Гимльо – Крал на Джуджетата – не го сърби за нищо, освен за Билката
     Гомльо – син на Гимльо – наивно копеле-глупак
     Гимльовица – жена/Кралица на Гимльо/Джуджетата – секс бомба
     Спиридон – Крал на Висшите Елфи – подлец и безделник
     Пум-пъл – дребен земеделец и изрод
     Каррагорн – Прероденото Влечуго – Хап вал Тор – крал на хората – висш подлец и двуличник. Луд магьосник-психопат. Женкар
     Сър Таймс – детектив-откачалка. Най-добрият/ата в Боклучавата земя.
     Морков Намерижелязков – много умен, но и много тъповат помощник-детектив
     Гноми-гнобс
     Инспектор Голъм
     Падар Пейн – расист, чернолюбец
     Малейн – принцесата-блондинка
     Май'недна – ейлка
     Мин'т – врачка
     Черният – дъ Дарк Уан – Потъмнението – Шайуон
     Куцуан

     Тъй, че:

     Каррагорн стоеше вече втори час в тъмното и прокарваше разсеяно пръсти през ярко червеникавата си тридневна брада, която според повечето жени го правеше да изглежда... сексапилен, колкото и да се съмняваше в мъжествеността на тази дума. Но кой е той да оспорва женските... Брррр – жени...
     Стаичката беше достатъчно голяма, че да се протегнеш и да не се чувстваш неудобно, загърбвайки факта, че единствената светлина влизаше през едно прозорче близо до тавана, което успешно можеше да мине за дупка на недоохранен плъх. Срещу вратата, в дъното, имаше два съндъка с приятно дебел слой прах, като върху единия временно се помещаваше седалището Каррагорново. До двете стени от край до край беше пълно с етажерки, върху които бяха разположени някакви полуобли неща с различен цвят. Ако човек се съсредоточеше малко върху тия обекти, би стигнал до заключението, че това може би са буркани с компот.
     "Хм – помисли си Карагорн – време е да изляза от мазето."
     Но преди да извърши това съдбовно действие, Хап се спря за секунда, погледна тавана, почеса се доста умно по главата, каза си наум "Три ще да е" и излезе...

     С твърда и решителна крачка той си поправи път през лабиринтите от паяжини и драматично поставена мръсотия и след две спъвания и три солидни попръжвания достигна вратата, зад която го чакаше... бъдещето. Тя проскърца тежко и отнякъде, посредством Универсалния Закон за Драматичната Ситуация (същият оня, дето беше разхвърлял мръсотия в мазето), се довидя светкавица, а няколко стотни по-късно се дочу и гръмотевица. Хап, недоволен от сполучливото клише, прекрачи прага и се озова в...

     ...един просторен, слънчев коридор, осеян с огромни витражи с изглед към градинка с весело подскачащи фонтанчета и розови, лилави и червени цветенца, напъплени от весели пеперудки и пчелички. По стените висяха огромни гоблени, изобразяващи безброй романтични и любовни сцени (повечето от които, няма да си кривя душата, бяха чисто порно), ушити в неизброимо много отенъци на розовото, лилавото и червеното. А звуците наоколо навяваха асоциации с детски смях, песен на херувимчета с подивели хормони и всякакви такива отпускащо-весели работи. Лицето на Хап не трепна. Някои биха си помислили, че това му свойство се дължи на многобройното Препиване с Бирният Извор, но аз пък бих казал, че е директно следствие от това, което щеше да му се случи след...
     "Едно. Две. Три..."
     – Хап вал Тор, ето къде си се крил! Не те ли е срам да бягаш като тригодишно дете из коридорите и да ревеш "Уаааааа!"?!
     – Ама, Малейн, мило, от Куцуан ме побиват тръпки. Имам чувството, че се кани всеки момент да ме напляска по задника*. И тея заешки крачета по главата й... Уаааа!
     – Кхъхъм! Свърши ли?
     – Да.

     – Е, Хап – започна Куцуан – добре ли ти беше в мазето?

     "По дяволите – помисли си той – поредният персонаж, който знае всичко без очевидна причина за това. Аман от такива изроди! Aко ги нямаше, някои писатели с очила и наднормено тегло отвъд Голямата вода щяха да са фалирали. Хм, откъде, да го опърли дано, ми хрумнаха тия неща?..."
     – Ами, не.

     Половин час по-късно Хап залитна отвъд вртата. Обърна се ядосано, замахвайки заканително с пръст и... вратата се тръшна като показалеца му се заби в табела със следния надпис – "Куцуан" – с големи златисто-сребристи буквища, а под тях с дребен приятен, та чак игрив почерк продължаваше – стара приятна дама с бегли способности във врачуването, правене на особено разрушителни магии и отвреме-навреме – брачен консултант". Заболя го. Последната частушка (тая, дето се случва отвреме-навреме) вчера май я нямаше. Бррр – жени...

     Все още не беше осъзнал напълно защо, но Хап вал Тор вече мразеше брачните консултанти! Спомни си, когато беше малко дете ("еееххх, сякаш беше преди пет години, чет'ри месеца и дванайс' дена"), когато пиеше чайче с куклите на Еблийн, когато двамата си мечтаеха да сключат брак, да си имат две-не-три-аде-пет деца, да ги поят с чай и да им се карат и да ги понашляпват по задника, ама туй само ако запалят къщата или карат Беллла с повече от 50 км/ч. Хап си мечтаеша за любов, деца и целодневна работа на нивата, а Еблийн си мечтаеше да си върже косата на плитка... Ех, колко малък и глупав беше тогава, колко смешни му се струваха пиянските брътвежи на Сръб за живота, жените, Черният и всичко останало, и колко прав е бил старият пия... му баща...
     "Повтори ли се това оплакване от страна на тия трите (тук Куцуан посочи злорадите усмивки на трите му съпруги), и ще те напляскам по задника!" – ехото от гласа на дъртата прокънтя в главата му и едно въображаемо заешко краче го прасна по носа.
     "Баси, промърмори Хап, пак се прецаках супер яката! Уф, остана ми да правя само едно нещо..."
     ...и прекрачи през портала.

     Мислите в бедната Гомльова глава, след старателно сортиране и не толкова старателно цензуриране, биха изглеждали що-годе така:
     "Баси, пак се прецаках супер яката!" – и ритна един камък, като вложи цялата си налична енергия да не вика след това. Усети как ботушът му стана тесен. С леко насълзено око и стиснати зъби той продължи да накуцва по горската пътечка. Обичаше гората, обичаше дърветата, обичаше катеричките (с ориз), обичаше хмела, обичаше Лудгориенското Отлежало, мразеше полята!
     Още не беше си повторил за двадесет и трети път последното, гората свърши и се изправи пред следната табела: "Добре Дошли в Рокан! Насладете се на многобройните равнини, поля, ливади, степи, низини и тук-таме прерии, които изпълват това възпрекрасно кътче от природата"
      – Мрън – изкоментира Гомльо. Почувства се още повече ощетен. Не стига, че в чантата му се намираше писмо, съдържащо информация, от която, попаднеше в особено зли ръце, направлявани от доста особено извратен и подъл ум, би зависило бъдещето на цялата Боклучава Земя. Подочуеше ли Черният отнякъде за тази временна слабост от страна на джуджетата, веднага би предприел внезапни мерки спрямо тях. Без магичните влияния на Мотиката, джуджетата бяха обречени. А приключвайки с тях, кой ще останe да се съпротивлява по-сериозно на неговите непонятни амбиции да завладее Целия Свят (Буахаха!)? Хората? Дето са родени олигофрени... или пък елфите, дето биха шитнали и бедните си майчици, ако разберяха, че това ще навреди по някакъв начин на някой друг. За хората-зайци нема смисъл и да говоря. Мчи да – тея полуръстове освен за храна, забавление и ***, за друго не мислеха! Да го опърли дано, обречени сме!
     И така увесил нос, Гомльо замалко не се цапардоса в едно колче цопнато насред пътя. На него беше поставена още една табела^*, която обозначаваше чрез шантаво насочен пръст, че в тази посока имало "изкльочителну приятнъ странуприемницъ, спусобнь дь утули жаждити нь случайнити минувачи", носеща гордото име "Ськатуту пони".
     Младото джудже реши, тъй като не му позволиха да пътува с някой приятел, че може да си поразведри малко настроението, като за начало го удави в няколо халби местен алкохол (молеше се само да знаят какво е бира).

     – Б... би... беррр – вече десета минута съдържателят си плетеше езикът и се потеше поради неприятно жегналата го в стомаха секира и мръсният поглед на едно разярено джудже.
     – Бира бе, тъпак! Що за кръчма си мислиш, че имаш, като не знаеш к'во е туй БИРА!?
     – Ама аз прост селянин, не съм ходил по-далеч от ееей оная къща, скиваш ли я през прозореца. Ни знам ваш'ти обичаи, гусин... Джудже. Милллост!
     – Ей сега ще ти покажа една милост... в Моя стил...! – тук Гомльо се ухили злобно.
     – Кхъкхъм! – намеси се някакъв човек – Ей, пич, недей безпокои брадвата си с простичкия човечец. Боговете не са го дарили с Познание, за да разбере, че на това, което ти му викаш Бира, той му вика Ейл. – тук странникът се обърна към бармана, който, вече намерил светлината в тунела, не искаше да отлепи втренчената си кимаща усмивка от своя спасител. – А ти сипи две халби с ейл за мен и за разярения господин с брадвата, която, надявам се, за добрите взаимоотоношения не за друго, вече ще е прибрана на по-удобно за нея място.
     Малко недоволен от себе си, Гомльо процеди през зъби:
     – Ейл, викаш...

     Пет минути по-късно...

     – Брей, този ейл не е толова лош, колкото предполага името му! А наздраве, човеко, аз се наричам Гимльо!
     – Хлъц! Бухуаху – задави се човекът, съпроводен от струйка ейл, извираща от носа му – Като "Гомльо, син на Гимльо" ли имаш в предвид, или...
     – Точно така! – леко недоверчиво констатира джуджето.
     – Добре – мазна усмивчица изгря на лицето на странника, остави ейла настрана и продължи – Може да ми викаш Хап...

     Два часа и три ейла по късно...

     – ...и аз му викам "Мотиката я хлъц... няма, ти дърт пръч такъв!"!
     – О! – възкликна замислено Хап.
     – Ей, тука требваши да съ изсмейш грамугласно...
     – О, извинявай. Ха. Ха. Ха. Всъщност, искам да ти предложа нещо, космати мой приятелю. Искаш ли да те придружа до Ах Мор'тор? Случайно имам път натам, а и може да се каже, че имам... връзки с тоя-оня...
     – Разбира се! Малку кумпания... хлъц... никому не е чужда, усобену от стрьна на пич кату теб! – и тук Гомльо заби глава у тезгяха и не мръдна повече.
     "Гимльо бая е врътнал шайбата – мислеше си Хап – щом е оставил бъдещето на Целият Свят в ръцете на – тук той погледна към Гомльо, който дънеше някаква странна симфония за тромбон, тъпан и духов оркестър – това".

     На сутринта. Някъде из Рокан.
     – Та, абсолютно ли си сигурен, че трябваше да преминем точно през Степта на Кривокракият Жребец, вместо през Долината на Синеоката Нимфа? – съучастническа усмивка избуя някъде из Гимльовата брада – Чувал съм някои доста интересни историйки за нейните обитателки.
     – Да! Там не ни чака нищо друго освен безкрайно количество от неземни наслади и платонически забваления, примесени с водопади от ейл!
     Гомльо се поозърта и като не видя нищо друго освен един гарван да кълве окото на мъртъв свой роднина, каза леко разочаровано:
     – Нищо друго, казваш...

     След около два часа влачене из неприветливите дебри на степта, гордо притежаваща два растителни вида (под формата на лишеи, естествено) двамата пътешественици се сепнаха почти едновременно. Казвам почти, защото единият се сепна от оформил се на хоризонта облак прах, а другият от внезапно спрял пред лицето му задник.
     – Не ми харесва това – пророни замислено Хап, прехвърляйки на ум възможните обитатели на това забравено от Боговете място.
     – То и на мене – ти за думата хигиена чувал ли си!?
     Хап погледна празно джуджето, неразбиращ какви ги бръщолеви и...
     ...се приготви пак да се сепне, щото се досети кой беше причинителят на гигантския облак, започнал да впечатлява вече и Гимльо.
     – Ама кои, по дяволите, пък са тия? – тази реплика ми я препоръчаха от Клуб "Как да скалъпим набързо фентъзи разказ с някаква си литературна (к'во пък е туй) стойнсот". Казаха ми: "Ей туй си е точну зь тука, разбийшли?!". Доста са убедителни тия копелета, особено като свързват в едно изречение думички като режа, кълцам и грацмул...

     – Ами те...

     "Те яздят огромни породисти черни жребци. Те носят черни кожени дрехи. Те ухаят на чесън. Те ухаят на пот. Те имат бради. Те нямат възпитание. Те. Са. РОКАНСКИТЕ КОННИЦИИИИЙ!!!"

     Гомльо опита да се абстрахира от странната мелодия, носеща се от дебелострунна лира, опъвана без всякакво уважение към музиката и изкуството. Таман успя и група брадясали типове на огромни черни коне започнаха да обикалят в кръг около тях като вдигаха обилна пушилка и викаха фрази от рода на "Йеах!" и "Бира!". Последното му хареса. След десетина минути, когато и двете страни се отегчиха, някъде из кръга изкочи някакъв тип, явно пряк потомък на слон и горила. Погледна ги тъпо, което на неговият диалект можеше да значи и важно. Явно този беше шефът. Гомльо се вгледа малко по-внимателно в лицето му. Там пишеше "Ъхъ! Ас зъм Шефъ!"
     – Хап, тея нещо не ми харесват – прошепна с разтреперан глас джуджето.
     – Спокойно, те нищо не могат да ни направят – доста са тъпички – смигна му съучастнически Хап.
     Тук Шефът каза:
     – Еи, Кънъра, май си ньмерихми булки зь дувечирь!

     Хап хвана Гомльо за ръка, направи портал и остави Шефа да гледа важно.

     Заплетена интрига. Някой иска да натопи елфите или просто елфите искат другите да си помислят, че са били натопени.
     Джуджетата са бесни. Те отиват при хората и наемат едни от най-добрите детективи – сър Таймс и неговите копои ченгета.
     Хората не са бесни, ама липсата на Пушилист бая ги засяга.
     Елфите се чувстват натопени. А може би не?(!!?).
     Орките – те си пият следобедния чай с гимон и бисквитки.
     Пета раса – дъ Дарк Уан си е създал нова раса, щото орките много поумнели, станали интелигентни и мноо социални, открили електричеството и стоели само вкъщи, гледайки телевизия и пиейки чай с гимон, вместо да превземат света в името на своя Тъмен Владетел (БУАХАХАХА!!!). Затова той създал расата на троцоците. Те били тъпи и лесно се командвали, плюс това лесно се отглеждали – ядели абсолютно всичко и не си подреждали пещерите активно, като поддържали изтънчен безпорядък.
     

     Преливане – помисляш си нещо и поемаш мощна глътка от сайбир. Колкото повече преливаш, толкова повече ти се иска, ама положението става по-паянтово и идва момент, в който може да изгубиш възка със света (понякога завинаги и по тоя начин оставаш отрязан от Бирният Извор, също така и мъртъв, ама – подробности). Първо трябва да откриеш празнотата на халбата и чак след като видиш леката светлинка от мезето (при всеки е различно – при едни е луканчица, при други шопска, при трети – саздърмичка...), тогава можеш вече смело да преливаш, докато не ти омекнат краката. Често явление е след като пуснеш извора от раз, да те боли глава и се чувстваш замаян, тогава е хубаво да имаш под рька некой греал, който да те Изтрезви – най-често срещаните са Кофичка Кисело Мляко и Зелева Чорбичка; ако нямаш нищо от тея двете, ще трябва да си почиваш някой и друг ден.

     Ейлци – племе побесняли почитатели на ейла. Обратно

     В някои фентъзита това явно се счита за доста изключително неприятно опасна заплаха за живота, затова реших да не изоставам и аз от модата ;) Обратно

     В този епизод станаха много :)Обратно