Spirited Away
Автор: Роланд

     От две години вече Оскар се присъжда и на пълнометражен анимационен филм. За първи път наградата беше дадена на напълно заслужаващия я "Шрек", а миналата година я отнесе едно аниме, наречено "Spirited Away". Естествено това нямаше как да не предизвика интерес, както и притеснение, защото знаем, че качественото аниме има малко общо с представите на американците за добро забавление. Оказва се, че притеснението е било ненужно, защото филмът по особено артистичен начин успява хем да бъде подходящ за американските дечица, хем да каже още нещо в добавка, хем и да е наистина нестандартен. Той е нещо като модерен прочит на "Алиса в страната на чудесата", нещо като епично фентъзи, нещо като приказка на братя Грим, нещо като хорър... и доста още други неща. Но всичко е подчинено на невероятната атмосфера на приказност, която струи от всеки кадър.

     Историята започва съвсем нормално. Малката Чихиро и семейството й се преместват в ново жилище. По пътя към новата си къща объркват пътя и попадат пред странен тунел, прикрит сред гората до града. Подтиквани от любопитство, те влизат в тунела... за да започне най-невероятното приключение в живота на момиченцето. Попадайки в града на магьосницата Юбаба, родителите на Чихиро бързо попадат в плен и изгубват човешкия си облик. Самата тя трябва или да остане като слугиня в банята на Боговете, или да бъде сполетяна от същото, което се е случило с майка й и баща й. Юбаба отнема името й, добивайки пълна власт над нея и я изпраща да върши най-черната работа, която може да се намери в огромния замък. На нейна страна обаче е Хаку – мистериозно момче, привидно на нейната възраст, владеещо странни и необясними сили. С негова помощ, както и благодарение на смелостта си и силата на новозараждащата се любов, загубилата истинското си име Сен трябва да си спомни коя е, да спаси семейството си и да се върне обратно в своя свят.
     Може би не звучи много интересно, но, уверявам ви, наистина е такова. Ако човек се замисли над компонентите, съставляващи сюжета, няма да види нищо кой знае колко впечатляващо, и все пак цялото по някакъв начин е много повече от сбора на тези компоненти. В историята са вкарани много чисто приказни елементи, прекарани през модерна и нестандартна призма – злата магьосница Юбаба, която обаче е по съвместителство и алчен бизнесмен, "добрият и силен принц" Хаку, който също крие не една и две черни тайни за себе си, чудовището "Без Лице", за което ще стане дума по-късно, Бебето, което е едновременно чудовищно и невинно... Всичко, както вече казах, е подчинено на приказността и същевременно е малко по-сериозно от обикновената приказка. Амалгамата е невероятна.
      Оценка 9/10

      Анимацията също е в такъв стил, че да подчертава написаното по-горе. Едновременно простичка, подобна на тази от епизода "Beyond" на "Animatrix", но и детайлна, когато трябва. Повечето герои имат по нещо карикатурно или гротескно в себе си – Чихиро е нарисувана с леко бебешки черти и тънки крайници, за да се подчертае колко малка и невинна е. Юбаба има огромна глава и миниатюрно тяло под нея и това някак не изглежда странно в този свят. Други герои изглеждат като паяци, като риби или като жаби и всичко сякаш подчертава именно тази атсмосфера като в "Алиса" – едновременно достатъчно реално, за да може човек да си помисли, че това е истинският свят, и достатъчно странно и различно, за да осъзнае, че това е друга, но не по-малко жива реалност.
     Като изключим рисунъка на героите, всичко останало е напълно реалистично и детайлно нарисувано. На места леката комичност и карикатурност на стила помага да се разведри атмосферата, на други се оказва просто още един щрих, действащ в името на мрачното внушение. Защото не всичко в страната на чудесата е приказка и на места чистият хорър не ви мърда. И въпреки това всичко е много, много красиво.
      Оценка 9/10

      Музиката е прекрасна. Тя е може би най-американското във филма, но това не й пречи да носи и типично японска нестандартност. Симфонична е през цялото време и песни няма, но това само помага за доизграждането на – не знам за кой път го казвам – приказната атмосфера. Подчертано епична дори на места, на които това не е задължително, тя някак приковава вниманието към екрана, дори там да не става нещо прекалено интересно.
      Оценка 8/10

      Героите са кой от кого по-шантави. На първо място е Чихиро, която май е единственият що годе нормален образ във филма. Малко момиченце, не по-голямо от 9-10 години, тя е второто аниме-дете, което не можа да ме подразни нито веднъж. Невинна и ранима, по детски наивна, а същевременно смела и жертвоготовна, тя е всъщност съвършената героиня на приказка.
     Следва Хаку, който е и единственият нормално нарисуван герой. Той помага на Чихиро в началото, когато още е объркана и не знае какво става около нея. Ролята му обаче не се оказва много по-различна от нейната. Той е самоуверен и мълчалив, владеещ странни сили и много от слугите в банята се страхуват от него или направо го мразят, смятайки, че той е довереник на Юбаба. Но нали знаете, пред истинската любов пречки няма ;)
     Въпросната Юбаба е абсолютен кретен :) Някаква невероятна смес от злата магьосница, вечно опортюнистично настроения бизнесмен, свадливата свекърва и любящата и разглезваща детето си майка, вещицата е като цяло почти комичен персонаж и всъщност не е точно лоша. Просто си гледа интересите. Но няма как да не я заобичате, щом я видите. И да не се разхилите.
      Камаджи работи в котелното и се изживява в ролята на добрия чичо за Чихиро. Освен това е паякоподобен дядка с шест произволно удължаващи се трипръсти ръце и цайси като на Морфей от "Матрицата". Пълен изрод :)
      Лин е слугиня в банята, която става най-добрата приятелка на Чихиро. Това, мисля, казва всичко.
      "Без Лице" е най-странният персонаж във филма. Гротескно създание, чиято липса на лице символизира и липсата на същност, на смисъл. То има разум, а няма цел, и това го прави може би единственият наистина трагичен образ във филма. Повече обаче не издавам ;)

      Атмосферата или това, около което се върти всичко. Филмът има страхотна история, прекрасна музика, интересни герои и много красива анимация, но главното, което ще ви остане накрая, е именно атмосферата. Може би затова ми е толкова трудно да пиша за отделните компоненти, защото всичко всъщност е част от нея, а тя не може да се раздроби и разгледа подробно. Тя просто се усеща. Затова се и извинявам, ако не съм бил достатъчно убедителен или разбираем в предишните редове. Просто всичко, поентвам, всичко е част от атмосферата. Неделима част. А тя самата е наистина невероятна. Вече писах многократно за приказността, но тя е на моменти и плашеща, създаваща впечатлението, че случващото се, макар и да изглежда реално, е всъщност само илюзия, само сянка (неслучайно използвам тази дума, който гледа филма, ще разбере защо). А може би просто че ние не сме се настроили правилно, за да възприемем истината, може би ние самите сме сенките, а това е истинският свят, който ние възприемаме като през опушено стъкло. Много и все толкова отвлечени мисли могат да се навъдят в главата ви, след като гледате "Spirited Away". И може би всичките са всъщност правилни, кой знае. Това, което аз разбрах обаче, е, че филмът е многопластов по някакъв начин, макар на повърхността да е почти детски. Създава усещането за нещо повече и го създава по невероятно красив във всяко отношение начин. А дали наистина има нещо повече дори няма чак такова значение...
      Оценка 10/10

      И така, искам да се извиня. Статията не се получи хубава и не мисля, че бих могъл да я оправя по някакъв начин. Но истината е, че "Spirited Away" не може да се разглежда по компоненти. Вече го написах в частта за атмосферата, ще го повторя пак – той е сбор от много неща, но същевременно е и много повече и опитаме ли се да му правим дисекция, всичко отива по дяволите. Затова просто ми се доверете или недейте, гледайте го или не, в зависимост от това доколко все пак съм бил убедителен. Знам, че никой, който ми повярва, няма да сбърка. Това е филм, който дълго няма да забравя. Филм, който предлага всичко и на всеки. Предлага храна за размисъл на по-философски настроените, предлага качествена приказка на по-младите или просто по-детински настроените. Предлага екшън и романтика, меланхолия и ужас и всичко в една неразделима сплав, която не би могла да остави никого безучастен. И в крайна сметка, предлага ни пример, че наградата Оскар не винаги означава просто много пари и холивудизиран боклук.
      Обща оценка 10/10