета. Мисията наближава своя успешен край и всички смело, с надежда и чисти сърца гледаме напред към светлото бъдеще на поредната петилетка! Ърм... така де, мисията наближава своя успешен край.
     Изненадите обаче тепърва предстоят. Скачайки героично от скалата, Блип и Блоп се озовават пред вратата на замъка, само за да видят, че там ги чака още един от членовете на Съвета – Геймен, треньорът на Доркемони. О, не! Ще успеят ли нашите герои да изтрият злата усмивка от лицето, което се носи на около метър от тялото? Ще извият ли палавите ръчички, които се носят на около два метра от тялото? Ще строшат ли безмилостно бързите краченца, носещи се на около три метра от тялото? Ще разберем след малко...
     ... мда, ще успеят разбира се, защото никой не застава на пътя на Световното Добро® и не остава жив за дълго! Геймен призовава срещу тях своите тълпи Доркемони, хилейки се безумно. Най-после Блип и Блоп разбират кой е стоял зад ужасяващия атентат в багажното. Обхванати от ярост, те изтребват невинните гигантски миловидни Доркемончета, изгарят пухкавата им козинка и пръсват големите им влажни очи. Когато и последният Доркемон пада смъртно-ранен, Треньорът сякаш полудява и се втурва бясно към героите. Те обаче са подготвени и с един последен премерен изстрел главата на злодея пада в плен. Блип и Блоп продължават напред...
     Вътре е мрачно и студено, както на всички изключително Зли® места, а има и паяци по стените и скелети в мазето. Това разбира се не може да стресне хладнокръвните убий.. в смисъл, смелите герои Блип и Блоп, обзети от все по-напиращото желание да приключат тази световна несправедливост в най-скоро време. Очаква ги обаче нова изненада...
     ... в лицето на Лора Крофт, известната грабителка на древни скъпоценности, проституираща в свободното си време, за да осигури пари за експедициите си. Следва наситен с взаимно презрение и омраза диалог, кулминирал в огромна доза насилие, когато Блоп с добре изиграно злорадство хвърля главата на нейния съпруг – Геймен, треньора – в краката й. Полудяла от скръб, болка, както и от неприятния сърбеж, измъчващ я в интимните области от около седмица, Лора започва да стреля безразборно. Блип и Блоп едва успяват да си намерят прикритие зад гигантска наковалня, някак удобно закачена на релса. В главите им едновременно проблясва гениалният план и те започват яростно да стрелят по наковалнята, изтиквайки я към края на релсата. Понасят разбира се малко щети от загубата на прикритието, но важното е, че остават живи, здрави, прави, корави и готови за битки, докато наковалнята стига края на релсата и с оглушителен трясък се стоварва върху г-ца Крофт.
     Поемайки си дълбоко въздух и отбивайки се за момент на Хаваите за кратка почивка, много жени и ментово джакузи, двамата продължават смело напред към залите на ужаса, изпълнили зловещото здание. В края на пътя им ги очаква най-после злият престъпен ум, стоящ зад цялата конспирация.... Дарио! Водопроводчикът! Неудовлетворен от постоянното присъствие на спукани тръби в живота му, Дарио е решил най-после да завладее полагащия му се по право свят. Блип и Блоп, казва злодеят, са стигнали доста далеч, но Съветът е силен и те, хили се изродът зловещо, скоро ще станат свидетели на това. После бързо изчезва, а на мястото му се появява огромният му брат Джиджи, който с вик на естетическо удовлетворение и малко изпрани бобри се хвърля срещу героите. Битката е трудна, усложнена допълнително от лунното затъмнение, започващо в същия момент. Джиджи използва всякакви нечестни трикове срещу тях, нападайки ги с огън, земя, вода, въздух, или може би без последните три. В крайна сметка обаче Доброто успява да се наложи и Героите съумяват да пръснат черепа на изрода, който обаче само се ухилва, смалява се с евтин кинематографичен ефект и продължава да търчи на бегом из стаята, гъделичкай Блип и Блоп по краката. Те объркано подскачат наляво-надясно, опитвайки се да настъпят гадината, но безуспешно, докато накрая Блоп с тежък и премерн удар успява да стовари приклада на шотгъна си върху гадната мустаката мутра на Джиджи. Сякаш всичко е свършило, но не! На мястото му се появява голям зъл син таралеж-пънкар, който се свива на кълбо и се изстрелва моментално срещу нашите герои. Едвам успели да се отдръпнат от пътя му, Блип и Блоп са изправени пред поредното предизвикателство. Като че ли Доброто за пореден път скучно ще победи, въпреки очевидното превъзходство на Злото? Ала не би! Блип и Блоп тоз път падат жертви на таралежкия бяс, останали завинаги в паметта ни като смелите и безкористни герои, паднали жертва на таралежкия бяс. Нищо вече не стои на пътя на побъркания водопроводчик...
     ...но ето че внезапно на дъното на автомата изтраква поредната монетка и животът отново вдъхва сила на Блип и Блоп! Доброто получава още един шанс! Радостни, макар и малко гроги от миналоседмичния запой с козе мляко, те стават на крака и във внезапен пристъп на енергия размазват Таралежа по пода.
     В този момент залата се разтърсва. Дарио, наблюдавал развитието на двубоя отстрани, изкрещява побъркано, че ако той няма да има света, никой няма да го има и хуква бясно към Луната, където е инсталирал гигантски детонатор. Блип и Блоп веднага го последват и там, из бездушните дебри на космоса, се разиграва Последната Битка®. Дарио обаче не се оказва нищо особено и тъповато замира на първата минута. Това леко смущава триумфа на героите, но важното е, че За Пореден Път Светът Е Спасен®! Злият водопровдчик потъва в забвение, а Вселената започва да се лекува от щетите, които той е успял да й нанесе. И Слънцето отново бавно изгрява над опустошения свят, носейки новата надежда...

     P. S. Няма майтап, играта е истинска, може да си я намерите из българския нет. Струва си ;)