Много приятно филмче. Подхождам
към него от гледна точка на това, че винаги може да се намери какво да се критикува,
затова имам желанието в този случай да погледна по-весело на нещата... макар
че, за целите на ревюто поне, известна доза обективност се изисква :)
Сюжет: достатъчно смислен, макар да има
какво да се желае. Следваше избраната линия отначало докрай, като дори обратите
в действието бяха свързани. Будят съмнение някои моменти като този защо, аджеба,
просто не застреляха досадния Джак Спароу, който им създаваше само проблеми
и непрекъснато им се бъркаше в работите, а му направиха добрата услуга да го
зарежат на пустинен остров с много пиене и готина мадама... Но, както казах,
не критиките са основната ми цел ;) Изобилства, не, направо бъка от остроумни
и забавни моменти, диалози и изражения на героите. Като цяло действието ми създаде
впечатлението на река, спокойно течаща в едно корито, без особено големи препятствия
и завои, но мощно и леко. Не чувствах напрежение, нямаше неразбрани ситуации,
странни отклонения или неразрешими загадки. Но не отделих очи от екрана нито
за момент – филмът изцяло ме грабна.
Героите: добра актьорска игра, главно
и предимно от страна на Джони Деп, за когото и колегите със сигурност ще пишат
по-подробно :). Изграждането на образа на пирата Джак Спароу е едно от най-добрите
попадения в киното от доста време насам. Остроумен, непукист, създаващ впечатление
на леко отдалечен от действителността и перманентно пиян, но изключително целенасочен
в едно единствено отношение – да си върне обратно кораба и да отмъсти за предателството.
Не мога да си представя кой би могъл да го изиграе по-добре, актьорът изцяло
подхождаше на персонажа. Кийра Найтли и образът на героинята й са стандартни,
не показаха нищо ново или неочаквано, а Джефри Ръш като капитан Барбоса беше
добър и в същото време незабележим – някак не създаваше впечатление на Злият.
За Орландо Блум или добро, или нищо, за да не разочароваме младата женска аудитория...
Пък и съгласете се, какво можем да му изкритикуваме? Нямал широките рамене и
яките мишци на ковач? Е, да, ама кой ковач си има такава чувствена уста, такава
бяла и нежна кожа? Ако бях на мястото на Елизабет, завист щеше да изгаря душата
ми (Weeee-ird! Макар че знам ли, всякакви ги има... бел. на Рол). Пък
това, че в пресъздаването на образа си влага повече ентусиазъм, отколкото актьорска
игра, са злобни сплетни и клевети на завистници! (Както и доказани житейски
факти, между другото :Р бел. на Рол)
Останалото: че то остана ли нещо? Освен
сравнително добрите ефекти (особено във финалния бой, където честото преминаване
от сянка в лъчите на луната показваше интересни гледки, предвид странното проявление
на проклятието над пиратите), останаха само гримът, костюмите и декорите – странно
подходящ грим за Джак Спароу и само подходящ за останалите ;), добре пресъздадени
водни возила и реалистични подробности откъм заобикалящата участниците среда.
Оценка 7,5/10 Mоже още половин единица
заради сладура Леголас... не беее, естествено, че заради Джак :))))))))