MTG Mor

Magic the Gathering: Battlegrounds
Автор: Моридин

     Трябва да си призная, че с известно любопитство я очаквах тази игра, но изобщо не се бях поинтересувал какво ще представлява. И останах доста грубо изненадан. Първата масова игра по станалата доста известна и тук MTG (масова, защото Magic Online, който си го има от хиляда години, е платена история, което води до всичко друго, но не и до масовост) всъщност... няма почти нищо общо с MTG. И понеже до момента не познавам друг, който да е харесал игрицата, ще трябва да се оставите на пристрастното ми некомпетентно и необективно мнение, щото само аз съм й толкова навит, че да пиша ;).
       Та, подред. Набързо ще се спра на страничните елементи, преди да мина към геймплея:

     Графика: Ами, адски добра. Съществата са анимирани по един близък до максималното за днешните стандарти начин и, макар не особено разнообразни като движения и леко пикселярски, създават илюзията за много добре свършена работа. Терените са буквално взимащи дъха. За съжаление са не повече от седем-осем, но са наистина невероятно красиви. Да, по-красиви от на картите ;). Това без да броим терените от мисиите, де, там има доста повече, но понеже няма кинематографично интро в началото на битката, усещането леко се губи :). Магиите също са доста красиво визуализирани, пък тук щях да кажа, че има и добри лицеви анимации, но след нарочна проверка вследствие писанията на Рол – наистина няма. При все това фактът, че са ми останали в главата, е показателен :Р. Не, не за диоптъра ми, мерси. Изобщо, с една сравнително добра карта ще се насладите на истинско графично пиршество.

Оценка: 9/10

Музика и озвучаване: Не чак толкоз добри. Крясъците на съществата бързичко писват, писват и няколкото скриптирани реплики на героите, а постоянното произнасяне на глас на имената магиите – много нужно за геймплея, но това е друг въпрос – писва най-бързо. Иначе ако беше малце по-разнообразно, озвучаването щеше да си е доста добре, няма някакви големи недомислици и добре си пасва на обстановката и кричърите. Самата музика трудно успявате да й обърнете внимание, защото екшънът си е доста екшънест и трябва доста съсредоточаване. По принцип няма някакви особени композиции, ами е такава подгряваща музика..

Оценка: 7,5/10

Управление: По-скоро клонящо към неудобност. Доста е оригинално (за това малко повече в геймплей секцията), но е затормозяващо и дори след време пак е леко объркващо. Иначе хубаво (поне за мен) е, че мишка не се използва – съвсем щяхме да се омотаем. Всъщност тромавостта на управлението е една от главните причини да не преуспявате много в играта ;). А и гнъсната конзолност си личи, за да бъдем откровени.

Оценка: 7/10

Интуитивност и овладяване: Играта има много добър туториал в лицето на мисиите и много бързо ще навлезете в идеята на действието. Кривата на овладяване е плавна и мисля, че няма да имате проблеми. Наистина има едно-две необяснени работи, но за тях лесно се досещате и сами.

Оценка: 8,5/10

Изкуствен интелект: Зъл, но предвидим. За това повече след малко. По принцип гадовете не правят нещо особено умно, ами разчитат или на масовост, или на гадни магии, и си действат само с тях. На няколко пъти изпадах в ситуации, в които компът просто се чуди какво да направи, докато аз си изчакам да ми се напълни маната, и в общи линии прави глупости, вместо да ме помели.

Оценка: 6/10

     И така,
     Геймплей: Значи, както казах, играта няма почти нищо общо с истинския Magic. Това обаче не е съвсем вярно. Всъщност има, но концепциите на Magic-а са претворени по един особено перверзен и все пак будещ възхищение начин в – да бе, сериозно – реалновремеви summoning файтър, ако мога така да го нарека. Концепцията е сравнително оригинална и точно в този й вид аз поне не съм я виждал реализирана. По нещо напомня Magic&Mayhem, ама много смътно и много отдалеч.
     В общи линии идеята е такава – имате игрално поле, разделено на две. Вие сте отляво, противникът отдясно (на мултиплейър – според политическите пристрастия :р). Имате, както си му е редът в меджика, 20 точки живот. Имате си и герой, който в цял ръст се размотава по екрана. Целта в играта логично е да сведете противника до 0 живот. За да постигнете тази цел, имате две основни средства. Едното, което почти няма да използвате, е да го млатите с каквото оръжие ви е дала играта. Това му взима там 1 живот и толкоз. При това трябва да сте наясно, че позадържите ли се в полето на противника, почва да ви гори прозаичен магически огън и губите своя живот доста по-бързичко, отколкото сте в състояние да вземете неговия, дори да можехте да избягвате атаките му. Така или иначе не е това идеята. Идеята е да си призовавате същества, които да се бият за вас, и да му правите мазни магии. Тук идват в действие малкото допирни точки на играта с MTG, тъй като съществата, магиите и... хм... заклинанията (enchantments – за който няма идея от картите, нещо като действащи за цялата игра магии) си отговарят буквално на карти от самия меджик. Естествено, както сигурно знаете, картите са... да кажем, НАИСТИНА много, докато тук имате общо около 80 същества, магии и заклинания, така че изборът е доста осакатен. И за съжаление (или пък не), тези 80 са подбрани за целите на играта, а не на основа всеобщи любимци от MTG, така че ако очаквате да видите Nantuko Shade, Exalted Angel, Doubtless One и тем подобни веселяци, ще си останете излъгани.
     Та... значи. С течение на игралното време по терена ви се появяват кристални сфери, които представляват вашата мана. Започвате с нула и събирайки ги, си пълните *капацитета* за мана. Всяка магия/същ/закл, което призовете, си има определена цена и ви хаби от маната, както си е напълно логично. Изгубената мана се възстановява бавно, но никога не може да надхвърли моментния ви капацитет от сфери. Освен от самовъзстановяване, мана може да събирате й от т.нар. mana shards – кристалчета, които гадовете пръскат от себе си, като умрат. Когато вземете сфера (минавайки прозаично през нея, ако не стана ясно), маната ви също се пълни с една сфера нагоре. Та като призовете същества, те вървят напред към противника и се млатят или с него, или с неговите същества – което първо добарат. Фактът, че удрят това, което им е най-близо, а не можете да ги контролирате от една страна намалява грубо възможностите ви, но от друга поне за мен изисква допълнителна стратегия кога къде и какво да призовавате. Как стават самите битки? Всяко същество си има там power и toughness, като в меджика, и се бият, докато някое умре, или докато нанесат удар по вражеския герой. Когато едно от двете се случи и вашето същество още не е умряло, то се respawn-ва във вашето поле и отново тръгва напред, като – тук е разликата с меджика, взетите му точки toughness си остават взети. По този начин, когато вражеските кричъри останат на по едно кръв, най-идейно е да изтичате към тях и да им вкарате една тупалка с тоягата – така умират, без да успеят да нанесат никакво поражение нито на вас, нито на вашите същества. Естествено, ако не сте достатъчно сръчни, ще си ви ударят. Ако се наложи да ви ударят (на повече от едно кръв са, и не можете да ги убиете с един удар), имате възможност да задържите Ctrl и да си направите магически щит, който намалява поражението, което ви нанасят, наполовина, но това хаби мана. Друго важно нещо е, че в един и същи момент може да сте призовали не повече от пет същества и не повече от две заклинания (ако сте с два цвята – по едно заклинание от цвят).
     Натрапва се логичният въпрос как точно призоваваме същества и правим магии, както и с какви от въпросните разполагаме. Отговорът на първия въпрос е в малко шантавия интерфейс. Значи, по игралното поле се движите там с някакви посоки, а отделно в долния десен ъгъл на екрана имате три кръгчета – едно за магии, едно за същества и едно за заклинания. Това е вашият spellbook. На всяко от кръгчетата отговаря по едно копче (да кажем No 1, 2, 3), с което го активирате и влизате в съответната секция, която е на “страници” от по още три кръгчета, всяко от които отново активиртате със съответното копченце (1, 2 или 3), а между страниците се движите с други копчета. Имате и копче за връщане назад из секциите. Звучи доста сложно и всъщност си е така – шест бутона общо, без посоките, но все пак след известно време се свиква, макар че аз още се бъркам, особено като не гледам какво правя. Иначе преди началото на всеки дуел имате възможност да редактирате spellbook-а си, като поставите общо 10 обекта (независимо от типа им) по слотовете на книгата. Може да си сложите 10 същества, или пък 3 магии, 3 същества и 4 заклинания, и т.н. Това, с което разполагате, се определя от цвета на героя, с който играете – както знаем от меджика: черен, червен, бял, зелен и син.      Можете да избирате между 4 вида игра. Едното е Practice duel, което е в общи линии безсмислено май и е само за тренировка. Другото е Quest, което са мисиите. Бързам да кажа, че в тая игра сюжет НЯМА. Което е гаден минус, защото историята на Меджика определено си струва. Има някакво бегло извинение там, колкото да вървят някакви мисии, но самите мисии всъщност са един голям туториал, в който постепенно се научавате как и кога да използвате всички магии на всичките пет цвята герои. Започвате с червените, после зелените и т.н. Има 5 chapter-а, като на края на всеки има един бос от цвета, с който ще започнете следващия chapter. Това са Multani, Akroma, Arcanis, Ihsan’s Shade и... хм... не го знам червеният кой е, всъщност. Босовете са доста по-зли и ще трябва да вложите цялото си събрано умение, за да ги победите, но пак не са максимално трудни. Самите chapter-и са от по около 15 мисии всеки, като на края на всяка мисия ви дават по някоя магия, която задължително трябва да използвате, за да минете следващата мисия. Мисиите са разнообразни, някои са да направите нещо за определено време, други са си типично меле с всичко събрано до момента. Освен това имате и още два типа игра – Arcade Duel и VS Duel. Първото е нещо като tournament-а в Mortal Kombat. Избирате си един персонаж от петте предложени и трябва да побеждавате подред противниците, като ако някъде се провалите и откажете (има си слава богу Retry), прогресът ви се губи и почвате отначало. Между другото сейвове няма и играта е на профили. Конзолите са навсякъде. Поне при Quest всяка стигната мисия ви се брои за такава и занапред и можете да си почнете оттам. Та на Arcade имате значи пет доста слаби персонажа на първо ниво. Трябва да победите всички тях и бос (босовете са мисля че в разбъркан ред същите от мисиите, но тук владеят по два цвята магии, вместо по един), за да отключите персонажа в съответния цвят от следващото ниво, който е по-мощен и има повече магии. Ако минете и него по същия начин, отключвате съответния персонаж от трето ниво и така. С отключените персонажи можете да играете на един компютър двама (джойстик и клавиатура) един срещу друг във VS Duel. Отделно си има истински мрежов мултиплейър, където може да играте и вие с двуцветни персонажи и пълен набор магии.
     Всичко това е на теория. Какво е играта на практика. Ами в повечето случаи едно хаотично меле, в което призовавате наред кричъри и млатите, докато спечелите – или по-често, докато загубите. Тук е важен и моментът с произнасянето на магиите на глас, което споменах. Понеже трябва главно да се съсредоточите върху собствените си действия, събирането на мана и следенето кога какво може да се призове, това да знаете какво прави врага, без да гледате към него, е много полезно. При все това си губите наред. Играта е адски изнервяща и нещо ви тика да пробвате отново и отново. Обикновено правилна тактика има. Понякога обаче си е на чист късмет. Всичко това важи за меле-мисиите и дуелите. В останалите мисии се иска просто да се сетите какво трябва да направите. За съжаление геймплеят се състои точно в това – пробвате N пъти, накрая намирате правилната схема, печелите и после пак. Малко тъпо, но пък е доста завладяващо и като ви бият за незнамсикой път, просто веднага кликате Retry бутона, решени да им покажете вече на изродите кой е шефът в цялата работа. Има няколко мисии, които ми се струваха просто абсолютно неминаваеми, докато накрая все пак се оказва, че имало начин. Това е и един от големите проблеми на играта – небалансирана е. Някои мисии са много трудни, някои са адски лесни. От друга страна, лесните ви служат за заслужена почивка след трудните, но пак просто някои клонят към невъзможност. Арканис, гадното копеленце, сега като се сетя... Иначе специално за мисиите имате по два Hint-а, които ви подсказват малко най-правилната схема, но с течение на времето, те стават все по-неинформиращи.
     Друг проблем е, че цветовете не са много балансирани също. Истината е, че портването към реално време пречи да са предадени добре характеристиките им от истинския меджик и балансът е нарушен. В общи линии зеленето е адски силно и шансът да загубите дуел със зелен герой е доста малък, освен срещу нечестно злите босове с пълна мана. Зелените имат много мощни евтини същества (Elvish Warrior, копеленцето гадно), имат невероятно зли помпащи магии (Giant Growth, Run Wild, Overrun), мана акселератори (Llanowar Elf, Untamed Wilds, Priestess of Titania), блокъри (гадния гнусен паяк, мамка му), нечовешки зли скъпи и големи същества (RushWood Elemental, Ancient Silverback, Gorilla Chieftain и най-вече Avatar of Might), че и enchantment дистройър. Изобщо, със зелените ще се чудите как точно да го захванете противника, имате толкова много опции. Може да си карате на скъпи кричъри, може и само на Elvish-чета – като им вкарате един Giant Growth и един Run Wild и стават машини за убиване просто. Или пък да нафраскате пет произволни изрода и да пуснете един Overrun. Безотказно. Ако имате после и мана за Giant Growth-ове, противникът директно загива. Нямате енчантмънти, ма за какво са ви?
     Сравнително по-зле са белите и червените. Червените имат силна начална игра с бързи гоблини (тук Haste ви прави съществата по-бързи ;), но срещу зелени това издиша заради Elvish Warrior-ите. Наместо това разполагат с добри магии за взимане на кръв (Engulf in Flames, Scorching Missile), както и нелоши скъпи същества (Volcanic Dragon, Magma Giant) и помпащи магии (Reckless Charge). Специално на доста евтините Engulf in Flames и Reckless Charge е добре да се разчита. Играта с червените е непрестанен flood с Raging Goblin (или какъвто и да е гоблин, ако сте вкарали енчантмънта за Haste), много Engulf in Flames и отвреме-навреме някой гоблин-летец, ако няма кой да го спре. А като извадите вече големите лоши същества, става по-лесно. Добре е и да вкарате два от Gratuitous Violence енчантмънтите, които удвояват нанесения от кричърите ви damage. Имате на разположние и магията Threaten, с която да крадете кричъри на врага, но реално тя е почти неизползваема.
     Белите пък, ако не се бият срещу зелени, имат евтини летящи същества (практически осигурен ранна атака, но Suntail Hawks са с по едно кръв и ако не напускате много заедно, вражеският герой си ги бие сам) и добра начална защита (Youthful Knight). Имат си и същество за пълнене на кръв (Venerable Monk), но е скъп и рядко ще прибягвате до него. По-скоро трябва да си осигурите добра защита (много помага Blessed Orator, особено кат са двама) и да се доберете до ваденето на Warrior Angel и Angel of Retribution. Вторият е почти неубиваем, а първият ви пълни кръв, когато удря, но за съжаление умира доста лесно. Затова пък магийката Spiritualize (някакъв rip на Spirit Link :) дава същото умение на произволен ваш кричър. Отделно си имате и Thunder Spirit за дотогава, който е по-лека версия, но има First Strike (нанася пръв поражение на врага) и мре значително по-трудно. Та пускате ги тия, бълвате малко земни същества и му разказвате играта брутално. Имате на разположение и един полезен enchantment, благодарение на който не могат да ви нанесат над 3 damage, а ако го дублирате и ползвате щит, почти не губите живот. Ако сте ентусиасти, има и един enchantment да печелите играта на 50 живот, но той е повече за цвят – реално не може да го използвате смислено. И разбира се, ако нещата стигнат дотам, а пък имате и мана – Wrath of God избива всички същества по терена.
     Доста по-зле са сините. Играта с тях е адски бавна, много трудно събират мана за свестни кричъри и се налага бързо да я хабят. За съжаление сините са лишени в реалновремева обстановка от редица предимства, които имат в истинската походова игра, и които ги правят един от най-зловещите цветове. Имат си Counterspell, с който да спират чуждите магии, но тук трябва да го направите реално, т.е. да налучакате кога врагът ще направи магия и да имате нужната мана, за да го спрете, докато я прави, че и докато го правите тоя Counterspell, си ви удрят гадовете най-спокойно. Кофти е, и не върши много работа, играта върви на много по-бързи обороти. Имате си и Unsummon, но той не трепе същества, а само ги respawn-ва и не печелите абсолютно нищо от него, щото сте си изхабили маната, която сте чакали да ви се напълни за нещо по-смислено. При все това повечето време ще го карате именно на панически Unsummon-и, белким бавно съберете някаква мана. Съществата на сините са много слаби и чак когато съберете мана за Fighting Drake, Air Elemental и Mahamoti Djinn, може да постигнете нещо, поне във въздуха. По земя имате главно една костенурка блокър (не тръгва да напада към противника) и това е. Единственото ви реално предимство са няколко заклинания (Pendril Mists), които точат от маната на противника и се гаврят със съществата му, както и няколко магии с подобен ефект (Deluge, Mana short, etc). Арканис, изродът (синият бос), само на такива простотии разчиташе.
     Доколкото малко съм играл с тях обаче, най-некадърно са направени черните. Те просто не могат да се противопоставят смислено на нищо и не отговарят много на меджик варианта си. В началото имат във въздуха Death Head Buzzard, който е нож с две остриета, тъй като като го убият и ви утрепва и вашите същества – в по-голяма степен, отколкото тези на врага, които обикновено са с повече кръв. Шансът ви с него е в смотаното AI, тъй като врагът почти винаги си пази съществата и се оставя Buzzard-а да го удари (то и вие това ще правите срещу черните, де ;), като после адски нелогично изчаква няколко Buzzard-а да го нападнат и убива един, което убива всички други Buzzard-и (при смърт взима по едно кръв на всички други същества) и така много по-сигурно утрепва своите кричъри. Странно. Та, черните. По земя имате адски бавно движещия се Carnophage, който е скъп и на всичкото отгоре ви взима кръв като се respawn-не. По-нататък вече имате по-мощния Jiza’m Djinn, адски зъл изрод с голяма атака, но той също е скъп, и също ви взима кръв. Изобщо не е добре, доколкото съм играл, да карате на същества с черните. Вместо това използвайте Vicious Hunger – взима две кръв от същество и ви го дава на вас. Малко е скъпо (4 мана), но ако не правите нищо друго, не е проблем. Отвреме-навреме хвърляте по някой Buzzard и противникът, както казахме, им се оставя. Когато го свалите на около 7-8, а вие сте над 20, просто отивате при него и го млатите, докато умре. Аз поне така се оправих с първото ниво в Arcade с черния герой. Безотказна тактика, но е голяма скука. Имате и нелоши енчантмънти (Liability взима по едно кръв на врага, когато му умре същество), но и те трудно се използват, ако ви влязат масирано – зелени, червени, бели.
     Последното нещо, на което ще се спра, е как са имплементирани уменията от меджика в играта – според мен доста оригинално, но с няколко несполучливи решения. За counterspell, haste и first strike вече казах. В техен стил е и всичко останало. Уменията са извъртяни така, че да имат смисъл в реално време и придават един странен изглед на познатото ни от меджика. Примерно trample дава на съществата способността след като убият някой вражески кричър, да не се respawn-нат, а да продължат към героя, докато не го ударят. Lannowar елфите пък генерират мана кристалчета. Изобщо, всичко е някак хитро преобърнато и оставя приятно чувство на нещо познато, видяно под нов ъгъл.

Оценка: 8,5/10

В заключение искам да кажа, че на игрицата според мен си струва да се даде шанс, макар че върлите Magic фенове едва ли ще я харесат (за тях си е разочароваща, логично), нито пък ще допадне на сериозни геймъри, тъй като концепцията й не предлага никакво особено предизвикателство. Безсмислена е и няма почти нищо общо с картите. Но какво от това? Защо трябва да й е това целта? Това просто не е игра по Меджик, а игра, свързана най-общо с концепцията за Меджик. И като такава не е неочаквано разочарование, а е забавна времегубка. И ако имате въпросното свободно време за губене, пробвайте и после си признайте, че е много зарибяващо ;).

Обща оценка: 7/10

Обратно към "Маgic: The Gathering: Battlegrounds"