Opeth
Автор: Матрим
Някъде в дебрите на Швеция (всъщност в Стокхолм, ако трябва да сме толкова точни), лето господне 1987-о... Някой си Mikael Akerfeldt решава заедно с най-добрия си приятел Anders Nordin, да основе death-metal групата Eruption. Mikael е китарист и вокал, Anders е на барабаните, а още двама души допълват групата, изпълнявайки бас и китара. Eruption съществува до 1990-а, без да запише демота или да прави гигове. По това време Mikael среща David Isberg, който е формирал група, наречена Opeth. Името идва от книга на Уилбър Смит, в която Opet (без h) е градът на луната. Mikael отива да се пробва в Opeth, първоначално като басист. Останалите членове на групата, с изключение на Дейвид, обаче, нещо не го харесват, махат се и си създават своя група, а Дейвид и Микаел решават да продължат като двучленна група. Макар и не особено насериозно, Микаел се интересува от окултното и тогава започва да пише някои мрачни песни със зловещи рифове, една от които по-късно е преименувана на Forest of October и влиза в първия албум на групата. Андерс става барабанистът на Opeth, а след няколко концерта с временни басисти Peter Lindgren се присъединява към групата – първо като басист, а след това се преквалифицира във втори китарист. В началото на 1992 David загубва интерес и напуска. Тъй като има опит, Микаел става новият вокал, като същевременно остава и китарист. Той и Петер започват усилено да пишат песни, чувствайки, че имат какво оригинално да покажат на света – по онова време почти няма групи, използващи толкова хармонии като тях. От самото начало Микаел е сърцето и душата на Opeth, човекът, който пише почти всички песни.
През 1994 намират нов басист в лицето на Johan DeFarfalla и с помощта на Dan Swano (Edge of Sanity) записват дебютният си албум “Orchid”. В него се проявяват характерните черти на стила на Opeth – дълги около 10 минути песни, дет-метъл вокали се редуват с чисто пеене, яростни рифове, следвани от акустични пасажи. Точно определение за стила им е трудно да се намери, може би progressive-death metal е най-близко до истината, макар че някои сайтове са се отказали от това и ги определят като Opeth metal :) И всички тези елементи преливат с невероятна лекота, песните почти нямат повторения на елементи. Въпреки че “Orchid” бива забавен от издателите и излиза на пазара през 1995, той е посрещнат повече от радушно, а специалистите се надпреварват да хвалят групата.
През 1996 следва вторият албум “Morningrise”. Скептицизмът на някои критици относно възможностите на “Opeth” да направят по-добър албум от дебютния се изпарява. Албумът е посрещнат повече от добре, а за учудване на Микаел дори най-“лекото” и “не-метъл” парче – “To Bid You Farewell” – става една от най-обичаните от феновете песни от албума, заедно с епичната 20-минутна Black Rose Immortal. ”Morningrise” бележи музикално нова стъпка напред за групата – докато в “Orchid” някои части на песните като че ли не си пасват една с друга както трябва, тук всичко изглежда безпогрешно и песните текат толкова гладко, че колкото пъти ги слушам, винаги ми е трудно да повярвам, че всяка е над 10 минути.
Същата година Opeth прави първото си европейско турне заедно с Cradle of Filth.
След завръщането си от турнето, Андерс заминава за ваканция в Бразилия, а Петер и Микаел решават, че не могат да се спогаждат повече с Йохан и го изхвърлят от групата. Смятат, че новината ще изненада Андерс, но когато той се обажда от Бразилия има още по-голяма изненада – съобщава им, че иска да остане да живее в Бразилия и напуска групата. Микаел е шокиран и за известно време се колебае дали да продължи. Но след като се убеждава, че е написал страхотни парчета, започва да търси нов басист и барабанист. Разковничето се оказва Мартин Лопез, запален фен на групата, който бива одобрен и се присъединява към Opeth като новият барабанист. По-късно неговият приятел Мартин Мендез също се присъединява в ролята на нов басист на групата. Но тъй като той няма време да репетира изпълнението си за третия албум, в него бас-партиите също са изпълнени от Микаел.
Този албум е наречен “My Arms, Your Hearse”, концептуален е и разказва историята на човек, който след смъртта си се завръща на земята като призрак, за да остане с любимата, но тя си намира друг, призракът се опитва да я убие, не успява и се завръща в отвъдното, приемайки неизбежното. Това е най-тежкият, най-яростният албум на Opeth, но същевременно, както другите им албуми, тъжен и меланхоличен. “My Arms, Your Hearts” излиза на пазара през пролетта на 1998.
Четвъртият албум отново е концептуален и е наречен Still Life (излиза през 1999) . Малко по-лек от предишния, този албум затвърждава реномето на Opeth като една от най-оригиналните метъл групи. А в последните два албума Микаел все повече и повече показва страхотните си гласови възможностите – страховит death-metal “рев” и повече от добри чисти вокали, спомагащи в голяма степен да придадат уникалната атмосфера и емоции в песните на Opeth.
През 2000 г. Микаел се запознава с един от своите музикални идоли, Стивън Уилсън от Porcupine Tree, който става продуцент на следващите албуми на Opeth.
Петият албум на групата Blackwater Park (2001) е записан с помощта на Уилсън и е може би най-разнообразният албум на Opeth. Изведнъж групата става прочута, печели много фенове, а предложенията за концерти валят едно след друго. Следва първото голямо европейско турне, групата започва да свири пред доста повече публика от преди, взима участие и в най-големите летни метъл-фестивали. Европейското турне е последвано от американско такова – явно Opeth са постигнали нещо голямо.
След почивка от турнето, Микаел решава да раздели следващите проекти на групата като един тежък и един по-лек с прогресив-рок звучене. По-тежкият е наречен “Deliverance” и излиза през 2002. Макар в него да има някои страхотни парчета като “A Fair Judgement”, започват да се чуват гласове, че Уилсън оказва лошо влияние върху групата. Все пак като цяло албумът бива приет добре.
През 2003 следва най-противоречивият албум – “Damnation”. Състои се само то “по-леки” меланхолични песни с чисти вокали и макар такива песни да е имало в предишните албуми, според някои това не е Opeth, a нещо като Porcupine Tree 2. Аз обаче бих казал, че това е албумът, който първоначално ме запали по групата, а и според Микаел той се пада нещо като екперимент и следващите определено ще са по-брутални и тежки.
Заключение: Opeth бързо успяха да станат една от най-любимите ми групи. Най-вече заради ненадминатата емоционална атмосфера, заради феноменалните вокални дарби на Микаел Акерфелдт, голямото разнообразие на песните, интересните текстове. Доста се съмнявам на много хора да им хареса от самото начало, но лично за мен колкото повече пъти им слушам албумите, толкова повече ми харесват, откривам нови и нови неща в тях.
Препоръчителни парчета: Black Rose Immortal, When, A Fair Judgement, The Lepper Affinity, Demon of the Fall.
Сайт на групата: www.opeth.com (каква изненада,а? :)), струва си да го посетите, заради убийствения дизайн, ако не за друго.