DVD: Що е то?
Автор: Амос
От предишния си брой "Shadowdance" вече има и рубрика, посветена на една от най-големите мании в последно време – филмите на дигитален видеодиск. (или за по-кратко и благозвучно, просто DVD). Естествено, всеки вече знае за какво става въпрос – идеално качество, перфектен звук, невиждани екстри и прочие чудесии на съвременната техника. Откъде обаче се появи това чудо невидено и как тъй светкавично, почти на шега, измести свръхпопулярните допреди 2-3 години видеокасети? Историята е доста интересна…
Всъщност истинският предшественик на DVD-то, неговият, така да се каже, дедо, се явява едно по-предишно велико откритие, наречено Laserdisc. По същество представлява точно това, което името му подсказва – лазерен диск с филм на него. Този формат се появи в началото на 90-те години на миналия век, за кратко дори беше много популярен в Америка и някои части на Европа, но впоследствие сподели съдбата на видеосистемата Betamax – изчезна безславно и само споменът остана… Причината за това беше съвсем тривиална – големите филмови компании, MPAA* и производителите на аудио-видео техника така и не можаха да се разберат помежду си за съгласуване на производството на дискове и плейъри за тях. Пазарлъците между тях продължиха и след кончината на Laserdisc-овете, този път с идеята за приемане на нов, общовалиден формат, наречен DVD. Бавно и мъчително, след дълги месеци на надлъгване и игра на интереси, все пак се стигна до консенсус относно повечето детайли около новите дискове. Но да не мислите, че накрая всички са плеснали с ръце и са се прегърнали? Нищо подобно! Поради различията между технологичните решения на отделните компании, има няколко чешита. Та значи, решиха се най-сетне Големите и работата взе, че потръгна. Рекламата потече; интересът растеше не с дни, а с часове; от прости дискове с филми, както беше в началото, DVD се превърнаха в мечтата на всеки киноман – мултимедийно средство за домашно кино, пълно с всякакви интересни и не чак толкова интересни неща. Кеф! Има обаче една малка подробност…
Ако ви е попадал в ръцете оригинален DVD, може би сте забелязали, а може би не сте, че на гърба на обложката има знак, представляващ нещо като малка планетка, с цифричка в нея. Планетката и цифричката са там благодарение само и единствено на MPAA. Тя реши (просто не мога да си го обясня, не знам за вас), че не може лицето Х да си купи диск от Щатите и да си го гледа у дома, в България примерно. Затова бе въведен регионален код (въпросната цифричка), който указва точно къде можеш да гледаш купения от тебе честно и почтено филм. На места извън кода може и да не го разпознае четящото устройство – рискът си е ваш. Някой би казал: “И какво от това? Нали и тука продават DVD”. За тукашния DVD пазар ще стане дума по-долу, засега ще кажа само, че сравнението между него и този в Щатите е като между “Трабант” и “Мерцедес”. А какви неща предлагат добрите американски чичковци само! Например “Казабланка”, един от най-великите филми в историята на киното, се предлага в специална кутия, съдържаща два диска, пълни с невероятни екстри, плюс плакат на филма, плюс фотоси от филма, плюс книжка с историята на филма, плюс още куп други неща, за които ми се плаче само като ги изброявам. Мечта! Не е никак евтин въпросният комплект и въпреки това си заслужава всеки цент, който бих дал за него, АКО вероятността дисковете да тръгнат на моя плейър не беше пренебрежително малка. А в Европа подобен комплект не се предлага никъде. Това, надявам се, изяснява защо регионалните кодове са като трън в задника на феновете на седмото изкуство.**
А сега по-подробно за нашия пазар. Той, както е известно, се състои от две направления: легален и нелегален. Ще започна с нелегалния, който може да бъде характеризиран най-точно с думичката “смешен”. По “Витошка” и на площад “Славейков” добре познатите ни търговци на пиратски музикални дискове са влезли в крак с времето и са обогатили асортимента си с DVD-та със съмнително качество, без кьорава екстра, но за сметка на това на цена 18-20 лева за брой. Не ми е ясно кой им ги купува, но ако има такъв, по-добре да отиде да се прегледа. Вярно е, че по тия сергии филмите се появяват една седмица преди официалната им кинопремиера в Щатите, обаче за какъв дявол ми е да избързвам, при положение, че ако съм толкова изгорял от желание да гледам някой определен филм, винаги мога да си го намеря на обикновен диск за без пари и ако ми хареса, да почакам мъничко излизането му на оригинален DVD с всички екстри, който пак ще ми струва 15-25 до 30 лева. Но поне ще знам за какво си давам парите. Тук обаче пак се появява едно голямо “но”. Кой не знай “Александра Груп” (включва “…Филмс”, “…Видео” и още няколко), кой не е слушал за нея? Не е лоша организацията, процъфтява. DVD политиката им обаче е кошмарна. Най-лошото е, че ако човек не следи постоянно какво издават, може като нищо да изпусне възможността да си купи любимия филм. Малки, бързо изчерпващи се тиражи, и издаване на прекалено много (предимно по-стари) филми без никакви допълнителни екстри на диска са основните параграфи, по които “Александра Видео” търпи най-много критика. Пример: издадоха (по-точно внесоха – дисковете не се произвеждат у нас, тук само ги опаковат) и те “Казабланка”, без особени екстри, а на всичкото отгоре бройките се изчерпаха за нула време и то малко преди да се сдобия с плейър. Не успях да си го купя, а ми е любим. Единствената ми надежда е, че някога, в необозримото бъдеще, ще вземат да внесат още малко екземпляри, може би дори от специалното издание. Отново се размечтах. Но както съм тръгнал, ще продължа още мъничко. Има цял куп по-стари, но чудесни филми, които е направо задължително да се появят и у нас на траен и качествен носител, а още ги няма. Наистина DVD е сравнително нова за нашия пазар медия (първите дискове се появиха през октомври 1999 година), която тепърва ще се развива. Или поне така се надяваме.
Ами това е засега от мен. Надявам се, че ви е било интересно. Самата тема е доста любопитна и Shadowdance ще направи всичко възможно да ви държи в течение на нещата. Respect.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
* Абе вие от коя планета кацате тука? Срамота! Ама хайде – MPAA = "Motion Picture Association of America". Мощна организация, която се занимава основно с вгорчаване на живота на всеки, свързан по някакъв начин с киното – от продуцента, до зрителя.
** Ето ги и кодовете – не е зле да ги знае човек, за да не стават обърквания:
1 – U.S., U.S. Territories, Canada, and Bermuda
2 – Japan, Europe, South Africa, and the Middle East, including Egypt
3 – Southeast Asia, East Asia, including Hong Kong
4 – Australia, New Zeland, Pacific Islands, Mexico, Central America, South America, and the Caribbean
5 – Former Soviet Union, Indian subcontinent, Africa, North Korea, and Mongolia
6 – China