Властелинът на пръстените: Презареждане
Автор: Турин

     Нео рязко се изправи и разтърка уморено слепоочията си. Пак този сън, повтарящият се от седмици кошмар – огромното пламтящо око на върха на мрачна кула, което неудържимо го зове и изгаря. Погледна към сладко спящата до него Арвен, реши да не я буди, а се измъкна тихо от леглото и излезе навън. Морфей подстригваше внимателно живия плет, но го изгледа загрижено:
     – Пак ли този сън?
     – Да – отговори Нео – откакто ме нарочиха за Избран, не мога да се отърва от него. Мисля, че е време да говоря с Оракула.
     След това вдигна поглед към синьото безоблачно небе, определи за миг скоростта и посоката на лекия ветрец и се издигна стремително нагоре. Морфей цъкна завистливо с език и после се върна отново към работата си.

     Завари Оракула да забърква сладки в една купа и тихо да мърмори "Светът се променя, усещам го в тестото, виждам го във водата...". При нахлуването на Нео тя се стресна и изтърва бъркалката на пода.
     – Не се притеснявай за вазата...
     – Коя ваза? – огледа се недоумяващо той.
     – Тази, която след малко ще ти счупя в главата...
     Парченцата порцелан се пръснаха навсякъде, а зашеметеният Нео изохка и седна на пода.
     – Колко пъти съм ти повтаряла да чукаш преди да влизаш? И не бъркай с пръсти! – тя го перна благо по ръката и пресече опита му да измъкне някоя мръвка от къкрещата тенджера.
     – Ама нали... There is no spoon..
     – Не ми се прави на Избран. Де да имаше някой по-подходящ... Колкото до съня ти – трябва да занесеш нещо до Източника и да го хвърлиш в първичния код, тогава кошмарите ти ще свършат. Иди при Елронд да ти даде нужните наставления.
     – Добре – потри въодушевено ръце Нео – само да освободя ума си.
     – Не през прозор... – трясъкът на счупено стъкло прекъсна думите на Оракула – ...Ех, глупаво момче, никога не може да уцели отвореното крило. Сериф, повикай пак Стъкларя, Избраният отново ни беше на гости!

     Mалко по-късно Избраният се опитваше да разбуди Морфей:
     – Хайде, Морфей, стани, стани!
     Морфей с мъка разкъса оковите на алкохолната омая и профъфли:
     – Мхсмс? Оператор! Трябва ми пиене! Още пиене! И програма против махмурлук... – после пак се захлупи по очи. Нео го срита в ребрата и го поля с ведро ледена вода. Това като че ли свърши работа.
     – Оператор? Прехвърли ни в Ломидол! Какво?! Не ми се оправдавай с претоварените линии! Намери начин да ни прехвърлиш! ВЕДНАГА!

     Материализираха се в средата на масата, между печеното прасенце и салатата от карфиол. Морфей беше стъпил с двата крака в тавата с лучена яхния. "Май сгазихме лука", помисли си той в момента, когато елфите от охраната ги забелязаха. Облак стрели се понесе мигновено към тях, но Нео протегна ръка и ги спря насред полета им, после срита неколцина полуръстове, които го нападнаха с джобните си ножчета и подкани усмихнато едрия мъжага с тежкия меч, който го гледаше мрачно. В този миг силен удар в гърба го събори на колене. Елфът зад него се ухили презрително:
     – Only human – и извади дълъг кинжал да довърши жертвата си. Но пропусна да забележи фучащата брадва, която го запрати към отсрещната стена. Нео се завъртя и смаяно забеляза едно дребничко джудже, което вършееше с брадвата си околните елфи.
     – Как го направи?
     – Кое?– попита джуджето, докато небрежно разсичаше един елф на две равни половинки.
     – Никога не съм виждал някой да се движи толкова бързо...
     – Явно не достатъчно бързо – посочи то към спасяващите се с бяг елфи – тези ги изтървах.
     Нео се огледа, положението ставаше напечено: Морфей се беше сврял под една маса и крещеше "Оператор! Намери ми програма за работа с меч!", елфите се прегрупираха край вратата, а един закачулен старец в ъгъла явно подготвяше страховито заклинание.
     – СПРЕТЕ! – пламъкът на свещите страхливо се сгуши в гостоприемния мрак наоколо – ВЕДНАГА! – думите изплющяха като камшик и всички застинаха, вперили поглед към внезапно появилата се величава фигура. Джуджето все пак не пропусна да срита един берящ душа елф в краката си.
     – Хайде, Гимли, сине на Глоин, остави кръвожадната си брадва, все пак си мой гостенин – продължи Елронд, защото това беше той – а, ти, Нео, сине на... ахм, куче, ела да извадя стрелата от гърба ти и да ти кажа няколко думи за предстоящата ти мисия.
     Докато Елронд масажираше раменете на Нео в личните си покои, благо му говореше:
     – И как е, казваш, дъщеря ми? – и ръцете му обхванаха нежно врата на Избрания.
     – Амии, тя, добре е, тоест искам да кажа... – притеснено смотолеви Нео.
     Елронд затегна хватката си:
     – И не се чувства самотна?
     Нео беше започнал да почервенява от притока на кръв, очите му леко се изцъклиха. Елронд стисна малко по-силно:
     – И нейните роднини не й липсват? – при последния си въпрос той стегна захвата си здраво, Нео посиня и зарита безпомощно с крака.
     – Чуй ме сега – ръцете му бяха като клещи и изцеждаха последните глътки въздух на Избрания – ти ще я оставиш да си отиде, да замине за Зион с останалите от своя народ, за нея тук вече няма надежда. Нали, мистър Андерсън?
     Нео изхъхри:
     – Моето име е Нео!!! – после се отскубна от ръцете на Елронд, излетя право нагоре, фрасна си главата в тавана и се строполи безжизнен обратно на пода.
     – Оставете го да поспи – обърна се елфическият крал към нахълталите слуги – трябва да е отпочинал за утрешния съвет.

     Съветът се беше събрал на една приятна тераса с изглед към планината, игриво поточе бълбукаше точно под тях, а птичките се надпяваха гласовито. Нео се огледа, Гимли му кимна в отговор, мрачният мъж мълчаливо точеше един зловещ на вид ятаган, група елфи с превръзки и патерици се мусеха към Гимли, качулатият старец седеше до неколцина полуръста. Елронд вдигна ръка да привлече вниманието:
     – Събрали сме се тук, защото тази опасност грози всички ни. Дори и в този момент машините на Мрачния владетел подкопават планината, времето ни почти изтича. Единственото ни спасение е, ако някой занесе този пръстен – той вдигна високо ръката си, наоколо внезапно притъмня, зловещ вятър довя призрачен шепот, но гласът на Елронд прогони видението – ако, повтарям, някой занесе този пръстен до Източника.
     Той загледа многозначително Нео. Единият полуръст понечи да каже нещо, но закачуленият чевръсто протегна жезъла си и го перна зад тила, дребосъкът се строполи бездиханен на земята.
     – Аз ще отида! – изправи се Нео. – Но не знам пътя...
     - А, няма проблем – рече Елронд – Ей, ти, черньо – посочи той към Морфей, който безуспешно се опитваше да се маскира като елф – ти ще отидеш с него да се грижиш винаги да има топла храна и сухи чорапи. Такаа – обърна се той отново към Нео. – За да стигнеш до Източника, ще ти трябва Ключаря. Ключарят е заложник на един от най-старите и могъщите сред нас, ти обаче трябва да го измъкнеш оттам, ето ти листче с адреса, бъди там навреме и ще успееш. За съжаление не можеш да ползваш трика с летенето, защото агентите на пръстена – Назгулите – контролират целия въздушен периметър.
     – Амии, добре – огледа се Елронд – след като се оправихме с това, каня ви всички на голямо празненство тази вечер, а утре ще преподпишем договора за вечна дружба между елфи и джуджета, който изтича днес по обед.
     Гимли внезапно се засуети и засъбира трескаво брадвичките си, а елфите се закискаха, един от тях недвусмислено прекара пръст по гърлото си. Джуджето скочи на крака:
     – Аз, такова, май трябва да тръгвам, чакат ме вкъщи да направя първата копка на една изключително красива галерия...
     – Еее, къде хукна така изведнъж? Нали не искаш да ме обидиш? – погледна го насмешливо Елронд под одобрителния кикот на останалите елфи.
     – Ъъъ, ами аз всъщност реших, че Избрания май се нуждае от моята подкрепа по пътя. Нали тръгваме веднага? – и погледна умолително Нео. Той само кимна и махна на Морфей да събира багажа. В този миг мрачният мъж се надигна и отсече:
     – И аз идвам!
     – Така да бъде – рече равнодушно Елронд – вие сте четворката на пръстена. Хайде, тръгвайте, докато не съм размислил.
     След като четиримата се отдалечиха, закачулената фигура се обърна към краля на елфите:
     – Нали не им даде наистина Всевластния пръстен?
     – Ами – ухили се Елронд – подмених го с венчалната си халка. И тъй като никой от тях не знае елфически... А сега, приятелю Саруман, махни вече тази качулка и ми обясни по-подробно какъв е точно планът ти...

     Четиримата хвърлиха прощален поглед към прекрасния елфически дворец, Гимли метна и един камък с надеждата да счупи някой голям прозорец, а после поеха по пътя. Нео погледна листчето, което му беше дал Елронд, на него с широк царствен почерк беше изписано: "Шлемово усое N17, трети етаж, втората стая вляво".

Турин

(следва)