За мен това е филмът на месеца. Гледах го три пъти и не успя да ми омръзне, a сигурно няма да ми омръзне и след петия път. На пръв поглед това е изтърканата приказна история за пирати, съкровище, смел герой, който спасява любимата си... Нищо подобно. Това е най-забавният филм, който съм гледала от много време насам. И главният виновник не е продуцентът Джери Брукхаймър, нито режисьорът Гор Вербински, когото много уважавам, заслугата е на Джони Деп. Идват ми наум думи като изключително, виртуозно, гениално – изберете си, изпълнението му е уникално и показва за пореден път, че той е дяволски добър актьор. Окончателно се убедих в божествената му природа, когато разбрах, че той сам е изградил образа на Джак Спароу – с все златните зъби, дрънкулките в косата и почернените клепачи, в добавка към маниера му нa движение и говор, който не може да се предаде по никакъв начин – просто трябва да се види. Джак Спароу се превръща в център на всяка сцена, в която е на екрана, и в крайна сметка в сърцето на този филм. Влюбих се в него от първата до последедната минута на изпълнението му, но все пак има една култова сцена, която трябва да спомена – тържественото му влизане в пристанището. Споменът за нея ще топли душата ми в бъдните дни. Деп е невероятно комичен, но всъщност е човек, обсебен от съкровено желание, и тази негова целеустременост ме кара да го харесвам още повече.
     Но стига толкова за него, да обърнем внимание и на останалите: те са герои, които ти стават симпатични и също са доста забавни – всички до един, дори злодеят, капитан Барбоса, изигран от Джефри Ръш с обичайното за него майсторство. Барбоса е хлъзгав и безскрупулен – истински лош пират. Шефът на бандата главорези си има и уязвима страна, която се разкрива в неговата страст към ябълките :)
     Губернаторската щерка Елизабет Суон (Кира Найтли) е момиче със силен и непокорен дух и фактът, че татко й (Джонатан Прайс) я е отгледал с много нежност и любов, не е помогнал за укротяването й. Както казва Джак: няма да може да се живее с нея... Все пак някой има желание за това – младият ковач и майстор на оръжие Уил Търнър (Oрландо Блум). Това е нашият герой – или щеше да бъде, ако Джак Спароу не беше превърнал цялата история за отвличане и спасявания във фон на своето изпълнение (не можах да се сдържа). Орландо Блум е единственият от актьорите, чиято игра оставя още да се желае, но дори това не успява да развали впечатлението от филма. Нямаше нито един момент, който откровено да не ми хареса. Наистина, тук-там битките ми се видяха малко прекалени, един-два момента не бяха съвсем правдоподобни, имаше малко излишни писъци... Кого го е грижа? Сред героите трябва да спомена и бледния комодор Норингтън, който говори с аристократичен английски акцент и на вид е много сериозен, но въпреки това е симпатичен, колоритния набор пирати – наши и лоши, задължителният папагал, който говори вместо собственика си, двамата смешни пирати и съответстващата им двойка войници...
     Филмът е заснет впечатляващо, без да се прекалява – в резултат се е получило стилно удоволствие за очите. Ефектите са много добри, особено във финалната битка, където непрекъснато се редуват компютърно създадените и "истинските" образи, без нито за миг нещо да попречи на зрителя да повярва, че това, което вижда, се случва в действителност. Музиката заслужава да се отбележи. За съжаление не знам кой точно е отговорен за нея, в IMDB са изредени рекордните 10 композитора, сред които на първо място е Клаус Баделт, а единственото познато ми име – Ханс Цимер – е последното в списъка. Музиката – финалният щрих към всеки филм, който много лесно може да разруши въздействието му, тук е идеална. Нито веднъж не ме подразни, напротив – много допринася за майтапчийско-приключенската атмосфера на филма. Героичната тема остана да звучи в главата ми след като излязох от киното.
     В заключение: страшно забавен филм и невероятен Джони Деп – само заради него е задължително да се гледа.
     Оценка 8/10 заради Деп, иначе 7,5/10

Обратно към "Карибски пирати"