Брой 16 Ревюта

КНИГА НА БРОЯ
Заглавие: "Изгубеният Полк"
Автор: Уилям Форсчън
Издател: ИК Серпис
Ревю: Роланд

Последната книга на ИК "Серпис" беше малко попренебрегната. Дали заради грозноватата корица, или защото феновете на издателството са нахъсани по-скоро за новия "Warcraft", но Полкът сякаш не получи вниманието, което заслужаваше. А наистина го заслужава, да.

Историята: По време на войната между Севера и Юга, 35-ти Мейнски полк пропадат, заедно с парахода, на който се намират, през странен циклон от светлина. Когато бурята утихва, полковник Андрю Кийн – водачът на войниците – разбира, че са се озовали на друг свят. И че не са единствените. Планетата е населена от хиляди различни народи от хиляди различни епохи, явно пропадали през същите портали през вековете. Но истинските господари на планетата са създания, много по-страшни от всичко, което вековете земна история могат да сътворят.

Плюсове:

+ Историята, макар и не някакъв връх в нестандартността, е интересна и сравнително неклиширана, увличаща и те кара да се вълнуваш от нея. А това е много.
+ Стилът на Форсчън е лек и непринуден, книгата няма претенции за връх в жанра, но е забавна от началото до края и няма да скучаете в нито един момент.
+ Атмосферата също е много добра, като резултат от горните два плюса. Донякъде напомня на Фийст и основно на "Мрак над Сетанон", макар и сюжетни подобия да няма.
+ Тугарите мачкат (във всякакъв смисъл ;))
+ Има дори малко интриги в началото, пък ние си умираме за интриги :)
+ А, да, и още нещо, което заслужава отбелязване – изключителната коректност на "Серпис" при издаването й. Не мога да не си направя устата и да не я сравня с излязлата напоследък "Коралайн" на Нийл Геймън от ИК "Бард" (за нея малко по-надолу). Ами да, докато втората има шрифт като за първолаци, междуредови разстояния, широки поне като за двулентово шосе, и дебелина на страниците около милиметър, "Изгубеният полк" е горе-долу пълната противоположност. Верно, че страничките пак дебелеят леко, но шрифтът е адски ситен и цената от 8.95 лв е не само оправдана, но и занижена. Имайки предвид факта, че "Серпис" можеха да я пуснат в Джорданов размер на Джорданова цена или в два тома, дебели колкото е този един, смятам, че си заслужават адмирациите.

Минуси:
– Героите са блудкави. Няма нито един запомнящ се или интересен. Е, никой и не дразни, но това е изискване за една книга и не може да се отчита като постижение. (тук не съм много съгласна – на мен Музта Кар Карт ми влезе под кожата (не буквално, де!) :РР – бел. на Клио)
– Историята, макар и много приятна, е малко прекалено елементарна. Да не говорим за някои крайно нереалистични моменти от рода на това как група от 600 души нямат проблем да създадат индустриална империя с помощта на крепостни селяни от 11-ти век, при това само за една година. Пък може и възможно да е, аз ли ще знам...

В заключение, книгата е определено най-доброто, издавано от "Серпис" до момента. Интересна, увличаща, а и е една от малкото фанатастики, излизащи напоследък. Макар и технологичният елемент да липсва и на практика сюжетно книгата да е по-близо до фентъзито, не си правете илюзии – чиста фантастика е. И много приятна, ако и не особено претенциозна. Задължителна, според мен.

Оценка: 9/10 Рол, 9/10 Yan, 9/10 Клио

***

Заглавие: "Крондор" – "Измяната"/"Убийците"/"Сълзата на Боговете"
Автор: Реймънд Фийст
Издател: ИК Бард
Ревю: Амос

След дълго очакване и спорадично издаване на фентъзи с, меко казано, съмнителни качества (Фарланд, Модезит), ИК “Бард” най-сетне реши да зарадва почитателите на жанра с нещо наистина интересно. При това ги зарадва по няколко начина – не пусна трилогията “Крондор” в три тома, по десет лева всеки, ами ги обедини в една книга със съвсем прилична цена. Явно схванаха най-сетне, че не по-високата цена носи печалба, а по-големите продажби. Освен това преводът, поне според мен, е доста добър. Само коректорът можеше да се постарае още малко, но и той не е успял съвсем да се олее. За качеството на полиграфическото изпълнение ще говоря малко, за да не развалям положителния тон на ревюто. Само ще спомена, че издателства с доста по-скромни възможности издават книгите си на хубава хартия, като по външната страна на кориците няма толкова лепило, колкото е и отвътре. Общо взето е чудо да откриеш екземпляр в що-годе нормален търговски вид, но вече би трябвало да сме свикнали с подобно неуважение към клиента – открай време си е все така. Иначе книгата си я бива и лично на мен ми достави огромно удоволствие да я прочета. Историята запълва доста празнини в сюжетната линия, останали след прочитане на първите три тома от “Сага за войната на Разлома”. Затова си е мания за всеки, който познава предишните книги и е почитател на неповторимия Реймънд Фийст.

Измяната
Сюжет: Тъмните елфи са обединени от нов водач и над Сетанон отново надвисва мрак. Един от тях обаче е готов да помогне на хората от Кралството да спрат безумието, което ще е пагубно и за двете раси.

Плюсове:
+ Интересно и увлекателно четиво, Feist style
+ Моределът Горат е образ безподобен

Минуси:
– Сюжетът не е от най-оригиналните

Оценка: 9/10

Убийците
Сюжет: Принц Арута се завръща в Крондор, из чийто подземен свят се води кръвопролитна война. Нова банда върлува из града и дори Шегаджиите не са в състояние да я спрат. А и Нощните ястреби са се появили отново…

Плюсове:
+ Интересът се задълбочава
+ Намесват се ред мистични елементи като демони, магии и политика
+ Хуморът също не е пренебрегнат

Минуси:
– На някои места можеше и по-подробно малко, ама и тъй става

Оценка: 9.5/10

Сълзата на Боговете
Сюжет: Орденът на Ишап изгубва след дързък абордаж най-ценната си реликва – Сълзата на Боговете. Един движен от зли сили пират създава неприятности в Крондор и повежда Джими&компания към разкриването на истинския враг на Кралството…

Плюсове:
+ Мощно начало и нон-стоп екшън
+ Най-сетне малко Girl Power в цялата работа
+ Не те пуска от начало до край

Минуси:
– Тц, липсват

Оценка: 9.5/10

Заключение: Feist rules! (default)
Оценка: 9/10 Amos, 8/10 Yan

***

Заглавие: "Коралайн"
Автор: Нийл Геймън
Издател: ИК Бард
Ревю: Роланд

Ха сега, де :) Книгата е адски странна и ако не бяха няколко минуса, които нямат нищо общо с литературните й достойнства, доста мислене щеше да падне по въпроса тя или "Изгубеният полк" да е книга на броя. Все още не съм сигурен дали съм възхитен или просто объркан, но май клоня повече към първото. Представете си, значи, един Пратчет от недисковото му творчество. Сега си представете Стивън Кинг около "То"-периода му. Представете си сега, че това не ви дава кой знае каква представа за "Коралайн", и си я купете, защото обратното ще означава огромен пропуск, повярвайте ми ;)

Историята е weird, колкото си искате. Семейството на малката Коралайн се нанася в къща някъде извън Лондон. Къщата е разделена на апартаменти и има още няколко наемателя. Както и един апартамент, който не се използва, а вратата към него е зазидана. Но един ден тази врата се отваря и отвежда Коралайн в другия й апартамент, където е другата й стая с другите й играчки. Там са другите й съседи и другият котарак (или пък не?). Но там са и другите й майка и баща. И заешката дупка се превръща в кошмар.
Да, алегорията с Алиса не е случайна. Книгата е написана твърде очевидно с целта да напомня на въпросната. И донякъде успява. Стилът е шантава комбинация от детска наивност, лека Пратчетова пародийност и тих ужас. Сместа е наистина страхотна.

Плюсове:
+ Споменатият вече стил. Книгата не се забравя първия половин час, след като е била прочетена. Смесицата от различните жанрове е перфектно замислена и балансирана, а Геймън убедено доказва, че не пише по никакви стандарти, освен собствените си, и че принадлежи към същата школа, която е отгледала и Пратчет.
+ Финият хумор на Геймън, ако и далеч от ерудираността на Пратчет, е сътворил няколко наистина безценни бисера. Котаракът има една от най-култовите реплики, които някога съм чел в книга :)
+ Няколко от илюстрациите в книгата (да, и такива има, но не очаквайте нов "Последен герой") са страхотни. Други са отвратителни, но и те са посвоему подходящи за атмосферата. Затвържават атмосферата на лека наивност, а понякога и допълват ужаса.
+ Коралайн е изрод :) Точно от тези малки и сладки дечица-генийчета-психопатчета, които напоследък са модерни в киното ("The Others", "The Ring" и др.), и поне мен ме радваше през цялото време, освен може би накрая, когато заклони към стандартен бозав Смел и Добър Герой®.
+ Книжката съумява да предложи дори някои сравнително стойностни, ако и не прекомерно дълбоки, послания и идеи за живота, вселената и копчетата. Малко, но от сърце, както е казал поетът.

Минуси:
– Мразим, безценно, мразим, когато ни правят на по-големи глупаци, отколкото и без това сме. Значи, книжката е страхотна, в това спор няма. Обаче, хмм, не е, как да се изразя, не е роман. Не е и новела. Ами да, разказ е, да. И знаете ли колко е голям този разказ? 150 страници. А знаете ли колко струва? Точно така, 7 лева. Нека сега си представим, че живеем в един по-добър свят, един така, по-идиличен може би свят, където книгоиздателите не са алчни търгаши, а истински книгоиздатели, които се вълнуват от мнението на читателите си и от собственото си реноме сред тях, а не разчитат на това, че са монополисти. Та в този така утопичен и странен свят, "Коралайн" ще бъде 30-странична притурка към, да речем, "Американски богове" (която май така и няма да видим тук). Друг е въпросът, че книжлето и на запад върви като отделно такова, но това не извинява никого и най-малко пословичните с некоректността си към читателите "Бард". Нито за междуредовите пространства, в които има място за още една книга, нито за страниците с дебелина на керемида.
– На места наивността ми идваше в повече. Въпреки че в повечето случаи, както вече писах, миксът между трите смески е добър, понякога книгата става излишно детинска, което ще отблъсне някои от по-сериозните читатели.
– Споменатите по-горе идеи и послания на места са твърде наивно или директно предадени. Не че е голям минус, но аз си падам по това сам да откривам посланията, ако има такива, а не да ми се набиват в очите в стил Паоло Коелю и розовата му серия.

В заключение, "Коралайн" си струва да се прочете. Може би не си струва парите, но определено заслужава внимание. Не е книга, която ще забравите скоро, независимо дали ще ви хареса или не, и макар да не е някакъв непреодолим връх в литературата, смятам, че ще се хареса дори на хора с противоположни вкусове, защото в нея има от всичко по малко.

Оценка 9/10 Рол, 9.5/10 Dragon

***

Заглавие: "Пияният локомотив"
Автор: Михаил Булгаков
Издател: ИК Фама
Ревю: The Dragon

Как да напием локомотив, каква е ползата от алкохолизма, има ли смисъл да ограмотяваме червената армия и как да оцелеем в Москва през 30-те годинни на миналия век? Това можем да разберем от сборника фейлетони на Булгаков, където той рисува поредица картини от изграждането на комунизма и неговите строители – пияни, абсурдни, нещастни и неграмотни.

Плюсове:
+ Стилът на писане
+ Тънкият хумор на Булгаков

Добра порция смях и малко теми за размисъл за всеки, интересувщ се от онази епоха, поднесен от автора на “Майстора и Маргарита”.

Оценка 9/10 The Dragon

***

Заглавие: "Сребърните реки"
Автор: Р.А. Салваторе
Издател: ИК ИнфоДар
Ревю: The Dragon

Дризт е “мрачен” (елф), Дризт е изрод, Дризт е ненормален, Дризт е най-точният пич, бродил някога из света на Forgotten Realms. И отново сме с него и веселата компания главорези, които го придружават.

Сюжет: След събитията от “Кристалният отломък” Дризт, Бруенор, Улфгар и Реджис заминават за търсят Митрал Хол – древният дом на джуджетата от рода на Бруенор. Преследва ги Артемис Ентрери – един от най-великите войни, съществували някога, за да занесе главата на “полуръста” на загадъчният Пук Паша.

Плюсове:
+ Персонажите са уникални
+ Хуморът е на ниво
+ Откъсите от дневника на Дризт даже са смислени
+ Има я студената атмосфера на жестокия север

Минуси:
– Преводът, ах този превод
– Много клишета за жанра

Задължителна книга.

Оценка 9/10 The Dragon

***

Заглавие: "Пурпурно небе"
Автор: Джоел Розенбърг
Издава: ИК Калпазанов
Ревю: The Dragon

Третата книга от “Пазителите на скритите проходи”, приключваща поредицата за Тир На Ног. Най-добрата част от поредицата – атмосферата е плътна, героите реагират доста по-смислено, а действието се развива и в двата свята.

Сюжет: Нова заплаха за семейство Торенсен – изпратено е Чедо на Фенрис, за да убие Ториан. Силверстоун отново заминава за паралелния свят, за да открие истинската причина за неприяностите.

Плюсове:

+ Нордическата атмосфера отново се усеща – плътна и поглъщаща
+ Образите на героите са развити по-добре
+ Историята е увлекателна
+ Боговете от северните митологии са “правилни”

Минуси:
– Има известен наивитет в книгата
– Ужасно е, че младият Иън е малтретиран като малък от баща си – но да се споменава по 3 пъти на страница?
– Преводът на моменти куца

Краят на поредицата е широко отворен за продължение, така че можем да очакваме и следващи книги.

Оценка 8/10 The Dragon