Max Payne 2:
Тhe Fall of Max Payne
Автор: Матрим

     За начало ще си призная, че не играя на много шутъри, така че ако някои неща ви се сторят стандартни и за други игри от жанра, съжалявам :) Но пък първият Max Payne съм го превъртал два пъти, най-вече заради уникалната атмосфера и страхотните bullet-time престрелки.

     Сюжет: Подобен на първата част. Макс пак се забърква в неприятни истории с разни могъщи престъпни организации и следвайки принципа “избий всичко, което мърда, докато намериш доказателства”, разнищва случая. Историята е представена чрез познатият комикс плюс cut-scenes с енджина на играта.

     Графика: Като стана дума за енджина, той е явно на базата на този от "Max Payne 1", но много осъвременен и е един от най-добрите в момента. Играта върви добре и на моята неособено актуална конфигурация, което е един голям плюс. А с помощта на физичният енджин "Havoc" е добавено голямо усещане за реализъм – всички предмети се движат съвсем реално, можете да бутате, стреляте и мърдате почти всичко и всеки предмет се държи по различен начин. Въобще при графиката няма място за критики.

     Звук: с една дума феноменален. Персонажите са озвучени много професионално, и то всички, а не само главните герои. Музиката си я бива, а звукът от битките е на страхотно ниво, всяко оръжие ясно се различава по звук, при пускане на булет-тайм шумът от стрелба съответно се променя и т.н.

     Геймплей: много подобен на първата част. Оръжията са почти същите (има и Калашников обаче :)), bullet-time-ът е подобен, но с добавено страхотно презареждане. Но както се казва, ако нещо не е развалено, не го поправяй. Затова пък враговете вече са доста по-умни дори и на първото ниво на трудност – залягат, правят салта, крият се зад кашони и т.н. Също така няколко нива играете с Мона Сакс, която в тази част работи в екип с Макс (yeah, baby!:)). Има повече скачане по платформи, което е леко дразнещо.

     Атмосфера: може би най-добрата черта на играта. Отново успя да ме накара да мразя враговете, да ми пука за Макс, да се ослушвам за всеки шум, да се радвам на мрачните улички и постоянният дъжд, въобще почти да забравя, че това е само игра. А разговорите между Макс и Мона просто трябва да се чуят.

     Минуси: Кратичка е играта, не по-дълга от оригинала. Понякога Макс прекалява с философски тиради за Живота, Вселената и Гадната Съдба на Макс. Краят на историята също беше малко гаден.

     Заключение: задължителна игра, ако първата част поне малко ви е харесала. Само да беше и малко по-дълга...

     Оценка: 9/10