"Дори и най-големият кинохит днес е просто поредното DVD утре"
Когато се появи видеото,
мнозина предрекоха края на традиционното кино, така, както го предричаха и при
появата на телевизията. Това, естествено, не стана. Затова е наивно да се мисли,
че появaта на DVD-технологията ще закопае киното. Дори напротив – DVD не е алтернатива
на киносалона, а по-скоро допълва магията на даден филм многократно: възможностите
да прескачаш от сцена на сцена, да забавяш скоростта на възпроизвеждане, да
увеличаваш отделни кадри, да гледаш сцена от различни ъгли, да слушаш коментара
на режисьора и идеите му, докато гледаш... Това все пак е нищо в сравнение с
удоволствието някой да ти пълни гърба с пуканки, докато се опитваш да чуеш нещо
от микса на поредния преминаващ трамвай и несинхронизирания dolby-звук в киносалон
с леко нефокусиран образ върху твърде късия екран.
И така, целта на настоящата рубрика е да представи
допълнителните материали, които могат да се намерят върху едно DVD, като се
започне от стандартния "MakingOf" (в който всеки актьор хвали колегите
си, а всички вкупом славят режисьора), изрязаните сцени, коментара на режисьора
и сценариста (всъщност опит да обяснят това, което не са успели с двучасов филм),
интересна задкулисна информация, интервюта, мнения, реклами и т.н. В началото
е DVD-събитието на месец септември – "Властелинът на пръстените: Двете кули",
а за край – най-чаканият филм през октомври: "Матрицата: Презареждане".
Турин
"Властелинът на пръстените: Двете кули" (киноревю – 9-ти брой)
Познати лица: същите като в "Задругата на пръстена", с изключение на геройски загиналите плюс брат му и неколцина изрусени брюнети.
Сюжет: Пътешествието продължава, въпреки че всеки от Задругата
е щукнал накъдето му видят очите. На Фродо и Сам се пада най-тежкият маршрут,
макар че срещат по пътя си неочаквани приятели/врагове. Мери и Пипин рядко стъпват
по земята – возят се или на урук-хай, или на ент, което пък безкрайно затруднява
желанието на Арагорн, Леголас и Гимли (изтъкнат спринтьор на къси разстояния)
да ги настигнат. За късмет, от дебелата сянка на Фангорнския лес изниква Гандалф,
който прави пореден отчаян опит да обърне хода на историята. Тъкмо навреме,
защото Саруман – какъвто си е кибритлия – няма да се посвени да подпали нова
война, особено след като е загубил влиянието си върху краля на Рохан. Същият
този Теоден ще възкликне "Как се стигна до това?", докато пъклена магия взривява
непревземаемата му крепост и пълчищата урук-хай помитат малцината защитници. И
нито доблестта на Арагорн, нито точното око на Леголас, нито тежката брадва
на Гимли могат да се опълчат срещу вълната от нечовешка омраза. Нощта изглежда
безкрайно дълга, а утрото е толкова далечно... Надежда нийде взорът не види,
но изведнъж пристига Гандалф с гръм. Заедно с 2000-ната конница на воеводата
Еомер зад гърба си. Битката за Шлемово усое е спечелена, избухливият нрав на
Саруман набързо е охладен от ентите, но пък Мрачният владетел Саурон още не
е показал и частица от мощта си...
Допълнителни материали:
– "За малките и големите": 5-минутен филм, режисиран от Шон Остин ("Сам"), една
забавна приказка за приятелството и още нещо, с незабравимото участие на Питър
Джаксън (режисьор) като шофьор на автобус.
– Making of "За малките и големите": хумор блика зад всеки ъгъл въпреки дъждовното
време, Анди Съркис ("Ам-Гъл") прави шеметна кариера в света на киното, но разбира,
че да си на върха е много трудно.
– "Двете кули: Зад кадър": забавленията на Мери и Пипин в реалния живот, лесно
ли е да си хобит на път за Мордор, куфеещи урук-хай на здрав хардрок и мръзнещи
елфи в дъждовна нощ, Орландо Блум чупи бойни стойки въпреки стара травма, героичното
порязване на Шон Остин на парче стъкло, как се размразява река за 5 часа, 8-месечния
труд по построяването на Едорас и естествено вечното мърморене на Джон Рийс-Дейвис
("Гимли"), както и ред други.
– Специални филми за LordOfTheRings.net: създаването на Ам-Гъл – човек и компютър
ръка за ръка; какво ли е да живееш до гробище, особено ако там постоянно записват
в полунощ озвучаване на битка; пейзажи от Средната земя, раси и костюми, дизайн
на новите чудовища – летящите добичета на Назгулите и домашните любимци на Саруман
– уаргите.
– Поглед към разширеното издание на "Двете кули": съвет към феновете – не бързайте
да си купувате настоящото DVD, световната премиера на разширеното издание е
на 18-ти ноември, ако се вярва на Александра, ние ще го получим току пред Коледа.
А в него, освен многото документални материали, ще има и сгряващи сърцето сцени:
малката горичка, която внезапно изниква пред Шлемово усое, за да довърши оцелелите
урук-хай; Мери и Пипин порастват на височина за секунди, след като са опитали
вълшебната фангорнска вода; Фарамир, Боромир и баща им Денетор заедно, както
и повече светлина върху отношенията помежду им и т.н., с една дума поне половин
час отгоре е сигурен бонус.
– Поглед към "Завръщането на краля": кралят е ясен, ясно е и че ще се завърне,
но го чака дълъг път. И много спиращи дъха кадри: Гандалф на кон срещу Назгул,
възседнал дракон; Фродо боцка паячета с чекийката си; армията пред Шлемово усое
е като пионерски лагер пред пълчищата, които се изсипват в битката за Гондор
– олифанти, обсадни кули, катапулти и поне 200 000 жадни за кръв изроди, въобще
истинско тържество на компютърната анимация, няма ги вече филмите като "Величието
на хана", в които да изтипосат три плевенски военни поделения за статисти.
– Трейлъри, тийзъри и безброй телевизионни реклами: фразата "There is always
hope" и на сън ще я чувате.
– Кратко демо на играта "The Lord of the Rings: The Return of the King" от Еlectronic
Arts: за всички, които си мислят, че могат да въртят меча по-сръчно от Арагорн
или да размахват брадвата по-успешно от Гимли; историята следва плътно филма
(това според създателите), а образите са почти истински копия на актьорите (важи
с пълна сила само за Леголас: безчувствената маска вместо лице, непохватните
движения и кривата усмивка са пресъздадени невероятно реалистично, върховен
триумф на CGI-графиката).
– Клип на Емилиана Торини към "Песента на Ам-Гъл": ох, горкото шизофрениче...
"Хвани ме ако можеш" (киноревю – 10-ти брой)
Познати лица: Леонардо Ди Каприо, Том Хенкс, Мартин
Шийн, Кристофър Уокън (спомняте ли си миловидния конник без глава с подострените
зъбки от "Слийпи Холоу"?).
Сюжет: Проблемите в семейството винаги се отразяват зле на подрастващите
– някои хващат улицата, други се пропиват, трети фалшифицират чекове за 2,5
млн долара. Франк Абигнейл е истински бащичко, въпреки това намира своя втори
баща в лицето на агента от ФБР, който го преследва из цяла Америка, че и в Европа
дори. А като се замисли човек, че за едната бройка щеше да стане зет на мазен
и самодоволен адвокат...
Допълнителни материали:
– Зад кадър: ("Catch Me if You Can": Behind the Camera): поглед върху невероятния
стил на Спилбърг, стриктното изпипване на детайлите и перфекционизма в работата
зад камера; създаването на костюмите, прическите и настроението на 60-те години
чрез осветление, визия и звук.
– Кастинга ("Cast Me if You Can"): кратки интервюта с Леонардо Ди Каприо, Том
Хенкс, Кристофър Уокън, Мартин Шийн за ролите им и за филма като цяло, както
и за впечатленията им от истинския Франк Абигнейл.
- Музиката към филма ("Score Me if You Can"): Джон Уилямс за създаването на
музикалната атмосфера и за комбинацията на леките джазирани пиески от 60-те
години с игривото пиано и проскърцващия от време на време саксофон.
– Франк Абигнейл между истина и измислица: филм в четири части, в които Абигнейл
говори за юношеските си години, за семейството си, за невероятните измами и
фалшификации, за престъплението и наказанието.
– Мнението на ФБР ("The FBI Perspective"): разказ на техническия консултант
– бивш ФБР-агент – за автентичността на филма и за спомените, които тази продукция
му навява.
– В заключение ("Catch Me if You Can": In Closing): финални коментари за филма
и няколко последни думи на Абигнейл ("Когато ме питат кое е най-голямото чудо,
което съм сътворил, винаги отговарям: факта, че превърнах престъпното си занимание
в доходоносен бизнес").
– Фотогалерии, кратки филмографии на актьорите, сценариста, режисьора и продуцентите.
– Началните надписи представляват сами по себе си един малък, анимиран, накратко
разказан и безкрайно забавен "Хвани ме ако можеш".
– Книгата, по която е създаден филма, е написана преди 25 години и тогава се
превръща в бестселър; след появата на филма отново е в топ 10 на най-продаваните
заглавия.
– Истинският Франк Абигнейл участва във филма като френски полицай при арестуването
на Леонардо Ди Каприо в Монришар, и това ако не е ирония – да пратиш в затвора
собствената си младост...
Познати лица: май няма.
Сюжет: "Ще ти изкопая гроб, защото си зъл" – едва ли това е поздравителната
картичка, която човек очаква, събуждайки се след 28-дневна кома. Празни коридори,
пуста болница, мъртъв град, пронизителна тишина. Ако не беше тягостната атмосфера,
потискащата музика и обезлюдените улици това можеше да мине и за разходка из
лондонските забележителности – Биг Бен, Уестминстърското абатство, Парламента
и смазващата празнота наоколо. Не съм вярвал, че ще подскоча от звука на автомобилна
аларма, случи ми се хем два пъти, след като изгледах същата сцена още веднъж.
Напрежението беше толкова осезаемо, че с нож да го режеш, контрастът между пасторалните
картини с препускащи коне и гротескната разруха на пламтящ град, между цветните
лехи и разлагащите се трупове, беше наистина буквално убийствен. Имаше по нещо
и от зловещите финални кадри на "Заразно зло", и от тихия ужас, струящ от призрачния
Ню Йорк в "Адвокат на дявола". Този филм спокойно можеше да трае само половин
час и да сътвори истинска легенда в жанра, а ако се целеше продължителност,
просто трябваше да повторят първите трийсет минути още веднъж. Развитието на
действието само осакати впечатлението от началото, псевдофилософските теми
не бяха развити дори в минимална дълбочина, а разсъжденията за войната и за
природата на хората бяха доста повърхностни. Кое е по-страшно: нечовешката ярост
или човешката низост, могат ли омразата и желанието за мъст да бъдат по-изпепеляващи
и от най-смъртоносната зараза – така и не видях отговорите, пък и въпросите
не бяха зададени правилно. Съвет от мен: след като изгледате филма, просто се
насладете още веднъж на началните кадри, ужасът дреме в някой тъмен ъгъл и чака
сигнал да изпълзи, за да ви стисне за гърлото с лепкавите си пръсти.
Допълнителни материали:
Няма, за съжаление :(
– Проучване из разни онлайн магазини показа, че има издание на "28 дни..." с
обичайните добавки: два алтернативни и един изключително различен край на филма,
коментар на сценариста и режисьора, шест изрязани сцени, "MakingOf",
анимирани сторибордове, фотогалерии и т.н. Това DVD обаче е за зона 1 – USA/UK,
на родните плейъри няма да мине. В края на октомври се очаква подобно европейско
издание, при това забранено до 18 години, което ще рече, че е нецензурирана
версия с много повече червена боя и кълцане с мачете. Не мисля обаче, че Александра
ще го издадат, така че... просто пуснете първия половин час от филма още веднъж,
наистина си струва.
"Плачът на слънцето" (киноревю – 13-ти брой)
Познати лица: Брус Уилис, Моника Белучи.
Сюжет: Ако Брус Уилис трябва да напише своята филмова автобиография,
със сигурност в графата "занятие" ще стои думичката "спасител". Започнал своята
кариера като обикновен спасител на хотели и летища ("Умирай трудно хх"), той
бързо расте в йерархията и вече спасява сенатори и президенти ("Последният бой-скаут").
Неговите блестящи качества не остават незабелязани и скоро е повишен в спасител
на света, такъв какъвто го знаем ("Армагедон", "Хъдсън Хоук"). Нищо чудно, че
не след дълго е назначен и за спасител на бъдещето ("12 маймунки", "Петият елемент").
Но както показва челният опит на колегата му Том Хенкс, най-късият път към един
Оскар е спасяването на прост редник, независимо колко живота ще пожертваш за
целта. Така че Брус Уилис се завръща с ентусиазъм сред обикновените хора, за
да спасява дори и неспасяемите. Макар че да наречеш Моника Белучи обикновен
човек е пресилено, все пак нейният сексапил поразява по-смъртоносно дори и от
куршум, а и се е нагърбила с мисия, достойна за канонизиране.
Допълнителни материали:
– Интерактивна карта на Нигерия: исторически и културен очерк на десетината
най-важни нигерийски градове, белязани с непрекъснатите кървави сблъсъци между
християни и мюсюлмани, споменат е и скандалът с преместването на конкурса "Мис
Свят"
– Трейлъри: "Плачът на слънцето", "Лоши момчета 2", "Бле(я)к Хоук Даун", "Холивудски
детективи", "Ангелите на Чарли 2", "S.W.A.T.", "Терминатор 3"
– Отпаднали сцени: оцелелият президентски син Азука пристига в мисията, доктор
Кендрикс се обажда за помощ в американското посолство и така предизвиква спасителната
операция; лейтенант Уолтърс подарява пистолет на отказващия да тръгне свещеник;
едната монахиня се колебае дали да замине, предателят Гидеон се появява; опожарената
мисия в плен на лешоядите; отблъскващи сцени на жестокост в нападнатото село;
бунтовниците се надъхват с патриотични и антиамерикански речи; чернокожият американец
Зи открива своите африкански корени; финалната реч на Азука, доктор Кендрикс
се посвещава на борбата за мир
– Гласове от Африка: тъжните разкази на хора от различни краища на континента
– Ангола, Нигерия, Судан, Конго, Заир – покъртителни истории за разбити човешки
съдби за пресъхнали от плач очи, за ежедневната трагедия. "Бог вече забрави
за Африка" – Брус Уилис рядко е бил толкова прав.
– Коментар на режисьора: доста се отплесва и вместо да говори за филма и да
коментира тази или онази сцена, се впуска в пространни обяснения на странични
теми
– Факти за Африка: опция, която се включва заедно с гледането на филма – отвреме
навреме изскачат pop-up прозорчета ала MTV с разнообразна контекстно зависима
информация – като се започне от политическата обстановка в Нигерия и се
стигне до въоръжението на "тюлените", консервите им и скоростта, с която летят
американските изтребители, както и коментари за доброто старо руско обурудване
на бунтовниците.
– MakingOf – всеки казва по малко за филма, за ролята и за колегите, кратки
сцени от снимачния период, примесени с възлови кадри от филма, няколко думи
за човечността, дълга, съвестта и морала.
– Сериозен недостатък е липсата на каквито и да е субтитри в допълнителните
материали, дори и английските щяха да са в помощ, защото анголският английски
е доста труден за разбиране, особено ако е примесен с обичайното за Африка френско
произношение.
– Ханс Цимер винаги се е подписвал под шедьоври, този саундтрак не прави изключение
– жалко, че няма специален материал по въпроса или поне интервю с композитора.
"Матрицата: Презареждане" (киноревю – 13-ти брой)
Познати лица: старите муцуни пак са тук, но къде
е Танк?
Сюжет: Той и Тя срещу ТЯХ. Той вече може да лети и да сваля звезди
от небето, сигурно брои и морски пясък. Тя – все по-влюбено – продължава да
му бъде муза, а и се убеждава в предимствата на безкръвната хирургия. ТЕ – обединени
в стремежа си да заличат човечеството, но странно разединени в своето единство.
Интриги, заговори, борба за власт – машините се очовечават, докато хората стават
все по-бездушни. Зион си спретва техно-парти, Морфей губи всичко ценно – кораба
си, вярата в пророчеството, надеждата, че войната ще свърши, но пък си връща
стара любов. Кой кого манипулира, кои са всъщност играчите на шахматната дъска,
ще победи ли в крайна сметка любовта – дано трета серия окончателно отговори
на всички въпроси, просто не ми се гледа "Матрицата: Докато свят светува".
Допълнителни материали:
– То бива реклама, ама тук са прекалили, очаквах повече да се постараят – все
пак, дали харесван или не, "Матрицата" е феномен; трябва обаче да се отбележи,
че менютата са доста пипнати, а и всички материали имат български субтитри,
което рядко се среща.
– "Преди зареждането": всъщност това е типичният MakingOf и единствен от останалите,
в който наистина става дума за филма – изтощителните тренировки, подготовката
на сторибордовете, предварителната анимация, построяването на декорите, заснемането
на сложните сцени, изпипването на детайлите и естествено по няколко думи от
звездите.
– "Матрицата се разкрива": изключително кратък филм, замислен уж като ретроспекция,
но всъщност бърз обзор на комплекта за забавление: трите филма плюс Аниматрицата
и видео-играта.
– "Гонитбата по магистралата": симфония от преобръщани, мачкани, разсичани,
надупчвани и взривявани коли, истинско произведение на каскадьорското изкуство,
повече от 150 автомобила са дирижирани умело, за да представят невероятното
преследване, актьорите са минали извънредни шофьорски курсове (въпреки че с
такова шофиране от КАТ ще ги скъсат още на първия завой), а двукилометровият
участък от магистралата е построен специално за снимките.
– "Намери ми изход": как се снима реклама с етюди от Матрицата, предимно мощно
представяне на Самсунг (телефони и телевизори) и на енергийна напитка, непозната
на българския потребител.
– "Какво е Аниматрицата": близо 5-минутен трейлър на Аниматрицата като цяло
и на отделните филмчета.
– "Влез в Матрицата": видео-играта условно е разделена на три нива – 1) кадри,
снимани с истинските актьори, които допълват историята от филма (Ниоба и Люк,
прераждането на Оракула, полученото съобщение от Озирис), 2) героите от играта
(точни копия на истинските) се мотаят насам-натам, за да изпълняват мисии, подпомагащи
историята от филма, 3) бой, стрелба, преследване, пата-кюта (все пак е игра);
според сценария тя започва два дни преди действието на филма и свършва заедно
с него, но на друго място; на първо време ще върви като че ли само на Playstation
2 и X-box, колкото до графиката – виждал съм и по-непретенциозни игри, които
изглеждат по-добре, но щом създателите твърдят, че била уникална...
– "Филмови награди на MTV": във възлови кадри от филма се шмугват водещите на
MTV-награди 2003 – Джъстин Тимбърлейк и компания; ако се изключи добре направения
монтаж, хуморът е доста плосък, лично аз предпочитам вариациите на Боби Турбото
по темата.
– Уеб връзки: функция само за DVD-ROM.
– най-търпеливите са възнаградени: след финалните надписи на оригиналния филм
има трейлър на "Матрицата:Революции", при това със субтитри (а Оракулът звучи
почти като Галадриел).
– къде е Танк? Как загина това симпатично къдравко негърче с леки изгарания
2-ра степен, гръндж-пуловерче и заразителен ентусиазъм? Кратък набег из мрежата
извади на показ (покрай словесните престрелки между Линк-почитатели и Танк-фенове)
две главни теории за смъртта му: 1) умрял е от инфекция вследствие на тежките
рани, липсата на йод и любима, която да го върне към живот, 2) побъркал се е
от скръб по брат си, започнал да се мисли за Избрания и накрая си шибнал интерфейсния
жак за връзка с Матрицата в малкия мозък (а нали е natural born, няма си съответния
куплунг), 3) ще има епизод от поредицата "Animatrix", в която всичко ще е обяснено.
Истината – доста прозаична – е типично холивудска: актьорът искал повече пари,
отколкото са му предлагали за двете продължения, отрязали го, той започнал да
сипе заплахи по телефона, обадили го на ФБР, че е терорист, ФБР го арестували,
сега той съди Warner Bros. Може би пък наистина се мисли за Избрания...