Урза и брат му Мишра се родили в първата година на Аргивския календар. Участието на Урза в съдбата на Аргив е станало толкова митично, че годината на раждането му е била приета за начало на историята им. Но всички легенди започват някъде и за Урза началото било много скромно. Той и Мишра били деца на богат аристократ. Детските си години прекарали в относително спокойна обстановка. Всъщност, най-голямото предизвикателство пред Братята било да се надминат един друг. И двамата били отявлено гениални, Урза с неговите интереси в занятчийството и историята, Мишра със способностите си за манипулация и контрол. Заедно нямало проблем, който Братята да не могат да решат, освен разбира се този да се разбират добре. Спокойното им детство обаче внезапно приключило, когато баща им бил принуден да се ожени наново след смъртта на жена си. За да осигури бъдещето на наследниците си, той се сгодил с богата благородничка с отвратителен нрав. Няколко години по-късно обаче се разболял тежко и започнал да се страхува за съдбата на децата си, оставени на произвола на новата му съпруга. Взел решение да ги повери на Токазия – аргивийска археоложка, която изучавала реликвите на Тран в контролираните от Фаладжи пустини по границата на Аргив.
Свободни най-сетне от бремето на отмъстителната си мащеха, Урза и Мишра започнали да работят ентусиазирано заедно с Токазия, нетърпеливи да изследват тайните от древното минало на Доминария. Урза се въодушевявал да пресъздава внушителните машини на Тран. Мишра предпочитал историите на старите Фаладжи копачи. Но и двамата били незаменими членове на Аргивийската експедиция.
Един ден обаче археолозите се натъкнали на останките от древна летяща машина на Тран, някакъв орнитоптер. Братята и останалите от екипа веднага решили да започнат възстановяването на чудния артефакт. Строежът завършил с неочакван успех и Урза станал първият човек след изчезването на Тран, изпитал насладата от реенето из облаците. Мишра последвал брат си в небесата, завръщайки се с откритие, което удивило всички. От високото той бил видял рисунки в пустинята, рисунки на митичните същества от миналото. Урза бързо успял да трансформира тези рисунки в поредица математически уравнения, всяко от които всъщност показвало находище на древни реликви на Тран. Според него в центъра на областта от тези находища се намирало място с особено значение за историята на Доминария. Заедно с Мишра и Токазия, Урза се отправил с орнитоптера към това място, за да разкрие тайните на Тран.
Едва успявайки да избягат от гигантска пустинна птица, която ги нападнала в небесата по пътя към вътрешността на пустинята, тримата се озовали насред древните останки от Халцион, центърът на Транската цивилизация. Урза нарекъл мястото Койлос – древната аргивийска дума за "тайна". Изследвайки руините, пътешествениците открили огромна зала, скрита надълбоко чрез поредица от пещери и тунели. По средата на залата се намирал древен пиедестал, а на него блестял скъпоценен камък. Историята е неясна по въпроса кой от Братята е докоснал пръв камъка, но всеки от тях се оказал с половина от него в ръка. Оказало се обаче, че древната скъпоценност не е напълно изоставена. От ъглите на стаята Трански механични създания, които досега били пазели камъка, се надигнали, събудени отново за живот от кражбата на артефакта. Пазачите се нахвърлили върху братята и в пристъп на паника Урза използвал силата на своята половина върху нападателите – само за да ги направи още по-мощни. Малката експедиция бързо взела решение и се отправила тичешком към изхода от тунелите. Опитът им бил обречен, тъй като създанията били много по-бързи от тях, и накрая станало очевидно, че Мишра трябва да рискува да използва и своя камък. За щастие неговата половина имала точно обратния ефект, отслабвайки су-чи пазачите, докато от тях останали едва мърдащи развалини. Така тримата успели да избягат от руините, но горе ги чакала отново зловещата гигантска птица. Действайки бързо, Урза успял да запази хладнокръвие и да върне към живот едно от близките полуразрушени паякоподобни машини. Големият брат използвал създанието, за да унищожи птицата, запращайки я към преследвачите им, които междувременно били успели да се възстановят.
Токазия най-после си отдъхнала. Тези приключения й стигали за цял живот. Благодарна, че е оцеляла, тя възнамерявала веднага да се върне към работата си. Братята обаче не мислели за това. Всеки от тях обвинил другия за активирането на древните защити на Тран. Спорът бързо се разраснал, докато накрая двамата се нахвърлили един върху друг. Токазия успяла да ги разтърве, нахоквайки ги, и започнала да приготвя нещата за връщането им обратно.
Когато стигнали в лагера, Урза се затворил в палатката си и останал там със седмици. Мишра също се отчуждил от екипа, прекарвайки повечето си време с работниците от Фаладжи. Братята рядко имали вземане-даване един с друг и всеки път, когато им се налагало да разговарят, нещата бързо излизали от контрол. Урза бил започнал да нарича своята половина от скъпоценността Могъщия камък, защото правел артефактите по-силни. На камъка на Мишра казвал Слабия камък, защото той изглежда отслабвал силите им. Времето минавало, докато една нощ Мишра се промъкнал в покоите на Урза, изисквайки от него да му предаде и Могъщия камък. Двамата отново се сбили, този път използвайки камъните като оръжия. При схватката между древните артефакти избухнала голяма експлозия, точно в момента, в който Токазия влизала в палатката, за да прекрати свадата им. Взривът разрушил напълно покоите на Урза, отнасяйки със себе си и живота на покровителката на братята. Мишра, разстроен от своето участие в смъртта на Токазия, избягал в нощта.
Аргивийската експедиция скоро била прекратена по една или друга причина. Аргивийците смятали, че без успокояващото присъствие на Токазия работниците Фаладжи щели съвсем скоро да се разбунтуват и да застрашат сигурността на групата. Фаладжийците ставали все по-агресивни, представяйки цялата експедиция като вражеско нахлуване в родните им земи. Единствено Урза и фаладжийският старейшина Ахмал наистина знаели какво се било случило. Хората били изплашени от Урза и без помощта на Токазия той не бил в състояние да се справи.
Младежът избрал пътешествие до близка Йотия, вместо да се върне в Аргив. Там станал прост чирак при Руско, малко известен часовникар. Урза се отдал на работата си, намирайки за по-лесно да се справя с механичните устройства, отколкото с горчивото си минало. Но ето че един ден принцесата на Йотия се отбила при часовникаря, носейки развалената си музикална кутия. Урза бързо открил причината за проблема и поправил играчката на благодарната Кайла. Малък жест, но той бил само началото на поредицата от събития, които щели да превърнат всеки от тях в най-важния човек в живота на другия.
Случило се така, че Руско накарал Урза да се разходи навън с него из града. Двамата скоро се озовали край голямо струпване на хора, където Властелинът на Йотия тъкмо обявявал, че най-силният мъж в кралството щял да получи ръката на дъщеря му. Всички, които искали да се пробват, трябвало да преместят огромна нефритена статуя от единия край на площада до другия. Досега най-голям успех бил постигнал един мъж от Круг, който успял да я помръдне с няколко сантиметра, преди да припадне от усилието. Урза не проявил голям интерес към представлението, но след време му попаднал древен Трански ръкопис, който променил нещата. Чиракът помолил Руско да му позволи да отговори на предизвикателството на Властелина.
"Добри ми господарю, мисля, че искам да преместя статуята"
Използвайки големите си умения с артефактите, Урза построил импровизиран су-чи, настоявайки, че той ще е достатъчно мощен, за да се справи със задачата. След месеци приготовление, той помолил Властелина за разрешение да участва в състезанието, като премести статуята със силата на ума си. Владетелят бил заинтригуван и позволил на Урза да опита. Младежът постигнал убедителен успех, но това не било достатъчно за Властелина. Едва когато Руско му осигурил планове за орнитоптери и обещал, че Урза би могъл да създаде много други чудодейни изобретения, аргивецът получил ръката на принцесата.
Урза веднага се заел с направата на повече и по-добри артефакти за новата си родина. Намерил си и помощник, Таунос от Джорилин, който се оказал майстор в сглобяването на машините. Урза бил щастлив, Таунос бил щастлив и Властелинът бил щастлив. Неудовлетворена от развитието на нещата останала само Кайла. Мъжът й се интересувал само от своите машини и изобретяването на нови и нови чудеса. Когато се появял проблем, Урза се заемал с него в течение на дни, докато го реши. Единственият проблем, от който изглежда не се безпокоял, бил семейният му живот.
Междувременно напрежението между Йотия и Фаладжи растяло и скоро станало очевидно, че се задава война. Властелинът уредил преговори между Йотия, Аргив, Фаладжи и търговската нация на Корлис. Той искал да изясни на Фаладжийците, че Йотия била многократно по-силна от тях и не би се поколебала да използва машините и топтерите на Урза за целите си при една евентуална война. Обаче го очаквала изненада.
Фаладжийците пристигнали в Корлис, последвани от легендарен гигантски механичен дракон. Създанието изглеждало живо, но всъщност било просто изкусен артефакт. Урза останал удивен от гения, сътворил подобна машина. Не му оставало да се чуди много. Най-отпред при Фаладжийската делегация стоял Мишра, облечен в пустинната си роба. След като поговорил за кратко с брат си, Урза разбрал, че той е станал главният съветник на Фаладжийския Кадир и с негова помощ бил доведен механичният дракон.
Срещата се оказала бедствие. Кадирът и Властелинът спорили близо пет минути, преди всички присъстващи да бъдат въвлечени в кървава касапница. Йотийците атакували Фаладжи с орнитоптерите си, но машините им не представлявали никаква заплаха за Фаладжийския дракон. Отчаян, Властелинът се хвърлил да напада младия Кадир, но бил убит почти мигновено. Мишра проклел предателството на Урза и отново си заминал с останалите от делегацията на Фаладажи, докато брат му останал потресен на бойното поле, напълно невинен за случилото се.
"Сега трябва да се върна обратно в Круг и да кажа на жена си, че баща й е мъртъв. И ще се нуждая от всичко, което мога да измисля, за да я накарам да разбере. Защото аз самият не мога да го разбера"
Урза се завърнал в града, донасяйки новините за смъртта на владетеля. Бракът му с Кайла продължил да се влошава и единствено благодарение на намесата на Таунос кралството не било разделено между двамата. Младият помощник успял да припомни на Кайла любовта й към нейния съпруг и сякаш за момент всичко тръгнало като по вода. Урза стигнал до заключението, че не би могъл да започне открита война със собствения си брат. Били организирани още едни преговори, които този път завършили мирно.
Фаладжийците пристигнали в Круг под знамето на мира. Мишра също бил там, както и неговият чирак Ашнод. Кадирът обаче не присъствал на срещата. Мирните преговори протекли гладко, като самият Мишра изненадващо изразил желание да укроти намеренията на Фалджийците за война срещу съседните държави. Но цената била висока. За да постигне мир с Фаладжи, Урза трябвало да предаде Могъщия камък на брат си. Той обаче бил непреклонен. След всичкото това време Мишра все още искал единствено онова, което принадлежало на Урза. След нощния фестивал, организиран по случай срещата, Урза и Кайла се оттеглили към покоите си, неподозиращи какво ще им донесе утрото.
Когато Таунос събудил Урза, попитал къде била Кайла. Обърканият Урза сънено се огледал, само за да установи, че Могъщият камък също го нямало. Кайла го била откраднала. Урза незабавно се отправил към квартирата на Мишра, където заварил полуразсъблечената си съпруга, която тъкмо предлагала камъка на омразния брат на Урза. Той изтръгнал скъпоценността от ръцете на жена си и активирал силата му срещу Мишра. Таунос успял да плени Ашнод, но Мишра и останалите Фаладжийци избягали в нощта.
Разгневен на брат си и жена си, Урза напуснал Йотия начело на отряд орнитоптери и навлязъл в пустинята на Фаладжи. Седмици наред той претърсвал пясъците за някаква следа от брат си. Най-накрая го открил. Урза и отрядът му атакували една Бойна Машина, контролирана от Мишра, но едва успели да се измъкнат живи от схватката. Всъщност, единствено самият Урза и един друг войник оцелели. Заедно, те се отправили обратно по дългия път към Круг.
Градът се намирал в пълен хаос. Мишра бил примамил брат си далеч от Йотия и после бил ударил подло през нощта. Разпитвайки неколцина оцелели, Урза разбрал, че Таунос е успял да отнесе повечето от плановете за артефактите на Урза с помощта на един топтер. Осъзнавайки лудостта си, Урза разбрал, че е позволил на Мишра да замъгли ясното му съзнание с емоции. Той през цялото време бил мислител, творец. Тази война, защото това със сигурност било война, току-що била станала хиляда пъти по-опасна. Урза започнал да разсъждава.
"Този път няма да спра ръката си или да проявя милост към теб, братко. Този път ще има разплата, кълна се."
Урза установил базата си в границите на Аргив, които се били обединили с Корлис и Йотия, осигурявайки здрав съюз между трите държави, който да се протипостави на разрушението, носено от Фаладжи. Урза бил провъзгласен за Лорд Протектор на Земите и щял да даде всичко от себе си, за да се справи добре със задачата си. Той започнал да изгражда чудодейни оръжия за разруха, лесно побеждаващи всеки Фаладжийски воин. После построил огромни кули, които трябвало да обградят Аргив от всички страни в подготовката за предстоящата война. Всичко вървяло по план. Но слабостта на Урза винаги се била кореняла в сърцето му.
Таунос и Кайла пристигнали в Кулата на Урза, влачейки със себе си младия Харбин. Кайла се заклела, че Харбин е син на Урза, но строителят се страхувал от истината. Детето можело също толкова лесно да бъде на Кайла и Мишра. Но въпреки всичко той ги приел в дома си и, обединявайки се отново с отдавнашния си чирак, започнал да строи още по-невероятни устройства за защита.
“Аз съм буреносен гарван, Таунос. Птица, носеща зла поличба. След мен идват само бедствия, а аз не искам да я наранявам повече. Не желая да наранявам никого. Само глупак би застанал на моя страна.”
След по-малко от година силите на Мишра атакували отново границите на Аргив, но лесно били отблъснати от новите творения на Урза. Чак сега той можел да започне да настъпва на свой ред. Той атакувал териториите на Фаладжи. И двете страни имали огромни ресурси на своя страна, но също така и двете ги използвали плашещо бързо. Единственият начин да се спечели тази война бил да се построи по-могъща машина от противниковите, но и двете нации били водени от гении. След смъртта на Кадира, Мишра бил затегнал хватката си върху Фаладжи, а Урза бил владетел по право на Аргив, който в момента включвал в пределите си и Йотия и Корилис.
“Преминахме през огън през последните години и това ни промени. Сега огънят е още по-силен, но ние преминахме през него, по-силни сме и няма да се опърлим.”
По време на рейд в пустинята, Таунос бил заловен от главния лейтанант на Мишра – Ашнод, – но бързо успял да избяга и да се върне вкъщи. Някъде по това време Урза открил Рамос – механичен дракон, подобен на този, притежаван от брат му. Той препрограмирал машината, но скоро загубил контрола си върху нея. Механичният дракон изчезнал, но Урза скоро щял да открие къде е изчезнал.
Синът му Харбин, който сега командвал отрядите орнитоптери, бил направил страхотно откритие. Далеч от главния континент Терисиар имало друг, по-малък, но пълен с неизчерпаеми природни ресурси. Дърво и най-различни руди се трупали през столетията сред горите на тази земя. Това място – Аргот – щяло да бъде ключът към победата на Урза над омразния му брат. Но той не искал да въвлича още една страна в тази война. По това време и Фаладжи, и Аргив били опустошени от битките, а победата изобщо не се виждала. И все пак строителят знаел, че ако иска изобщо да приключи опустошителния конфликт, Мишра трябва да умре.
С помощта на Харбин, Урза поел към Аргот. Но на този ден започнал и друго пътешествие – пътешествието към превръщането в легенда.
Той пристигнал в Аргот, но там го посрещнали лоше вести. Мишра също бил открил тази земя и вече водел война със защитниците й. И по-лошо – тези защитници започнали да обръщат вниманието си и към Урза. В една паметна нощ арготианските елфи и дървесният народ атакували аргивианите с цялата си мощ. Въпреки че били надвити, те оставили армиите на Урза сериозно отслабени. И той знаел, дори преди следотърсачите му да са се завърнали, че Мишра щял да се възползва и да атакува. Аргивианите нямало да преживеят седмицата. Единственият им шанс бил в бягството, но Урза не искал и да чуе за такава възможност. Тази битка между Аргив и Фаладжи, между двамата братя, била продължила достатъчно и това било също толкова добро време за слагане на край, колкото всяко друго.
Изпращайки Харбин далеч от континента, Урза наблюдавал как механичните създания на Мишра се приближават. С болка в сърцето Урза изпратил собствените си сили срещу тях. Само след секунди двете армии щели да се срещнат, за да се стигне само до още кръвопролития. Това било продължило вече повече от 60 години. Урза и Мишра спорели кой да бъде войникът и кой – злодеят, докато били деца. По времето на Токазия се карали коя макара къде е по-добре да бъде разположена. Цял живот били водили битка под една или друга форма, но тази нощ тази битка щяла да стигне до своя край. Нищо подобно не се случило.
Когато нападателите се приближили към защитниците на Урза, всичко излязло от контрол – двете армии спрели и се нахвърлили не една срещу друга, а сами срещу себе си. Механичните дракони на Мишра изтребили трансмогрантите на Ашнод, Йотийските войници на Урза пък унищожили Глинените статуи на Таунос. Строителят стоял втрещен, но към него се задала нова опасност. Най-накрая двамата братя се срещнали очи в очи. Но Мишра изглеждал някак по-млад. Той размахвал в ръце Слабия камък и се заклел, че ще види смъртта на брат си. Двамата се борили кратко и накрая Урза ранил смъртоносно брат си с Могъщия камък. Но поради някаква причина Мишра не паднал. Вместо това той се отдръпнал назад и отново започнал да крещи обиди и заплахи към брат си. Чак тогава Урза бил наистина ужасен. От отворената рана в гърдите на Мишра стърчали кабели и пръскало машинно масло. Владетелят на Фаладжи мразел брат си толкова жестоко, че дори бил стигнал дотам да присажда собствените си механични творения в тялото си.
Таунос пристигнал в лагера на Урза, за да му донесе още лоши новини. Някакъв странен демон, идващ от място, наречено Фирексия, бил саботирал войната и за двете страни. Таунос показал на Урза нещо, което Ашнод му бил дал, наречено Голготийски Силекс. Докосвайки древния артефакт, строителят усетил огромна сила, която се носела през тялото му и през земята, по която стъпвал. Той дълго се борил с машините, но сега бил призован от нова сила. Силата на земята. Силата на маната. Силата на магията.
Урза наредил на Таунос да напусне Аргот моментално, защото той скоро щял да стане причина за смъртта на всички тях. Чиракът се подчинил с нежелание, а Урза започнал да изучава тайните на Силекса. Но времето му за това било малко. Мишра отново бил пристигнал. Двамата братя се срещнали отново, но не както Урза някога си представял тази среща. Брат му яздел механичен дракон. И не само това. Самият Мишра се бил превърнал в механичния дракон. Той бил срастнал плътта си с тази на металния Мак Фауа и сега пристигал, за да унищожи омразния си брат.
Урза можел само да стои и чака смъртта си, когато отново чул гласа на Силекса, носещ се през тялото му. Той говорел в душата му за крайното разрушение на Доминария, за разрушение на всичко, създадено от Урза и Мишра, за да може да се даде на земята втори шанс. Урза влял цялата си същност в магията, която била първата от многото, които един ден щял да владее. Силата се изляла от Силекса, унищожавайки всичко по пътя си. Урза бил унищожен. Мишра бил унищожен. Целият Аргот изчезнал от лицето на Доминария. Целият свят потънал в руини. И трябвало да се свърши тук. Историята казва, че на този ден двамата Братя намерили смъртта си, заедно с гибелта на Аргот. И това било вярно. Урза и Мишра, заедно с Харбин, били унищожени. Героят го нямало, злодеят също – подреден и чист край. Но в последните си мигове Урза се запитал кой ли е покварил Мишра по този начин. Таунос говорил за място, наречено Фирексия – място толкова зло, че се опитало да обърне брат срещу брата, така че фирексияните да държат цяла Доминария в хватка след смъртта им. И знанието за това, собственият инат на Урза, не му позволили да умре.
Урза се събудил на следващия ден върху унищожените земи на Аргот. Той бил умрял по време на великия катаклизъм, но все пак бил жив и по-силен от всичко, което някога било бродило из Доминария.
Гледайки в черното море, Урза се ужасил от собствения си вид. Той изглеждал както винаги, може би само малко по-млад, но очите му го изплашили. Те изглеждали като две слънца, две звезди, говорещи за силата, съдържаща се в черепа му. Той веднага познал кристалите. Могъщият камък и Слабият камък се били превърнали в негови очи. Но как било възможно това? Как бил възможен такъв кошмар? Той се вгледал дълбоко в себе си и открил отговора: Урза, Лорд Протекторът, бил мъртъв. На негово място стояло най-могъщото създание, което Доминария щяла да познава през следващите 400 години. На негово място стоял нов Урза, божество, Пътешественик. Така се родил Урза Пътешественикът.
Изглеждало, че дългът му към Доминария е приключил и Урза се обърнал към единственото, което още имало значение за него – отмъщението. Фирексианите били покварили брат му, те били истинската сила зад дългогодишната им война. На брега на Йотия, Урза открил Таунос, запечатан в ковчег за много години. С натежало от мъка сърце той разбрал, че дългът му вече не бил само към Терисиар, а към цяла Доминария, към цялото сътворение. Но той трябвало да направи още едно нещо, преди да е приключил с Терисиар. Инструктирал Таунос да намери Кайла и да й предаде едно последно съобщение:
“Кажи на Кайла да ме запомни не като този, който бях, а като този, който се опитвах да бъда...”
И с това Урза напуснал Доминария за две хилядолетия. Само отмъщението имало значение за него. Започнала била сагата на Урза.