Матрицата. Какви асоциации ви навява тази думичка? Ако ме бяхте попитали вчера, бих казал, че го свързвам с един култов филм и неговото не чак толкова култово продължение, както и с обещанията за епичен и разтърсващ завършек. Всъщност, по ирония на съдбата, точно вчера седях на биричка с няколко приятели в една кръчма и обсъждахме не друго, ами първите две части на поредицата, спорихме за смисъл и идеи и за това какво ще да се случи в тази така дългоочаквана трета част, която все още никой от нас не бе гледал. И ако и да имаше доста дълги спорове относно стойността на втората част, то всички се обединявахме около две неща – около мнението, че първата част е велик филм, и около надеждата третата да е достоен финал на трилогията.Днес – около двадесет часа, два от които в киносалона, по-късно. Не издържах. Днес не ходих на училище – замотах се малко повече в нас, взех три лева и с бодра крачка се намърдах в Мултиплекса. Седнах в полупразната зала десетина минути преди началото на прожекцията и след като въпросният период измина в нервно въртене и мачкане на скъсаното билетче, в крайна сметка екранът почерня…
…и започна трейлър на третата част на "Властелина". Стоях вцепенен, запленен от епичността и мащабността на откриващите се пред очите ми гледки. Красота просто. Само за минута предусетих, че това ще е филм, който ще гледам задължително. Хем и го пускат тамън за рождения ми ден ;). И така, подходящо предразположен, аз най сетне видях началото на това, за което бях дошъл – "Matrix: Revolutions"…
…Два часа по късно…
(Из "Дневникът на един Дарк" – бел. на Рол)
Излязох от салона зашеметен и ужасен. И страшно учуден. Удивен дори. От това колко ниско могат да паднат хората, направили един от най-хубавите филми, които съм гледал. Защото това, което отидох да видя със смесени чувства и очаквания, успя да се окаже в пъти по-зле от всичко, което си бях представял. От малцината си познати, които го бяха гледали преди мен, наистина знаех, че филмът няма да е култов като първата си серия, но нищо не можеше да ме подготви за това, срещу което се изправих в киносалона. Но стига съм се бавил (стига верно :р – бел. Рол), нека започна по-подробно прегледа на филма. И ще го започна с единственото нещо, което нямам намерение да плюя, а именно...
Музиката – Това помоему е единственото в този филм, което въобще става за нещо. Колкото пъти се заслушах в музиката, толкова пъти тя беше приятна и пасваща идеално на ситуацията. Лека, ненатрапваща се, предразполагаща. Наистина добре подбрана, макар и малко лекичка за моя вкус. Определено съм слушал далеч по-смазващи саундтраци, но на фона на цялостната излагация в изпълнението на филма, музиката е направо бисер. Не е с нещо изключителна, просто е единственото, към което не мога нищо лошо да кажа.
Оценка: 8/10
Сега да видим какво всъщност се мъдри на фона на тази приятна иначе музика. А именно, както се усещате, иде реч за Историята:
Каквото и да изпсувам по този параграф, ще е малко. Отдавна не се бях дивил на толкова плоска и клиширана история. Не знам колко са плащали на сценариста, но и левче да са му дали за целия сценарий, пак му е много – аз да бях на негово място, сигурно щях да измисля нещо по-добро като сценарий и реплики за около половин час в нетрезво състояние. *СПОЙЛЕР* Освен че в историята имаше един единствен момент, който ме изненада (малко), а именно – ослепяването на Нео – в нея просто нямаше нищо. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРА* Ама нищо – вземете си 4-5 видеокасети от близката видеотека, прочетете 1-2 книги и ще можете да скалъпите същата. Адски праволинейна и предсказуема, на моменти изтъпяваща до безумие. Репликите пък бяха толова стандартни, че направо се ужасих – половината от тях мога да ги довърша само по първите една-две думи – този, дето ги е писал, въобще не си е давал зор – накрал е най-често срещаните реплики в другите филми и ги е сглобил така, че да постигне нужната история. Не може точно филм, който претендира да дава нов поглед върху нещата и да те кара да се замислиш сериозно върху ежедневието си, да ползва “мъдрости”, които ползва всеки втори нискобюджетен американски патриотичен екшън филм. Ай сиктир. Безобразие тотално. А да, щях да забравя. *СПОЙЛЕР* Това, което ме потресе най-много беше моментът, в който Нео отива в града на машините. Хвърка си значи нашичкият на едно корабче със своята възлюбена и към тях политат нам си колко хиляди Стражи. Какво прави, мислите, Единствения? Ми кво да прави – вдига ръчичка като Мойсей пред Червено море и стражите почват да експлоадират със стотици. Е обяснете ми каква е логиката тогава той въобще да се занимава да ходи на вражеска територия, щом може да си стои в града зад няколко стени на сигурно и да гърми де що се покаже? Интересен въпрос, нали? (не, всъщност не е. И в името на обективността ще извините натрапването ми (както и Дарк, надявам се), за да разясня, че към кораба летяха не Стражи, а основно малките скаридоподобни разумни бомби, дебютирали във втора част. Нео успя с голямо усилие да взриви една-единствена от тях, която логично задейства верижна реакция, взривявайки съседните, които взривиха съседните и т.н., и т.н. Та, нито му е било лесно, нито точно това е направил... – бел. на радеещ прозрачност и обективност в медиите, властта и управлението на вселената Рол) Ми щото така е написан сценарият – иначе няма да е интересно. А и лошият Смит ще завладее роботите... *КРАЙ НА СПОЙЛЕРА* Но стига толкова по този параграф. Мога да изливам още много болка – смешките в историята са десетки, но ще замълча. Който е гледал филма, мисля че доста добре ще разбере какво имам против историята и множеството безумни глупости в нея. Малко по-късно в статията ще се спра на някои от наистина ужасяващите моменти във филма по повод на атмосферата.
Оценка: 4/10
Сега да хвърлим един поглед към това, което докарва всички върли фенове на поредицата в див екстаз, това, което ги кара да пренебрегнат всички недоизпипани моменти. А именно Ефектите – гвоздеят на първите две части, това, което спаси втората от тотален провал, поне в моите очи. Тук те са… стандартни. Това, което го има в предишните части, го има и тук… и толкова. Нищо ново. Ама абсолютно нищо. Стандартните за космическа фантастика ефекти + малко забавен каданс и ходене по тавани. И един финален бой между Нео и Смит, който всеки, гледал доста модерните преди 5-6 години китайски карате филми, вече е виждал. Да, хубави са ефектите, но просто вече не са нещо, което може да ме впечатли. Докато първата "Матрица" беше революционна с ефектите си, а втората доизграждаше, третата просто ползва достиженията на предишните – красиви, но вече втръснали. Поне на мен, де, на вас може и да ви хареса да гледате за пореден път същото нещо. На мен ми беше тъпичко. А пък ония бабаити, дето ходеха по тавана, просто ме оставят без думи… Смешки пълни. Оценка: 7/10
След като толкова сериозно разкритикувах първите два важни (поне от моя гледна точка) фактора, сега идва ред и на това, което, мисля, е най важното за един филм. ,b>Атмосферата.
Ако третата "Матрица" се дъни някъде особено грубо, то това е точно този параграф. Ако и историята да е плоска и ефектите да са посредствени на фона на другите две части, усещането вече направо минава всякакви граници. Точно тук, където би трябвало да седя, останал без дъх, в киносалона и да потрепвам при всеки изстрел, аз съм се разпльокал на стола, опрял ръце на съседните седалки и се чудя как точно да си опъна краката. Еми не можа да ме накара тоя филм да стана съпричастен на историята му и туйто. Някакви там убиват някакви други. И мен т‘ва к‘во ме бърка? Седя, зяпам и го гледам така, както не съм свикнал да гледам филм – гледам го като филм. Колкото и да се опитвах, просто не успях да се почувствам част от общността, бореща се за живота си. Не можах да се уплаша при вида на хилядите сентинели, нито пък подскачах при всеки разменен между Нео и Смит удар. Имаше само един единствен момент в целия филм, който ме накара да затая дъх. Единственият красив и наистина въздействащ момент. Нещо, за което им свалям шапка. Моментът, в който Нео и Тринити излетяха с кораба над облаците. Когато изведнъж от мрачната, буреносна атмосфера изскочиха само за миг под синьото небе и видяха белите облачета и слънцето. Е ТОВА е моментът, който си заслужава в тоя филм. Това и само това. Имаше две сцени, от които очаквах много – и двете бяха тотално окепазени.
Първата – битката за Зион. Вместо очаквания епичен сблъсък, наблюдавах една абсолютна пародия. Петдесетина войника се качили на Meсh-ове и пуцат ли, пуцат ("стрелят ли, стрелят" имаш предвид – бел. на педантично пазещ чистотата на речта Рол (е, няма да си играя цял ден на доброто ченге, ама длъжен съм да отбележа, че глаголът “пуцам” носи специфичен подтекст, напълно неизразяем от яловото “стрелям” ;) бел. Мор (Отстъпник! Еретик! – бел. на спокоен Рол))) по стотината хиляди Стражи. И остави другото, ами и ги избиват доста добре. И разни хлапета подтичват и ги зареждат с патрони, без никой да им попречи. Цялото това забъркано с така класическия за всеки американски военен филм патриотизъм, невероятна героичност и смелост пред лицето на смъртта. Точно този тип “героичност” ме кара да се оглеждам за място, където мога да се издрайфам в знак на демонстрация на мнението си по въпроса с момчето, което грабва голямата пушка (в случая робот) и доказва, че на 16, без никаква военна подготовка, може да сложи всички останали бойци в малкия си джоб и само да спаси всички. На мен ми звучи познато отнякъде. А на вас?
*СПОЙЛЕР* Другият много хвален момент е “драматичната” (кавичките не са сложени случайно) смърт на Тринити. Честно казано нямам представа таз грозница що я изтраяха и не я уволниха още след първата серия, но това все пак си е лично мнение, така че няма сега да го намесвам. И само ще вметна няколко неща относно момента, който би трябвало да е един от най-мрачните в целия филм. С една думичка – Жалък! Ама много. Дотолкова изтъркан и предвидим, непоносимо лигав, това беше първият драматичен момент във филм, който ме накара да се прозявам от скука – правете си сами сметката за какво става дума. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРА*
Оценка: 3/10
За финал да кажа още няколко приказки. Всъщност, ако човек се абстрахира от всичко, което е гледал и чел преди нея, "Матрицата: Революции" е един хубав филм. Обективно погледнато той има добра визия и сравнително интересна история. За съжаление аз не се абстрахирах от всичко, което съм гледал и чел, и твърде ясно се видя кое откъде са откраднали. Защото целият филм е една голяма кражба. От край до край. Всяка идея, всяка реплика, всеки ефект – просто е нещо, което го има вече някъде. И ако при една добра реализация това можеше да се получи един наистина добър филм, то сега се получи просто една наистина добра боза. Защото вместо филмът да излезе нещо различно, той просто се оказа ни повече, ни по-малко от сбора на съставните си части, а тях, както вече отбелязах, съм ги гледал. И при това доста по-качествено сглобени.
Оценка: 5/10