A Tale of the Malazan Book of the Fallen
by Steven Erikson
Автор: Мат
Gardens of the Moon (Book 1)
Deadhouse Gates (Book 2)
Memories of Ice (Book3)
От доста време бях чел по разни фентъзи форуми похвали за Стивън Ериксон и неговата фентъзи декалогия (от която досега са излезли 4 книги). Особено много ме привлече това, че според много хора поредицата избягва почти всички клишета в жанра, a и десет планирани книги винаги привличат фен на "тухлите" като мен.
Сюжетът: Общо взето се върти около огромната Малазанска Империя, простираща се на няколко континента, и нейните непрекъснати войни. След смъртта на императорa държавата е във вихъра на въстания и проблеми.
Плюсовете:
+ Великолепни герои, най-добрите, за които съм чел във фентъзи жанра. И в други книги има изпипани персонажи, но тук всички са направени почти перфектно и дори мен ме дразнеше от време на време само една героиня, а те са буквално стотици. Просто човек има усещането, че никак не му е безразлична съдбата на даден герой, че иска той или тя да оцелее, което в никакъв случай не може да се каже за повечето персонажи в жанра.
+ Сюжетът е просто грандиозен, всеки има свои цели, няма изобщо "добри" и "лоши". Няма главен герой, в това отношение поредицата прилича на "Песен за Огън и Лед".
+ Всичко това е подплатено с гигантски свят с над 100 000 годишна история и огромно разнообразие от култури, раси и народи. И събитията от миналото не са добавени просто за пълнеж, а имат реални последствия - хилядолетни вражди продължават, старите богове се завръщат, etc.
+ Развитието на сюжета е доволно бързо, засега все още не съм имал усещанетo, че авторът разтяга локуми с цел да запълни повече страници.
+ Поредицата е много оригинална и бяга от клишетата в жанра - няма сирак-юнак, няма пророчество, няма "Големият Гадняр"®, който иска да завладее света.
+ Особено втората част ще допадне много на всеки почитател на баталното фентъзи - много и страхотно описани битки. Малазанската армия прилича на римската, което лично на мен много ми се нрави, а Ериксон описва битките така, че всеки може да си представи какво става. Победител в битките обикновено е този с по-добрата тактика или по-голяма и по-добре подготвена армия, а не този с по-морална кауза, както е по каноните на бозавото фентъзи.
+ Въпреки че има известен брой адски могъщи герои, те далеч не са нито неуявими, нито глупави, както повечето такива в други фентъзи книги. Дори и боговете са уязвими, затова гледат да използват завъртяни интриги. И като казах интриги, тук те са на нивото на "Колелото" и "Песента" (Не мога да се сдържа просто. На нивото на "Колелото", а? :) - бел. на Роланд (е, и там стават, ся, да не си кривим душата... това, че Джордан е забравил завръзката в повечето, е друг въпрос - бел. Моридин)) - има предателства, измами, двойни игри и така непредсказуемостта се запазва до края.
+ Авторът има много добър стил и разнообрaзие на езика, наложи ми се често да се консултирам с речника, нещо, което не ми се случи, когато четях десетото "Колело", например. Без да прекалява с описанията, писателят успява да изгради един страхотен свят, който и след три книги все още си остава в голямата си част загадъчен и неразкрит. Ериксон успява да съчетае трагичните събития в книгите (избива се достатъчно народ, за да запълни доста гробища) с доста честите шегички, подхвърляни от героите, така че всичко да изглежда естествено. Особено черният хумор и тирадите на някои от героите са просто култови.
+ Магическата система е сложна и относително оригинална, с огромно разнообразие на видовете магически школи. Но магьосниците не управляват света и не са неуязвими.
+ Главните герои също умират :)
+ Светът е със страхотна мрачна атмосфера, препоръчително за феновете на Dark Fantasy. Разкъсва се от конфликти, често положението изглежда безнадеждно, а трагичните сцени са много емоционални и добре описани, някои епизоди от книгата определено ме разтърсиха.
+ И не на последно място - Ериксон пише по книга на година, така че може и да доживеем до края на поредицата.
Минуси:
- Трудно е да започнеш книгата, няма предварителни въведения в сложния свят, още от самото начало започват да се трупат неизяснени понятия... Така да се каже авторът хвърля читателите направо в дълбокото. Дори и аз се принудих да чета бавно и внимателно, защото повечето работи не се обясняват по сто пъти, като за идиоти, както е в някои други книги от жанра. Предполага се, че читателите са достатъчно умни, за да си правят сами доста изводи, сигурно затова книгата още не е издадена в САЩ :)
- Понякога героите изпадат в тежки пристъпи на философия, но не е нито често, нито фатално (Пък ако кажеш и кое му е лошото :Р - бел. на философстващ Роланд (така, както аз го схванах, лошото е, че пристъпите са тежки :Р - бел. на препатила от философстващи личности Клио)).
- На няколко пъти героите биват спасявани от deus ex machina, но пък това го има в почти всяко фентъзи.
- Развръзката на всеки том е леко разочароваща.
Резюме: Ако ви е писнало от стандартните фентъзита, но пък не искате и исторически романи, маскирани като фентъзи, подобно на "Песен за Огън и Лед", това е книгата за вас. Тази поредица ми върна вярата в бъдещето на жанра. И дано българските издателства се смилят и издадат книгите и в милата ни татковина. С едно изречение - герои от класата на Тирион и Фиц, битки, по-добри от тези в "Песен за Огън и Лед", интриги и мистерии почти като в "Колелото на Времето" (Просиш си го, ей! - бел. на Роланд), емоционална наситеност като в "Лъвовете на ал-Расан", много и забавен хумор - какво повече му трябва на човек? :)
Оценки:
Gardens of the Moon 9,5/10
Deadhouse Gates 10+/10
Memories of Ice 10+/10