HALO
Aвтор: Glorian
Ето че след близо двегодишно чакане конзолната легенда "Halo", с достойнството на все още елитна, макар и не в първа младост, кака, се настани на моята преживяла какво ли не щайга (момент да си поема дъх, с това изречение почти си бих рекорда). Какво ли толкова може да предложи една двегодишна игра от един xхx-box (пппрощавайте за заекването)? Още повече директен порт, без каквато и да е актуализация на управлението и графиката, отговаряща на мощта на средностатистическа машина от днешния ден?? От друга страна си спомних приятната конзолна изненада, наречена Enclave, и с благосклонно любопитство double click-нах върху shortcut-a "Halo" на десктопа си (абе малко не на място, ама никой ли не е чувал за зловещата тайна на MS, наречена Quick Launch Toolbar? – бел. Мор).
Започна. Едва подал носа си (уви, не малък), играта ме засмука, както прахосмукачка скрит зад раклата чорап. Музиката омайно ме прегърна и понесе в космоса, като почти забравих къде и за какво съм влязъл. На 7-мия път от повторението на главната тема разтърсих глава и установих, че е време за Action!
Противно на правилата обаче, няма да продължа по стандартната рецепта, описваща предисторията, вида на оръжията, дълбоката атипично-психологична драма на извънземните лошковци и т.н., и т.н. Така или иначе ще го научите, в случай че решите да играете. За да улесня решението ви обаче ще опиша две неща: тези, които ме завладяха, и другите, които опитаха да ме подразнят.
Чувство за необятен космос е първото хубаво нещо, което те посреща със заглавните надписи. Едва успял да се унесеш обаче, фронтално те блъсва динамичен, разнообразен и наелектризиращ 100%-ов Action. Управлението е стандартно за жанра 3D First Person Shooter, т.е. по нищо не се отличава от това на Unreal, с една малка подробност: освен стандартната First Person гледна точка има още една – Third Person, в която се преминава при ползване на превозни средства. Транспортните средства от своя страна се делят на земни и въздушни и са основен стълб в gameplay-a на играта. Първото от тях е триместен (!!!) джип. При възможност да грабнете такъв, сами избирате кое от трите места да заемете – това на шофьора или това зад тежката картечна установка, или да сте просто турист, блеещо съзерцаващ сребристо-белите води на океана или зелените борови гори. Останалите места автоматично се заемат от командосите, които отвреме-навреме биват изпращани от централното управление за reinforcements. Лично на мен най-вълнуващо ми се стори мястото зад волана, където с пълна сила развихрих болните си шофьорски мечти, макар че нерядко ми се налагаше да грабвам картечницата, след поредната гибелна катастрофа, в която въвличах колегите командоси ;-). Поне умираха щастливи, с вик на уста "Yeaаааh". Важно е и да спомена, че за любителите на пешеходните кросове няма никакви проблеми, т.е. никой по никакъв начин не ви задължава да ползвате транспорта – баирът е ваш! Другите сухоземни или по-скоро надземни МПС-та са на алиените, които, както по всичко изглежда, са открили анти-гравитацията преди колелото ;-). Техните средства за бързо придвижване са движещото се на метър над земята Ghost-че и неограничената в пространството и в своя лазерен аресенал леталка-стрелялка – Banshee. За да се сдобиете с тази антигравитационна благина, се изискват две качества – бързина и точна безкомпромисна стрелба. Веднъж яхнали Bansheе, купонът се развихря с пълна сила. Само ще загатна, че има и тежка бойна техника, която оставям за изненада.
Такаа, след лудата веселба с МПС-тата, най-голям фън са, разбира се, престрелките с темпераментните "кокошлета", както обичам да наричам извънземните дребосъци. Те по форма и движение удивително приличат на бройлерчета с лазерни чифтета. За разлика от големите си батковци, Hunter-ите, те умират дори ако ги стреснеш, докато дремят на пост дето се вика. За сметка на това са най-коварните гадинки, които и за миг да подцениш, ще те окичат с лепкави плазмени гранати – и грейваш като коледно дръвче с детонаторно пакетче. Бягат и се крият, когато проявиш характер, или хитро те дебнат, обърнеш ли гръб. А тънките им сладки гласчета – "Heeellp, another one", "Kill'im! Kill'im!" или "It's not fair!" – са просто мелодия за ухото! Останалите екземпляри от лошите видове обаче са корави противници, които разполагат с оръжия със самонасочващи се заряди и лазерно защитно поле. Като прибавим към това и високото ниво на нелинейнo поведение, бързо се превръщат в кошмар за неопитния робокоп :).
След всичко казано дотук, не е трудно да се досетите, че битките в Halo са истинско предизвикателство за бързите ви рефлекси и тактическа мисъл. Поведението на NPC-тата е изключително умно и агресивно и често сериозната концетрация и бързина са единствените ви възможни средства за оцеляване. За щастие има четири степени на трудност и всеки турист ще може спокойно да се наслади на играта в "слайд шоу" режим. Тези, които решат да се пробват на "Heroic" режим обаче, ще изцедят и последната капка адреналин от надбъбречната си жлеза ;).
Откритите пространства, красивата сребриста вода и звездно небе, брилянтният говор, музика и ефекти, оригиналната и професионално написана история, разнообразният и динамичен action, както във въздуха, така и на земята, професионалният графичен дизайн и геймплей... прекрасният мултиплейър режим (само си представете целия Моторно-Превозен Антураж в него), всичко това е "Halo"... На пръв поглед нищо ново на луната, но магията я има! Може би защото всичко е изпипано до най-малкия детайл със страст. Това трябваше да бъде "Unreal II"!!
Уви, не би.
Нещата, които направиха плах опит да ме подразнят, бяха: еднообразните закрити пространства, ограниченият набор от текстури за повърхностите, заниженият пърформанс на моменти, няколко неприятни бъга и фактът, че при тотално изхабени амуниции за оръжията, с които разполагаш, трябва изрично да стъпиш върху оръжие от земята и да посочиш, че искаш да го замениш с празното (редно би било да става автоматично, когато си без пукнат патрон!). В този ред на мисли, докато не съм забравил, трябва да кажа, че играта е unplayable, преди да я подковете с няколкото излезли до момента пача. С други думи слабите страни се свеждат главно до недотам дорбия портинг на играта от x-box и вече позастарялата графика. Дизайнът обаче компенсира 100% това със световното си ниво.
Предстои Halo 2. Уви само за XXX-Box. Отивам да гледам Kill Bill!