Урсула ле Гуин

Автор: Демандред

   Най-накрая дойде редът и на най-голямата дама на фентъзито и фантастиката, която досега незаслужено беше пренебрегвана в нашето списание. Много малко писатели могат да се сравняват с нея по отношение на въздействието, което са имали върху развитието на фантастиката. Но да караме подред...
   Биографията й не е от най-вълнуващите, не е воювала във Виетнам, а и не се е занимавала със странни професии, преди да се утвърди като писател. Урсула Ле Гуин е родена през 1929 г. в Бъркли, Калифорния, като баща й е известният антрополог Алфред Крьобер, което обяснява до голяма степен антропологичния й подход в много от нейните творби и особения й интерес към свързани с антропологията теми, които заемат значително място в произведенията й. Майка й е писателка и също антрополог. Ле Гуин завършва литература в колежа Радклиф, след това получава и магистърска степен в университета Колумбия през 1952 г., а година по-късно се омъжва за историка Шарл Ле Гуин, когото среща, докато завършва образованието си в Париж. Двамата живеят в Портланд, щата Орегон от 1958 г.
   Първият разказ, който Ле Гуин праща до списание за научна фантастика, е отхвърлен и не е публикуван, но това не е изненадващо, имайки предвид, че тогава тя е само на 11 години. Първият й публикуван разказ е "April in Paris", в списанието "Amazing Stories". Първият й публикуван роман е "Rocannon’s World" (“Светът на Роканон”), издаден през 1966г. Писателката живее от дълги години в Портланд, щата Орегон и избягва публични изяви.
   Най-известните й произведения (които всъщност са и по-голямата част от нейното творчество) са фентъзи поредицата за Землемория и Sci-Fi романите й от Хейнския цикъл. Но в случая определенията Sci-Fi и фентъзи са си условни – нито Землемория е фентъзи от класическия тип, нито Хейнският цикъл е чисто Sci-Fi. Поредицата “Землемория” е до известна степен уникална за фентъзи жанра – там най-важното не са сюжетът, светът и как нашите ще победят лошите. Не е стандартната книжка за убиване на време, която да забравиш напълно след един месец. В нея има заложени дълбоки идеи, които докосват душата на по-чувствителните читатели и ги карат да се замислят задълго, след като са прочели книгата. За Баланса на нещата, за трудните избори, които сме принудени да правим, за това дали голямата цел оправдава всички средства за постигането й, за силата на истинските имена на нещата и т.н.
   Другият голям цикъл на Ле Гуин, Хейнският, се занимава най-вече с въпроси, свързани със сблъсък на различни култури, развитието на социално-политическите системи при различни условия и предпоставки. Много добрите й познания по антропология са очевидни в книгите от цикъла, изградените от нея общества на далечните планети изглеждат изключително реалистични и систематично описани. Действието се развива в едно далечно бъдеще, когато има много планети, населени с хора, които са почти като нас или със съвсем минимални различия (напр. еднополовите хора от “Лявата ръка на мрака”). Тук основните теми са подобни на тези в Землемория", като е добавена и по-голяма доза социално-политически идеи и въпроси. Най-известни измежду тях са ”Лявата ръка на мрака” и “The Dispossessed” (“Освободеният”), като и двете са отличени с Хюго и Небюла . “Лявата ръка на мрака” е поразително изследване на едно общество без полово разделение, а “The Dispossessed” e оригинална интерпретация на въпроса възможно ли е да съществува едно анархистично общество, в което няма правителство и частна собственост. И двете книги напълно си заслужават многобройните награди и се смятат и до днес за едни от най-големите класики в жанра на научната фантастика (въпреки че всъщност и двете нямат много общо с класическата Sci-Fi и имат силен социологически и антропологичен елемент в тях). Въобще, като цяло Хейнският цикъл е много далеч от т.нар hard Sci-Fi, занимаваща се основно с приложенията на нови технологии в бъдещето и с добре издържана и силно застъпена научно-прогностична част. В него няма описания на невероятни нови технологии, космически кораби и битки със странни и зловещи извънземни. Просто идеята за човешко общество, развило се на много планети по различен в културно и социално отношение начин се използва, за да илюстрират идеите на авторката за човешкото общество и природа.
   Освен тези основни поредици, има и немалко други книги на Ле Гуин, най-известна сред които е “The Lathe of Heaven” (“Грънчарското колело на Рая”), в която се разказва за човек, чиито сънища могат да променят действителността, манипулиран от психиатър, стремящ се към утопично общество. За мен лично най-добрата книга от цялото творчество на Ле Гуин – само около 170 страници, но събрала страхотни идеи, герои и атмосфера, както и доволно много сюжетни обрати. Ле Гуин има и много публикувани разкази, като за съжаление само част от тях са издадени у нас. Авторката не се ограничава само с фантастиката, писала е и поезия, книги за деца, съвременна литература и т.н.
   Заслужава си да се отбележи и това, че Ле Гуин в продължение на 40 години работи върху своя превод (по-скоро интерпретация, защото точен превод в случая е невъзможен, а и целта й е друга) на класическия философски труд на древнокитайския философ Лао Дзъ “Tao Te Ching”, основния труд на таоиската (известна и като даоистка у нас) философия. Идеите, свързани с таоизма и разбирането му от авторката, са основни за творчеството й, като това особено ясно се вижда в “Лявата ръка на мрака” и поредицата за Землемория.

   Отличителните черти на творчеството на Ле Гуин са най вече:
   – Оригинални и въздействащи идеи, криещи се под често простичкия сюжет. Самият факт, че почти всяка нейна книга, която съм прочел, съм я обмислял почти постоянно поне седмица, след като съм я завършил, а често и след това, говори достатъчно. И най-хубавото е, че не налага идеите си, а ги поднася ненатрапчиво, като всяко от произведенията й може да се тълкува по много различни начини.
   – Изключителен стил на писане – много малко писатели могат да се сравняват в наши дни с Ле Гуин що се отнася до умение с думите, начин на подредба на изречение и красив изказ. Стилът й е едновременно стегнат, поетичен и въздействащ. Всяка дума си е на мястото. Изключително приятно, особено на фона на многото посредствени в това отношение писатели във фантастиката.
   – Друг много приятен за мен момент при нея е наличието на истински, реалистични герои – всички те се държат като нормални хора, с всичките им недостатъци и добри страни. Липсват непобедими супермени или такива с неадекватно спрямо описанието им поведение.
   – Въздействаща атмосфера – в почти всичките й произведения атмосферата е минорна, дори мрачна, навява меланхолия, но едновременно с това красива по един необясним и поетичен начин. Човек лесно може да се почувства все едно плава из безкрайните морета на Землемория или пътува през безкрайните ледници на Гетен. Липсва стандартния хепиенд, обикновено краят е двусмислен и отворен.
   – Може би най-основният момент в почти всички произведения на Ле Гуин – че сюжетът е в голяма степен само фасада, под която се разкрива истинската същност и замисъл на произведението. Затова и често той не е особено вълнуващ и изпълнен с обрати. Ако сте от хората, които четат заради сюжета и бързото действие, почти сигурно ще се разочаровате. Ако обаче искате нещо повече от забавление, нещо, което да ви накара наистина да се замислите върху основните въпроси на живота и човешкото общество, да чувствате и съпреживявате заедно с героите, тогава Ле Гуин е авторка точно за вас.

Библиография на български език (станала пълна и точна благодарение на неоценимата помощ на колегата Амос Траск, спестил ми доста усилия):

Хейнски цикъл*
1. Планета за изгнаници (Галактика, Галактика №109, 1992)
2. Светът на Роканон (Аргус, Фантастика №34, 1998)
3. Градът на илюзиите (Камея, Кристална библиотека №9, 1996 )
4. Лявата ръка на мрака (Г. Бакалов, Галактика №20, 1980)
5. Светът се нарича Дъбрава (ВЛ, 1992)
6. Освободеният (Галатея, 1995)
7. Четири пътя към прошката (Аргус, Фантастика №26, 1997)

Землемория*
1. Магьосникът от Землемория (Г. Бакалов, Галактика №53, 1984)
2. Гробниците на Атуан (Орфия, Фантастика №17, 1992)
3. Най-далечният бряг (Аргус, Фантастика №1, 1993)
4. Техану (Аргус, Фантастика №5, 1993)
5. Приказки от Землемория /разкази/ + Другият вятър /роман/ (Бард, Велики майстори…, 2003)

Други

Грънчарското колело на рая (Аргус, Фантастика №20, 1996)

Библиография на английски:

Novels

Novels of the Ekumen :

Rocannon's World. Ace 1966, Harper & Row 1977
Planet of Exile. Ace 1966, Harper & Row 1978.
City of Illusion. Ace 1967, Harper & Row 1978.
(Reissued in one volume as Worlds Of Exile And Illusion, Tor, 1998)
The Left Hand of Darkness. Walker 1969, Ace 1969, Harper & Row 1980.
The Dispossessed: An Ambiguous Utopia. Harper & Row 1974, Avon 1975.
The Word for World Is Forest. Putnam 1976, Berkley 1976.
The Telling. Harcourt 2000; Gollancz, October 2001

Other Science Fiction Novels:

The Lathe of Heaven. Scribners 1971, Avon 1972.
The Eye of the Heron. Harper & Row 1983, Bantam 1983.
Always Coming Home Harper & Row 1985, Bantam 1987, U.C. Press, 2000

Non-SF Novels:

Very Far away from Anywhere Else. Atheneum 1976, Bantam 1978.
Malafrena. Putnam 1979, Berkely 1980.

Fantasies:

The Beginning Place. Harper & Row 1980, Bantam 1981.

The Books of Earthsea:

A Wizard of Earthsea. Parnassus/Houghton Mifflin 1968, Ace 1970, Atheneum 1991.
The Tombs of Atuan. Atheneum 1970, Bantam 1975.
The Farthest Shore. Atheneum 1972, Bantam 1975.
Tehanu. Atheneum 1990, Bantam 1991
Tales from Earthsea. Harcourt 2001
The Other Wind. Harcourt 2001

Story Collections

The Wind's Twelve Quarters. Harper & Row 1975, Bantam 1976.
Orsinian Tales. Harper & Row 1976, Bantam 1977
The Compass Rose. Underwood-Miller 1982, Harper & Row 1982, Bantam 1983
Buffalo Gals. Capra 1987, NAL 1988
Searoad. HarperCollins 1991, pb.1992
A Fisherman of the Inland Sea. Harper Prism 1994. pb 1995
Four Ways to Forgiveness . Harper Prism 1995, pb 1996
Unlocking the Air. Harper Collins 1996
The Birthday of the World, HarperCollins 2002.

Poetry & Translation

Wild Angels. Capra 1974.
Walking in Cornwall (chapbook). n.p. 1976
Tillai and Tylissos, with Theodora Kroeber (chapbook). Red Bull 1979
Hard Words. Harper & Row 1981
In the Red Zone, w. Henk Pander (chapbook). Lord John 1983
Wild Oats and Fireweed. Harper & Row 1988
No Boats (chapbook). Ygor & Buntho Make Books Press 1992
Blue Moon over Thurman Street, w. Roger Dorband, NewSage 1993
Going out with Peacocks. HarperCollins 1994
Lao Tzu: Tao Te Ching: A Book About The Way And The Power Of The Way. Translation. Shambhala. 1997
The Twins, The Dream/Las Gemelas, El Sueno, with Diana Bellessi. translation. Arte Publico Press 1997, Ed. Norma 1998
Sixty Odd. poems. Shambhala (1999)

Criticism

Dancing at the Edge of the World. Grove 1989
The Language of the Night (revised ed.). HarperCollins 1992
Steering the Craft. Eighth Mountain 1998

Books for Children

Leese Webster (illus. James Brunsman). Atheneum 1979
Cobbler's Rune (illus. A. Austin). Cheap Street 1983
Solomon Leviathan (illus. A, Austin). Philomel 1988
A Visit from Dr. Katz (illus. A. Barrow). Atheneum 1988
Fire and Stone (illus. L. Marshall). Atheneum 1989
Fish Soup (illus. P. Wynne). Atheneum 1992
A Ride on the Red Mare's Back (illus. J. Downing). Orchard 1992, pb 93
Tom Mouse (illus J. Downing). Roaring Brook 2002

The Catwings Books (Illustrated by J. Schindler):

Catwings. Orchard 1988
Catwings Return. Orchard 1989
Wonderful Alexander and the Catwings. Orchard 1994
Jane on her Own. Orchard 1999