"Ядрото"
"Соларис"
"Симон"
"Телефонна клопка"

Стари, но златни:
"Дюн"
"Червената планета"
"Царството на огъня"
 
 

"Ядрото"
Познати лица: Чеки Карио
Сюжет: Въпреки твърденията на продуцента, че това е уникален филм, приликите с "Deep Core" са твърде очевидни, явно това е новата холивудска линия: до центъра на Земята и обратно, а по обратния път много екипаж не ни е нужен...
Допълнителни материали:
– всички допълнителни материали имат субтитри на български.
– коментар на режисьора: изключително забавен и изпълнен с хумор, концентриран върху филма; описание на сцени, които няма никога да видим; малки шегички; няколко думи за преподреждането на кадрите в заключителния процес.
– "До ядрото и обратно": въпреки че филмът е пълен с визуални ефекти, основният акцент пада върху актьорите и всичко е подчинено именно на тях, режисьорският опит в театъра определено е допринесъл за правилната посока, в която се развива филмът.
– Деконструкция на визуалните ефекти:
    * предварителна визуализация: няколко аниматора с компютри са постоянна част от екипа, грубата анимация на всички визуални ефекти е тяхно дело, после фирми-подизпълнители изпипват детайлите.
    * "Трафалгар скуейър": всички гълъби са дигитални образи, счупените прозорци също, нито една птичка не е наранена при тези снимки (природозащитниците могат да си отдъхнат), един от гълъбите всъщност е пъстърва – малка шега от екипа, занимаващ се със специалните ефекти.
    * Рим: комбинация от истински кадри на Рим и един огромен макет на Колизеума, взривен за снимките, останалото... е просто компютърна техника.
    * мостът "Голдън Гейт": на фона на истинския Сан Франциско е генериран мост, който пък после също толкова виртуално е разрушен, занимателни са ефектите при създаването на смъртоносния микровълнов лъч.
    * геодът: сниман в студиото с малък макет, след това с помощта на камера-кран и повечко компютри е постигнат зашеметяващият ефект на кухата сфера пълна с кристали.
– отпаднали сцени (с коментар на режисьора): д-р Кийс праща помощниците си да празнуват края на света; Бразентъл демонстрира по-малка версия на пробивната си машина; д-р Кийс се опитва да си направи самоотвод от мисията, но генералът не му позволява; Бразентъл обяснява на световните експерти идеите си, после едва не се сбиват с д-р Зимски; д-р Кийс и Рат разговарят за вируса на Рат, за информационното затъмнение и за проекта "Съдба"; екипажът изпитва теранавтските си костюми, Бразентъл подпалва д-р Зимски за да докаже, че костюмите са надеждни; решението за тръгване е взето; въпреки аларма за пробив в корпуса д-р Зимски пуши спокойно цигара в тоалетната; д-р Кийс и Бек разговарят за славата; д-р Зимски в последните мигове преди смъртта си рови настървено, за да намери лаптопа си и изважда оттам с въздишка на облекчение... цигара.
– постоянните приказки на Рат за кунг-фу са всъщност невинна закачка с книгата на Tsutomu Shimomura "Takedown" (мисля все още непреведена у нас) или пък с изключително нескопосаното филмиране на споменатата книга под формата на "Хакери 2".

"Соларис"
Познати лица: Джордж Клуни
Сюжет: Да филмираш Станислав Лем е като да опитваш да нарисуваш река – винаги се получава различно и все нещо ти убягва, но пък остава чувството за величие и безкрайност. Содърбърг не е Тарковски, обаче е успял по свой начин да се запознае със Соларис.
Допълнителни материали:
– коментар на режисьора (Стивън Содърбърг) и продуцента (Джеймс Камерън): заслужава си да се слуша само на ключовите сцени, иначе се натрапва впечатлението, че обсъждат филма едва ли не по задължение
– HBO-Special (обикновено му казвам на това MakingOf): обичайната реклама под формата на документален филм, кратки кадри от филма, по някоя усмивка от Джордж Клуни (ех, този доктор Рос), няколко думи от сценариста, режисьора, оператора, осветителя, дизайнера (как ли са пропуснали шофьора?) и всеки, който мине покрай камерата.
– Соларис ("Behind the Planet"): Содърбърг определено може да внушава идеи само чрез светлина – от студеното синьо на космическата станция през пастелните тонове на спомените и загадъчното сияние на планетата – цветовете сякаш живеят собствен живот; Джордж Клуни е молил едва ли не със сълзи на очи да го вземат, обаче като че ли е успял да се справи с доста непривичната за него роля.
– филмовият сценарий в 250 екрана: е това вече не е истина! За пръв път ми попада истински сценарий и е страшно интересно да се ровиш в отделните сцени, да откриваш разликите с филма (очевидно не всичко се прави по сценарий) или просто да изчетеш някоя отпаднала сцена.
– европейската DVD-премиера на оригиналния "Соларис" на Тарковски се е състояла на 4-ти ноември, дали ще го видим и ние, е в ръцете на "Александра".

"Симон"
Познати лица: Ал Пачино
Сюжет: "You make me feel like a natural woman" – ако това го пееше д-р Аки Рос, илюзията щеше да е пълна. Какво пък, виртуалните актьори наистина са доста изпълнителни и въобще не капризничат, като им дръпнеш шалтера в петък вечер.
Допълнителни материали:
– Кибер звездите: имат ли наистина бъдеще виртуалните актьори, различни мнения по темата – "не можем да различим какво е измислено и какво истинско, а може и да не ни пука" според режисьора, а Ал Пачино смята, че "нищо не може да замени връзката между актьор и публика".
– Имитацията Симон: 3Д-скенери и камион друга техника подпомагат прехода от истински образ към дигитална симулация; сложните кадри с холограмата са истинско предизвикателство.
– рекламен клип, кинотрейлър.
– отпаднали сцени: как компютърният гений Ханк се вмъква в студиото; Ханк обяснява предимствата на виртуалните актъори; на премиерата на филма си "Изгрев и залез" Тарански предлага билет на просяк, за да събере публика за единствената си прожекция; разширени сцени от "Изгрев и залез", заедно с финални надписи; Симон получава картата си от Американската актьорска гилдия; Макс Сойер от клюкарското "Ехо" се появява; хигиенистка-фенка обяснява на Тарански как Симон е променила живота й; червената пътека и отново пренебрегвания Тарански; разширени сцени от "Вечност завинаги"; Тарански и бившата му жена в миг на нежност, изненадани от папарак (едва след тази сцена стават достъпните останалите 9); Макс Сойер се радва на ексклузивните кадри с пазаруването на Симон, когато научава че тя ще участва в телевизионно шоу; Сойер и помощникът му търсят къде се намира фалшивото дърво използвано за фон на интервюто със Симон; полицай опрощава катастрофата на Тарански, но иска да вземе манекена, приличащ на Симон; Сойер "открива" майката на Симон; помощникът на Сойер рови в боклука на Тарански, за да намери някоя сочна клюка; критиката хвали режисирания от Симон филм "Аз съм прасе"; всичко е измама, смята Тарански; пътя пред къщата на Тарански, покрит с цветя от верните фенове на Симон; лудата "майка" на Симон дава показания срещу Тарански.
– субтитрите на допълнителните материали са само на езици, популярни предимно по морето: чешки, полски и унгарски.
– за най-търпеливите: след финалните надписи има сценка с пазаруването на Симон, същите кадри ги има и в отпадналите сцени.

"Телефонна клопка"
Познати лица: Колин Фарел, Кийфър Съдърланд (предимно като глас)
Сюжет: Пощальонът звъни винаги два пъти, понякога и телефонната будка до теб, но вдигнеш ли слушалката веднъж, спасение няма, или поне не по лесния начин.
Допълнителни материали:
– коментар на режисьора: тъй като по самия филм няма какво толкова да се говори, режисьорът предимно обсъжда актьорите и актьорската игра.
– филм за филма: да снимаш филм за 10 дни, особено ако действието се развива в една телефонна будка, си има и своите предимства – снимките се правят последователно във времето и не се налага да мислиш за досадни подробности от декорите; може да се види и интересно приспобление за улавяне и симулация на дневна светлина, а е и забавно, че филмът не е сниман в Ню Йорк, както е по сценарий.

"Дюн"
Познати лица: Уилям Хърт (който и да е той)
Сюжет: Епичната пустинна сага в също толкова епичните почти 5 часа. Ако някой не е чел книгата, нека да погледне Евъргрийна в 15-ти брой, малко теоретична подготовка не е излишна.
Допълнителни материали:
– Изграждането на Дюн (Визията на създателите): да се хвалиш с дигитални ефекти на нивото на второкласна компютърна игра, при това във филм правен 2000-та година, е меко казано нелепо, но щом така го разбират... Признавам обаче, че за интериора, декорите и костюмите определено имат добър вкус.
– История на продукцията: когато снимаш филм за пустинна планета, естествено е основният ти пейзаж да е пустиня, но пък температурните разлики, променливата светлина и ситните песъчинки определено могат да откажат и най-упорития режисьор. Затова повечето снимки са правени в студио върху няколко кофи пясък и чудесен рисуван декор за фон, което пък придава на филма една странна театралност, от която – мисля – повече е спечелил, отколкото загубил.
– фотогалерия.
– кинотрейлъри: "Дюн", "Крул", "Близки срещи от третия вид", "Доктор Стрейнджлав": последните два си заслужават да се гледат, най-вече заради странния начин, по който навремето са правили трейлъри.
– "Децата на Дюн" са вече DVD-факт, след като на 14-ти ноември се появиха официално в Европа, дали и кога "Александра" ще го издадат – може би само Пол знае...
– оригиналното филмиране на "Дюн" е дело на Дейвид Линч с участието на Кайл МакКлоклън, Стинг (!!!), Патрик Стюарт и Макс фон Зюдов; въпреки че филмът е правен през далечната 1984, пясъчните червеи са си истински страшилища; за съжаление версията, която притежавам, е дублирана изцяло на немски без каквито и да е субтитри ("Ja, ja, Baron Harkonen, das ist fantastisch"), което убива половината удоволствие.

"Червената планета"
Познати лица: Вал Килмър, Кери-Ан Мос, Том Сайзмор (познат от култовите детски филми "Жега", "Родени убийци" и "Спасяването на редник Райън"), Саймън Бейкър (адвокатчето от сериала "Закрилникът")
Сюжет: Техниката има навик да изневерява винаги в най-неподходящия момент, което не е толкова страшно, стига да не реши да избива собствените си създатели. Като прибавим и анаеробни тревопасни буболечки, които внезапно откриват вкуса на човешкото месо, то червената планета ще се обагри с кръвта на мнозина кандидат-спасители на човечеството.
Допълнителни материали:
– Cast & Crew: кой кой е във филма.
– Отпаднали сцени
    * Шантилис и Сентън: двамата мъже се впускат в спомени за детството по повод рождения ден на дъщерята на Шантилис.
    * Греенхауз – в корабната оранжерия Бърченал изтъква – както винаги – собствените си достойнства.
    * Бекон и Жена – спомените на умиращия Шантилис, как окуражава Петънгил, как разговаря на религиозни теми с неверника Галахър.
    * Битката – Сентън всъщност пребива Петънгил, но му свършва въздухът и пада сам в пропастта.
    * Блокадата на ЕМИ – електронната гад блокира всякаква друга техника, включително и холокартите.
    * Спомен за целувка – нежност прелива между Бауман и Галахър, той я съветва да носи сутиен.
    * Картофената сцена – Бърченал признава единствената си грешка – зле клонирани картофи.
    * Ледената пещера – задушевен мъжки разговор, докато вън вие ледена вихрушка.

"Царството на огъня"
Познати лица: Матю МакКонъхи (за последно го видях да потъва с една подводница)
Сюжет: След поредицата "Железен орел" и "Топ Гън" си мислех, че съм научил всичко за въздушните битки. Но хеликоптер срещу дракон... Интересно дали присъствието на дракони прави един филм фентъзи? Но пък в крайна сметка като дойдат танковете, първоначалната магия винаги изчезва.
Допълнителни материали:
– Да вдъхнеш живот на ужаса: ето го и любимия MakingOf – започва с кинотрейлъра и продължава предимно с представяне на работата по драконите. – макети, анимация, анимация (споменах ли вече анимацията?) и другите ефекти, от време на време някой от актьорите се хили на камерата, продуцентът си хвали стоката.
– Ако те е страх от жега...: при филм с такова заглавие е нормално специалните ефекти да са предимно огнени. Като оставим настрана тоновете гориво, изхабени за снимките, е забавно да наблюдаваш работния ден на хора, които обичат да си играят с огъня; Рей Бредбъри определено щеше да ги хареса за прототип на свои герои.
– Разговор с Роб Бауман (режисьор): това ще е най-честният режисьор, чийто филм някога съм гледал. Човекът чистосърдечно си признава, че е правил второкласен филм, въпреки че се е опитвал да го направи от А-класа; освен това сам посочва недостатъците и слабостите на собствената си работа. Покрай другото говори за киновдъхновенията си, за досегашната си работа (дълго време е режисирал "Досиетата Х"), за филмите на ужасите и за ужасните филми, за това което ни плаши и разсмива.
– оригиналният кино трейлър.
– Видео-играта "Царството на огъня": просто реклама на играта – бъди драконов главорез (май така се превежда dragon slayer) или самото чудовище.
– отвратителните субтитри: когато главните герои затръгваха за "Кондон" (въпреки че по всички табели си пишеше "Лондон", а и това се чуваше отчетливо) просто си помислих, че това е странно нашенско разбиране за фентъзи-свят, малко ала Пратчет примерно. Но когато същите тези герои си пожелаха "Кека нощ", взе да ми просветва. Мога да преглътна и липсата на "ь" (всъщност заместването на буквата с "m"), ама очевидните правописни грешки... е, малко е прекалено.
– запомняща се реплика: "Какво може да бъде по-лошо от драконите?" – "Американците!".