Часът е един след полунощ, седя си аз пред монитора, слушам си "Opeth", гледам отчайващо празния екран на Word-а и се чудя как да напиша ревю, което едновременно да похвали "The Matrix: Revolutions" и да бъде така написано, че да избегна гнева на тълпата заклеймили филма “критици”. Като се замисля, какво ме интересуват те, да мрат в кофите, след излизането на броя взимам нова самоличност, потулвам се в джунглите на Долно Конго и voila, problem solved :)
Историята: Продължава направо от края на "Презареждане". Проста и ясна – Зион е пред унищожаване, единственият реалистичен шанс за спасение се нарича Томас Андерсън, a.k.a. Нео, a.k.a “Superman Wants His Flying Movement BACK!” :) Да, знам че това звучи зле, но пък без да давам спойлъри мога да кажа, че според мен завършекът на историята беше напълно задоволителен и имаше доста изненади.
За разлика от "Презареждане", този път филмът е по-кратичък и няма излишно дълги сцени, макар че идейността на историята с метрото в началото нещо ми се губи. Липсват добре звучащите, но и доста безсмислени високопарни речи, познати до болка от втора част. Липсва нормален хепиенд – ура! Стигаме и до това, което най-много дразни много хора – липсата на обяснения за всичко. Странно защо на мен това ми се струва по-добрият подход, всеки да намери обяснение за себе си, поле за спекулации има доста, често липсата на обяснение е по-добре, отколкото калпаво такова. Да, има недомислици в сюжета, но колко филми нямат такива? Дори и “култовата” първа част имаше повече от достатъчно. Това е филм, който се гледа заради чувството, което предизвиква, а не защото сюжетът му е “сок от мозък” или заради философията му. Просто има книги и филми, за които ако почнеш много да му мислиш ”Абе, тоя защо не направи това така”, изчезва половината удоволствие. Докато гледах филма, ме завладя красивото илюзорно усещане, че всичко се връзва, че този е най-добрият начин да бъде представена историята (факт! това май са най-точните думи по въпроса със сюжетните недомислици – бел. намерил си най-после бонбончето Мор) . Това е важното. А не какво банда критикари, търсещи под вола теле, ще мърморят после. За мен "Матрицата" винаги е била повече визия, отколкото история. Като стана дума...
Визията: Зашеметяваща, страхотна, феноменална... you name it. Атмосферата е мрачна, в тон с настроението на филма, а редките светли сцени са изпипани в прекрасен контраст с масово царящия сумрак. Направо имах чувството, че са изпипвали всеки кадър поотделно, за да докарат всичко до желаната от тях картина. Баталните сцени са по-малко, но пък от сърце, т.е. изпипани до краен предел, изключая началната престрелка между Морфей, Тринити и хората на Меровингий. За сметка на това новото издание на Agent Smith vs Neo е просто убийствено – проливен дъжд, феноменална музика, подходяща хореография. Някои ще се заядат, че имало твърде малко сцени в Матрицата, но според мен си бяха достатъчно, а промяната в обстановката се отразява повече от положително.
Актьорите: Играят си хората както в предишните части, та ако там са ви дразнели, сега едва ли ще си промените мнението. Но все пак няколко думи за новите герои, плюс малко и за старите.
Тринити – още от първата Матрица тя най-много ми допадаше от “добрите” и тук продължава така. Отървала се е от гадната прическа от Презареждане :) Най-накрая между Нео и Трин се забелязва нещо като любовна искра. Отива на обречена мисия, само за да е до любимия. Да, знам, това е гнусно клише, но какво да направя като тези сцени ми харесаха? Да емигрирам на Алдебаран V ли :)? От цялостното й поведение лъха една такава обреченост и трагичност, просто в перфектен унисон с цялостната атмосфера.
Морфей – след издънките му в "Презареждане" за щастие тук е на екран по-малко време и поне не дразни.
Агент Смит – накратко казано е перфектен. Просто като се появи и завладява екрана. Много добре се справя и Бейн – мъжът, обсебен от Смит в реалния свят, просто на човек му идва да удари Нео, защото не се сеща, че това е бившият агент, при положение, че маниерите им са съвсем еднакви.
Оракулът – знам и много съжалявам, че актрисата, изпълняваща ролята на Оракула в М1 и М2, е починала, мир на праха й, но все пак не можеха ли да намерят някоя, повече приличаща на нея, или поне по-добра актриса? Тази никак не притежава увереността на първия Оракул.
Мифуне (командирът на Mech отряда в Зион) – много приятна изненада. Кратки, но въздействащи реплики, речта му беше много по-добра от онази смехория, изрецитирана от Морфей в "Презареждане" (е то невръстно пеленаче да гука, ще постигне повече ефект от Мистър Морф... – бел. още преживяващ онази бутафория Мор) .
Музика: Добра, запомняща се, пасва на съответните сцени. Най-добра е може би класическата музика по време на финалната схватка Нео-Смит.
Spoiler Section:
Смъртта на Тринити – начетох се на какво ли не, много била дълга, много лигава, много не знам си каква. Обзалагам се, че ако беше по-кратка, същите тези хора щяха ядосано да я заклеймят като претупана. Благодарение на някакъв малоумник от форума на Бард, вече ми беше известно, че тя ще умре, но все пак сцената беше трагична и емоционална.
Пък.
А и това, че не умря в саможертвена битка, например, беше приятна изненада.
Защо пък машините ще спазват мирното споразумение – според мен мирът ги устройва перфектно, неудобните елементи ще се пращат в Зион, а матрицата ще си продължи да съществува. Даже почвам да си мисля, че атаката на Зион беше толкова ламерска, за да дадат време на Нео да направи каквото на тях им се искаше – да ги отърве от Смит. А и този нестандартен край е приятна отмора от “Главният герой избива всичко, което мърда, включително и вятъра, and they all lived happily ever after” :)
Минуси:
Мудното начало, което спокойно можеше и да го няма. Знам, че трябваше да има повод да покажат гърдите на Моника Белучи, но можеха да измислят и нещо по-интересно от историята с метрото.
Твърде голямата тъпота на машините, атакуващи Зион. Да, знам, че нашите хора трябваше да имат шанс, но пък да бяха намалили числото и увеличили интелекта на нападателите, които бяха по-тъпи от Windows (е, колега, нека не преувеличаваме, все пак нищо не е по-тъпо от "Windows" :) – бел. на Рол).
Леко дразнещата сюжетна линия на Линк и жена му.
Заключение: Ако отидете да гледате филма непредубедени и без излишно завишени очаквания за екранно откровение свише, има голям шанс да ви хареса.
Оценка 9/10
Обратно към "Матрицата: Революции"