Роден: Между – 5300 АЛ (Аргивианско летоброене) и – 4300 АЛ
Умрял: Все още жив
Раса: Тран
Бащата на машините. Неизразимо великият. Тъмният Властелин. Скритият. Повелителят на пустошта. Почти всяка нация на Доминария има различно име за него. Беналишите смятат, че той е чудовище, способно да изгаря равнините само с поглед. Меркадийците го почитат, смятайки го за великодушен господар. Учените от Нови Аргив изучават името му, както биха направили с всеки друг мит. Ру-нораните се страхуват от него като от сенчеста заплаха от миналото им. Той е всичко това. Той е и много повече. В цялата история на Доминария нищо друго не е предизвиквало толкова много ужас. Името му всява страх в сърцата на цели народи. И този страх е оправдан. Защото той е Яугмот.
Богът на Фирексия се родил като смъртен човек по времето на възхода на Тран – най-високо развитата технологично раса досега. Между 2000 и 5000 години преди раждането на Урза Пътешественика1, Яугмот бил посветил живота си на лекуването на човешкото тяло по всеки възможен начин. Той вярвал, че то е изключително интересна органическа конструкция и че всяка болест или недъг били вследствие на бактерии и вируси, а не на зли духове. Но въпреки всичко, геният му бил тласкан напред не от друго, а от неутолима жажда за власт и от вярата му, че тази власт му се полага и че той трябва да бъде владетел на всичко съществуващо.
Лечителските идеи на Яугмот и експериментите, които провеждал, били толкова новаторски и противоречиви, че в крайна сметка довели до прокуждането му от империята Тран. Но народът му никога нямало да се съвземе след това решение, защото по този начин си навлякъл гнева на бъдещия бог за вечни времена.
Яугмот бродил по света и разпространявал идеите си навсякъде, където стъпел. Стигнал до пределите на Дълбините на Орин – кралството на джуджетата – и тайно разпространил зловеща чума сред народа му. След това пътешествията му го отвели до гористия континент Аргот, където взел елфската жрица Елисендрил Ладемдрит и свитата й в плен. Заразявайки елфите със смъртоносен вирус, той поискал откуп, за да им даде лекарство. Когато откупът бил изплатен, Яугмот тихо напуснал опустошения от болестта Аргот. Следващи в списъка били минотаврите от Талруум. Лечителят заразил и тях с вируса, за да изучава ефектите му. Това, което бъдещият бог оставял след себе си, било единствено болка, разруха и разгаряща се омраза.
Пътят му го отвел и до Джамураа, където използвал срещу властващата каста на цяло племе котки-воини нова, смъртоносна форма на бяс. След това зверство изтровил всички човешки племена Гуато Мейша просто за развлечение. Последната му жертва бил висшият Виашино бей, който се озовал на масата за дисекция само минути, след като допуснал лечителя в дома си. Всичко това обаче за него не значело нищо. Отмъщението му над Тран било единственото, което имало значение. До Яугмот достигнала вест, че геният Гласиан, който бил ключова фигура в неговото прогонване от империята, лежал на легло, разкъсван от жестока болест, за която никой не можел да открие не само лек, но и причина. Очевидно странен, заразен от същата болест мъж бил нападнал Гласиан в собствената му лаборатория с дефектен кристал. На лечителя било съобщено, че ще бъде приет отново в Тран, ако открие причината за загадъчната болест и се пребори с нея. Той само се усмихнал и се отправил към столицата на империята – метрополиса Халцион.
Когато пристигнал в Халцион, Яугмот приличал на просяк. Робата му била покрита с мръсотия и разпокъсана, все едно не бил и той един от могъщата раса. Ала щял да напусне града като старейшина. Щял да го напусне като монарх. Като божество. Пред портите на града бил посрещнат от Ребек. Главен архитект на империята и съпруга на болния изобретател, тя го посрещнала като змия в пазвата си. Той бил запленен от красотата на жената почти моментално. Съвсем малко по-малко възхитен бил и от града, който тя била създала. Халцион бил проспериращ метрополис, но и много, много повече. Целият град бил захранван от революционно нов вид енергия, идваща от така наречените Енергийни камъни. Тези кристали, веднъж заредени, били вечен, пък макар и скъп, начин да се направи ежедневието на Тран много по-лесно и приятно. Яугмот научил и че преди да се разболее, Гласиан бил един от главните учени, занимаващи се с нови методи на използване на камъните.
"Дръж се за мен", каза ти, "и градът ще бъде наш". Е, ето че се държа за теб.
Двамата стигнали до леглото на болния, за да открият, че Гласиан изобщо не се радва, че ще бъде оставен в ръцете на човек, когото собственоръчно е прогонил преди години. Това обаче не разколебало Яугмот. Животът на Гласиан нямал никакво значение за него. Единствената му цел била да намери лечението, за да може да го вдигне над главата си и цялата империя на Тран да коленичи пред него.
Лечителят разбрал, че болестта, която нарекъл "Tуберкулоза", била най-разпространена в Пещерите на Прокълнатите. Това място, намиращо се под повърхността на Халцион, било бивш затвор за престъпниците на Тран. С времето обаче се появили нови поколения, които не били виновни за нищо друго, освен за това, че са деца на престъпници. Яугмот се спуснал в Пещерите, за да проучи отблизо туберкуолзата. Прокълнатият революционер, който атакувал Гласиан, използвал за целта дефектен енергиен камък, специално повреден, за да изпълнява ролята на кинжал. Човекът очевидно бил заразен от нещо, вероятно същата болест, която тормозела гения от Тран. След като лечителят спечелил уважението на Прокълнатите, убивайки един от техните воини, едно дете го завело в Карантинната пещера, където лежал деформираният и болен Гикс (също изключително важно име в историята на Доминария и Фирексия).
За теб вече няма значение какво съм аз – войник или лечител. Значение има само това, че съм обърнал вниманието си към някой друг. Интересува ли те дали ще убия човека? Не, интересувай се вместо това дали първо няма да убия и теб.
Яугмот извел Гикс от Пещерите на Прокълнатите, за да го отведе в лазарета на Гласиан. Там, след като вече бил сигурен, че и двамата са болни от една и съща форма на туберкуолзата, започнал да проучва негативната им реакция на директен контакт с енергийни камъни. Тези наблюдения обаче трябвало да почакат, защото на този ден било голямото откриване на великолепния Храм на Тран – огромен летящ замък, който бил създаден от самата Ребек. Храмът бил великолепно постижение на цивилизацията, но Тран били започнали да губят смирението, което всеки народ трябва да притежава. Докато се опитвали да се издигнат до равнището на божества, те нямали представа, че тъмни фигури се готвят да използват новопридобитата им сила за собствените си цели. А ако историята ни е научила на нещо, то е, че не съществува по-тъмна фигура от тази на Яугмот.
Няколко месеца по-късно лечителят бил открил причината за болестта. Туберкулозата била причинена от директния контакт с енергийните камъни. С времето радиацията, изтичаща от кристалите, отслабвала човешката имунна система, довеждайки в крайна сметка до смъртоносната болест, която бавно убивала Гласиан, Гикс и безброй други. Яугмот споделил това свое откритие с Ребек и другите двама. За разлика от изплашената си съпруга, Гласиан се усъмнил в откритията на стария си неприятел и го обвинил в притворство. Яугмот бил бесен, а Гикс просто се изсмял. Лечителят им обяснил, че именно защото Пещерите на Прокълнатите се намирали директно под града, опасните лъчения на енергийните камъни се насочвали основно натам и това била причината туберкуолзата да вилнее толкова силно из коридорите им. След няколко дни открили, че Гикс е изчезнал. Ребек и Яугмот разкрили тайната на болестта пред управляващия съвет на Халцион. Да се каже, че били бесни, би било твърде слабо. Лечителят на прокажени, който дори бил прогонен от прекрасния им град, имал наглостта не само да се върне, но и да твърди, че новооткритата им сила е пагубна за населението. Подбудени от Гласиан, те решили да гласуват за повторното прокуждане на Яугмот. Той обаче запазил хладнокръвие. Дори помолил да му бъде предоставена група от лечители и ученици, с чиято помощ да продължи проучванията си върху болестта. Съветът се съгласил, но дал ясно да се разбере, че ако скоро няма резултати, той отново ще бъде прогонен, този път завинаги.
Няколко
дни по-късно лечителите под ръковотството на Яугмот открили нещо, което може
би щяло да се окаже способът за лечение на болестта. Въпреки че новият метод
не можел да излекува туберкуолзата, той почти със сигурност успявал да спре
разпространението й. Но изследванията били замразени, защото в града избухнало
въстание. Гикс и огромна група Прокълнати се завръщали и били положили клетва
да съборят Халцион заради греховете на Тран срещу тях. Стражата не успяла да
се справи с бунтовниците и Яугмот изведнъж видял в това скрита възможност за
собственото си облагодетелстване. Той отвлякъл заразен с туберкуолзата бунтовник,
за да изпробва новото си лечение върху него. Всички били втрещени от резултата,
защото операцията не само забавила болестта, а дори сякаш започнала да я връща
обратно към началния й стадий. Бунтовникът не бил напълно излекуван, но се чувствал
по-добре, отколкото някога си спомнял да е бил. Нямал обаче възможност да благодари
на спасителя си – секунди след установяване на резултатите бъдещият бог просто
го убил на място. Яугмот взел една от летящите носилки и се понесъл към Храма на Тран, където Ребек и нейните помощници се борели отчаяно срещу самия Гикс и армията му. Лечителят обещал на бунтовниците, че ще ги спаси от туберкулозата, ако спрат атаките си. След като Гикс изпробвал лечението върху себе си и установил невероятните резултати почти моментално, той приел предложението и се оттеглил.
Яугмот веднага бил обявен за национален герой. Не само бил спрял въстанието, но и бил открил лечение за болестта, която разкъсвала народа на империята. И прилагал лечението върху всички – Тран и Прокълнати. И хората го приели в сърцата си.
След време той щял да се гощава с тези органи един по един.
Лечението веднага било приложено върху болните, но с променлив успех. Състоянието на Гласиан, който вече бил жестоко осакатен от болестта, не се подобрило много. За ужас на съпругата му, туберкулозата била започнала да осакатява ума на гения. Малко по малко Ребек била отблъсната от любящата прегръдка на мъжа си, за да се озове в чакащите ръце на Яугмот.
Годините минавали, а Яугмот не успявал (или не искал) да намери истинско лечение. Операцията, която продължавал да прилага върху Прокълнатите, помагала все по-малко и по-малко. Почти всички лечители в Халцион били под негов пряк контрол и хиляди били изпращани в Пещерите за лечение. Само избрани десетки били пуснати да излязат някога от там...
По време на една вечеря в дома на Гласиан, болният учен заговорил на Яугмот. Умът на човека бил сякаш раздиран между болестта и собствения му гений. Несъзнателно той започнал да разкрива плановете си за отваряне на портали към други светове – безкраен брой нови вселени, криещи се във всеки енергиен камък. Идеята му изглеждала тотално абсурдна, ала също така искрена. Но лечителят нямал време да обмисли сериозно тази концепция, защото Гласиан отново прекъснал яденето си, за да сподели същата мисъл, абсолютно забравил, че го е направил току-що. Ребек все по-сериозно се страхувала за съпруга си. А Яугмот все по-сериозно се страхувал за Ребек. И все пак само няколко месеца по-късно жената била готова да му се отдаде. Играта ставала все по-бърза, макар че Яугмот всъщност не се интересувал истински от архитектката. Единственото, което го вълнувало, бил самият Яугмот.
След завръщането си от посещение в Джамураа лечителят се изправил пред съвета и те му съобщили, че пациантите от Пещерите бягат в града. Недоволни от липсата на успех в лечението им, те напускали и имало опасност да заразят още от жителите на Халцион. Били му дадени моментално няколко отряда от градската стража, за да се справи с проблема. Клането, което последвало, го забавлявало неимоверно.
Дните минавали и Яугмот затягал хватката си върху империята Тран. Докато един ден всичко се променило и лечителят започнал дългото си изкачване от смъртен до божество. Отивайки да прегледа Гласиан, той разбрал, че при болния учен има някаква магьосница – жена с огромна, но скрита сила, която кротко разговаряла с гения. Наричаща себе си Дайфед, жената обявила смело, че е Пътешественик и владее сили, сравними с тези на боговете. За нейна досада, но напълно разбираемо, Яугмот не й повярвал изобщо. За да му докаже, че говори истината, самообявилата се "богиня" отвела лечителя до далечното измерение Пируела. Събитията не можело да се подредят по-добре за него. Вече държал в ръцете си цял град. Скоро щял да посегне и на цялото мироздание.
Аз не съм... обикновен човек.
Скоро след това, в Пещерите на Прокълнатите избухнало второ въстание. Този път жителите на Халцион били готови. На Яугмот бил предоставен пълен контрол над войската, стига само да отблъсне атаките. Той въоръжил стражите с машини, зареждащи се с енергийни камъни, и скоро бунтовниците били избити.
След като и вторият опит на Гикс да завладее града пропаднал, Тран издигнали Яугмот до статута на национален герой. Той бил близо до откриване на лекарство за туберкулозата. Бил разгромил враговете на империята. Бил спечелил и непоколебимата лоялност на самия Гикс. Но това не му стигало. В онзи ден той дал обещание. Тъй като бил открил, че единственото, което туберкулозата прави, е да отслабва естествените защити на организма, той трябвало просто да вкара в човешкото тяло по-добри органи, които няма да бъдат победени от болестта. Той се заклел пред народа на Халцион, че не само ще спре всички болести, но ще се пребори и с най-великата от всички – смъртта. Хората не можели да повярват на ушите си. Яугмот щял да направи Тран безсмъртни. Щял да ги направи равни на боговете.
Но преди лечителят да се отправи по своя път към божественото, миналото му се завърнало при него. Обединена армия на джуджета, елфи, хора-котки, Виашино, минотаври и варвари се приближила до Халцион. Те обвинили Яугмот за всички грехове, които имал към тях, и за това, че бил увредил кръвните линии на разумните раси в Доминария за хиляди години напред. Специално джуджетата се кълняли, че пътят, по който героят на Тран води империята, ще доведе до неминуемата й гибел. Отново било гласувано прогонването на Яугмот, но отново това не постигнало никакъв резултат. Обединените армии напуснали града, обявявайки война на Тран. И още по-лошо – градовете Лосанон, Уингтон и Чинон обявили, че се откъсват от империята. Яугмот, на свой ред, обявил военно положение. След броени дни щяла да избухне гражданска война.
Скоро след това Ребек и Гласиан се опитали да убедят Дайфед да освободи старейшините на Тран, затворени от Яугмот за "тяхно добро". Архитектката се нахвърлила срещу му с обвинението, че вече не прави нищо, за да излекува мъжа й, но той кротко отговорил, че няма да има и миг почивка, докато Глаисан не бъде излекуван, а след това няма да има миг почивка, докато не го види мъртъв в краката си, за да може той самият да се ожени за Ребек. След това заповядал ученият да бъде изпратен в Пещерите, заедно с другите болни.
Яугмот знаел, че няма да задържи хватката си върху Тран дълго без помощта на Дайфед. Тя му показала проблясъци от други светове и той силно желаел да намери свой собствен, ненаселяван от никой друг, в който да изпрати Тран, за да живеят в мир. И да бъдат управлявани единствено от него. Дайфед се отправила на пътешествие, за да намери такъв свят, и скоро се върнала. С успех.
Този свят щял да се превърне в трон за Яугмот в продължение на 9000 години. Щял да се превърне в най-отвратителното и будещо страх измерение. Но засега бил просто райска градина, изпълнена с буйна растителност. Лечителят, Дайфед и Ребек наблюдавали спокойната красота на мястото. Светът бил изцяло кух и съдържал още осем обитаеми нива, разположени под повърхността на най-горното. Изкуствено създадено от Дракон-Пътешественик, измерението нямало нужда нито от слънце, нито от дъжд, за да оцелее. Осмото му ниво представлявало покривка от чиста енергия, която щяла да зарежда света вечно. Това ниво било огромна, механична конструкция, обитавана от милиони доброжелателно настроени механични създания2. Яугмот веднага разбрал каква била съдбата му. Първо щял да използва новото измерение, за да излекува туберкулозата. После щял да излекува и смъртността. А накрая щял да изпрати оттук своето послание за абсолютна власт към мултивселената.
Но първо трябвало да се пребори с непрекъснато разрастващата се болест. В името на тази борба, новият му свят щял да бъде място на непрестанен бионичен напредък – фирезис3 – и затова той го кръстил Фирексия. Доминария щяла да трепери в продължение на девет хилядолетия пред това име.
Това ще бъде свят на непрестанен напредък. Свят на фирезис. Ще бъде свят, наречен Фирексия.
Яугмот се слял физически със своя нов свят. Оцелявайки на косъм в борбата с енергиите, които го зареждали, той се върнал като абсолютен бог на планетата. След това, използвайки чертежите на Гласиан, отворил портал между Фирексия и Пещерите на Прокълнатите. Хиляди от туберкулозно болните направили крачката към новия свят и зяпнали в неверие.
Аз съм въплътената съдба. Ще променя света завинаги. Ще прекроя мултивселената. Добре дошли, деца мои. Добре дошли във Фирексия!
Яугмот се завърнал в Доминария през портала си и почти веднага бил посрещнат от Ребек. Тя паднала на колене пред него, молейки го да направи нещо за състоянието на Гласиан. Той я осведомил, че подготвя концептуално ново решение на проблема с туберкулозата. Смятал да имплантира енергийни камъни в телата на заразените, за да извлекат смъртоносната радиация, причиняваща болестта. Тогава камъните щели да се махат, а Тран щели да бъдат излекувани. Първите, които вече се били подложили на лечението, не само били напълно здрави, но и започвали да стават по-силни, по-високи и жизнени, отколкото били преди, благодарение на баните в лечебното масло, открито на петата сфера на Фирексия.
Гласиан не искал и да чуе за откритията на лечителя. Той смятал, че Яугмот се интересува единствено от завладяване на империята на Тран, и му го казал в лицето.
Без да се вълнува особено от обвиненията на лудия учен, бъдещият бог изказал предположението си, че вероятно Гласиан не показва подобрения, защото в тялото му все още е останало парче от камъка, с който бил атакуван. Той открил парчето и го извадил, но после, докато Ребек плачела над полумъртвия си съпруг, му имплантирал камък, който бил незареден и нямало да направи нищо срещу болестта.
Междувременно, войната не се развивала според желанията на Яугмот. Град Орлеазон бил предаден отвътре и се обърнал на страната на въстаниците. Фоенон пък бил унищожен изцяло от бунтовническите сили. Било време за настъпление. Бунтът се приближавал към Халцион за последната битка. Яугмот и войската му щели да ги посрещнат в Мегедонския проход.
И никой от враговете ми няма да преживее този ден!
Водачът на Халцион бомбардирал наземните бунтовнически войски със собствената си въздушна армада, но лъчевите оръжия, пленени в битката с Фоенон надвили небесните кораби. Яугмот отвърнал, изпращайки насреща им смъртоносните си механични капани и роботизирани слуги. Армията му обаче, дори могъщите пясъчни раци, било победено от елфическата магия. Наложило му се да изпрати и стражата на Халцион в битката и въпреки това така и не успявал да постигне някаква значителна победа. Бойците на Тран нанесли жестоки щети на врага, но и те били разбити от елфите и техните магии. Било време за последния коз на Яугмот – два огромни механични гиганта. Дори този отчаян ход обаче не бил в състояние да спаси Халцион. Гигантите паднали под ударите на огромните роботи-богомолки, които самият Гласиан бил проектирал. Тогава лечителят избягал от прохода, но се отправил директно към Нулевата Сфера на Тран.
Нулевата Сфера, завзета в момента от силите на въстанието контролирала абсолютно цялата роботизирана защита на империята Тран и щяла да бъде огромна придобивка за Яугмот в борбата му срещу бунтовниците. Той я нападнал с по-голямата част от фирексианската армия, която успял да доведе, и нейния нов командир Гикс. Тези създания някога били хора, но вече представлявали отделна раса сами по себе си. Посредством фирексианското масло и науката, която Яугмот развивал, бедните твари се били превърнали в бойни машини, изцяло подчинени на волята на своя бог. Нулевата сфера била пленена за секунди. Жадни за още бунтовническа кръв, фирексианците се отправили към Мегедонския проход.
Яугмот използвал двигателите на Сферата, за да я изстреля високо във въздуха, с което се подсигурил, че бунтовните Тран никога няма да се докопат до нея. След това той обърнал механичните създания, контролирани от въстанието, срещу създателите си. Накрая отприщил енергията на Нулевата Сфера и чистата бяла мана избила всичко живо по бойното поле. Вече било невъзможно Халцион да бъде атакуван по земя. Яугмот напуснал все още издигащата се конструкция с помощта на флотата си и наблюдавал от един от своите огромни небесни кораби как Сферата се превръща в нова луна за Доминария.
Най-накрая той се върнал в Халцион, където открил Ребек. Архитектката била припаднала от емоционалния стрес, на който била подложена, но лъжливите думи на Яугмот и силните наркотици, които й инжектирал, бързо я успокоили. Тогава той се върнал на Фирексия, където отново се слял с измерението. Медитацията му обаче скоро била прекъсната от Дайфед, която идвала, за да му каже, че това, което прави, е против самите закони на мултивселената и трябва да се спре. Съобщила му, че е освободила старейшините на Тран и ще им помогне да се съюзят срещу него.
Яугмот не се трогнал много от заплахите й, а само й показал какво е направил с отвлечените посланици от другите разумни раси в Доминария. Показал й, че ако той реши да напусне Фирексия, свързаните със самата тъкан на измерението обезобразени тела ще умрат моментално. Разбирайки с ужас, че е неспособна да направи нищо за бедните създания, Дайфед станала лесна плячка за господаря на Фирексия. Той пронизал съзнанието й, унищожавайки способността й да създава с волята си нови тела, които да обитава. Полагайки я в контейнер, където мозъкът й щял да бъде перманентно измъчван, богът се справил лесно с проблема, в който Пътешественичката би могла да се превърне за него.
Яугмот се върнал в Халцион, за да подготви защитата срещу задаващите се небесни армади на бунтовниците, включвайки се лично в битката на борда на бойния си кораб "Ятаган". Но съдбата му готвела коварна изненада от приятелски огън, защото лъчево оръжие, управлявано от халционската стража, стреляло директно в кораба му. Единствен Яугмот оцелял след падането на "Ятаган" и напиращите бунтовници погрешно го взели за един от тях. Заедно с отряд елфи той започнал да се изкачва по планината Халцион, на чийто връх се намирал градът на Тран. Скоро обаче им се наложило да се справят със защитниците на града. Катерачи 4 – фирексианци, предназначени за битка сред планински терен – нападнали на рояци. Самият им господар щял да бъде поразен, ако един бивш лечител на име Ксод не го бил познал и завел обратно в Халцион.
След като бързо и болезнено се разправил с отговорните за предателството, Яугмот извикал при себе си Гикс. Командирът междувременно бил избил тези от стражите, които смеели да твърдят, че "божеството" е мъртво. Извън себе си от ярост заради предателството, властелинът заповядал всички Тран да бъдат моментално закарани във Фирексия, където да бъдат превърнати в чудовища и негови верни слуги. След това потеглил към Пещерите на Прокълнатите, за да влезе през портала в своя свят. Там срещнал Ребек, плачеща над изпадналия в кома Гласиан. Яугмот просто й инжектирал още успокоителни и я занесъл в царството си.
Когато най-накрая пристъпил в собствения си свят, той показал на Ребек чудесата, които сам бил създал там, включително и мъчението на Дайфед. След това я завел в Деветата Сфера – неговото лично светилище – и завзел ума й напълно, научавайки всички тайни, които притежавала. После я изоставил, за да се заеме с последната фаза от плана си за завладяване на империята Тран.
Възнасяме се. Превръщаме се във Фирексианци. Превръщаме се в богове.
Яугмот и подчинените му някогашни лечители атакували окупиран от бунтовниците хангар в Халцион. След като си го върнали, той натоварил заредени с енергийни кристали бомби на борда на небесните кораби. С това оръжие щял да унищожи изцяло всички бунтовни градове. Само за един ден империята Тран щяла да спре да съществува и хватката му върху Доминария щяла да бъде абсолютна. Той пуснал бомбите в близост до Халцион, разрушавайки голяма част от създаденото от Ребек. Млечно-белите облаци се понесли по земята, моментално унищожавайки всичко живо по пътя си, а Нулевата Сфера щяла да предпази Халцион от опасните енергии. Победата отстояла на моменти.
Корабът на Яугмот патрулирал над града, който сега гъмжал от силите на бунтовниците. След като прегрупирал халционските и фирексианските си войски, той държал здраво града в ръцете си и решил да полети над него и да избива верните на въстанието един по един. Не могъл обаче да стигне далеч. Очевидно Нулевата Сфера се била издигнала прекалено високо и вече не можела да пази Халцион от енергията, която бушувала около него. Градът щял да бъде погълнат от нея само след часове. И по-лошо – храмът на Тран бил паднал в ръцете на врага и вече летял напред, отдалечавайки се от столицата.
Нямало време за губене. Моментът бил настанал. Яугмот направил публично изявление пред тези, които все още му били останали верни, и пред бунтовниците. Сега той бил техният бог. Бил подготвил цял нов свят само за тях. Ако го признаели за свой върховен повелител, той щял да ги спаси, да ги подобри, да ги направи "съвършени". И виждайки чудесата на Фирексия и ужаса на смъртоносния облак зад гърба им, никой не посмял да откаже. Всички вкупом се спуснали към "прекрасния" свят на новия си господар. Милиони и милиони, които да населят Фирексия.
Подготвил съм този свят за вас, деца мои. Да, дори и за вас, мои някогашни врагове. Създадох го за вас, защото съм бог. Искам от вас само да влезете в него. Искам само да ми позволите да бъда ваш бог.
Но един останал. Ребек гледала портала към Фирексия, стискайки камъка, който Яугмот бил имплантирал в тялото на Гласиан. С безпомощен ужас Яугмот осъзнал, че тя се подготвя да използва силата на кристала, за да го изолира от Доминария завинаги. Разбирайки, че няма да успее да се намеси навреме в заклинанието й, той я молил, крещял, кълнял се във вечна любов, но напразно. Нежните ръце на някогашния архитект на Тран поставили камъка на пиедесетала и с вик на отричаща ярост, неизразимо великият Яугмот бил запечатан в собствения си свят завинаги. Царството му щяло да се превърне в негова гробница.
Обхванат от нечовешка ярост, господарят на Фирексия се заклел, че безсмъртната му омраза към Ребек ще надживее вековете и той някак ше завземе Доминария, ще унищожи всичко живо на нея и ще я направи своя. А след това щял да завладее и цялата мултивселена. И нищо нямало да го спре. Изглеждало, че наистина е така. Защото през времето, което Яугмот прекарал в изгнание от истинския си дом, силата му непрекъснато растяла. Вече бил станал бог, но сега се превръщал в нещо по-велико. Малко по малко щял да стане най-великото създание в цялото мироздание. Бил толкова над Пътешественик, колкото самите Пътешественици били над бактериите. По-велик от бог. Той бил Яугмот.
Повелителят на Фирексия прекарал цели 5000 години в своето измерение, като през цялото време мислел за отмъщението си над Ребек и нейния свят. През тази ера войските му завършили трансформациите си, но дори това не било достатъчно. Яугмот знаел, че тялото е машина и, като всяка машина, можело да се подобри, ако се прибавят нови части. С течение на времето всичките му творения се превърнали в съвършени машини. Някогашният лечител сътворил механични дракони, хранещи се с човешка плът, демонични "Кухи кучета" и всякакви други ужасяващи създания. Всяко чудовище, родено от детските кошмари, било негово и се подчинявало на волята му. А малцина избрани били превърнати в Демони – вътрешен кръг, който изпълнявал най-важните планове на господаря си. От тях най-велик бил Гикс, който бил равен по сила на Пътешественик. Единствената от могъщата раса на Пътешествениците, която дотогава била стъпвала на Фирексия – Дайфед, – била убита малко преди запечатването на портала към Доминария.
Наред
с другите твари били създадени и Спящи агенти – същества, които били неразличими
от хора на пръв поглед, чиято цел била да инфилтрират Доминария, когато порталът
се отвори отново, за да не се скрие никоя нация от взора на господаря им. Имало обаче и друг проблем. Той живеел в изкуствено създадено измерение, построено от отдавна мъртъв Пътешественик за собствените му цели. Яугмот знаел, че съдбата на всички подобни измерения е рано или късно да рухнат. Един ден и неговата прекрасна Фирексия щяла да умре. Затова трябвало да успее на всяка цена да се върне в Доминария. За да я превърне във вечната си обител, достойна за него.
И все пак геният на Яугмот не можел да бъде спрян. Историята е неясна по този въпрос, но очевидно той започнал по някакъв начин да конструира друго измерение, изкуствен свят, чиято основна съставка била странна форма на течащ камък5 . Това ново измерение, което Яугмот нарекъл Рат, щяло бавно да се разраства, докато дименционалните бариери не могат повече да го задържат. Тогава Рат щял да се слее с най-близкия до себе си свят в мултивселената. А това, естествено, била Доминария. Така Тъмният властелин щял да завладее родното си измерение.
И тогава се случило. Денят, който Яугмот чакал толкова дълго, най-сетне дошъл. Отворил се портал и двама човеци влезли в първата сфера на Фирексия. Господарят на измерението наредил на подчинените си да се скрият в сенките и да изчакат. Тези хора – мъж и жена – наблюдавали с удивление чудесата, които той бил създал. Тогава обаче Яугмот забелязал нещо странно – мъжът държал в ръце половината от енергиен камък, който излъчвал същата енергия като този, който самият Велик властелин бил имплантирал преди хилядолетия в тялото на Гласиан. Той изпратил един от Демоните си да убие хората и да вземе кристала, но те избягали и затворили портала зад гърба си.
Яугмот бил разярен, но веднага почнал да крои планове за в случай, че порталът се отвори отново. Междувременно, нещо странно се случвало на първата сфера – някои от по-малките механични дракони изчезнали мистериозно. Господарят на Фирексия обаче нямал много време да мисли върху този проблем, защото скоро порталът отново бил отворен, този път от самия него. Очевидно камъкът, който служел за печат на затвора му, бил махнат. Сега нищо нямало да застане на пътя на Фирексия. Временните двигатели, които зареждали портала, все още били слаби и той можел да изпрати през него само един от слугите си. Яугмот без колебание избрал Гикс, който да разбере в какво се е превърнала Доминария през тази нова ера. Демонът напуснал Фирексия и затворил портала след себе си.
Години наред Яугмот търпеливо чакал завръщането на слугата си. Накрая, след почти цяло столетие, Гикс влязъл през портала, слаб и изтощен. Господарят на Фирексия прочел ума му като книга. Демонът явно бил събрал група хора, които го боготворяли. Той ги използвал, за да шпионират най-могъщите нации по света. Континентът бил прекръстен на Терасиар, а владеещите го нации се наричали Аргив, Йотиа, Корлис и Фаладжи. Очевидно преди около 60 години двама братя махнали камъкa на Гласиан от пиедесетала. Кристалът се строшил на две. В последствие единият брат станал владетел на Аргив, Йотия и Корилис, а другият – на Фаладжи. Водили апокалиптична война помежду си, докато не изчерпали ресурсите на нациите, които управлявали. Тогава и двамата отпътували към горския континент Аргот, където подновили войната си, борейки се и с елфите от горите. Магически удар с неизвестен източник обаче унищожил целия континент, заедно с двамата братя. Терасиар също бил в руини. Сега бил перфектният момент за инвазията.
Яугмот позволил на Гикс да призове своите последователи във Фирексия, за да се присъединят към чудесата на измерението. Скоро Великият властелин бил подготвил своята чудовищна армия и се подготвил да нахлуе в Доминария. В последния момент обаче станало явно, че нещо не е съвсем наред. Порталът отново не искал да се отвори. Извън себе си от ярост, Яугмот заточил Гикс на седмата сфера, където щял да се гърчи в агония до края на времето. Богът на Фирексия можел да отвори портал до всяка точка от мултивселената, но не и до Доминария. Родният му свят отново бил напълно недостъпен за него.
Изминали почти 1000 години и Яугмот все така не можел да достигне Доминария. Тогава се случило нещо напълно неочаквано. Един от братята явно бил оцелял след унищожението на Аргот и се бил превърнал в Пътешественик. И още по-странно, мъжът носел в черепа си и двете половини от енергийния камък на Гласиан. Пътешественикът нахлул във Фирексия и обвинил обитателите му за смъртта на брат си. Яздейки огромен механичен дракон, този човек – Урза – нанесъл нечувани поражения на света на Яугмот. Това не можело да се толерира. Властелинът на Фирексия проникнал в ума на Урза и го изкривил завинаги. Победен и безпомощен, Пътешественикът избягал от измерението, взимайки със себе си един от ранните експериментални Спящи агенти на Яугмот – Ксанча.
Божеството имало нова цел в живота си. Той бил все така неотклонен в преследването на заветната си мечта да завладее Доминария, но в древния му ум се зараждало ново желание. Урза щял да умре. Цялото му същество било погълнато от тази мисъл. Дръзкият човек щял да се преклони пред Господаря и да моли за милост. Но един човек познавал Пътешественика по-добре от него и за да осъществи плановете си, Яугмот бил принуден да извади Гикс от камерата, в която го измъчвал.
Властелинът на Фирексия изпратил безбройните си легиони да преследват Урза. Те го гонели неуморно из цялата мултивселена, но винаги се оказвали една крачка назад от него и неспособни да се съревновават с мощта му. И все пак, след столетия на преследване, агентите на Яугмот успели да проследя Пътешественика до измерение, почти изцяло съставено от бяла мана. Отвратен, Яугмот заразил този свят с черната си душа и я покварил завинаги. Урза и Ксанча обаче отново се изплъзнали от хватката му и дългото гонение започнало отново. Но Великият Властелин не бил свършил с този свят. Измерението било създадено от друг Пътешественик – жена, наричаща себе си Сера – и представлявал царство на мира и реда. Отхвърляйки с цялото си същество подобна отвращаваща го вселена, Яугмот решил да я използва за целите на Фирексия. Сера била избягала от света си, осъзнавайки, че е неспособна да спре слугите му, и той атакувал тези, които тя оставила да я заместят, завладявайки измерението.
Чакането обаче продължавало. Най-голямата мечта на божеството – да завладее отново родния си свят – не можела да се осъществи, защото порталът продължавал да бъде заключен. Докато един ден чудото станало. В един миг Яугмот почувствал, че Доминария отново е отворена за него. По някакъв начин Oтломъкът на Дванадесетте Свята, който дотогава държал портала затворен, бил разбит и Яугмот можел да започне да задейства плановете си за нахлуване в родния си свят. Той изпратил слугите си до всяка точка на измерението, търсейки настървено, но
безуспешно
причината за всичките си неприятности – Урза, Пътешественика. Накрая Гикс открил
архиврага на своя бог и го нападнал. Демонът бил могъщ и древен, втори по мощ
след неизразимо великият си господар, но силите му не били достатъчно, за да
се противопостави на величието на Урза. Гикс загинал в битката с Пътешественика
и разяреният Яугмот бил принуден да изпрати своите Анулати – машини, предназначени
да избиват Пътешественици – в четирите посоки на света, но отново без никакъв
успех. Урза събирал сили, за да подготви защитата на измерението си. И все пак
щял да се провали. Нищо нямало да спре Яугмот. Слугите му вече сериозно били
отслабили Беналия и Келдон – невероятно важни победи още преди започването на
войната. С времето повелителят на Фирексия започнал да осъзнава великия план на Урза. Евинкарът-владетел на измерението Рат Волрат бил отвлякъл Сиси – капитан на небесния кораб "Уедърлайт"6 , – за да примами в клопката си своя най-омразен враг – доведения си брат Джерард Капашен. Въпреки че Яугмот със задоволство оценил хитростта на подчинения си, той започнал да се притеснява, че това също е по някакъв начин част от машинациите на Урза. Защото Джерард, беналийски оръжеен майстор, осиновен от тамошния владетел, бил създаден за цел, която дори не подозирал. Той се явявал резултат на поколения кръстосване на гени, подбор на наследствени черти и плод на много изчисления, така че да се превърне във финалния инструмент в победата на Урза. Беналишът, заедно с невероятния "Уедърлайт", съществувал само и единствено, за да унищожи Господаря на Пустошта. Планът на Пътешественика бил гениален. Бил, също така, жалък. Ръката, която Урза държал, се виждала ясно, но картите на Яугмот били абсолютно неизвестни за врага.
Волрат бил напуснал Рат, за да преследва своя омразен брат, изоставяйки измерението без евинкар и в хаос. Яугмот нарочил Кровакс – благородник от Урборг, който също бил резултат на генетичните манипулации на Урза – за новия евинкар. Урборгският вампир бил жесток диктатор, но богът на Фирексия го контролирал лесно. Кровакс непрекъснато го молел да му позволи да види тялото на мъртвия ангел Селения – болезнен спомен от детството му – и това позволявало на Яугмот да насочва действията му с лекота. Самият Велик Властелин изиграл роля в превръщането на Кровакс в това, което бил, наблюдавайки от тялото на един от последователите си.
Сладка, ах, колко сладкa e плътта! И песента на кръвта, каква древна радост! Твърде дълго спах – но защо не? Тук мога да бродя по безброй светове, да възстановя усещания от отминали епохи. Мое е! Мое! И кой е по-добър от мен? Всички са в ръцете ми, за да ги милвам или за да ги смачкам. Моите малки кукли. Смалете се, превърнете се в нищо, зарадвайте създателя си...
Накрая великият ден дошъл. Плановете на божеството били в завършена фаза. В година 4295 от Аргивианското Летоброене, повече от 9000 години след като Яугмот напуснал Доминария, Великият властелин изпратил легионите си в някогашния си дом. Само за няколко дни Беналия била унищожена. Ллановар бил разбит, а Явимая – в руини. Келд бил в хаос, а Нови Аргив – абсолютно унищожен. Пътешественикът Тефери бил преместил държавата Жалфир от измерението, бягайки от Яугмот като бито куче. Но войските на бога на Фирексия били
концентрирани
около земите на Урборг и Койлос, където той бил напуснал Доминария преди хилядолетия.
Силите на Урза, обаче, водени от Джерард и неговия "Уедърлайт", разбили армиите,
намиращи се в Койлос, след което унищожили портала, свързвал Фирексия и Доминария
през всички тези хиляди години. Победителите имали малко време да си отпочинат, защото изведнъж се оказали обградени от милиарди фирексианци. Най-накрая геният на Яугмот бил дал резултат. Рат бил надвиснал над Доминария. Гората Скайшрауд сякаш изникнала от нищото в замръзналата пустош на Келд. А великата Крепост – тронът на Кровакс – се приземила в земите на Урборг. Оцелелите доминарианци бързо се разпръснали в изолирани групички. Единствено елитните войски на Урза оставали значителна сила, концентрирайки атаките си върху Крепостта. Тези сили, водени от Еладамри – елф-бунтовник от Скайшрауд – успели да си възвърнат контрола над блатата на Урборг с помощта на един маро-магьосник от Явимая. Победата изглеждала сигурна. Само Яугмот знаел, че всичко това е фарс.
Прекрасно! Сега знам какво се таи в душите ви. Сега ми принадлежите изцяло!
Дълбоко в недрата на деветата сфера на Фирексия пред Яугмот се кланяли двамата му най-велики врагове, подчинени на безсмъртната божествена воля. От лявата му страна бил коленичил Джерард, който му предал душата си в замяна на съживяването на мъртвата му любов. От дясната стоял Урза,
който не желаел
нищо друго, освен да се опие от величието на "господаря си". Тези двама мъже
били единствените в Доминария, които изобщо имали шанс да се изправят срещу
силата на Великия Властелин, а сега и те били безпомощни марионетки в ръцете
му. Яугмот лишил от силите му Урза Пътешественика и накарал двамата да се бият
един срещу друг в битка до смърт, за да бъде изпълнено желанието им. Някогашните
приятели се борили свирепо с дни, подтиквани от вменяваната им от чудовищния
враг жажда за кръв, но накрая Джерард победил и обезглавил Урза – човека, който
отдал столетия от живота си на създаването му. В замяна, Яугмот дал на беналиша
сила отвъд всичко, което можел да си представи, но той не искал това. Джерард
копнеел единствено за своята Хана. Господарят на Фирексия започнал да се изморява
от този маскарад. Любовта била слабост, която нямала място в съвършения му свят.
Въпреки това той върнал на Джерард любимата му, изцяло излекувана. Воинът обаче
прозрял истината през лъжата и осъзнал, че онази Хана, която той обичал, била
нещо, което омразният Яугмот никога не би могъл да контролира. Той унищожил
фалшивото копие и веднага бил прогонен от деветата сфера. ***
И все пак накрая Доминария била спасена, а Фирексия била в руини заради машинациите на Урза. Крепостта паднала в ръцете на Коалицията и фирексианската инвазия била провалена. Всеки план, който Яугмот бил създавал в продължение на хилядолетия, бил превърнат на прах.
Това било без значение.
Яугмот бил ултимативното творение на мултивселената. Всяко от създанията му знаело, че само чрез болка и смърт може да се постигне радост и живот. И на всеки фирексианец била дадена възможност да се опита да постигне това в битката с Доминария. Те се провалили. Яугмот нямало да се провали.
За пръв път от 9000 години, Неизразимо Великият Яугмот пресякъл портала и пристъпил в родната си Доминария.
В същата секунда измрели хиляди. Всичко, у което се съдържала и частица жизненост, намиращо се около Крепостта, умряло моментално, само за да се завърне отново като безобразна гавра на истински живот и да преследва тези, които били успели да избегнат смъртта, причинена от идването на чудовищното божество. Яугмот разпръснал духовната си енергия във формата на черен облак, който покрил цяла Доминария. Хилядите мъртви в Урборг били последвани от безбройни милиарди из цялото измерение. Яугмот протягал ръка, за да обхване света, дал му живот, за да го превърне в мрачна крипта, където такъв не съществува. А когато свършел, щял да пресъздаде своята прекрасна Фирексия. Само четири неща стояли на пътя му: малкият небесен кораб "Уедърлайт", неговият командир Джерард, главата на Урза, която, макар и слаба, все още носела силата му, и сребърният голем Карн. Четиримата най-велики играчи в плана на Пътешественика се събрали заедно, за да обединят същността си във феноменална сила, невиждана никога дотогава в Доминария, и нападнали Господаря.
За Яугмот те дори не съществували. Не Урза бил отговорен за неговия погром. В ума на Великия Властелин за това била виновна Ребек – жива след всичките тези години, но прекръстена от доминарианците на Гея. В изкривеното съзнание на Яугмот тази фантазия била по-жива от реалността. Дори в момента, в който "Уедърлайт" го унищожавал изцяло, той виждал някогашната си единствена любов, която най-накрая отмъщавала за всичко, което причинил на нея и народа й.
И тогава той умрял. Най-великото създание, раждало се някога в мултивселената, изчезнало, оставяйки безбройни пълчища безпомощни фирексианци. Измерението им било разрушено и близо до пълното унищожение. Животът напуснал и техните изкривени тела, докато очите им гледали с ужас как великият им Баща загива в небесата на Доминария. За този свят животът никога нямало да бъде същият, но за Фирексия такъв никога повече нямало да има. Сега, когато Яугмот бил унищожен, оцелелите фирексианци не се противопоставили на слабите сили на Коалицията. Без смисъл в живота си, те не искали да продължават напред. Яугмот бил мъртъв...
Но... наистина ли е така? Събитията в Доминария не са такива, каквито изглеждат, а с Яугмот никога нищо не е било сигурно. Повече от век по-късно, докато измерението вървяло по дългия път на възстановяване, на малкия континент Отария богоподобната Карона започнала церемония. Вярвайки, че е истински бог, тя се опитала да се свърже с другите богове от петте цвята на маната, отчаяно търсейки друг от своя вид. Докато търсела повелител на черната мана, Карона най-сетне отвърнала на молбите на обречените фирексианци. Защото Яугмот не бил унищожен завинаги.
Светът не ме пожела. Тези, които бяха избраните, се обърнаха от истина в изкривен фарс. Построих цял свят, за да го населят, а когато не пожелаха, създадох още един, за да заведа народа си при тях. Самият аз дойдох, прегърнах цяла Доминария и приветствах всяко живо същество в сърцето си, а те пак ме отхвърлиха! Нарекоха ме "унищожител" и Гея ме срази.
Но аз бях бог, по-истински и по-велик от всеки друг! И ще бъда отново, съвсем скоро!
Защото аз съм Яугмот...
По-късно създанието Карона било прогонено от Доминария от трима могъщи магьосници. Фалшивото божество обикаляло измеренията, докато накрая не стигнало до разбитата Фирексия, все така агонизираща след тези сто години. Яугмот, невероятно слаб след битката с омразното оръжие на Урза, бавно възстановявал силата си и кроял планове, чакайки търпеливо деня, когато отново ще пристъпи в Доминария. И тогава, след като всичките му врагове били мъртви от повече от век, най-накрая щял да разпръсне визията си за безкраен фирезис по цялото измерение... и отвъд.
1 Planeswalker – Не най-добрият възможен превод, може би, но всичко останало звучи прекалено тромаво. Надявам се, че ще ми простите.
2 Artifact Creatures – Да, де, знам, че не е точно, ама не мога да кажа "Артефактни същества", нали?
3 Phyresis – Kойто ми каже какво значи проклетата дума и в кой специализиран речник я е намерил, получава вечната ми признателност и обещание за женитба, ако е с подходяща хромозомна конфигурация ;)
4 Steeplejack – буквален превод – човек, който строи кули/камбанарии. Съгласете се, че е дебилско в случая :)
5 Flowstone – ако се окаже, че думата значи нещо, моля да приемете извиненията ми, но аз не открих някакво точно значение никъде.
6 Weatherlight – няма пък да го преведа, я вижте колко яко звучи :)