В ролята на тигъра, който като малък е бил добър, но после се е усетил, че все пак е животинка от дивата гора (а.к.а. Холивуд) и не бива да изменя на природата си, е разбира се Матричката. Заварката е, че тигърчето никога не е било цивилизовано чадо, то от дивата гора си иде и там и ще си отиде, но просто малките котенца нали са сладурски и така се получи, че хората взеха толкова да го гушкат, че то се стресна и горските инстинктите му заработиха на пълна пара.
Цаката е такава – разберете ли, че тигърът си е тигър, той става много красив, оранжево-черен и въобще приятна за гледане работа. Хубаво скача, а и има големи зъби. Така стана с мене. Влязох в салона убеден в краха на поредицата, както ми го бяха предрекли, пък него го нямаше. Бе в прав текст – третата "Матрица" е доста по-прилична от втората и знаете ли защо? Защото не се прави на нещо особено. Ей това е. Иска само да мине за красиво направено сай-фай екшънче. Не иска вече да е филмът, който промени историята на киното. Иска да е една мила вариация на темата, за която с бащинско снизхождение да си дадете парите. И ако го направите, ще й се зарадвате.
Тигър отвсякъде. И понеже се държи като такъв, е симпатяга-тигър. Много ми хареса. Ама наистина.
Пък в ролята на гостите, които котенцето погледна лошо, остават Феновете от началото на статията. То още с "Презареждан"е им хвърли един такъв странен, изпод вежди, но сега вече и зъбки показа. И те си тръгнаха, горките. Едните с излъганите надежди, че нещата ще се оправят, другите предварително очакващи повод за оплюване и намерили си го.
*СПОЙЛЕР* И много други роли бяха изиграни в огромната звездна матрична мистификация. Тринити бе навлязла във вълнуващото амплоа на "Ако не ви дразни толкоз, че съм мултимативно грозна, на ви сега и половинчасова смърт с любовни диалози" типажа. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРА* Тя си прибира 5 секунди черните цайси в джоба, преди да изтича да прегърне Бонгомен. 5 проклети секунди. Кой по дяволите реши, че като черните цайси изглеждат добре, трябва и да виждаме как ги свалят и слагат?! Чия мъдра тиква създаде тези вълнуващи непохватни сцени, съпътстващи целия филм? При все това обаче Трин успяваше да предаде чувство-две. За разлика от Нео, който, навлякъл вдъхновено актьорския шлифер (малце по-добре от предишния път, шлиферът) на просветления, отдалечен от всичко крехък жертващ се герой, успя по някакъв начин не само да не предаде кьорава емоцийка, амче и даже някак да анулира съществуващите у зрителите емоции относно светлата му личност. А пък не е толкоз лош Киану иначе, аз съм му голям фен, ама просто... Ролята на орязаните за благото на зрителя персонажи приеха Морфи и цялата банда знайни и незнайни зионски действащи лица. Морфи успя даже почти да не каже нищо мистично. Почти. Ама какво ни пука, нали няма хитова диско сцена? Това ни стига отвсякъде.
На Меровингий и на Архитекта съвсем в стил "какво значение има предишната серия" бяха наложени ролите на осъдени по политически причини национални герои. Така да ми изпуснат те още сумати култови диалози. Може ли? Явно може. Моника Белучи за пореден път успешно се представи в ролята на вторични женски полови белези, а пък Оракулката още по-успешно изнесе модерен театрален урок на тема "как не трябва да се представя смяната на актьор". Дума да не беше казала в целия филм, пак по-добро впечатление щеше да остави, ама не би. За момент се промъкна и подкрепящата роля в направление "аз какво по дяволите правя тука" на Кондуктора. Ама само за момент. Иначе етюд с поетично наименование "Голямата въпросителна" остана да изпълнява (явно) бившият ангел Сериф. Все пак не може всичко да е ясно, нали? Не може, я. Това да не е смислена работа тука.
Кофти роля изигра Смит. Класически The bad guy gone dull. Изобщо го нямаше презрението и аристократизмът, които така му отиваха на Хюго преди. Дадоха ни един поизнервен, несигурен, злобен Смит. Ми не го искам такъв пък! Не става човекът за архизло, просто, друга му е идеята, ама Анди и Лари спят.
Ролята на чакания, но никога непристигащ Годо бе поверена на Сюжета. Той в отпуск по болест милият, и я преотстъпил на малко келявия си холивудски дубльор Сюжетното Малоумие. Завидни успехи на фронта. Болезнено изтърканата постройка ала Фродо-Сам-В-Планината, комбинирана с максимално несвързана уводна част с влакчето и пространството-отвъд. Забъркано всичко с малко нищо-вършене, машинна а-логика, екшънче и красиво Гранд Финале (което аз пък много си харесах, да знаете!). Детска радост. Вввважно е обаче да разберем, че Сюжетното Малоумие е приятен мил човечец и много добре се разбира с Тигъра. Щото не го мисли за коте. По тази причина в крайна сметка не станахме свидетели на никакви лоши инциденти, напротив. Всичко съвсем по план.
Имаше и една роличка на Deus ex machina, която трябваше да я изиграят някакви нагласени обяснения за това какво стана във втората част, ама те не си дадоха много зор. Казаха тук-таме по нещо, да се намираме на приказка, нищо сериозно. В общи линии не останаха много неизяснени работи де, да бъдем справедливи. Пък и финалната сцена и цялата й постановка за това какво направи там Нео беше яка идея, макар и леко предвидима.
Така или иначе, най-добре представената роля, това беше тази на Гордите Победили Гладиатори. Изиграха я ефектите. Много качествено. Срещнах тук-таме някакви такива странни коментари, че ефектите били много смешни, не си стрували парите, не били реалистични. Чшшшш, алоу? Ми не бяха реалистични, много ясно. Притрябвал ми е на мене реализъм. Тва е Тигър, не е котка! Искам си компютър! Искам си осем хиляди смитовци да ми се размятат по екрана. Искам Нео да лети като долнопробен Супермен от 50те, ама красивичко, и на Смитко мутрата му да се размазва бавно по целия екран. Искам дъжд и мълнии и всичко там. И това ми се дава. Не ви ща глупавите реалистични бойчета от втората матрица. Не ви ща двайсетте минути ръкопашна скука и преследване с коли. Вие като щете, идете си вземете 24F24F или Избрано от филмографията на Джеки Чан – том 246, хореографи с хореографи такива. Аз искам скапана фантастика и евала на който я е правил тая, що се отнася до ефекти. Нереалистични били. Даге. И така, за толкова пари – толкова. В смисъл, за по-малко пари и повече може, ама да не бъдем претенциозни. Защо ни е да сме претенциозни. Машините били много човешки, ефектите не стрували, чувства нямало, сюжет нямало – айде де, какво толкова? Така и така ще го гледаме, какво се правим на големите ценители? На големите ценители ще се правим, кат идем да гледаме истинско кино. А сега да се радваме, защото си е за радост, филмчето е веселяшко.
Междувпрочем най-тъжната роля се падна на братята Уашовски. Момчетата така и така само за екшъни явно стават и то не особено много, ама изпуснаха златния шанс да останат в историята на киното с филм, разбил дотогвашните представи и превърнал се в легенда. Можеха да си останат с него и да си правят други бозави екшънчета на воля. Уви, полакомиха се и сега всички се усетиха, че проклетият Тигър все пак е див и зъл. И легендата поръждяса. Но нищо. Някой може да се поучи от грешката им. Макар че какво ли се надявам и аз...
Оценка 7/10