Станислав Лем
Автор: Демандред

     Този брой ще го запомня с разбиването на англосаксонския монопол в две от основните рубрики на списанието ни – тази и Евъргрийна. Със сигурност Лем и братя Стругацки заслужават напълно тази чест.

     И така, на дневен ред е полският гений на научната фантастика Станислав Лем. Биографията му съвсем накратко: роден 1921г. в Лвов, Полша, в семейството на лекар. Следва медицина в Лвовския университет от 1939г., а след края на Втората световна война, когато Лвов се оказва в границите на СССР, се преселва в Краков и завършва медицина в Ягелонския университет там. Първият му роман “Човекът от Марс” (който сам определя като ужасно слаб) е публикуван през 1946г. в няколко броя на местен вестник. През 1951г. е издадена първата му книга “Астронавти”. През 1976г. е изключен скандално от SFWA (Science Fiction Writers of America), след като през 1974г. Филип Дик го обвинява в писмо до ФБР, че е марксист, комунистически агент и дори че Лем е всъщност комитет от автори, поради разнообразния стил и проблематика в творбите му. Всъщност основната причина и за двете са суровите критики на Лем към американската фантастика, които обиждат автори като Фармър и Дик. През 1982г. авторът напуска Полша заради размириците по това време и остава 6 години в Западен Берлин и Виена. Връща се в Полша през 1988г. и живее там и досега.
     Самият факт, че е поляк, а е постигнал огромна известност сред почитателите на фантастиката в цял свят, говори сам по себе си. Замислете се колко автори, които не са американци, англичани или поне руснаци, са постигнали същото. Аз лично се сещам единствено за Жюл Верн. Отчитайки и факта, че е трябвало да се бори с цензурата на комунистите в Полша, това си е удивително постижение.
     И все пак, какво прави Лем толкова велик? Първо, за мен той е най-разнообразният автор на научна фантастика. Може да пише по съвсем различен начин в зависимост от целите си – изключително лековат и веселяшки стил в сатиричните “Звездни дневници”, мрачно-сериозно философски настроен в “Соларис”, “Завръщане от звездите” и т.н., есеистично-научен стил в творби като “Библиотека на 21-век” и “Summa Technologiae”. Просто е трудно да се повярва, че един и същ човек е писал “Звездни дневници” и “Кибериада” с техния хумор, блестящи пародийни идеи и изключително лек и увличащ стил, и примерно “Приключенията на звездния навигатор Пиркс” и “Непобедимият”, които са напълно сериозни, дори мрачни, всичко е перфектно научно издържано в най-добрите традиции на hard Sci-Fi, липсва стандартният хепиенд и т.н.
     Второ, той е един от авторите с най-оригинални и многобройни идеи въобще. Сам в разказ от 30-тина страници той развива идеи, които по-малко креативен негов колега би използвал за двутомен роман. Типичен пример – в един от разказите на “Кибериада” – “Приказка за трите разказващи машини на крал Гениалон” – има толкова блестящи хрумвания, че биха стигнали за 3-4 средно дълги романа на някой с умение и желание да разтяга локуми (Защо ли все се сещам за Робърт Джордан в такива случаи...:) (идея нямам :Р – бел. на Рол). ”Кибериада” е може би една от най-самобитните и оригинални книги в цялата Sci-Fi, изключителна комбинация между приказка и фантастика, едновременно страшно забавна и дълбоко философска на места. “Звездни дневници”, писани през далечната 1957г., е един от най-първите пробиви на пародийното и сатиричното в доминирания от сериозни, научно издържани и често суховати творби свят на научната фантастика. Примерите за оригиналност, блестящи идеи и изключителна креативност при Лем са твърде много, за да бъдат изброявани подробно, просто хващате почти произволна негова книга, прочитате я и поглеждате годината, в която е написана. Шансът да се изумите колко напредничаво за времето си е това произведение е доста голям. Друг аспект на неговата оригиналност и креативност е способността му да измисля буквално стотици нови думи и неологизми, за да изрази най-точно идеята на произведението си, голяма част от тях изключително находчиви.
     Трето, Лем винаги изследва в творбите си сложни и интересни философски и морални проблеми. При него липсват типичните за почти всички други автори “plot-driven” творби, които прочиташ и забравяш до следващата седмица. Лем е скептик в своя светоглед и избягва елементарния и нереалистичен хепиенд, такъв няма в нито една от всичките му творби, които съм чел. Както е типично за наистина добрите автори, занимаващи се със сложна проблематика, той обикновено оставя края отворен и свободен за личностна интерпретация от читателя, което се отнася и за основните изводи от многобройните му творби. Освен това, може и да съм пристрастен, но от всичките му творби личи, че Лем е не просто страхотен писател (не че това е малко), а гений с изключително разностранен талант и огромни познания в науката, литературата и други области.
     Време е да вметна някой минус да симулирам обективност, че взе да става като платена реклама :P (хмм, това ме навежда на някои тревожни мисли – дали е? Къде е тогава делът за списанието, искам да попитам?! :РР – бел. Клио). Тъй като Лем за мен е един от най-добрите фантасти за всички времена (не казвам “Най-добрия”, защото не мога да избера един измежду няколкото най-любими автори, иначе е безспорно на върха на личната ми класация), ще е доста трудно, но ще се опитам. И така:

     – Почти пълна липса на женски образи, да не говорим за главни герои. Предчувствам гневния вой на феминистките и най-вече постфеминистките :P (Да, Морви, за теб става дума, за кой друг? :P (е какво, аз не се ли класирам? – бел. на разочарован и наранен Рол)). Странно обаче, преди да започна да пиша статията, това никога не ми беше правило впечатление, добре, че го видях споменато в едно Интернет ревю (“Male chauvinistic pig” (така, де, освен ако не е "Шовинистично мъжко прасе", нали? – бел. на Рол) – имам чувството, че това ще е коментарът на феминистиките тук (Не забравяй и постфеминистките, че Морви ще те бие – бел. Инстиктът за самосъхранение :P (Мне, как ти хрумна? Разбира се, че нямаше да е това, щеше да има добавено и “egoistic” :рр – бел. разочарована от пропуснатата възможност да си го върне на мъжете с бой Морвен))).
     – Изграждането на реалистични и интересни герои никога не е била силна страна на Лем с някои редки изключения, но както казва сам, той винаги акцентира на проблемите, които разглежда, а не върху героите, а с това обикновено се справя перфектно, тъй че не е особен проблем. Пък и героите може да не се открояват особено, но пък не са и дразнещи, което не е малко.

     – Повечето произведения на Лем са в първо лице (“Соларис”, "Звездни дневници", “Завръщане от звездите” и т.н.), което не е проблем за мен, но пък доста хора се оплакват от това, тъй че го споменавам.

     – След “златния” му период (според мен) в края на 50-те и 60-те години, стилът на Лем започва да става твърде тежък, а и проблематиката, към която се насочва, става твърде научна и суховата, а и твърде тежка често за обикновения читател. Произведения като “Summa technologae” и “Библиотека на 21-век” са несъмнено интересни с проблемите и идеите си, но като литература отстъпват много на класиките на Лем и са по-близки до чисто научни съчинения и есета.

     Основни произведения – ще ги подредя според личните ми предпочитания, въпреки че подобна класация е напълно условна, всички споменати творби по-долу са сред най-любимите ми книги и субективната разлика в качеството за мен е минимална:

     – “Звездни дневници” – ако мислите, че “Пътеводителят” е най-смешната фантастика в историята, това е книгата, която има голям шанс да промени мнението ви (Предчувствам редакторската намеса тук :P (къде, къде? – бел. на редакторски намесващ се Рол (Колеги, моля, прекратете коментарния произвол! – бел. Редакторска намеса (скрий се, бе, Мор :Р – бел. на Другата Редакторска намеса))). Една от най-забавните книги, които съм чел, и едновременно с това успяваща да има сериозно послание и въздействащи идеи, без от това да страда хуморът. Представлява сборник от разкази за “космическия барон Мюнхаузен” Ийон Тихи и неговите невероятни сатиристично-гротескни пътешествия из Космоса. Пародират се повечето клишета на доминиращата за периода “hard Sci-Fi”, както и какво ли още не. Особено “Двадесетото пътешествие” с невероятната си история за института, променящ историята на човечеството, просто трябва да се прочете.

     – ”Соларис” – най-добрата от сериозните книги на Лем, както и безспорно най-известната от тях. Сюжетът с две думи – Крис Келвин пристига на станция, намираща се в орбита около планетата Соларис, която е родна за огромен разумен океан, с който хората се опитват безуспошно да контактуват и разберат. Книгата е изумителна интерпретация на вечната тема за контакта с чуждия разум, и типично за Лем, този контакт се оказва труден и почти невъзможен, а разбирането на океана от земните хора – абсолютно невъзможно. Другата основна тема в книгата е за любовта и жертвите, които трябва и могат да се правят в нейно име, също е отлично развита и интегрирана в генералната тема и тон на романа .

     – “Кибериада” – най-добрият пример за креативния гений на Лем (да, знам, повторих това за оригиналността и иновативността около 20 пъти досега, но повярвайте, няма друг начин да се говори за този автор :)). Както споменах по-горе, това е една вълшебна комбинация от космическа фантастика и приказка, проследяваща невероятните приключения на двамата велики конструктори Трурл и Клапауций из целия Космос, на служба на всемъзможни крале и залавящи се с най-различни забавни и увлекателни проблеми. Някои от историите са по-смешни, други по-задълбочени, а най-добрите – и двете, – но всичките си струва да се прочетат, ако не за друго, за да се види бликащата отвсякъде изобретателност и свежи идеи на автора.

     – “Конгрес по футурология“ – поредното произведение с главен герой Ийон Тихи, който този път е на Земята, и след много перипетии попада в едно бъдеще, което е едновременно прекрасно и ужасно. Всичко вече става с нови химикали, заблуждаващи мозъка, и само с едно хапче можете да станете блестящ генерал или да научите цялата висша математика, както и да живеете в такъв стряскащо реалистичен свят, какъвто си пожелаете. Типично за Лем обаче нещата не са толкова добре, колкото изглеждат на пръв поглед, и след серия от сюжетни обрати идва един смазващо оригинален и въздействащ финал. Книгата е пародийно-гротескна, с доста по-мрачна атмосфера и послание от тази на “Звездни дневници”, много забавна, но и още повече въздействаща на по-дълбоко ниво. 30 години преди “Матрицата” идеите за това какво е реално и доколко можем да се доверим на мозъка си за това са развити по един много по-убедителен начин (е, няма ги невероятните специални ефекти, но пък е около 10000 пъти по-смешно, затова аз си предпочитам “Конгрес по футурология”:P).

     Спирам дотук, пропускам немалко блестящи книги, но все пак целта не е да пиша ревюта на всичките книги на Лем, а да дам обща представа за творчеството му.
     Интересно е да се отбележи, че при всички книги на Лем, които съм чел, преводите са страхотни (доколкото мога да преценя, все пак не знам полски), а и често преводачи са имена като Боян Биолчев и Огнян Сапарев, в момента ректори съответно на Софийския и Пловдивския университет.

     И за финал не може да не се оплача, че издателите в нашата мила татковина упорито игнорират велик фантаст като Лем , а издават купища бози от американски занаятчии, които не могат да му стъпят на малкия пръст. Да, знам, че голяма част от произведенията му са издадени преди 1989г., но пробвали ли сте да ги търсите? Мога да ви уверя, че никак не е лесно, а и са цензурирани на места. Затова призовавам всички издатели, четящи това – моля ви, издайте или преиздайте книгите на Лем, сигурен съм че ще има интерес към тях! А за обикновените читатели като финал ще кажа, че ако обичате фантастиката, просто трябва да прочетете нещо от Лем, може и да го намразите, но има и голям шанс да ще ви стане от любимите автори.

     Библиография на български:

      “Астронавти” – ИК ”Народна младеж”, 1958г.
      “Соларис” – ИК “Народна култура”, 1965г.
      “Облакът на Магелан” ИК ”Народна младеж”, 1966г.
      “Кибериада” – ИК “Народна младеж”, 1969г.
      “Непобедимият” – ИК “Народна култура”, 1969г.
      “Приключенията на звездния навигатор Пиркс” – ИК “Народна младеж" ,1974г.
      “Завръщане от звездите” – ИК “Георги Бакалов” (библ. "Галактика"), 1979г.
      “Сенна хрема” – ИК "Отечество", 1979г.
      “Еден” – ИК "Христо Г. Данов", 1981г.
      “Звездни дневници” – ИК “Георги Бакалов”(библ. “Галактика”), 1984г.
      “Високият замък” – ИК “Отечество” 1985г.
      “Събрани съчинения в два тома” – ИК “Народна младеж”, 1988г.
      “Фиаско” – ИК ”Георги Бакалов” (библ.”Галактика”),1991г.
      “Конгрес по футурология” – ИК "Аргус", 1994г.
      “Кибериада” (пълно и нецезурирано издание) Том Първи – ИК “Мириам”, 1998г

     Библиография на полски не мисля, че е особено нужна в случая, а и тя е страшно дълга, но ако някой все пак се интересува, може да погледне този линк:

      http://www.rpi.edu/~sofkam/lem/lempol.htm