Самоличност
Aвтор: Демандред

   "Самоличност" ("Identity") е много добър психологически трилър с хорър елементи. За съжаление обаче има един голям недостатък, който му пречи да стане шедьовър. Но за това по-нататък. И така, първо сюжетът: силно напомня в по-голямата си част на гениалния роман на Агата Кристи "Десет малки негърчета" (лично за мен най-добрия трилър, който съм чел), дори в самия филм един от героите споменава, че ситуацията им е подобна на тази в книгата. Съвсем леко напомня и на "Психо" на Хичкок. И така, 10-тима непознати се оказват задържани от поройния дъжд в малък мотел в Невада и започват да измират един след друг, напрежението постоянно расте, а в същото време има и успоредна сюжетна линия за сериен убиец, чийто адвокати обжалват по нетрадиционен начин смъртната му присъда му в последния момент.

   Плюсове:
   + Сюжетът и развитието на действието са направо перфектни през първите 3/4 от филма. Изненадващи обрати, постоянно покачване на напрежението с всяка изминала минута, въобще държи зрителя на ръба на стола през цялото време. И историята изглежда невероятно реалистична.
   + Изключителна актьорска игра от всички, много рядко се случва да има филм, в който поне 2-3 от актьорите да не ме дразнят поне малко със слаба и неадекватна игра. Този филм беше един от тях. Особено добре се справят Аманда Пийт и Джон Кюсак.
   + Много умело използване на класическите похвати за създаване на напрежение от режисжора и оператора на филма, за което спомага и отличната музика, която изпълнява перфектно ролята си и създава нужната натегната, клаустрофобична и мрачна атмосфера. Всичко, нужно за един добър трилър си е на мястото, без да има нещо особено оригинално като решения.
   + Визията на филма също е много добра, макар и силно неоригинална, номерът с постоянния дъжд е използван за пореден път успешно за създаване на мрачна атмосфера, има ги и типичните нетрадиционни ъгли и внезапни обръщания на камерата, използвани на място и с вкус.

   Стигаме и до единствения, но за съжаление много голям минус – след почти перфектните първи 3/4 от филма сценаристът явно е решил да не взаимства толкова явно от "Десет малки негърчета" и да съчини един коренно различен и изумително оригинален финал. Това принципно е похвално решение, но за съжаление изпълнението му е трагично. Няма да разкривам детайли, но ще кажа, че лично аз се почуствах измамен от сюжетния обрат и особено от самия край на филма, който беше глупав, напълно нереалистичен и изсмукан от пръстите. Имам чувството, че сценаристът е решил да бъде на всяка цена оригинален, а смислеността и достоверността да вървят по дяволите... А всъщност и в оригиналничето не е успял чак толкова, защото напоследък се появиха твърде много филми, разчитащи основно на неочаквания обрат в края. Пък и този "изненадващ финал" разчита на едно от все по-популярните клишета в киното в последно време.
   Въпреки този недостатък, "Самоличност" със сигурност си заслужава да се гледа, особено ако обичате психологически трилъри, държащи ви постоянно в напрежение.

    Оценка 8/10.