И така, както всички знаете от втората част, филмът започва точно оттам, откъдето свърши отрязан предният. Ако сте чакали със затаен дъх отговорите на въпросите и загадките, останали нерешени във втората част обаче, трябва да ви кажа, че няма да ги намерите с леки изключения (е, то ако сте такива маниаци, със сигурност вече сте го гледали 7-8 пъти филма, но аз все пак да си кажа.:P. Пък може и да сте открили всички отговори вече, а аз да съм тъп и заблуден, знае ли човек...:P). Но за това по-подробно към края на ревюто, сега ще караме по нормалния ред:
Сюжет: много слаб и най-вече клиширан до безобразие. Събрани са голяма част от най-преексплоатираните клишета от киното и литературата на едно място. Има един-два оригинални и въздействащи момента, но останалото е едно безспирно чувство на deja vu, което се овладява само от факта, че такива ефекти досега във филм не е имало. Особено дразнещ беше и моментът, че почти цялото действие на филма се развиваше в реалния свят, лишавайки ни от основната прелест на поредицата: самата Матрица, екшънът в нея, идеите, свързани с нея (почти липсващи тук), атмосферата й. Екшъни с огромни роботи, стрелящи срещу пълчища от други машини с картечници сме ги гледали вече твърде много пъти. Пък е някак нелепо във филм, наречен "Матрицата", около 3/4 от действието да не се развива в нея. А диалозите са толкова жалки и патетични, че чак се чувствах като че ли гледам някаква сапунка.
Оценка 4/10 и не е по-ниска, само защото напоследък нивото на сценариите в Холивуд като цяло е плачевно.
Специални ефекти: толкова напред ги поставям, защото явно са основното постижение, цел и гордост на авторите. Ами страхотни са наистина, това е повече от очевидно, а и след похарчените стотици милиони в зелено за тях нямаше как да не е така. Но са твърде много. В голяма част от времето всичко на екрана си е CGI, които, колкото и да са добри, си изглеждат изкуствени. Пък и честно казано не виждам смисъла да дадеш такива гигантски суми, само за да имаш най-реалистичните водни капки в киното примерно или сентинелите да изглеждат още малко по-зловещи. Освен това повечето CGI сцени са ненужно дълги, т.е луда пара е похарчена абсолютно напразно. Ако бяха спестили $50 милиона от 15-тина минути ненужни ефекти и бяха си наели малко по-добри актьори от Киану Рийвс (за третата част от трилогия, да... – бел. на Рол) и няколко кадърни сценаристи да помагат на братя Уашовски в писането на сценария, филмът само щеше да спечели.
Оценка 10/10
Екшън: здрав е, спор няма. Но няма и нищо оригинално в него, за съжаление. Първата екшън-сцена е една доста кратка престрелка в Матрицата, грубо автоплагиатство от прословутата “lobby” сцена в първата част, но по-скучна, бавна и без смазващия музикален съпровод на оригинала си. Другият основен екшън-момент е битката за Зион. Не ми хареса много. Вярно, имаше супер ефекти, невиждани досега, но пък и нищо особено оригинално, а и беше доста хаотично заснета. Камерата постоянно обикаляше от разни странни ъгли и през половината време не може да се види какво точно става в мелето. Това наистина създава хаотично усещане за масирана битка, но след 2-3 минути става много дразнещо, а продължи някъде около 20. Освен това аз поне не очаквах битката хора-машини да е толкова, как да се изразя най-точно, рутинна и обикновена: хората с картечниците на огромните роботи, срещу сентинелите, които бяха въоръжени само с пипалата си по някаква неясна причина. Човек би очаквал, че и хората, и машините ще са доста по-напреднали технологично, особено машините, създали невероятно сложната “Матрица”. Другият проблем беше приликата с обичайните екшъни а ла “Рамбо 2” – нашите с огромните картечници сваляха противниците като зрели круши, а ония само им се нагласяха на мерника повечето време. Скучна беше тази сцена и това е. Оттук стигаме и до прословутата финална битка между Нео и Смит. Никак не беше лоша, хореографията беше страхотна като изключим няколкото момента тип “Супермен срещу Батман: Celebrity Deathmatch” (за голямо мое облекчение Нео този път не летеше с юмрука напред :P (тук, трябва да отбележа, колегата изразява колективната радост на всинца ни – бел. на Рол)), а атмосферата в завладяната от Смит част от Матрицата е завладяваща, но имаше един мъничък проблем, който развали ефекта за мен. Като знам, че и Нео, и Смит са явно всемогъщи вътре в Матрицата и боят между тях очевидно няма да излъчи победител по нормалния начин – какъв беше проклетият смисъл? Освен това дъждът там беше хубава идея, но трябваше ли да е толкова проливен, че да не се вижда какво става през една немалка част от времето? Оценка 8/10
Герои: твърде много време беше обърнато на разни странични герои за сметка на някои от най-важните стари (най-вече Морфиъс). Пука ли му на някой за жената на пилота на “Небуканезър”, питам аз? Или за програмата-дете на други две програми, която Нео срещна в началото и която после само се моташе наоколо, без да е ясно защо (BTW, само аз ли намирам идеята за програми, имащи деца, женещи се помежду си, обичащи се и т.н. за нелепа?). WTF беше смисълът на Кондуктора? По въпроса за актьорската игра във филма – общо взето нещата са аналогични на "Презареждане". Киану Рийвс отново се държи като пълно дърво и постоянно изглежда зашеметен и изненадан от нещо. Точно това го правеше страхотен за ролята му в първата част, защото героят му трябваше да изглежда точно така през основната част от времето. Обаче в този епизод не е така и неадекватността му дразни. Кари Ан-Мос изглежда все по-зле на външен вид с всеки епизод, но този път имаше лек напредък в играта, в сравнение с миналата част. За съжаление обаче сценарият я принуждава да изговаря такива реплики и да участва в толкова глупави сцени, които биха затруднили и Мерил Стрийп примерно. За Лорънс Фишбърн този път не може да се каже почти нищо – ролята му е толкова незначителна, че почти не се забелязва на екрана. И разбира се, последен от основните герои, но съвсем не по важност, идва Хюго Уийвинг като култовия Агент Смит, любимецът на всички фенове. Той отново придава на героя си тази аура от арогантност, безкрайна презрителност към всички останали и зловеща сила, която му осигури вечна слава като един от класическите bad guys в киното. Само като каже “Mr Anderson” по своя неподражаем и безобразно култов начин, и на човек му се иска да прости на братя Уашовски за всичките глупости, бъкащи из филма. Е, аз поне не им простих, но бях близко, а това си е постижение само по себе си. Но пък за съжаление този път класическите реплики на Агент Смит бяха по-малко от преди. На останалите герои и актьори не мисля да се спирам много, добре си се справят, доколкото им позволява сюжетът, само ще се оплача, че Меровингий (Ламберт Уилсън) и Персефона (Моника Белучи) имат ужасно незначителни роли, като тя има точно две реплики (затова пък показва впечатляващи природни дадености :)), а сцената, в която участват, е шедьовър на безсмислието и клишираността. Основният проблем тук е, че никой от главните “добри” герои не ме накара да ме е грижа дали ще спечели, какво ще му се случи и т.н. Никаква съпричастност не почувствах към тях. До такава степен, че силно желаех победата на Смит или машините накрая, защото той поне е пич, а Нео е безжизнено дърво, Тринити също не ми беше симпатична в последните 2 части, а за хората в Зион никак не ми пукаше.
Оценка 5/10
Атмосфера, загадки и философия: първата "Матрица" за мен успя не само заради революционните екшън сцени, а защото имаше своя оригинална атмосфера, послание и простичка, не особено оригинална, но отлично поднесена философия. Особено важно – диалозите бяха точно на мястото си, нито твърде “дълбокомислени” и претенциозни, нито твърде опростени. "Презареждане" отиде в първата крайност (диалозите бяха ужасно объркани и пълни с “концепцуалност”, а всъщност не казваха почти нищо смислено, освен ако не ги анализираш със средствата на литературния анализ :P). "Революции" пък попада в другата крайност. Или нищо не се обяснява, или това става по най-опростения начин, който и противоречи на предишните части. След всичките въпроси, загадки, надути философски приказки и свръхоригиналничене с обрати по темата “Колко пъти да обърнем нещата на 180 градуса по най-неочаквания и безсмислен начин” във втората част, логично беше да се очаква поне част от тези неща да намерят отговорите си в завършека на трилогията. Да, ама не. Няма почти абсолютно нищо такова. Пример: “Защо Нео може да въздейства на реалността като вдигне ръка в магически жест и концентрира ума си дори извън Матрицата?”, въпросът, породил мегабайтове теории по фенсайтовете, е обяснен по следния начин: “Избраният притежава много големи способности навсякъде” от Оракула (не, всъщност обяснението е, че способностите на Избрания засягат програмата до самото й ядро, т.е. Източника, от което следва, че може донякъде да контролира машините, ръководени от същата тази програма. Верно не става много ясно как небалансирано компютърно уравнение може да доведе до чисто телепатични, че и периодично появяващи се умения, но като за такъв филм обяснението си е сносно – бел. на извиняващ се за непрекъснатите бележки Рол (както изяснихме, това не е баш така, защото нищо не обяснява как аджеба ке се пръкне такъв електромагнитен човек оut of nothing, че и ке се пръква шест пъти периодично... уравнения, променливи, избори, н’ам си кво – get friggin real. бел. Мор)). WTF? Що за идиотско обяснение е това? Същото се отнася и за другите основни въпроси, повдигнати в "Презареждане" (аха, верно е същото :р – бел. на Рол), тъй че, ако сте вманиачени фенове и търсите отговорите им отчаяно, бъдете спокойни, дискусиите ви могат да продължат още дълги години, без да е ясно кой е по-прав :P. Ако ставаше въпрос за нормален филм, а не за продължение, това нямаше да ме тревожи много, просто щях да се наслаждавам на екшъна и да не обръщам внимание на другото, но така се проваля цялата идейна концепция на поредицата. Липсваше ми и типичната атмосфера на Матрицата. Нямаше го култовият “bullet time” екшън (с едно споменато по-горе изключение), а поне аз искам точно това при екшън-сцените. Или поне някакъв друг вид оригиналност при тях, използвайки възможностите, предоставени от идеята за Матрицата. Както казах и в началото, екшъни, в които нашите стрелят с картечница срещу пълчища врагове, пък дори и да управляват огромни роботи (BTW, трябваше ли да заемат идеята за BattleMech толкова явно?), всички сме гледали твърде много пъти. Оставяйки екшъна настрана, Матрицата и нещата, свързани с нея, са все пак основната идея на поредицата, а бяха грубо пренебрегнати заради една клиширана битка между хора и машини в реалния свят, която щеше да е къде по на място в Терминатор 5 да речем. Вярно, финалната битка беше в Матрицата, но какво от това – нито имаше “Bullet time”, нито показаха някакви специални неща освен идиотското летене. Не ни бяха разкрити никакви нови аспекти на Матрицата, всичките въпроси около създаването и развитието й бяха оставени отворени. А философските идеи съвсем ги беше хванала липсата. Освен някакви безсмислици за избора и вярата в успеха, повтаряни като мантра през две минути, друго нямаше. По-добре от високопарните безсмислици в "Презареждане", но все пак гадничко беше да се принизи Матрицата до обикновен Sci-Fi екшън без никаква идея зад него.
Оценка 4/10
Музика и озвучаване: много добро, особено звуковите ефекти при екшън-сцените бяха перфектно направени. Музиката също ми допадна, като единствената критика тук е, че беше малко еднообразна. Също така ще отбележа, че липсваше пълен синхрон между хореографията на бойните сцени – нещо, което беше толкова добре направено в любимата първа част.
Оценка 7.5/10
Заключение: Ако се интересувате само от екшъна и ефектите, “Матрицата: Революции” ще ви докара до екстаз. Ако обаче очаквате нещо повече, има голяма вероятност да се разочаровате. Аз лично очаквах нещо поне малко доближаващо се до класата на първата част, въпреки че след разочарованието с предишния епизод очакванията ми бяха доста снижени. И пак бях разочарован. Екшънът е страхотен, обаче липства духът на “Матрицата”, а това е непростимо за мен.
Обща оценка 6/10