Брой 15 Музика

Автор: Ян

Iron Maiden
CD "Dance Of Death"
release date: 08.09.2003

   Ей богу, дочакахме го. И за разлика от новата Metallica (ще прощаваш, Dark) албумът е страшен. Брус e в перфектна форма (имам чувството, че с годините гласът му става все по-добър), а парчетата... ех, парчетата...

1) WILDEST DREAMS – сингълът от новия албум, малко в стил The Wicker Man, общо взето веселяшко парче. При първо слушане не ми допадна особено, но като за целта, която си поставя, е идеално – 7/10.

2) RAINMAKER – Брутаааааааааално! Поредното доказателство, че завръщането на Брус е най-хубавото нещо, случвало се на Мейдън в последните 10 години... 10/10.

3) NO MORE LIES – 7+ минути епика. Започва почти акустично, след което преминава в характерното за Мейдън темпо – 9/10.

4) MONTSEGUR – вдъхновено от един доста неприятен момент от историята на Тамплиерите – яки рифове и Брус :) 10/10.

5) DANCE OF DEATH – само една думичка – Шедьовър! Не може да се опише, трябва да се чуе... 8+ минути. 11/10.

6) GATES OF TOMORROW – странно начало и общо взето странно парче. Готино китарно соло. Брус за пореден път мачкааааааааааааа. 9/10.

7) NEW FRONTIER – време беше и Нико МакБрейн да се отчете с парче. Забавното е, че това като че ли е най-немейдънското парче, но пък е яко. Поредната порция готини сола... 9/10.

8) PASCHENDALE – вдъхновено от сражение от Първата световна война (мдам още една епика 8+ минути). Меланхолично начало, преминаващо в барабанна канонада – брутално. Напомня на соловите неща на Брус. 10/10.

9) FACE IN THE SAND – Би могло да е Blood Brothers 2, обаче всъщност е по-яко... и по-странно. 10/10.

10) THE AGE OF INNOCENCE – парче със социална насоченост... няма майтап. Стив Харис явно е бил сдухан, когато го е писал. Аз пък му се кефя – 9/10.

11) JOURNEYMAN – акустични китари и гласът на Брус, който в това парче e просто неземен – шапки долу... 11/10.

Final Score: 9,54/10



Fairyland
CD "Of Wars in Osyrhia"
NTS/S.M.F Music Shop

   Поредният албум, на който попаднах съвсем случайно, но пък останах много приятно изненадан. Май най-точното определение за стила им ще е "повлиян от Rhapsody симфоничен метъл", и както понякога става, учениците на моменти надминават учителя си.
   Парчета като Doryan the Enlightened, Rebirth, A Dark Omen и Of Wars in Osyrhia могат да накарат човек да настръхне. Певицата (мдам, не е правописна грешка) Elisa Martin се справя почти перфектно (и ме радва доста повече отколкото в албумите на Dark Moor), а в инструментално отношение (вкл. продукция) нещата са изпипани до съвършенство.
   Единственото което ме подразни, е че Of Wars in Osyrhia на моменти звучи като саундтрак на фентъзи филм…

Оценка: 9/10