С което бия натам, че тук случаят е такъв. Защото след перфектното начало на историята, в което логично са вкарани най-много идеи на авторите (отново асоциация с начинаещите писатели), и безобразното продължение, в което си личи, че е "замислено" просто като спасителен преход между началото и сравнително ясния на създателите си край, но адски безидейно и безпомощно заснет, "Матрицата: Революции" е един прекрасно направен финал, в който наистина си личи, че са вложени много идеи от самото начало, и историята, така да се каже, се връща обратно към корените си (култово изречение, ще си го сложа в рамка :)). Има и много глупости в процеса, естествено, но...
Историята започва броени минути след края на тази от втората част. Нео още е в кома, но въпреки това е по някакъв начин свързан с Матрицата, машините все така напредват към Зион, а на всичкото отгоре капитан Ниоба и нейният кораб "Логос" са изчезнали някъде. Тук се очаква да спра с разказването в името на наивното предположение, че е възможно повече от месец, след като излезе филмът, някой, който има намерението да го гледа, да не го е направил. Затова продължавам с добрите и лошите страни.
Добрите са, че на всички въпроси, поставени в предишните две части, се дава отговор. Не мога да разбера тези (кхъ, Снейк, кхъ), които твърдят, че всичко оставало неизяснено. Е, не ни казват каква е връзката на Сериф с Меровингий, нали, но пък и нас малко ни влече да знаем, а? (ха! това беше най-важното ве! – бел. Мор) Иначе всичко се изяснява – как и защо Нео громи Стражи дори в истинския свят, какво се е случило всъщност със Смит (добре, де, може би точно тоя момент не е съвсем ясен, но в общи линии се подразбира), каква е ролята на Оракула и Архитекта във всичко това и т.н., и т.н. И мисля, че това беше много правилно решение, вместо да оставят отворен финал. Така се затвърждава впечатлението на завършеност.
Матрицата в тази част не присъства. Единствено в началото на филма, колкото да ни сплашат, че ще е същата акробатична боза, какъвто беше вторият, и в края, където пък е доста... променена (но как, о как е променена! Визията на обхванатия от Смит свят, прекаран през зелен филтър и с непрестанен дъжд... Култ!). И слава богу, защото реалният свят има какво да ни предложи. Направена е задължителната промяна в историята, която трябваше да стане още в "Reloaded" – от сайбърпънк с елементи на философия (или, нека си го кажем честно – игрално аниме, – защото точно това си беше първата "Матрица" – и като сюжет, и като ефекти, и като визия), се е пренесла във футуристичната екшън-фантастика. И за разлика от втората част, която се опитваше да пунтира първата, само с много повече ефекти, претенция и снобария и много по-малко смисъл и качество на хореографията, Революциите, ако и да не са истинска революция, се опитват да бъдат самостоятелен филм със собствено излъчване. Според мен именно преходът, който е извършен в концепцията на филма, е това, което отблъсна огромна маса от феновете му, защото повечето от тях все пак се надяваха, че по някакъв начин ще видят "нещо като първа част, ама не откраднато, ама по някакъв начин все пак същото, пък различно"... изобщо, нещо като нищо на света, дето имаше една приказка. Гледам, Дарк е писал, че не можело филм, "който претендира да дава нов поглед върху нещата и да те кара да се замислиш сериозно върху ежедневието си" да си позволявал нещо си. Но той не претендира за нищо подобно, не и в тази си част, и именно това, смятам, не всички успяха да осъзнаят. Не може да се прави един и същ филм три пъти и според мен Уашовски заслужават адмирации за това, че осъзнаха този прост факт след втора част и спасиха трета от погрома, който щеше да представлява, ако само беше затвърдила впечатлението от предходната. Други много хубави неща бяха липсата на Дискотека®, както и тази на DJ Морфей и неговата реч към насъбралото се негърско братство. Хареса ми също и концепцията за истинската роля на Смит във всичко това.
Лошите страни пък са в сюжетните малоумия. Тук, уви, ще се наложи да има *СПОЙЛЕРИ*.
Значи, разбирам, че "Имаме нужда от всеки кораб!", но защо, аджеба, след като накрая се оказа, че едно-едничко ЕМП може да спаси целия град, пък дори и унищожавайки и защитата му, не си бяха оставили поне едно корабче за в случай, че стане най-лошото? Пък то, като гледам колко стойностни им бяха плановете за отбрана, сякаш неизбежно беше да стане най-лошото. И докато сме на темата, как така пък нямаха в града нито едно ЕМП? В смисъл, нали уж "Това е единственото оръжие, което имаме срещу машините", а? При това положение малко не ми е ясно как се бяха лишили от него в сърцето на съпротивата си.
Напълно излишна ми беше и цялата сюжетна линия с Бейн/Смит. Да, де, заплахата за истинския свят и т.н., но в крайна сметка единственият принос, който цялата тази странична линия имаше за основния сюжет, беше, че можахме да се насладим на няколко много яки огнени картини вследствие ослепяването на Нео (вероятно замислени с плахата надежда, че зрителите няма да са чели "Дюн"). Иначе за какво беше всичко? Бейн нито направи нещо (е, не в тази част естествено, в края на "Презареждане" се отчете стабилно), нито промени нещо. Само пълнеж на минути, а мен такива неща ме дразнят.
С което слагаме *КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ* и продължаваме нататък с минусите.
Друг бисер е смъртта на актрисата Глория Фостър, която играеше Оракула в първите две части, и замяната й в тази. Какво против имам новия Оракул, ще пиша в частта за актьорите, тук искам да отбележа малоумното обяснение за смяната на актрисите. Разни псевдо-философски глупости за избора, за жертвите и прочее. Сега, ясно е, че отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки, но все пак смятам, че можеха да измислят нещо по-добро. Дето се вика, хората цял "Гарван" заснеха без Брандън Лий, пък с неговата физиономия, мисля, че компютърните ефекти все пак са стигнали дотам.
Всъщност най-тежкият минус, този, който – ако не успеете да го игнорирате – ще ви скапе цялото впечатление от филма, са безумните диалози. Сериозно, в този филм репликите са толкова отвратително малоумни, че на места са чак смешни. Тук дори Смити не радва, за което ми е много мъчно. В "Презареждане" диалозите нервеха с отвратителната си претенциозност и непресъхващия патетизъм и драматичен фатализъм, леещи се от всяка реплика. Тук не е така, тук просто са жалки и смешни. Някакви приказки за вечната любов и колко била силна, някакви такива едни силни приказки за волята и избора, някакви жени... и тоя отвратителен похват да се казва нещо от типа "Има само един, който знае еди какво си" и вместо да се остави на всеки зрител, който не е прекарал четвърта поредна лоботомия и петнадесет електрошокови терапии една след друга, да разбере кой е въпросният, някой от другите герои мъдро и драматично да каже името. Много мразя, когато ме имат за още по-глупав, отколкото съм.
Но колкото и странно да е, историята все пак е добра. Знам, че минусите ми доста надхвърлиха плюсовете, но пък плюсовете ми бяха някак по-важни, другото сега ми идва, в процеса на писане. Докато гледах, бях прикован към ставащото и изобщо не се дразнех от всичко, изброено тук. Да не говорим, че чух толкова оплюване по филма от всички страни, че се бях навил категорично да го харесам...
Оценка 8/10
Актьорите обаче са такава тъмна Индия, че да му се доплаче на човек. Не, сериозно, то бива некадърност и безличност, ама... Но понеже вече сме ги нищили, а новите попълнения са малко, ще обърна повече внимание на ролите им, защото всъщност те са това, което наистина скапва картинката.
Киану Рийвс (Нео) се справя добре. Във втората част Избрания ми беше изключително досаден с показната си нерешителност, но тук поне образът му е еволюирал малко и от "иска ми се да знаех какво правя" се е превърнал на "знам какво трябва да направя, само не знам за какъв ми е, ама до края на филма ще вдяна". По-сериозен и по-сигурен, Киану определено е един от по-добре справящите се с ролята си, а може би и въпросната просто е малце по-читава от останалата плява. Дори няма прекалено много дразнещи реплики. Няма и прекалено много реплики изобщо, така като се замисля.
Кари Ан Мос (Тринити) обаче е... не, то Истинската Любов, Която Прави Чудеса® не че я нямаше и в първите две части, но тук... ами тук даже я няма, да ви кажа, тук само приказват за нея. Непрекъсанато. А наш'та Тринити прави чудеса от героизъм в нейно име. И дотолкова тотално осакатена е ролята й в уж най-мрачната и трагична сцена във филма (където, нали, заема централна роля), че вместо мъка, болка и други производни чувства, усещаме само лека досада и нетърпение да свърши сцената и да караме нататък с екшъна. Голяма досада наистина, да не говорим колко погрозня в последните два филма иначе толкова миловидната Кари. Ама това е, несправедливост до несправедливост.
Лорънс Фишбърн (Морфей) мен много ме зарадва, защото почти не приказваше. Не ми е ясно защо някои хора се оплакват от второстепенната му роля. Ами тя по подразбиране си е таква, да не говорим, че тук всичко в повече щеше само да навреди. Той изигра важната си роля в първа част, досадна и почти комично-излишна във втора. Тук му беше време да се оттегли, доволен от свършеното (това си е тежка работа, да откриеш Спасителя, не сте ли съгласни?), и той го е направил. За което евала.
Хюго Уийвинг (Екс-агент Смит) . Ах, Смит. Най-правилният герой във филма е загубил в третата част много от чара си, защото е станал доста по-агресивен и изнервен и доста по-малко обяснителен, но пък образът му е добил повече дълбочина. Той е почти трагичен персонаж, притежаващ цялата сила на два свята и знаещ, че не може да направи нищо с нея, освен да унищожава, включително и себе си. Без да разбира защо и заради какво. Според мен образът му е най-правилното попадение на братя Уашовски в тази поредица, а Хюго е съвършен в ролята си, както винаги. Респект :)
Мери Алис (Оракула) за мен беше най-голямото разочарование във филма. Не че толкова не е добра, просто изобщо няма нищо общо нито с държанието, нито с излъчването, нито дори с говора на покойната Глория Фостър. Докато тя имаше майчинско обаяние, Мери Алис мяза доста убедително на стара мома, която е по съвместителство и дългогодишна начална учителка. По смятане. Дразнещо, да не говорим, че цялата изкуственост и нагоденост на ситуацията, в която се появява (за която писах в минусите на историята), работят в нейна вреда. Дотолкова, че по едно време чак жал ми стана за нея.
Ян Блис (Бейн) има, както вече споделих, най-ненужната роля във филма, без която единствената разлика щеше да е времетраенето му. Но пък си я изиграва с кеф и невероятно добре докарва маниера на говорене и излъчването на Уийвинг (Смит), което прави впечатление отначало само подсъзнателно, а чак след това си давате сметка колко перфектно превъплъщение прави.
Джейда Пинкет (Ниоба) се оказва най-недооценената актриса, а нейната капитан Ниоба – най-недооценената героиня във филма. Първо, хубава е, колкото си искаш, второ, готина е по някакъв категоричен и същевременно бунтарско-хашлашки начин и трето, има единствените свестни реплики във филма. Освен това, благодарение на не-присъствието на Матрицата, й е спестена глупавата "прическа на бабуни" и кретенските очила, с които я бяха накичили в "Презареждане". Изобщо, мъка си е, но най-правилната героиня след Смит (така, де, той не е точно героиня, ама вярваме в интелигентността на читателите ;)) успя да се изяви само за общо около половин час в една от най-яките сцени във филма, за която ще спомена по-надолу.
Зинг Нгаи (Сераф) е много загубен. Спасява го само изключително сладкият китайски акцент, с който говори. А да, и ролята му е много загубена. Толкова.
Ламбер Уилсън (Меровингий) и Моника Белучи (Персефона) имат точно две минути екранно време и честно казано можех да мина и без тях. Уилсън е далеч от чара на абсолютно злия мръсник-французин, какъвто беше в "Презареждане", и играе някак изморено, сякаш е наясно, че няма какво да се пеняви за няколко минути действие. А Моника си е Моника – бездарна до последно и твърде неспособна да произнесе две думи без да прозвучи като анемична секвоя. Не, много е тъжно, когато единственото, с което играеш, е бюстът ти, а на всичкото отгоре и той е натикан в нещо толкова трагично и... кожено, че дори не може да бъде оценен по достойнство. Не че нямаше опасност да изпадне, де, но честно казано съм виждал и по-хубави и доста по-талантливи жени с не по-малко перфектно телосложение, сори. Пък и е сбръчкана....
Клейтън Уотсън (наричан във втора част "Хлапето", нямам идея тук дали изобщо се споменава име, а ме мързи да проверявам) има съвсем малко по-голяма роля, отколкото в "Презареждане". Само спаси Зион. Ама по един такъв неубедителен начин. Пък и с тия вежди...
Останалите герои като Линк (Харолд Периньо), жена му Зий (Нона Гей), съветниците Хаман и Грейс (Антъни Зърби и Франсин Бел) и Архитекта (Хелмут Бакайтис) имат толкова епизодични или фонови появявания (с изключение може би на Зий, която, заедно с още една дама, изживяваща се като Елън Рипли в "Пришълец 3", си игра доста дълго на "опълченките на Шипка", но пък на кого наистина му пука?), че просто няма какво да се говори. Искам отговорно да протестирам за пренебрегването на последното име в списъка. Архитектът беше изрод и трябваше да има по-голяма роля от няколко финални думи накрая. Но може би пък така беше по-добре от цялостна гледна точка.
Всъщност най-големият проблем на героите във филма е, че не им е отделено достатъчно време и реплики, а тези, които все пак ги има, са блудкави и глупави. Това скапва и впечатлението от тях, не че толкова актьорите не ги бива. За съжаление равносметката е, че "Матрицата: Революции" може да се похвали с качествен актьорски състав, но и с отвратителни роли, които са му раздадени.
Оценка 5/10 (лична оценка на Хюго Уийвинг/Агент Смит – 9/10, на Ян Блис/Бейн/Смит – 8/10 и на Джейда Пинкет-Смит/ Капитан Ниоба – 8/10)
Ефектите. С нескрита радост мога да кажа, че ефектите са прекрасни. Всъщност имаше само едно място, където ми направиха лошо впечатление и то само мимолетно, но за това малко по-надолу.
Нека първо изброим добрите моменти, които са наистина адски много. На първо място категорично е бягството на кораба "Хамър" под командването на Ниоба из аварийна шахта и гонен от стотици Стражи. И без това невероятно красивите електрически ефекти на антигравитационните двигатели на корабите са подкрепени от усещането за убийствена скорост из клаустрофобичните тунели. Това си остава сцената, която ми направи най-силно впечатление, а и е единствената с малко по-засилено участие на Ниоба.
Битката за доковете на Зион, където от дупката в тавана, подобно на обърната наопаки атомна гъба, се излива апокалиптичен поток Стражи, е втората в списъка ми. Невероятното усещане за кошмар, за нещо толкова ужасяващо и невъзможно за удържане, че просто няма как да е истина... Това е и сцената, на която филмът основно разчита и с основание според мен. Пък и Стражите са си зверове още от първата част.
Едва на трето място отива финалната битка на Нео със Смит. Извън добрата хореография (да ве, добра хореография точно тук, как не! – бел. Клио (я тихо! – бел. Мор)) , която ще похваля малко по-надолу, независимо от това какво мисли Клио по въпроса :Р, всичко останало е хвърчене и, както каза един приятел, "дъждовни експлозии". Качествено е направено и компютърът си личи на много малко места, но наистина не е някакъв непоправим връх в дигиталното изкуство.
Заслужават отбелязване и страхотният град на машините, показан накрая, както и титаничните му защитници и Говорителя. Запазена е черно-синята визия на покрития от вечен мрак небосвод, виждаме и безкрайните полета, където се отглеждат хората, както и подобните на небостъргачи колони, в които са включени телата. Именно при тези гледки си дадох сметка, че "Матрицата: Революции" ще спечели сърцето ми и че наистина е нещо ново в сравнение с предишните две части. За сметка на това защитаващите Зион роботи, управлявани от хора, които мернахме за кратко още във втората част, са доста... сакати. В смисъл, оставят впечатлението, че им трябва малко по-силно духване и ше се разпаднат. И са ниски и тантурести, навяват ми кофти асоциации с огледалото :Р
Друго, което е наистина красиво, но пък тотално безсмислено, са огнените картини, които Нео вижда (защо ги вижда пише в единия от спойлерите по-нагоре). Макар че, честно казано, кадърът, в който един Страж преминава през тялото на Избрания и изчезва, си остана дълбоко необясним поне за мен. Много подходящ за трейлъра без съмнение, но ми се загуби причинно-следствената връзка, която доведе до него. Е, c'est la vie, да не сме претенциозни...
Като чудовищен минус обаче трябва да се отчете абсолютно нулевото присъствие на булет-тайм и мултиплицирането. Първото е ясно какво е, а под "мултиплициране" разбирам да речем момента в първата "Матрица", когато Нео изпразва два пълнителя в Агент Нам-кой-си на покрива на сградата, а онзи избягва куршумите толкова бързо, че оставя остатъчни образи след движенията си. Красота, кеф, съвършенство... и го няма. Ама изобщо го няма тук. То и в "Презареждане" само на едно място, де, ама аз заради носталгията да си помрънкам... Но за липсата на булет-тайм оправдание не може да има, като се вземе предвид, че първата "Матрица" създаде този ефект. Оправданието било, че булет-таймът е запазен само за кадри в самата Матрица, но там също го нямаше никъде. А имаше няколко момента, в които почти физически усещах липсата на вибриращите из въздуха бавно движещи се куршуми. Недоизпипано и мърляво. Палец надолу.
Леко досадни ми бяха и летящите кадри накрая, защото дразнещо ми напомниха за "Презареждане" и ми бяха също толкова изкуствени и нереалистични в голямата си част, колкото бяха във въпросния. Един хубав кютек щеше да е доста по на място.
И като последен минус може да се отчете донякъде и липсата на нещо наистина ново, всичко освен огнените картини вече сме го гледали в предишните части. Но пък си остава красиво и като цяло, за ефектите само хубави неща могат да се кажат.
Оценка 7/10 (не е пълна десятка заради липсата на мултиплицирането и булет-тайм ефектите)
Хореографията, колкото и малко да е, вследствие на липсата на Матрицата в тази част, присъства осезателно и има какво да се каже за нея. В началото е същата боза, каквато видяхме и в "Презареждане" – всеки размахва ръце и крака, опитвайки се да блокира най-ефектно размаханите със същата цел ръце и крака на отсрещния, и никой не прави опит да нарани другия. Дразнещо и досадно похватче, което беше най-очевидно в битката на Нео и Сариф във втора част, но тук слава богу не е много силно застъпено. Затова пък в края на филма Смит и Избрания се мразят. От целия финален двубой струи не просто желанието да наранят отсрещния, а да го унищожат, да го размажат. Красиво и правилно, точно такъв, какъвто трябва да бъде истинският бой. И създава почти, което е много странно, някакво трагично усещане. Но аз съм си романтичен, възможно е изобщо да не е имало такъв елемент.
Оценка 9/10
Музиката не е точно по моята специалност, не и тази. Дотолкова, че сигурно ще объркам жанровете, ако се опитам да обясня какви точно са песните. Мен лично крайно много ме радва, че хоровото метъл-парче от трейлърите, на пук на практиката в рекламите да се пускат всякакви мелодии, освен тези от саундтрака на филма, наистина присъства в "Революции". Като цяло никога не бих седнал да слушам този тип музика за удоволствие, но като фон на филма беше много добра.
Оценка 8/10
И така, остава да решим хубав филм ли е "Матрицата: Революции" или не. Да, хубав е. Има доста минуси, но му липсва тази гадна претенциозност и снобария, емблематична за предишната част, която не би позволила да се простят въпросните и която би го закопала. Той е фантастичен екшън, който, ако беше излязъл самостоятелно, щеше да си създаде многомилионен фенклуб още в първата седмица на прожектирането си. За разлика от "Презареждане", който оставяше гаден вкус в устата и усещане за нещо не както трябва, Революциите те оставят с впечатлението, че всичко е наред, че всичко е точно, подредено и правилно. Той задължително и не съвсем без основание ще пострада от незадоволените свърхвисоки очаквания, но все пак смятам, че цялостно негативната оценка, която получи, беше незаслужена. Да, вярно е, че всички забравихме въпроса "What is the Matrix?" и всички асоциации, които той извикваше, вярно е, че великолепната първа "Матрица" е неповторима и незаменима. Вярно е и че няма лъжица, да. Но именно заради тази неповторимост не бива да се сърдим на Революциите, че не е същото. Защото, ако приемем промяната в атмосферата, ще видим, че в него има всичко – запомняща се история, страхотна визия, зашеметяващи хореография и специални ефекти, почти свестни герои, а за тези, на които това не им е достатъчно – съмнителното качество на бюста на Моника Белучи. Enjoy :P
Обща оценка: 9/10